Мнозинството българи очакват зеленият преход да се ускори
След година на провокации, в която съветската инвазия в Украйна провокира продължаваща енергийна рецесия и форсира инфлацията в цяла Европа, и лято, белязано от рекордни горещини и суши, българите от ден на ден осъзнават въздействието на изменението на климата и неотложността, с която те би трябвало да се работи.
Това са част от изводите от последното годишно изследване на климата, извършено през август и оповестено през днешния ден от Европейската капиталова банка (ЕИБ).
Докато пандемията от COVID-19 е била считана за едно от най-големите провокации пред българите предходната година, в този момент доминират опасенията за инфлацията. 52% я показват като своя съществена грижа спрямо 36% в останалата част от Европейския съюз.
Междувременно 80% от българите споделят, че усещат резултатите от изменението на климата върху всекидневието си (3 процентни пункта повече по отношение на 2021 г.).
80% считат, че в случай че не понижим фрапантно потреблението си на сила и артикули през идващите години, с цел да разгадаем енергийната и климатичната рецесии, ще вървим към световна злополука. В същото време 87% считат, че държавното управление реагира прекомерно постепенно, а единствено 34% считат, че България ще успее да понижи доста въглеродните си излъчвания до 2030 година
Война в Украйна и зелен преход
Повечето българи (62%) са на мнение, че войната в Украйна и последствията от нея върху цената на петрола и газа би трябвало да ускорят зеления преход (при приблизително за Европа 66%). От Европейска инвестиционна банка прецизират, че защото изследването е извършено през август тази година, публичното мнение по тази тематика може да се е трансформирало в някаква степен.
Когато са помолени да класират енергийните си цели, българите са показали, че чакат държавното управление им да сложи приоритет върху развиването на възобновимите енергийни източници (51%), преди да се концентрира върху диверсификацията на енергийните доставки, с цел да избегне прекомерното разчитане на един снабдител на сила (36%).
Енергоспестяването не се смята за приоритет. По-малко българи от междинното за Европейски Съюз считат, че жителите и компаниите би трябвало да създадат повече, с цел да понижат личното си ползване (13% по отношение на 19%). Това обаче важи в по-голяма степен за по-младото потомство (22% измежду 15- до 29-годишните).
Справяне с изменението на климата и енергийните цени
За да понижат потреблението на сила, българите желаят замърсяващите артикули и услуги, като пътешестване със аероплан и джипове, да се таксуват с по-високи налози, с цел да се отчетат екологичните им разноски (65%). Те също по този начин желаят цените на силата да бъдат обвързани с потреблението, като най-големите потребители да се таксуват повече (66%).
Ако българите понижат температурата в домовете си тази зима, единствено 14% от тях биха приели да я лимитират до 19°C (14 процентни пункта по-малко от междинното за Европейски Съюз – 28%). Междувременно 23% от българите споделят, че към този момент не могат да си разрешат да отопляват добре дома си.
И най-после, по отношение на оправянето с високите цени на силата, българите считат, че в кратковременен проект държавното управление би трябвало да даде приоритет на ограничението или регулирането на цените на газа, петрола и въглищата (31%) и намаляването на обвързваните с силата налози (27%) пред раздаването на ваучери за сила (15%).
Преди климатичната конференция COP27, резултатите от климатичното изследване на Европейска инвестиционна банка за 2022 година демонстрират, че българите имат вяра, че ускоряването на възобновимата сила е приоритет в битката с световната енергийна и климатична рецесия. В Европейска инвестиционна банка от доста години поддържаме новаторски вложения в чиста сила, като построяването на вятърни паркове и по-енергийноефективни обществени жилища. Готови сме да използваме нашата цялостна гама от консултантски и финансови принадлежности, с цел да подкрепим България в справедливия преход към зелена сила, който не оставя никого настрани “, разяснява вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова.
Относно изследването на Европейска инвестиционна банка
Европейска инвестиционна банка започва петото издание на изследването си за климата, което е задълбочена оценка на това по какъв начин хората се усещат по отношение на изменението на климата. Проведено е в партньорство с компанията за пазарни изследвания BVA и има за цел да разпространява по-широкия спор по отношение на настройките и упованията във връзка с дейностите в региона на климата. Повече от 28 000 респонденти са взели участие в изследването, с внушителен панел от хора на възраст 15 и повече години за всяка от 30-те интервюирани страни.
За Европейската капиталова банка
От 2019 година насам Европейска инвестиционна банка форсира трансформацията си в климатична банка, като се ангажира да отдели минимум 50% от финансирането си от 2025 година за вложения, които способстват за битката с изменението на климата и смекчаването на последствията от него.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Това са част от изводите от последното годишно изследване на климата, извършено през август и оповестено през днешния ден от Европейската капиталова банка (ЕИБ).
Докато пандемията от COVID-19 е била считана за едно от най-големите провокации пред българите предходната година, в този момент доминират опасенията за инфлацията. 52% я показват като своя съществена грижа спрямо 36% в останалата част от Европейския съюз.
Междувременно 80% от българите споделят, че усещат резултатите от изменението на климата върху всекидневието си (3 процентни пункта повече по отношение на 2021 г.).
80% считат, че в случай че не понижим фрапантно потреблението си на сила и артикули през идващите години, с цел да разгадаем енергийната и климатичната рецесии, ще вървим към световна злополука. В същото време 87% считат, че държавното управление реагира прекомерно постепенно, а единствено 34% считат, че България ще успее да понижи доста въглеродните си излъчвания до 2030 година
Война в Украйна и зелен преход
Повечето българи (62%) са на мнение, че войната в Украйна и последствията от нея върху цената на петрола и газа би трябвало да ускорят зеления преход (при приблизително за Европа 66%). От Европейска инвестиционна банка прецизират, че защото изследването е извършено през август тази година, публичното мнение по тази тематика може да се е трансформирало в някаква степен.
Когато са помолени да класират енергийните си цели, българите са показали, че чакат държавното управление им да сложи приоритет върху развиването на възобновимите енергийни източници (51%), преди да се концентрира върху диверсификацията на енергийните доставки, с цел да избегне прекомерното разчитане на един снабдител на сила (36%).
Енергоспестяването не се смята за приоритет. По-малко българи от междинното за Европейски Съюз считат, че жителите и компаниите би трябвало да създадат повече, с цел да понижат личното си ползване (13% по отношение на 19%). Това обаче важи в по-голяма степен за по-младото потомство (22% измежду 15- до 29-годишните).
Справяне с изменението на климата и енергийните цени
За да понижат потреблението на сила, българите желаят замърсяващите артикули и услуги, като пътешестване със аероплан и джипове, да се таксуват с по-високи налози, с цел да се отчетат екологичните им разноски (65%). Те също по този начин желаят цените на силата да бъдат обвързани с потреблението, като най-големите потребители да се таксуват повече (66%).
Ако българите понижат температурата в домовете си тази зима, единствено 14% от тях биха приели да я лимитират до 19°C (14 процентни пункта по-малко от междинното за Европейски Съюз – 28%). Междувременно 23% от българите споделят, че към този момент не могат да си разрешат да отопляват добре дома си.
И най-после, по отношение на оправянето с високите цени на силата, българите считат, че в кратковременен проект държавното управление би трябвало да даде приоритет на ограничението или регулирането на цените на газа, петрола и въглищата (31%) и намаляването на обвързваните с силата налози (27%) пред раздаването на ваучери за сила (15%).
Преди климатичната конференция COP27, резултатите от климатичното изследване на Европейска инвестиционна банка за 2022 година демонстрират, че българите имат вяра, че ускоряването на възобновимата сила е приоритет в битката с световната енергийна и климатична рецесия. В Европейска инвестиционна банка от доста години поддържаме новаторски вложения в чиста сила, като построяването на вятърни паркове и по-енергийноефективни обществени жилища. Готови сме да използваме нашата цялостна гама от консултантски и финансови принадлежности, с цел да подкрепим България в справедливия преход към зелена сила, който не оставя никого настрани “, разяснява вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова.
Относно изследването на Европейска инвестиционна банка
Европейска инвестиционна банка започва петото издание на изследването си за климата, което е задълбочена оценка на това по какъв начин хората се усещат по отношение на изменението на климата. Проведено е в партньорство с компанията за пазарни изследвания BVA и има за цел да разпространява по-широкия спор по отношение на настройките и упованията във връзка с дейностите в региона на климата. Повече от 28 000 респонденти са взели участие в изследването, с внушителен панел от хора на възраст 15 и повече години за всяка от 30-те интервюирани страни.
За Европейската капиталова банка
От 2019 година насам Европейска инвестиционна банка форсира трансформацията си в климатична банка, като се ангажира да отдели минимум 50% от финансирането си от 2025 година за вложения, които способстват за битката с изменението на климата и смекчаването на последствията от него.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ