Балканският лъв Бойко Борисов вече е кротко коте
След години на непрекъснат напредък балканският лъв Бойко Борисов - сериен министър председател на България, доайен на европейската християндемокрация, юнак - глезен от хрисими папи и шпионки-фотографки, е на път да се трансформира в добродушно коте, застанало в групова фотография. Бледа сянка на себе си.
Посрещаха го по села и паланки с " Окото на тигъра ", в този момент е замязял на сълзата на Бамби, написа Сега.
Това, несъмнено, е развой. Едно време единната и могъща партия Съюз на демократичните сили стартира да се люспи, за 3-4 години се стопи като ланския сняг и най-после остана семпла, присъдружна партийка. Малко по-късно Българска социалистическа партия потегли по седесарските пътеки, не видя предупредителните знаци, които бяха забележими и за слепец, нацепи се на ситно и в този момент ехото кънти по полупразните коридори на “Позитано ”.
СДС и Българска социалистическа партия през днешния ден са вампирясали партии.
Днес ГЕРБ върви по тоя бодлив път - ерозията е почнала, ще минат година-две и изборите ще покажат, че доверието на електората в партията към този момент го няма.
По-какво се познава стартът на този развой - по това, че партията скърца - не действа добре, че елитът бяга при първата подобаваща оферта, че уважението към нея от страна на събратята ѝ - политици, е изчезнало, а поръчките ѝ наподобяват леко комични. Ако партията е вождистка, в случай че тя е еднолична благосъстоятелност, каквато е ГЕРБ, то рецесията проличава по-ясно, защото тя извира от облика на Вожда.
В последните дни думата на Борисов пет пари не коства.
В хитовата тирада пред другарите си от 14 октомври, Борисов се опита за последно да играе ролята на лъв. Той изброи десетки проблеми (между другото - съвсем всички актуални) и от висотата на своето великолепие разпореди какво да свършат партийните шерпи - да има оставки в Министерство на вътрешните работи, да има оставки в локални структури, да има промяна на регионални шефове, да има цялостен анализ за положението на партията в провинцията, да има преформатиране на държавното управление с нови отговорности на съдружните сътрудници, да се видят кои са тези министерства на концесии. Големецът разпореди да не работи Народното събрание, да не диша държавното управление.
Седмица по-късно смиреният Борисов изважда изкуствената усмивка и театралничи добродушно за групова фотография - без нищичко от това, което го е тормозило и което е разпоредил да се свърши, да е свършено. Нищо.
Това е доста неприятен знак за ГЕРБ. Когато се види, че лъвът е слаб, в царството настъпва ужас. Областни шефове бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и отново са регионални шефове. Ексдепутати бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и стават най-малко общинари в Пазарджик. Подгонен от свирепия лъв, дребен министър на Министерство на вътрешните работи добродушно намира отбрана под портите на Новото начало, което сякаш не е в ръководството.
Странни неща се случват в джунглата, по този начин да се каже
Затова всички започнаха да питат: Кой ръководи? Победителят на изборите ли? Какъв е тоя Съвет за взаимно ръководство, който чака какво ще му каже народен представител от Движение за права и свободи?
И отново - що за водач е Борисов, който не може да прокара най-малко едно нещо в Министерски съвет и Народно събрание без да се допита до извънкоалиционен сътрудник. Ако едно време Борисов си имаше златен пръст, в този момент се е сдобил с оловен пестник, който го бута накъдето си желае. Вече не може ни себе си да постави за министър председател, ни Рая Назарян - за ръководител на Народно събрание. Лъвът реве: " Махнете Наталия Киселова ", а насреща му викат: " Сéди кротичък, ротационен принцип "...
Моделът на Пеевски към този момент е на всички места - едно време той започва от правосъдната система, след това унищожи пресата. След това обаче се насочи към политиката - завладя Движение за права и свободи и се загнезди в другите партии, в това число и в партиите от сегашната ръководеща коалиция. Включително и в ГЕРБ.
Едва ли Борисов може да избави нещо. Хората към него ще стартират да бягат с 200
Цялата клиентела ще се разхвърчи ужасно бързо - нали забелязахте с каква скорост Доган остана без опора, а Движение за права и свободи на Доган и ГЕРБ на Борисов имат прекалено много сходства. И двете са еднолични сдружения, и двете бяха непреодолими фактори. И ГЕРБ може да се срути бързо, в случай че предателите от вътрешната страна почнат да се бият кой да отвори портите на партията.
Днес Пеевски даде обещание на Борисов безконечна обич, т.е. - цялостен мандат, което единствено за подведен служител значи нещо хубаво - като заплата и непоклатимост. На процедура това не значи нищо положително за партия ГЕРБ. Ако му е останал инстинкт за самозапазване, Борисов би трябвало в действителност да ревизира с какъв брой правилни хора е останал, да стегне структурите и през пролетта, откакто еврото към този момент се е настанило умерено в джобовете на хората, да изиска предварителни избори. И да работи на терен за доста висока изборна интензивност.
И още нещо значимо. Да се огледа за другари. Да потърси такива. Досега Борисов лежеше на неуместната кълка - аз съм победител, аз съм най-големият. В страна с цветен парламент сходен факт, общо взето, нищо не значи - и на огромния му трябват другари. Борисов очевидно си избра отровен другар, който желае да изяде крилце и кълка от партията му. Ако не предприеме дейности, ГЕРБ може да не е първа партия, а самият Борисов ще стане по-токсичен и от приятеля си.
Нищо чудно няма в това. Така минава международната популярност.
Посрещаха го по села и паланки с " Окото на тигъра ", в този момент е замязял на сълзата на Бамби, написа Сега.
Това, несъмнено, е развой. Едно време единната и могъща партия Съюз на демократичните сили стартира да се люспи, за 3-4 години се стопи като ланския сняг и най-после остана семпла, присъдружна партийка. Малко по-късно Българска социалистическа партия потегли по седесарските пътеки, не видя предупредителните знаци, които бяха забележими и за слепец, нацепи се на ситно и в този момент ехото кънти по полупразните коридори на “Позитано ”.
СДС и Българска социалистическа партия през днешния ден са вампирясали партии.
Днес ГЕРБ върви по тоя бодлив път - ерозията е почнала, ще минат година-две и изборите ще покажат, че доверието на електората в партията към този момент го няма.
По-какво се познава стартът на този развой - по това, че партията скърца - не действа добре, че елитът бяга при първата подобаваща оферта, че уважението към нея от страна на събратята ѝ - политици, е изчезнало, а поръчките ѝ наподобяват леко комични. Ако партията е вождистка, в случай че тя е еднолична благосъстоятелност, каквато е ГЕРБ, то рецесията проличава по-ясно, защото тя извира от облика на Вожда.
В последните дни думата на Борисов пет пари не коства.
В хитовата тирада пред другарите си от 14 октомври, Борисов се опита за последно да играе ролята на лъв. Той изброи десетки проблеми (между другото - съвсем всички актуални) и от висотата на своето великолепие разпореди какво да свършат партийните шерпи - да има оставки в Министерство на вътрешните работи, да има оставки в локални структури, да има промяна на регионални шефове, да има цялостен анализ за положението на партията в провинцията, да има преформатиране на държавното управление с нови отговорности на съдружните сътрудници, да се видят кои са тези министерства на концесии. Големецът разпореди да не работи Народното събрание, да не диша държавното управление.
Седмица по-късно смиреният Борисов изважда изкуствената усмивка и театралничи добродушно за групова фотография - без нищичко от това, което го е тормозило и което е разпоредил да се свърши, да е свършено. Нищо.
Това е доста неприятен знак за ГЕРБ. Когато се види, че лъвът е слаб, в царството настъпва ужас. Областни шефове бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и отново са регионални шефове. Ексдепутати бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и стават най-малко общинари в Пазарджик. Подгонен от свирепия лъв, дребен министър на Министерство на вътрешните работи добродушно намира отбрана под портите на Новото начало, което сякаш не е в ръководството.
Странни неща се случват в джунглата, по този начин да се каже
Затова всички започнаха да питат: Кой ръководи? Победителят на изборите ли? Какъв е тоя Съвет за взаимно ръководство, който чака какво ще му каже народен представител от Движение за права и свободи?
И отново - що за водач е Борисов, който не може да прокара най-малко едно нещо в Министерски съвет и Народно събрание без да се допита до извънкоалиционен сътрудник. Ако едно време Борисов си имаше златен пръст, в този момент се е сдобил с оловен пестник, който го бута накъдето си желае. Вече не може ни себе си да постави за министър председател, ни Рая Назарян - за ръководител на Народно събрание. Лъвът реве: " Махнете Наталия Киселова ", а насреща му викат: " Сéди кротичък, ротационен принцип "...
Моделът на Пеевски към този момент е на всички места - едно време той започва от правосъдната система, след това унищожи пресата. След това обаче се насочи към политиката - завладя Движение за права и свободи и се загнезди в другите партии, в това число и в партиите от сегашната ръководеща коалиция. Включително и в ГЕРБ.
Едва ли Борисов може да избави нещо. Хората към него ще стартират да бягат с 200
Цялата клиентела ще се разхвърчи ужасно бързо - нали забелязахте с каква скорост Доган остана без опора, а Движение за права и свободи на Доган и ГЕРБ на Борисов имат прекалено много сходства. И двете са еднолични сдружения, и двете бяха непреодолими фактори. И ГЕРБ може да се срути бързо, в случай че предателите от вътрешната страна почнат да се бият кой да отвори портите на партията.
Днес Пеевски даде обещание на Борисов безконечна обич, т.е. - цялостен мандат, което единствено за подведен служител значи нещо хубаво - като заплата и непоклатимост. На процедура това не значи нищо положително за партия ГЕРБ. Ако му е останал инстинкт за самозапазване, Борисов би трябвало в действителност да ревизира с какъв брой правилни хора е останал, да стегне структурите и през пролетта, откакто еврото към този момент се е настанило умерено в джобовете на хората, да изиска предварителни избори. И да работи на терен за доста висока изборна интензивност.
И още нещо значимо. Да се огледа за другари. Да потърси такива. Досега Борисов лежеше на неуместната кълка - аз съм победител, аз съм най-големият. В страна с цветен парламент сходен факт, общо взето, нищо не значи - и на огромния му трябват другари. Борисов очевидно си избра отровен другар, който желае да изяде крилце и кълка от партията му. Ако не предприеме дейности, ГЕРБ може да не е първа партия, а самият Борисов ще стане по-токсичен и от приятеля си.
Нищо чудно няма в това. Така минава международната популярност.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ