Най-голямата фалшива новина: Държавата
След интервютата на Борисов, Цацаров, Манолова и Караянчева, даже и не до такава степен добре разпитани от Слави Трифонов, нещата наподобяват пагубни. Държавата излезе освен корумпирана, а същинско магъосничество, грандиозна подправена вест, която продуцира захарни илюзии през големи институции, политики, водачи, министри; изобщо, приказност от нелепости.
За пръв път да вземем за пример министър председател на страна съобщи в народен ефир, че в страната има мощна олигархия. Когато Борисов говореше пред Слави за това, че партийните дотации не може да паднат на левче, аргументът му бе: по този начин олигархията ще яхне партиите и ще завземе изборния развой. Че е по този начин, по този начин е. Но по какъв начин е допустимо един човек да ръководи една страна близо 10 години и да излезе и да каже напълно намерено и чистосърдечно, че в нея цари олигархия? Не беше ли това концепцията, с която в ранната 2009-та всеобщо се подлъгахме да изберем Борисов - че той ще да е индивидът, който да ликвидира въпросната олигархия? Ако министър председателят на една страна признава, че политиката е безсилна пред олигархията, за какво ни е политиката тогава? Изглежда като паразитна система, ненужно звено във веригата, лобистки задействано и чинно, което просто ни коства доста пари и доста нерви - по-добре да ни ръководят непосредствено олигарсите, вместо да излъчват техни институционални наместници.
Продължаваме напред. Главният прокурор Сотир Цацаров пък призна друго: че прокуратурата не може нищо да направи, тъй като смяната трябвало да пристигна от ВСИЧКИ, както няколко пъти натърти. Това е все едно надзирателят в пандиза безпомощно да хвърли взор към зейналите отворени килии на избягалите рано заран пандизчии и да рече трогателно, че за престоя им би трябвало да се грижат всички, включая и самите пандизчии. Оказа се също, че Цацаров гради защитна защита за позицията на ТИМ във Варна по следния метод: ами тя Варненската окръжна прокуратура е една от най-слабите и по тази причина по този начин...Един тип неприятен материал, но прокурорски, какво да се прави, отново повдигане на плещи и гледище за магическото всички. Ами най-малко дайте образец, господин основен прокурор, нали от вас би трябвало да пристигна образеца, пък дано по-късно всички, окрилени и въодушевени от порива за правдивост, ви последваме и заедно разчистим страната.
Накрая Караянчева рече, че не била отговорна за това, че депутатите отсъствали от работа, тъй като съгласно правилника на Народното събрание ръководителят на съответната парламентарна група е този, който позволява дали народен представител да пристигна или не на работа, а при нея дошли единствено за известяван.
Какво излезе най-после? Борисов вика на Слави - обърнете се към прокуратурата, прокуратурата вика - обърнете се към съда, съдът вика - обърнете се към Народното събрание да промени законите, а Народното събрание - обърнете се ръководителите на парламентарните групи. Всички са отговорни. А в действителност това всички значи друго: значи никой. Особен абсурд, изкусно прекачване: тъй като всички имаме групова виновност, значи лична отговорност не може да желаеме от никой. Блато на споделената неточност. Мъгла от общи недоразумения, правилници, закони, бюджети; някой размества чевръсто тестето от карти и ти в никакъв случай не познаваш коя е онази, която стои от горната страна, макар че са ти я посочили.
Жокер: прецакан си.
Автор: Райко Байчев
За пръв път да вземем за пример министър председател на страна съобщи в народен ефир, че в страната има мощна олигархия. Когато Борисов говореше пред Слави за това, че партийните дотации не може да паднат на левче, аргументът му бе: по този начин олигархията ще яхне партиите и ще завземе изборния развой. Че е по този начин, по този начин е. Но по какъв начин е допустимо един човек да ръководи една страна близо 10 години и да излезе и да каже напълно намерено и чистосърдечно, че в нея цари олигархия? Не беше ли това концепцията, с която в ранната 2009-та всеобщо се подлъгахме да изберем Борисов - че той ще да е индивидът, който да ликвидира въпросната олигархия? Ако министър председателят на една страна признава, че политиката е безсилна пред олигархията, за какво ни е политиката тогава? Изглежда като паразитна система, ненужно звено във веригата, лобистки задействано и чинно, което просто ни коства доста пари и доста нерви - по-добре да ни ръководят непосредствено олигарсите, вместо да излъчват техни институционални наместници.
Продължаваме напред. Главният прокурор Сотир Цацаров пък призна друго: че прокуратурата не може нищо да направи, тъй като смяната трябвало да пристигна от ВСИЧКИ, както няколко пъти натърти. Това е все едно надзирателят в пандиза безпомощно да хвърли взор към зейналите отворени килии на избягалите рано заран пандизчии и да рече трогателно, че за престоя им би трябвало да се грижат всички, включая и самите пандизчии. Оказа се също, че Цацаров гради защитна защита за позицията на ТИМ във Варна по следния метод: ами тя Варненската окръжна прокуратура е една от най-слабите и по тази причина по този начин...Един тип неприятен материал, но прокурорски, какво да се прави, отново повдигане на плещи и гледище за магическото всички. Ами най-малко дайте образец, господин основен прокурор, нали от вас би трябвало да пристигна образеца, пък дано по-късно всички, окрилени и въодушевени от порива за правдивост, ви последваме и заедно разчистим страната.
Накрая Караянчева рече, че не била отговорна за това, че депутатите отсъствали от работа, тъй като съгласно правилника на Народното събрание ръководителят на съответната парламентарна група е този, който позволява дали народен представител да пристигна или не на работа, а при нея дошли единствено за известяван.
Какво излезе най-после? Борисов вика на Слави - обърнете се към прокуратурата, прокуратурата вика - обърнете се към съда, съдът вика - обърнете се към Народното събрание да промени законите, а Народното събрание - обърнете се ръководителите на парламентарните групи. Всички са отговорни. А в действителност това всички значи друго: значи никой. Особен абсурд, изкусно прекачване: тъй като всички имаме групова виновност, значи лична отговорност не може да желаеме от никой. Блато на споделената неточност. Мъгла от общи недоразумения, правилници, закони, бюджети; някой размества чевръсто тестето от карти и ти в никакъв случай не познаваш коя е онази, която стои от горната страна, макар че са ти я посочили.
Жокер: прецакан си.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ