След години, в които един от най-сериозните проблеми на българската

След години, в които един от най-сериозните проблеми на българската иновационна екосистема беше превръщането на научните разработки в действителни артикули и пазарни решения, Националният иновационен фонд (НИФ) предлага смяна на метода. Новата „ Концепция за стратегически цели за поддръжката на нововъведения “ слага акцент не толкоз върху генерирането на хрумвания, колкото върху най-трудния стадий от иновационния развой – прекосяването от лабораторията към пазара.

Стратегическата рамка, показана от Изпълнителния съвет на фонда, идва в миг, когато Европейският съюз ускорява напъните си за софтуерна самостоятелност и конкурентоспособност по отношение на Съединени американски щати и Китай. След отчета на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност и самодейностите на Европейската комисия за поощряване на нововъведенията, страните членки са подложени на възходящ напън да трансфорат научния капацитет в стопански резултати.

Именно тук България обичайно изостава.

От научна концепция към действителен артикул

Новата идея на НИФ пренасочва обществената поддръжка към плановете, които към този момент са минали началния стадий на научни проучвания и се намират в сериозната фаза на валидиране, проява и първо пазарно приложение. Основен приоритет са технологиите в равнища на подготвеност TRL 4–6 и TRL 7–9, когато разработките би трябвало да потвърдят своята употреба в действителна среда.

Това е региона, която в интернационалната процедура постоянно се дефинира като „ долината на гибелта “ на нововъведенията – стадият, в който доста обещаващи разработки не доближават до пазара заради липса на финансиране, експертиза или достъп до индустриални сътрудници.

Според специалисти точно този недостиг е измежду главните аргументи България да остава измежду страните с най-нисък дял на високотехнологичен експорт в Европейски Съюз, макар съществуването на мощни научни екипи в обособени области.

Кои браншове ще получат приоритет

Концепцията на фонда е синхронизирана със Стратегията за умна специализация на България и с европейските цели по програмата „ Хоризонт Европа “. Сред секторите с най-голям приоритет попадат осведомителните и информационните технологии, изкуственият разсъдък, чистите технологии, мехатрониката и индустриалната автоматизация, биотехнологиите и здравните нововъведения.

Особено внимание се отделя и на посоки, които през последните години се трансформират в стратегически за Европа – отбранителните технологии, решенията с двойна приложимост, галактическите технологии и системите за сигурност.

Това значи развиване в България и на цифрови технологии и софтуерни решения; на чисти технологии и мехатроника - преход към възобновими енергийни източници, ресурсна успеваемост и индустриална автоматизация. Стимул за развиване ще получат и биотехнологиите и опазването на здравето - промишлеността за здравословен метод на живот и биоикономика, както и междусекторни технологии - планове в областта на сигурността, защитата и стоките с двойна приложимост, както и галактическите технологии.

Този фокус отразява и изменящата се европейска политика, при която нововъведенията все по-често се преглеждат освен като стопански, само че и като геополитически инструмент.

Позицията на бизнеса и науката

Позицията на бизнеса и научните среди е ориентирана към търсене на по-предвидима и координирана среда. Новата визия на НИФ дава отговор на тези потребности посредством:

Партньорство (коопериране): Стимулират се взаимни планове сред висши учебни заведения, научни институти и частния бизнес за ускорение пътя от концепцията до крайния артикул.

Достъп до пазари: Бизнесът чака и получава институционален мост, който улеснява интеграцията на български компании в интернационалните вериги на доставки и добавена стойност.

Финансов мост: Осигурява се допълващ резултат към други финансови принадлежности и фондове, което е от сериозно значение за оцеляването и растежа на новаторските български компании.

 Стартиращите компании в центъра на новата тактика

Един от най-важните акценти в новата визия е поддръжката за започващите новаторски предприятия и за дребните и междинните компании с висок капацитет за напредък.

Според Европейската комисия точно МСП образуват над 99% от всички предприятия в Европейски Съюз, само че в същото време срещат най-сериозни усложнения при достъпа до финансиране за научноизследователска и развойна активност.

Българските компании са изправени пред още по-големи провокации. Данни на Европейския иновационен показател демонстрират, че разноските за научноизследователска и развойна активност в страната остават доста под междинните европейски равнища, а частният бранш влага по-малко в нововъведения спрямо съперниците си от Централна Европа.

Именно по тази причина НИФ се стреми да играе ролята на „ финансов мост “ сред ранното развиване на технологиите и последващото привличане на рисков капитал или интернационално финансиране.

Големият проблем: изчезналата връзка сред просвета и бизнес

Една от най-често повтаряните рецензии към българската иновационна система през последните години е слабата връзка сред научните организации и бизнеса.

Създаването на партньорство сред науката и бизнеса в България се трансформира посредством цифровизация на процедурите, шерване на изследователска инфраструктура и фокус върху пазарната реализация. Министерството на нововъведенията и растежа и Националният иновационен фонд (НИФ) вкарват съответни механизми за улеснение на тази връзка.

Новата тактика слага специфичен акцент върху основаването на консорциуми сред университети, научни институти, Българската академия на науките и промишлеността.

Предвижда се споделен достъп до изследователска инфраструктура:

Нови правила за Центровете за върхови достижения: Разработват се ясни регламенти, посредством които бизнесът и индустриалните клъстери получават пряк достъп до актуалната инсталация и лаборатории на научните центрове.

Централен хъб за софтуерен трансфер: Базиран в София Тех Парк, този хъб координира изнесени центрове в университетите из страната. Той служи като медиатор за комерсиализация на научните открития.

Друг фокус са финансовите принадлежности за взаимни планове:

Конкурсни сесии на НИФ: Фирмите могат да аплайват в консорциуми с научноизследователски организации (БАН, университети) за съфинансиране на научноразвойни планове. Новият акцент е върху етапите TRL 4–6 и TRL 7–9 (от първообраз до тестване на пазара).

Малки иновационни грантове (ваучери): Предоставят бърз и закрепен финансов запас на бизнеса за закупуване на научно-интензивни услуги. Тези услуги включват създаване на прототипи или решение на съответни софтуерни проблеми от учени.

От огромно значение за развиването на бранша е интеграция в интернационалните стратегии:

Програми като Евростарс-3: Насърчават се смесени консорциуми (МСП, огромни компании и научни организации) за интернационалните планове за научноизследователска и развойна активност. Българските участници получават безплатно финансиране през Министерството на нововъведенията и растежа / НИФ.

Целта е научните разработки да доближават по-бързо до предприятията, а бизнесът да получава по-лесен достъп до експертен потенциал и съвременно съоръжение.

България търси място в европейските иновационни вериги

Особено значим е интернационалният детайл в концепцията.

НИФ възнамерява по-активно присъединяване на българските компании в стратегии като Eurostars, Eureka, Европейския съвет по нововъведения (EIC), НАТО-вската стратегия DIANA и самодейностите на Европейската галактическа организация (ESA).

Това е опит да се преодолее един от структурните проблеми на българските иноватори – лимитираната интеграция в интернационалните софтуерни мрежи.

Според разбори на Европейската капиталова банка точно присъединяване в трансгранични научни и индустриални консорциуми е измежду най-силните фактори за ускорение на софтуерното развиване и достъпа до световни пазари.

Дигитализация на процедурите и по-малко администрация

Друг акцент е опростяването на административните процедури посредством напълно цифрово кандидатстване през системата ИСУН.

Бизнесът от години упорства за по-бързи и предвидими механизми за финансиране, като неведнъж е подлагал на критика забавянията и административната тежест при достъпа до обществени средства за нововъведения.

Новият метод цели редуциране на периодите и по-голяма бистрота при оценката на плановете.

Може ли България да навакса изоставането

Новата тактика на НИФ идва в основен миг за българската стопанска система.

Европа влага все по-агресивно в изкуствен интелект, микроелектроника, чисти технологии и отбранителни нововъведения. В същото време конкуренцията от Съединени американски щати и Китай се ускорява, а достъпът до технологии и гении се трансформира в решителен фактор за икономическия напредък.

За България предизвикването е двойно. Страната би трябвало по едно и също време да усили вложенията в научноизследователска активност и да усъвършенства способността си да трансформира научните разработки в артикули с висока добавена стойност.

Новата идея на НИФ демонстрира, че фокусът последователно се измества от финансирането на хрумвания към финансирането на резултати. Доколко този метод ще успее да трансформира повече български разработки в конкурентни артикули на европейския и международния пазар, ще зависи освен от размера на обществената поддръжка, само че и от способността на науката, бизнеса и страната да работят като част от една обща иновационна екосистема.