Тази година глобалните златни резерви достигнаха исторически връх.
След финансовата рецесия от 2008-2009 година Централните банки посредством покупки на скъпия метал усилиха златните си запаси с най-малко 7 хиляди тона.
Жълтият метал постоянно си държи цената
Темата за златото рядко се разисква в съветските и международни медии. Междувременно златото е било и остава жизненоважна част от финансовите и парични системи на доста страни по света. Освен това благородният метал невидимо усилва своята роля и място в тези системи.
На Ямайската парична и финансова конференция през 1976 година беше решено да се размени златният доларов стандарт (приет на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г.) със стандарта за хартиените долари. Това значи, че златото е лишено от статут на пари, то е намалено до сан на безценен метал. В учебниците по стопанска система това се назовава демонетизация на златото.
Но цялостна демонетизация не се случи. Паричните управляващи (централни банки и министерства на финансите) в множеството страни по света продължиха да поддържат златото като част от интернационалните си запаси. В същото време, изненадващо, в публични документи и статистически доклади то продължава да се назовава „ парично злато “.
Разбира се, имаше известно понижение на формалните златни запаси, само че единствено отчасти. Ето по какъв начин да вземем за пример се промени цената на тези запаси в три страни, които през 1970 година имаха рекордни количества злато в запаси. Съединени американски щати имат златни запаси за интервала 1970-1980 година понижава от 8839,2 тона на 8221,2 тона; в Германия - от 3536,6 тона на 2960,5 тона; във Франция - от 3138,6 тона до 2545,8 тона.
Още през 80-те години на предишния век процесът на продажба на доблестен метал от запаси от паричните управляващи внезапно се забави, а тук-там златните запаси бяха замразени. Ето да вземем за пример статистиката на златните запаси на Съединени американски щати за обособени години (в тонове): 1990 година - 8146,2; 2000 година – 8.136.9; 2010 година – 8.133.5. След това американското министерство на финансите (златният запас е в неговия баланс) непрекъснато демонстрира една и съща цифра на златния запас от година на година - 8133,5 тона.
Трябва да се има поради, че общата стойност на златните и валутните запаси в съвсем всички страни по света има наклонност да нараства заради натрупването на аварийни валути (долар, английски лири стерлинги, японска йена, евро и др.). Поради това делът на златото в общата стойност на интернационалните (златни и валутни) запаси понижава. Но все пак в интернационалните запаси на Съединените щати и множеството западноевропейски страни златният съставен елемент на запасите беше по-голям от валутния съставен елемент. Паричните управляващи на Запада очевидно не желаеха да се разделят със златото.
Повратна точка в ориста на аварийното злато беше международната финансова рецесия от 2008-2009 година, която сподели неустойчивостта на главната аварийна валута - щатския $. От 2010 година, съгласно МВФ и Световния съвет по златото (WGC), международните централни банки са се трансформирали от чисти продавачи на благородния метал в чисти купувачи.
Разбира се, през 2000-те години размерът на чистите продажби на злато беше много алегоричен. Също по този начин, размерите на чистите покупки на злато също бяха доста дребни първоначално. Но по-късно размерът на чистите покупки, предопределени за попълване на златните запаси, стартира да нараства.
А през предходната 2022 година чистите покупки на благородния метал от централните банки доближиха рекордна стойност от 1081 т. Както споделят специалистите, подобен размер чисти покупки на злато от централните банки е регистриран 55 години по-рано - през 1967 година, когато златно - доларовият стандарт беше в действие в света.
Въз основа на резултатите от три тримесечия на 2023 година чистите покупки на злато от централните банки възлизат на тъкмо 800 тона. Експертите не изключват в края на годината да бъде подложен нов връх за чисти покупки. И затова единствено за две години (2022-2023 г.) общите златни запаси на централните банки ще се усилят с повече от 2 хиляди тона.
Увеличаването на златните запаси в света неотдавна беше обезпечено, съгласно статистиката на WGC, от централните банки на страни като Китай, Индия, Турция, Полша, Египет, Катар и ОАЕ. Както виждаме, това са централните банки на незападни страни.
А паричните управляващи на множеството западни страни през последните години заеха позицията: „ не продавайте и не купувайте “. Писах за всичко това оня ден в публикацията „ Последните трендове в света на златото: Апетитът на централните банки към благородния метал нараства “
А ето по какъв начин наподобява описът на 10-те най-големи страни по мярка на златните запаси към средата на тази година, съгласно оценките на WGC (тонове; в скоби е делът на златото в общия размер на златните и валутните запаси, %):
1. Съединени американски щати - 8.133.5 (66.3)
2. Германия - 3359.1 (66.0)
3. Италия - 2451,8 (62,9)
4. Франция - 2436,4 (57,8)
5. Русия - 2298,5 (21,4)
6. Китай - 2113,46 (3,3)
7. Швейцария - 1040,0 (5,6)
8. Япония - 846,0 (3,5)
9. Индия - 795,0 (6,9)
10. Холандия - 612,5 (55,4)
Трябва да се означи, че Световният съвет по златото в своята статистика за закупуването на благородния метал от централните банки отбелязва, че неговата статистика отразява единствено по този начин наречените „ записани транзакции “ с благородния метал. Но има и по този начин наречените „ нерегистрирани транзакции “.
Следователно мащабът на покупките на злато от централните банки в документите на WGC и МВФ може да бъде доста недооценен. Експертите изключително постоянно обръщат внимание на обстоятелството, че има огромна възможност от доста подценяване на покупките на злато за запасите в Китай. Съответно формалната статистика за златните запаси може да даде подценени числа.
В този смисъл неотдавнашната публикация „ Изчислените международни публични златни ресурси доближават рекордно високо равнище “ е забавна. Нейният създател, анализаторът на златото Ян Нювенхуис /Jan Nieuwenhuijs/, дава прогнози за златните запаси на централните банки, като взема поради и нерегистрирани транзакции за покупка на благородния метал.
Особено мощно подценяване на формалните златни запаси се следи в Китай. Авторът на публикацията отбелязва, че следи Китай от доста години, употребявайки разнообразни източници. И съгласно него цената на златните запаси на Китай през днешния ден е минимум 5 хиляди тона.
За редица страни статистиката за запасите не е обновена от доста години. И МВФ, и WGC възпроизвеждат най-новата публична цифра, налична в техните данни. Така централната банка на Сирия спря да регистрира своите златни запаси през 2011 година За да пресметна световните запаси, МВФ употребява последните известни данни, като приема, че Сирия към момента има 26 тона злато.
Освен това, по мнението на специалиста, МВФ и WGC не включват в своите калкулации златото, което държавните фондове купуват. Но това също е част от златния запас. По експертни оценки става дума за към 100 тона неотчетен метал.
Според изчисленията на Ян Нювенхуис, след финансовата рецесия от 2008-2009 година, Централните банки посредством покупки на скъпия метал усилиха златните си запаси с най-малко 7 хиляди тона. Съгласно експертните оценки към средата на тази година действителните общи златни запаси на всички страни в света възлизат на 38 764 тона.
Докато по формалните данни, основани единствено на регистрирани покупко-продажби, възлизат на малко над 35 хиляди тона. Данните за златните запаси се оказват подценени с към 10 %. Не е мъчно да се види, че несъответствието сред двете числа се дължи на първо място на подценяването на златните запаси на Китай.
Реалната стойност на златните запаси към средата на тази година е с повече от 400 тона по-висока от върха, реализиран през 1965 година, и възлиза на 38 347 тона. Оказва се, че през днешния ден запасите на паричните управляващи (предимно централните банки, само че частично съкровищниците) съдържат такова количество доблестен метал, каквото в никакъв случай не е съществувало в историята на човечеството.
От 80-те години на предишния век до експлоадирането на Първата международна война и по-късно в интервала сред Първата и Втората международна война делът на златото в интернационалните запаси по света варира в диапазона от 80 до 90 % (и даже малко повече). През интервала на златно-доларовия стандарт (т.е. от втората половина на 1940-те доникъде на 1970-те) делът на златото в интернационалните запаси (в международен мащаб) последователно понижава от 70 на 40%.
След замяната на златно-доларовия стандарт с хартиено-доларов, спадът на каузи на златото в интернационалните запаси продължи. През 2000-те години този дял приблизително в международен мащаб спада до 10 %. Но след международната финансова рецесия от 2008-2009 година постепенно стартира да се издига. В момента по експертни оценки той е достигнал 17 %.
За интервала 2010-2023 година цената на международните златни запаси се е нараснала с 66%, до момента в който валутните запаси са се нараснали единствено с 30%. По мнението на специалиста, като цяло за интервала от 1880 до 2023 година междинният дял на златото в интернационалните запаси е бил 58%. Той предвижда, че делът на златото в интернационалните запаси ще продължи да нараства.
Междувременно 83% от интернационалните запаси се държат в разнообразни валути. По-голямата част от валутните запаси са в щатски долари и множеството вложения в долари бяха и не престават да се вършат под формата на покупки на държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати. Но ползата към дълговите скъпи бумаги на Министерството на финансите на Съединени американски щати от страна на нерезиденти последователно понижава.
В края на международната финансова рецесия от 2008-2009 година е регистриран оптимален дял на задграничните притежатели на US Treasuries - 35%, а главните измежду нерезидентите са задграничните централни банки, които съставляват съвсем 20% от целия пазарен дълг на държавното управление на Съединени американски щати.
По мнението на Ян Нювенхуис доникъде на тази година картината е изглеждала по този начин: делът на задграничните притежатели е понижен до 23%, в това число делът на задграничните централни банки - до 12%.
Според Ян Нювенхуис, това е още едно доказателство, че златото, което беше изгонено от света на парите на конференцията в Ямайка, през днешния ден се завръща в този свят. Тогава американският $ беше свикан дефинитивно и изцяло да размени златото в света на парите. Днес следим противоположния развой.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Жълтият метал постоянно си държи цената
Темата за златото рядко се разисква в съветските и международни медии. Междувременно златото е било и остава жизненоважна част от финансовите и парични системи на доста страни по света. Освен това благородният метал невидимо усилва своята роля и място в тези системи.
На Ямайската парична и финансова конференция през 1976 година беше решено да се размени златният доларов стандарт (приет на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г.) със стандарта за хартиените долари. Това значи, че златото е лишено от статут на пари, то е намалено до сан на безценен метал. В учебниците по стопанска система това се назовава демонетизация на златото.
Но цялостна демонетизация не се случи. Паричните управляващи (централни банки и министерства на финансите) в множеството страни по света продължиха да поддържат златото като част от интернационалните си запаси. В същото време, изненадващо, в публични документи и статистически доклади то продължава да се назовава „ парично злато “.
Разбира се, имаше известно понижение на формалните златни запаси, само че единствено отчасти. Ето по какъв начин да вземем за пример се промени цената на тези запаси в три страни, които през 1970 година имаха рекордни количества злато в запаси. Съединени американски щати имат златни запаси за интервала 1970-1980 година понижава от 8839,2 тона на 8221,2 тона; в Германия - от 3536,6 тона на 2960,5 тона; във Франция - от 3138,6 тона до 2545,8 тона.
Още през 80-те години на предишния век процесът на продажба на доблестен метал от запаси от паричните управляващи внезапно се забави, а тук-там златните запаси бяха замразени. Ето да вземем за пример статистиката на златните запаси на Съединени американски щати за обособени години (в тонове): 1990 година - 8146,2; 2000 година – 8.136.9; 2010 година – 8.133.5. След това американското министерство на финансите (златният запас е в неговия баланс) непрекъснато демонстрира една и съща цифра на златния запас от година на година - 8133,5 тона.
Трябва да се има поради, че общата стойност на златните и валутните запаси в съвсем всички страни по света има наклонност да нараства заради натрупването на аварийни валути (долар, английски лири стерлинги, японска йена, евро и др.). Поради това делът на златото в общата стойност на интернационалните (златни и валутни) запаси понижава. Но все пак в интернационалните запаси на Съединените щати и множеството западноевропейски страни златният съставен елемент на запасите беше по-голям от валутния съставен елемент. Паричните управляващи на Запада очевидно не желаеха да се разделят със златото.
Повратна точка в ориста на аварийното злато беше международната финансова рецесия от 2008-2009 година, която сподели неустойчивостта на главната аварийна валута - щатския $. От 2010 година, съгласно МВФ и Световния съвет по златото (WGC), международните централни банки са се трансформирали от чисти продавачи на благородния метал в чисти купувачи.
Разбира се, през 2000-те години размерът на чистите продажби на злато беше много алегоричен. Също по този начин, размерите на чистите покупки на злато също бяха доста дребни първоначално. Но по-късно размерът на чистите покупки, предопределени за попълване на златните запаси, стартира да нараства.
А през предходната 2022 година чистите покупки на благородния метал от централните банки доближиха рекордна стойност от 1081 т. Както споделят специалистите, подобен размер чисти покупки на злато от централните банки е регистриран 55 години по-рано - през 1967 година, когато златно - доларовият стандарт беше в действие в света.
Въз основа на резултатите от три тримесечия на 2023 година чистите покупки на злато от централните банки възлизат на тъкмо 800 тона. Експертите не изключват в края на годината да бъде подложен нов връх за чисти покупки. И затова единствено за две години (2022-2023 г.) общите златни запаси на централните банки ще се усилят с повече от 2 хиляди тона.
Увеличаването на златните запаси в света неотдавна беше обезпечено, съгласно статистиката на WGC, от централните банки на страни като Китай, Индия, Турция, Полша, Египет, Катар и ОАЕ. Както виждаме, това са централните банки на незападни страни.
А паричните управляващи на множеството западни страни през последните години заеха позицията: „ не продавайте и не купувайте “. Писах за всичко това оня ден в публикацията „ Последните трендове в света на златото: Апетитът на централните банки към благородния метал нараства “
А ето по какъв начин наподобява описът на 10-те най-големи страни по мярка на златните запаси към средата на тази година, съгласно оценките на WGC (тонове; в скоби е делът на златото в общия размер на златните и валутните запаси, %):
1. Съединени американски щати - 8.133.5 (66.3)
2. Германия - 3359.1 (66.0)
3. Италия - 2451,8 (62,9)
4. Франция - 2436,4 (57,8)
5. Русия - 2298,5 (21,4)
6. Китай - 2113,46 (3,3)
7. Швейцария - 1040,0 (5,6)
8. Япония - 846,0 (3,5)
9. Индия - 795,0 (6,9)
10. Холандия - 612,5 (55,4)
Трябва да се означи, че Световният съвет по златото в своята статистика за закупуването на благородния метал от централните банки отбелязва, че неговата статистика отразява единствено по този начин наречените „ записани транзакции “ с благородния метал. Но има и по този начин наречените „ нерегистрирани транзакции “.
Следователно мащабът на покупките на злато от централните банки в документите на WGC и МВФ може да бъде доста недооценен. Експертите изключително постоянно обръщат внимание на обстоятелството, че има огромна възможност от доста подценяване на покупките на злато за запасите в Китай. Съответно формалната статистика за златните запаси може да даде подценени числа.
В този смисъл неотдавнашната публикация „ Изчислените международни публични златни ресурси доближават рекордно високо равнище “ е забавна. Нейният създател, анализаторът на златото Ян Нювенхуис /Jan Nieuwenhuijs/, дава прогнози за златните запаси на централните банки, като взема поради и нерегистрирани транзакции за покупка на благородния метал.
Особено мощно подценяване на формалните златни запаси се следи в Китай. Авторът на публикацията отбелязва, че следи Китай от доста години, употребявайки разнообразни източници. И съгласно него цената на златните запаси на Китай през днешния ден е минимум 5 хиляди тона.
За редица страни статистиката за запасите не е обновена от доста години. И МВФ, и WGC възпроизвеждат най-новата публична цифра, налична в техните данни. Така централната банка на Сирия спря да регистрира своите златни запаси през 2011 година За да пресметна световните запаси, МВФ употребява последните известни данни, като приема, че Сирия към момента има 26 тона злато.
Освен това, по мнението на специалиста, МВФ и WGC не включват в своите калкулации златото, което държавните фондове купуват. Но това също е част от златния запас. По експертни оценки става дума за към 100 тона неотчетен метал.
Според изчисленията на Ян Нювенхуис, след финансовата рецесия от 2008-2009 година, Централните банки посредством покупки на скъпия метал усилиха златните си запаси с най-малко 7 хиляди тона. Съгласно експертните оценки към средата на тази година действителните общи златни запаси на всички страни в света възлизат на 38 764 тона.
Докато по формалните данни, основани единствено на регистрирани покупко-продажби, възлизат на малко над 35 хиляди тона. Данните за златните запаси се оказват подценени с към 10 %. Не е мъчно да се види, че несъответствието сред двете числа се дължи на първо място на подценяването на златните запаси на Китай.
Реалната стойност на златните запаси към средата на тази година е с повече от 400 тона по-висока от върха, реализиран през 1965 година, и възлиза на 38 347 тона. Оказва се, че през днешния ден запасите на паричните управляващи (предимно централните банки, само че частично съкровищниците) съдържат такова количество доблестен метал, каквото в никакъв случай не е съществувало в историята на човечеството.
От 80-те години на предишния век до експлоадирането на Първата международна война и по-късно в интервала сред Първата и Втората международна война делът на златото в интернационалните запаси по света варира в диапазона от 80 до 90 % (и даже малко повече). През интервала на златно-доларовия стандарт (т.е. от втората половина на 1940-те доникъде на 1970-те) делът на златото в интернационалните запаси (в международен мащаб) последователно понижава от 70 на 40%.
След замяната на златно-доларовия стандарт с хартиено-доларов, спадът на каузи на златото в интернационалните запаси продължи. През 2000-те години този дял приблизително в международен мащаб спада до 10 %. Но след международната финансова рецесия от 2008-2009 година постепенно стартира да се издига. В момента по експертни оценки той е достигнал 17 %.
За интервала 2010-2023 година цената на международните златни запаси се е нараснала с 66%, до момента в който валутните запаси са се нараснали единствено с 30%. По мнението на специалиста, като цяло за интервала от 1880 до 2023 година междинният дял на златото в интернационалните запаси е бил 58%. Той предвижда, че делът на златото в интернационалните запаси ще продължи да нараства.
Междувременно 83% от интернационалните запаси се държат в разнообразни валути. По-голямата част от валутните запаси са в щатски долари и множеството вложения в долари бяха и не престават да се вършат под формата на покупки на държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати. Но ползата към дълговите скъпи бумаги на Министерството на финансите на Съединени американски щати от страна на нерезиденти последователно понижава.
В края на международната финансова рецесия от 2008-2009 година е регистриран оптимален дял на задграничните притежатели на US Treasuries - 35%, а главните измежду нерезидентите са задграничните централни банки, които съставляват съвсем 20% от целия пазарен дълг на държавното управление на Съединени американски щати.
По мнението на Ян Нювенхуис доникъде на тази година картината е изглеждала по този начин: делът на задграничните притежатели е понижен до 23%, в това число делът на задграничните централни банки - до 12%.
Според Ян Нювенхуис, това е още едно доказателство, че златото, което беше изгонено от света на парите на конференцията в Ямайка, през днешния ден се завръща в този свят. Тогава американският $ беше свикан дефинитивно и изцяло да размени златото в света на парите. Днес следим противоположния развой.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ