17-ият Фестивал на терлика гостува на село Брош
След огромния обичаен мевлид в събота /24 септември/ в с. Брош, на събора в неделя /25 септември/, който стартира в 10:00 ч., Фестивалът на Терлика ще означи 17-тото си издание, като гостува със 70 реализатори от читалищата „ Родопски фар1938 “ и „ Юмер Лютфи 1993 “ /Кърджали/, читалище „ Изгрев 1952 “ /с. Енчец/, читалище „ Иван Вазов 1967 “ /Рани лист/, с локални изпълнителии с 80 плетачки на терлици от Кърджали и селата.
Празникът на Терлика е проведен за първи път на 1 септември 2006 година и по време на всичките си издания става неизменима част от Националния културен календар и от културната карта на Кърджали,символ на нишката, която свързва генерации и етноси в „ плетка “ от партньорства на интернационалните създатели и реализатори с локалните общности. Като уникаленместен феномен на междукултурното съдействие празникът е бил представян на конгреси в Барселона /2008/, на „ Festival della creatività ” /2009/ във Флоренция, по време на самодейност на Община Палермо /2011/, в Института за задгранични студенти в Гент /2018/, в консулствата в Чикаго и Доха /2019/, а от този момент до през днешния ден в програмата са се включвали гостуващи в Арт къщата в Дъждовница създатели от 33 страни от целия свят, включително от Палестина, Израел, Канада, Съединени американски щати, Япония, Бразилия и прочие
Верен на правилото си „ Следвай нишката и стани част от плетката “ Терликът в последните години съумя да придвижи празничния си дух, като гостува в Кърджали /2020/, в Енчец /2021/, а в този момент ще чества дружно с посетители от 8 села и от града паметта на алианския светец и врач Данлъ Али Баба, на който от остарели времена е отдаден съборът в Брош. Данлъ е заровен тук през 1212 година Гробът е дълъг 3 метра и необятен 1,5 м. Вече над 900 години на това сакрално място стават чудеса, множеството от които са разказани във вехти бележници, предават се от потомство на потомство и се пазят като зениците на окото. Според стародавни поверия, тленните остатъци на покойника закрилят освен Източните Родопи, само че и България.В Брош съжителстват мюсюлмани алевити /казълбаши/ и сунити. Алевитското /къзълбашко/ завещание единствено по себе си съставлява неповторим синтез сред антични езически вярвания, примесени с детайли от остарялата тракийска просвета, както и с съставни елементи и символика от християнството и исляма.Този културен синтез евентуално изяснява за какво и до през днешния ден на обичайните празници на казълбашитев област Кърджали няколко пъти годишно се стичат хиляди християни и мюсюлмани от цялата страна. Тук е жива традицията на алевитите, обвързвана с техните паметни центрове, гробници (тюрбета, текета), като този на светеца и врач Данлъ Али Баба. Според Картата на мюсюлманските паметни монументи в Източните Родопи, можем да се срещнем с тези обичаи също вселата Горна цитадела, Бащино, Звезделина, Биволяне, както и в селата Болярци, Равен, Брош, Татул, Зорница, Татково, Чифлик, Широко поле, тъй като това е районът с най-голяма централизация на алевитски общности в България.
На събора се чакат и доста посетители от вилите край язовир „ Кърджали ”, заливът край тогавашното потопено село Главатарци, където през днешния ден се издига импозантният комплекс „ Главатарски хан ” и плаващата таверна „ Моби Дик ”.
Празникът на Терлика е проведен за първи път на 1 септември 2006 година и по време на всичките си издания става неизменима част от Националния културен календар и от културната карта на Кърджали,символ на нишката, която свързва генерации и етноси в „ плетка “ от партньорства на интернационалните създатели и реализатори с локалните общности. Като уникаленместен феномен на междукултурното съдействие празникът е бил представян на конгреси в Барселона /2008/, на „ Festival della creatività ” /2009/ във Флоренция, по време на самодейност на Община Палермо /2011/, в Института за задгранични студенти в Гент /2018/, в консулствата в Чикаго и Доха /2019/, а от този момент до през днешния ден в програмата са се включвали гостуващи в Арт къщата в Дъждовница създатели от 33 страни от целия свят, включително от Палестина, Израел, Канада, Съединени американски щати, Япония, Бразилия и прочие
Верен на правилото си „ Следвай нишката и стани част от плетката “ Терликът в последните години съумя да придвижи празничния си дух, като гостува в Кърджали /2020/, в Енчец /2021/, а в този момент ще чества дружно с посетители от 8 села и от града паметта на алианския светец и врач Данлъ Али Баба, на който от остарели времена е отдаден съборът в Брош. Данлъ е заровен тук през 1212 година Гробът е дълъг 3 метра и необятен 1,5 м. Вече над 900 години на това сакрално място стават чудеса, множеството от които са разказани във вехти бележници, предават се от потомство на потомство и се пазят като зениците на окото. Според стародавни поверия, тленните остатъци на покойника закрилят освен Източните Родопи, само че и България.В Брош съжителстват мюсюлмани алевити /казълбаши/ и сунити. Алевитското /къзълбашко/ завещание единствено по себе си съставлява неповторим синтез сред антични езически вярвания, примесени с детайли от остарялата тракийска просвета, както и с съставни елементи и символика от християнството и исляма.Този културен синтез евентуално изяснява за какво и до през днешния ден на обичайните празници на казълбашитев област Кърджали няколко пъти годишно се стичат хиляди християни и мюсюлмани от цялата страна. Тук е жива традицията на алевитите, обвързвана с техните паметни центрове, гробници (тюрбета, текета), като този на светеца и врач Данлъ Али Баба. Според Картата на мюсюлманските паметни монументи в Източните Родопи, можем да се срещнем с тези обичаи също вселата Горна цитадела, Бащино, Звезделина, Биволяне, както и в селата Болярци, Равен, Брош, Татул, Зорница, Татково, Чифлик, Широко поле, тъй като това е районът с най-голяма централизация на алевитски общности в България.
На събора се чакат и доста посетители от вилите край язовир „ Кърджали ”, заливът край тогавашното потопено село Главатарци, където през днешния ден се издига импозантният комплекс „ Главатарски хан ” и плаващата таверна „ Моби Дик ”.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ