След “голямото напускане в ИТ бранша тази година дойде ред

След “голямото овакантяване ” в ИТ сектора тази година пристигна ред на различен проблем за мениджърите: “тихото овакантяване ” (снимка: CC0 Public Domain)

Икономическа рецесия, застоялост, инфлация, съкращения, заледяване на заплатите – някои компании в ИТ бранша страдат от тези феномени, а други занапред ще ги усетят. На този декор чиновниците, които се усещат „ зациклили “ в професионалното си израстване, стартират „ безшумно овакантяване “ на работата си, предизвестиха специалисти.

„ Тихото овакантяване “ не значи овакантяване на работата по беззвучен метод. Става дума за друго – на работното си място служителят просто прави това, което е нужно, с цел да свърши дилемите си, да си вземе заплатата и да се прибере у дома. Няма ангажимент, няма интензивно отношение към работата, няма разпоредителност, креативност, активност. Човекът работи, с цел да си получи парите – нищо повече и нищо по-малко.

Работещите, които вършат „ безшумно овакантяване “, може да бъдат неправилно разбрани. Тези хора не подценяват служебните си отговорности. Те просто се отхвърлят от концепцията да се хвърлят „ стремително “ в работата си. Имейлите, изпратени вечерта, ще останат без отговор до идващия ден. Служителите нямат интерес към така наречен „ щастливи часове “ за раздумка и питиета след работа, към излизания на обяд или вечеря с сътрудници. Идват на работното си място в последната минута и си потеглят в секундата, в която изтече работното им време.

Тенденцията на „ тихото овакантяване “ се базира на няколко променливи, като се стартира с несигурността на работата, донесена от пандемията през 2020 година, споделя Паола Мартинез, вицепрезидент по интервенциите с хора в Jobsity ( компания за ръководство на персонала). Тези, които са се почувствали незащитени или недооценени от своите работодатели, в този момент са демотивирани. Някои потърсиха по-добри благоприятни условия, напускайки позициите си, само че други просто оказват тиха опозиция.
още по темата
Принос за казуса има и това, че след сходна смяна мнозина се усещат „ прегорели “ и преуморени. С особена мощ това се отнася за позициите, които по време на пандемията бяха натоварени с изключително доста отговорности.

Едновременно с това би трябвало да се признае и, че около пандемията хората започнаха да ценят времето си с другари и семейство. Мнозина откриха, че опцията да работят от у дома им разрешава да си „ върнат “ времето, прекарвано в пътешестване до работното място. След това, когато отдалечената работа стана по-популярна, служащите предефинираха работния си ден и премислиха значимостта на работата си в живота си. Тези променливи катализираха въпросното „ безшумно овакантяване “.

„ Тихото овакантяване значи, че спирате да полагате съществени старания в работата си “, споделя Мартинез. „ Отивате в работната конюнктура, където просто съществувате. Не поемате никакви провокации. Не израствате. Не търсите благоприятни условия за напредък в кариерата си “.

Във видео в TikTok, което разпространява термина „ безшумно овакантяване “, един от създателите на концепцията отхвърля разбирането, че работата би трябвало да господства в живота на индивида. Особена рецензия е отправена към функциите в новостартиращи софтуерни компании – едни от най-натоварващите заради ниското начално възнаграждение, дългите работни часове, несигурността на работата и осъществяването на задания, които попадат отвън типичните отговорности на позицията.

Но по какъв начин наподобява тихото овакантяване на работното място и кой взе участие? Мартинез изяснява, че това събитие не е особено единствено за едно потомство, обратно на убеждението, че описаното държание е типично единствено за „ поколението Z “, да вземем за пример. „ Тихото овакантяване “ визира хора във всички възрасти и всички кариерни сфери. А мениджърите би трябвало да обръщат внимание на поведенческите модели на своите чиновници.

„ Компаниите би трябвало да слушат “, споделя Мартинез. „ Трябва да познаваме хората, с които работим, с цел да можем да усетим сходни промени. Не е толкоз огромна промяна; просто виждате по какъв начин този човек безшумно се затваря в себе си. Тогава би трябвало да видим, че нещо се случва, и да разберем за какво се случва “.

Не зависи от чиновниците да се откажат от желанието за „ безшумно овакантяване “ на работата си, предизвестяват още експертите. По-скоро зависи от работодателите. Те би трябвало да основат по-добра работна среда, с цел да насърчат чиновниците да възобновят кариерния порив, упоритостта, желанието за изява, за прогрес. Мартинез допуска, че въпреки през днешния ден да се приказва по-често за „ прегарянето “ на работното място, към момента е извънредно работодателите да се занимават с корена на казуса и да оферират решения.

Може да е удобно за мениджърите да предложат услуги за психологично здраве на чиновниците си, страдащи от „ прегаряне “. Може би е добра концепция шефовете да разрешат на служащите да управляват повече работното си натоварване.

Но в случай че „ тихото овакантяване “ е новата норма на работното място, мениджърите може би ще би трябвало и да одобряват границите, определяни от своите чиновници. Когато чиновниците са щастливи и добре осъществени в персоналния си живот, това се придвижва и в работата им.

„ Единственият миг, в който можем да имаме триумф, е когато нашите персонални цели могат да дават отговор на задачите на нашата компания “, споделя Мартинез. „ Трябва да се уверим, че това съвпадане се случва действително “.