Род Стюарт се захвана да прави уиски
След години на нескончаеми купони с доста алкохол и опиати Род Стюарт знае най-добре какво и по кое време би трябвало да се пие. 78-годишният рокаджия съвсем се е отказал от чашката, изключително по време на турнета, и избира да употребява дългогодишния си опит в пиенето за основаването на лична марка уиски.
Изборът му на този тип алкохол не е инцидентен, защото татко му е от Шотландия, където пиенето на уиски е национална горделивост. А и самият Род е извънредно завързан към шотландските си корени, без значение че е роден и отраснал в Лондон. Още от дребен стартира да свири на хармоника, само че в учебно заведение става капитан на футболния тим и на 15 година прекъсва образованието си. Насърчаван е от татко си да се занимава професионално с футбол. Така през 1960 година се явява на проби в тима " Брентфърд ", който тогава е в трета британска дивизия. За благополучие, не го вземат, тъй като щеше да е огромна загуба за рока.
" Животът на музиканта е по-лесен, тъй като мога да се напивам и да върша музика, което не става, в случай че играеш футбол. Избрах музиката... Всъщност да пея и играя футбол, са единствените неща, които умея ", написа Стюарт в записките си, които пусна през 2012 година. Десетилетие по-късно обаче нещата наподобяват много по-различно за него.
" Не мога да пия уиски или мартини преди концерт, тъй като алкохолът не е положително нещо за гласа, както и доста други неща. Позволявам си няколко чаши вино по-късно, а уиски - единствено в събота вечер ", признава музикантът в изявление за списание " Форбс ". Той споделя, че даже не приказва денем, когато вечер му следва изява на сцената. Хората към него знаят това и му пишат бележки или известия на телефона. Според него тези часове на цялостно безмълвие му оказват помощ да поддържа гласа си с придвижване на възрастта.
Род с носталгия си спомня за младежките години, когато е част от групата " Фейсис ". Тогава на сцената имат бар и две девойки с училищен униформи, които им сервират питиета по време на концертите. " Такова нещо в този момент няма да ти се размине, макар че бих желал един ден още веднъж да имам бар на сцената ", признава 78-годишният рокаджия.
Идеята да прави лична марка уиски се ражда по време на едно пътешестване до Шотландия, с цел да гледа обичания си футболен тим " Селтик ". По време на мача другар рокаджия го среща с производителя на алкохол Данкан Фрю. Двамата доста си харесват. Изпиват вечерта много коктейли и уиски и на сутринта си разменят известия, че са подготвени да станат бизнес сътрудници.
Избират да си сътрудничат с дребна дестилерия на брега на шотландското езеро Лох Ломонд и по този начин се ражда уискито Wolfie`s (вълчето). Решават да не носи името на Род Стюарт, с цел да не бъде артикул, насочен единствено към неговите почитатели, а устойчива марка. В основаването на усета му обаче се стараят да реализират сантименталното рокендрол чувство, с което артистът е прочут. Правят комбинация от зърнено и малцово уиски, с леко опушен, само че доста мек бленд и с деликатни нотки на канела, ванилия, печена ябълка и сироп от круша. Целта е да е допустимо най-палаво, само че и задоволително за повече усети.
" Просто е прелестно, съвсем като сладолед и яйчен крем, макар че ми е мъчно да пия доста от него, тъй като на 15 година имах разболяващо напиване с уиски и в този момент избирам по-слаби неща като мартини ", изяснява музикантът. Той обаче е обаян от процеса по изработката му, в който съвсем не се употребяват машини. Голяма част от него е безусловно същият, както са правили шотландците уиски преди епохи.
На дъното на бутилката обаче въпреки всичко има дребен знак от Род Стюарт. Написано е Rhythm of My Heart (ритъма на моето сърце), което е текст от негова ария.
" За мен Wolfie`s изобразява безгрижното държание на моите по-палави дни и вълнението от това, което животът към момента може да предложи ", споделя артистът в отговор на въпрос с какво неговото уиски се отличава от десетките други питиета на звезди.
Изборът му на този тип алкохол не е инцидентен, защото татко му е от Шотландия, където пиенето на уиски е национална горделивост. А и самият Род е извънредно завързан към шотландските си корени, без значение че е роден и отраснал в Лондон. Още от дребен стартира да свири на хармоника, само че в учебно заведение става капитан на футболния тим и на 15 година прекъсва образованието си. Насърчаван е от татко си да се занимава професионално с футбол. Така през 1960 година се явява на проби в тима " Брентфърд ", който тогава е в трета британска дивизия. За благополучие, не го вземат, тъй като щеше да е огромна загуба за рока.
" Животът на музиканта е по-лесен, тъй като мога да се напивам и да върша музика, което не става, в случай че играеш футбол. Избрах музиката... Всъщност да пея и играя футбол, са единствените неща, които умея ", написа Стюарт в записките си, които пусна през 2012 година. Десетилетие по-късно обаче нещата наподобяват много по-различно за него.
" Не мога да пия уиски или мартини преди концерт, тъй като алкохолът не е положително нещо за гласа, както и доста други неща. Позволявам си няколко чаши вино по-късно, а уиски - единствено в събота вечер ", признава музикантът в изявление за списание " Форбс ". Той споделя, че даже не приказва денем, когато вечер му следва изява на сцената. Хората към него знаят това и му пишат бележки или известия на телефона. Според него тези часове на цялостно безмълвие му оказват помощ да поддържа гласа си с придвижване на възрастта.
Род с носталгия си спомня за младежките години, когато е част от групата " Фейсис ". Тогава на сцената имат бар и две девойки с училищен униформи, които им сервират питиета по време на концертите. " Такова нещо в този момент няма да ти се размине, макар че бих желал един ден още веднъж да имам бар на сцената ", признава 78-годишният рокаджия.
Идеята да прави лична марка уиски се ражда по време на едно пътешестване до Шотландия, с цел да гледа обичания си футболен тим " Селтик ". По време на мача другар рокаджия го среща с производителя на алкохол Данкан Фрю. Двамата доста си харесват. Изпиват вечерта много коктейли и уиски и на сутринта си разменят известия, че са подготвени да станат бизнес сътрудници.
Избират да си сътрудничат с дребна дестилерия на брега на шотландското езеро Лох Ломонд и по този начин се ражда уискито Wolfie`s (вълчето). Решават да не носи името на Род Стюарт, с цел да не бъде артикул, насочен единствено към неговите почитатели, а устойчива марка. В основаването на усета му обаче се стараят да реализират сантименталното рокендрол чувство, с което артистът е прочут. Правят комбинация от зърнено и малцово уиски, с леко опушен, само че доста мек бленд и с деликатни нотки на канела, ванилия, печена ябълка и сироп от круша. Целта е да е допустимо най-палаво, само че и задоволително за повече усети.
" Просто е прелестно, съвсем като сладолед и яйчен крем, макар че ми е мъчно да пия доста от него, тъй като на 15 година имах разболяващо напиване с уиски и в този момент избирам по-слаби неща като мартини ", изяснява музикантът. Той обаче е обаян от процеса по изработката му, в който съвсем не се употребяват машини. Голяма част от него е безусловно същият, както са правили шотландците уиски преди епохи.
На дъното на бутилката обаче въпреки всичко има дребен знак от Род Стюарт. Написано е Rhythm of My Heart (ритъма на моето сърце), което е текст от негова ария.
" За мен Wolfie`s изобразява безгрижното държание на моите по-палави дни и вълнението от това, което животът към момента може да предложи ", споделя артистът в отговор на въпрос с какво неговото уиски се отличава от десетките други питиета на звезди.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ