Милиардите дълг на Венецуела: Кой е на опашката да си събере пари...
След години на икономическа рецесия и наказания от страна на Съединени американски щати, които отрязаха страната от интернационалните финансови пазари, Венецуела изпадна в дефолт в края на 2017 година, пропусна заплащания по интернационалните облигации, издадени от страната и от държавната петролна компания Petroleos de Venezuela (PDVSA), написа Reuters.
Оттогава насъбраните лихви и правосъдни искания, свързани с минали национализации, усилиха неплатената главница и раздуха общите външни отговорности надалеч над номиналната стойност на първичните облигации.
Затрудненият дълг на Венецуела нарастна, откакто президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп през януари 2025 година Тогава спекуланти заложиха на допустима политическа смяна.
Ето кой дължи пари, какво може да влезе в вероятно преструктуриране и кои кредитори могат да потърсят дължимото от Каракас.
Колко дължи Венецуела?
Анализатори пресмятат, че страната има към 60 милиарда $ неизплатени облигации в дефолт. Общият външен дълг, в това число отговорностите на PDVSA, двустранни заеми и арбитражни решения, възлиза на към 150–170 милиарда $, според от това по какъв начин се регистрират насъбраните лихви и правосъдните решения.
По данни на Международен валутен фонд номиналният Брутният вътрешен продукт на Венецуела за 2025 година е към 82,8 милиарда $, което значи съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 180–200%.
Облигация на PDVSA с падеж през 2020 година беше обезпечена с мажоритарен дял в американската рафинерия Citgo, която е благосъстоятелност на PDVSA. Citgo е основен актив в правосъдните опити на кредиторите да възстановят част от вземанията си.
Кой какво държи?
Годините на наказания, в това число възбрана за търговия с венецуелски дълг, затрудняват следенето на собствеността.
Най-голямата група търговски кредитори евентуално са интернационалните облигационери, в това число профилирани вложители в проблематичен дълг.
Сред кредиторите има и компании, получили обезщетения посредством интернационален арбитраж след национализация на активи. Американски съдилища потвърдиха многомилиардни решения в интерес на ConocoPhillips и Crystallex, което трансформира тези искания в дългови отговорности и разреши на кредиторите да търсят венецуелски активи.
В правосъдни производства в Съединени американски щати към 19 милиарда $ вземания са регистрирани за търга на PDV Holding – компанията майка на Citgo. Сумата доста надвишава оценката на активите на Citgo.
Венецуела има и двустранни кредитори, главно Китай и Русия, които са отпускали заеми както на Мадуро, по този начин и на неговия наставник, някогашния президент Уго Чавес.
Възможно ли е преструктуриране?
Предвид множеството искания, правосъдни каузи и политическата неустановеност, вероятно преструктуриране се чака да бъде комплицирано и дълготрайно. Теоретично то би могло да се основава на стратегия на МВФ, само че Венецуела не е имала годишна консултация с фонда от близо 20 години и остава изолирана от неговото финансиране.
Допълнителна спънка са глобите на Съединени американски щати. От 2017 година насам те мощно лимитират способността на страната да емитира или преструктурира дълг без специфични лицензи от американското финансово министерство. Тръмп към този момент съобщи, че Съединени американски щати ще „ ръководят “ петролната държава; бъдещето на глобите остава неразбираемо.
Какви са вероятните възобновявания?
През 2025 година венецуелските облигации са поскъпнали с към 95%. В момента доста от тях се търгуват сред 27 и 32 цента за $ номинал.
Анализатори от Citigroup пресмятат, че ще е нужен орязване на главницата с най-малко 50%, с цел да се възвърне устойчивостта на дълга. При базов сюжет кредиторите биха получили 20-годишна облигация с ваучър към 4,4% и 10-годишна безлихвена облигация за насъбраните лихви.
Други вложители са по-предпазливи. Aberdeen Investments прави оценка възобновяванията в диапазона 25–35 цента за $, според от политическата среда и структурата на възможната договорка.
Икономическият декор
Всички тези сюжети се развиват на фона на тежка икономическа действителност. Икономиката на Венецуела се срина след 2013 година, когато добивът на нефт рухна, инфлацията излезе отвън надзор, а бедността внезапно набъбна. Въпреки известно стабилизиране, ниските цени на петрола и отстъпките при продажбите на венецуелски необработен нефт лимитират приходите. Допълнително напрежение основава и блокирането от Съединени американски щати на танкери със глобен нефт.
Тръмп съобщи, че американски петролни компании са подготвени да се включат във възобновяване на производството, само че към този момент липсват съответни елементи. В момента единствената огромна американска компания, която оперира във Венецуела, е Chevron.
Оттогава насъбраните лихви и правосъдни искания, свързани с минали национализации, усилиха неплатената главница и раздуха общите външни отговорности надалеч над номиналната стойност на първичните облигации.
Затрудненият дълг на Венецуела нарастна, откакто президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп през януари 2025 година Тогава спекуланти заложиха на допустима политическа смяна.
Ето кой дължи пари, какво може да влезе в вероятно преструктуриране и кои кредитори могат да потърсят дължимото от Каракас.
Колко дължи Венецуела?
Анализатори пресмятат, че страната има към 60 милиарда $ неизплатени облигации в дефолт. Общият външен дълг, в това число отговорностите на PDVSA, двустранни заеми и арбитражни решения, възлиза на към 150–170 милиарда $, според от това по какъв начин се регистрират насъбраните лихви и правосъдните решения.
По данни на Международен валутен фонд номиналният Брутният вътрешен продукт на Венецуела за 2025 година е към 82,8 милиарда $, което значи съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 180–200%.
Облигация на PDVSA с падеж през 2020 година беше обезпечена с мажоритарен дял в американската рафинерия Citgo, която е благосъстоятелност на PDVSA. Citgo е основен актив в правосъдните опити на кредиторите да възстановят част от вземанията си.
Кой какво държи?
Годините на наказания, в това число възбрана за търговия с венецуелски дълг, затрудняват следенето на собствеността.
Най-голямата група търговски кредитори евентуално са интернационалните облигационери, в това число профилирани вложители в проблематичен дълг.
Сред кредиторите има и компании, получили обезщетения посредством интернационален арбитраж след национализация на активи. Американски съдилища потвърдиха многомилиардни решения в интерес на ConocoPhillips и Crystallex, което трансформира тези искания в дългови отговорности и разреши на кредиторите да търсят венецуелски активи.
В правосъдни производства в Съединени американски щати към 19 милиарда $ вземания са регистрирани за търга на PDV Holding – компанията майка на Citgo. Сумата доста надвишава оценката на активите на Citgo.
Венецуела има и двустранни кредитори, главно Китай и Русия, които са отпускали заеми както на Мадуро, по този начин и на неговия наставник, някогашния президент Уго Чавес.
Възможно ли е преструктуриране?
Предвид множеството искания, правосъдни каузи и политическата неустановеност, вероятно преструктуриране се чака да бъде комплицирано и дълготрайно. Теоретично то би могло да се основава на стратегия на МВФ, само че Венецуела не е имала годишна консултация с фонда от близо 20 години и остава изолирана от неговото финансиране.
Допълнителна спънка са глобите на Съединени американски щати. От 2017 година насам те мощно лимитират способността на страната да емитира или преструктурира дълг без специфични лицензи от американското финансово министерство. Тръмп към този момент съобщи, че Съединени американски щати ще „ ръководят “ петролната държава; бъдещето на глобите остава неразбираемо.
Какви са вероятните възобновявания?
През 2025 година венецуелските облигации са поскъпнали с към 95%. В момента доста от тях се търгуват сред 27 и 32 цента за $ номинал.
Анализатори от Citigroup пресмятат, че ще е нужен орязване на главницата с най-малко 50%, с цел да се възвърне устойчивостта на дълга. При базов сюжет кредиторите биха получили 20-годишна облигация с ваучър към 4,4% и 10-годишна безлихвена облигация за насъбраните лихви.
Други вложители са по-предпазливи. Aberdeen Investments прави оценка възобновяванията в диапазона 25–35 цента за $, според от политическата среда и структурата на възможната договорка.
Икономическият декор
Всички тези сюжети се развиват на фона на тежка икономическа действителност. Икономиката на Венецуела се срина след 2013 година, когато добивът на нефт рухна, инфлацията излезе отвън надзор, а бедността внезапно набъбна. Въпреки известно стабилизиране, ниските цени на петрола и отстъпките при продажбите на венецуелски необработен нефт лимитират приходите. Допълнително напрежение основава и блокирането от Съединени американски щати на танкери със глобен нефт.
Тръмп съобщи, че американски петролни компании са подготвени да се включат във възобновяване на производството, само че към този момент липсват съответни елементи. В момента единствената огромна американска компания, която оперира във Венецуела, е Chevron.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ