След години бой, насилие и тормоз, тя успява да избяга

След години пердах, принуждение и тормоз, тя съумява да избяга от насилника си и да стартира нов живот. От измъчвана млада жена, без обучение и специалност, в този момент Люси Тонева е основен готвач в бутиков ресторант в Кеймбридж. В книгата си " Воля за живот " тя се връща към черния интервал в предишното си, с цел да вдъхне кураж и на други жертви на домашно принуждение.

На 39 години Люси работи това, което обича, намерила е спокойствието в живота си и най-важното – усмивката не слиза от лицето ѝ.

Казва, че при готвенето поставя " Лъжичка обич във всяка една паница! ".

Люси се омъжва, когато е на 14 години.

" На третия месец той стартира да ме бие, само че когато си израснал в едно общество, където това се приема за обикновено, си казваш: " ОК, не е толкоз зле ".

Малко по-късно се раждат синът ѝ и щерка ѝ, само че побоищата не стопират.  

" Напротив – увеличаваха, ставаше от зле по-зле… Той беше брутално ревностен. Другите типове кавги бяха за какво не давам парите от къщи да бъдат изиграни в казината… През годините нееднократно съм опитвала да го оставя, да го напусна, да си потегли, само че нямаше по какъв начин. Аз бях без обучение, нямах специалност, нямах никакъв опит, с две дребни деца, просто нямаше по какъв начин да проживявам. Подкрепата от роднините и околните беше незадоволителна, тъй като аз прикривах доста огромна част от истината ", споделя Люси Тонева пред Би Ти Ви.

„ Минаха 10 години, до момента в който един ден просто не споделих: " Достатъчно, в действителност задоволително! В един миг почваш да се бориш в действителност за живота си… Не знаеш по кое време ще бъде последният ти пестник и последният ден от живота и ще се събудиш ли този път след този побой ".

С децата търси помощ при близки, при другари. Намира квартира, търси работа. А той не стопира да търси нея. 

" Децата почнаха градина, учебно заведение и аз си споделих: " Ето нещата леко започнаха да се подреждат, има светлина в тунела. " Но в действителност не беше нищо! Един ден той просто паркира буса под блока и се качи. И имаше следващият побой, следващият скандал, следващият смут, който трябваше да преживея. Каза: " Ти си ми жена законна, тъй че аз съм тук и толкоз! ", споделя Люси.

След следващото бягство попада в спешен център. 

" Повече от година бях настанена в предпазено жилище, разведох се, започнахме малко по малко промяната… Но в действителност същинската смяна и животът стартира да се подрежда много по-късно, тъй като откакто излязох от спешния център аз още веднъж бях сама, още веднъж на квартира, към момента с моите страхове, без поддръжка ", споделя дамата.

Работа намира в Бургас, първо като мияч на чинии. Но тук открива и хора, които ѝ вдъхват кураж.
 
Вече основен готвач в ресторант в Кеймбридж, Люси признава, че се усеща щастлива, когато в края на работния ѝ ден клиентите си тръгнат удовлетворени.  

Започва да написа книгата си, провокирана от това, че толкоз дами не престават да бъдат измъчвани.

„ Искам да им кажа, че щом аз съумях да избягам от всичко това и те могат! Те би трябвало да знаят, че има излаз, има път, единствено би трябвало да се преборят ", споделя дамата.

„ Не трябваше да очаквам толкоз години, просто не трябваше “, добавя още тя.

" Воля за живот " е история по какъв начин от живота в пустиня да не се страхуваш да мечтаеш. А фантазията на Люси, която следва мениджмънт, е да сътвори у нас спешен център, в който жертвите на домашно принуждение с изключение на помощ, да получават и работа. Приходите от книгата ще оказват помощ за сбъдването ѝ.