Светлана Тихановская, лидерът на опозицията: Беларус не бива да с...
След експулсирането си от страната през 2020 година, Тихановская живее в чужбина от пет години и се бори за правата на политическите пандизчии, наказани в Беларус, в това число брачна половинка си, съюзничката си Мария Колесникова и предприемача Виктор Бабарико, различен наказан политик, който планираше да се кандидатира против Лукашенко. В изявление за предаването „ Current Time Baltia “ Тихановская споделя по какъв начин е да живееш като „ човек без татковина “ и по какъв начин пази правата на хиляди други беларуси, които също бяха принудени да изоставен страната поради режима на Лукашенко и да живеят в чужбина.
– Изминаха тъкмо пет години, откогато бяхте принудени да напуснете Беларус. Това е на практика президентски мандат. Живеете с деца в Литва. Трудно ли е да се живее в заточение?
– Да, мъчно е да живееш в заточение, тъй като не си отпътувал да живееш в чужбина по избор. Тръгнал си, с цел да се върнеш вкъщи.
Минаха 5 години, само че вярата, че скоро ще се върнеш, несъмнено, не избледнява, работиш доста по този въпрос. Но 5 години към този момент са маратон, а какъв брой дълго ще продължи, единствено Бог знае.
Трябва да работим, с цел да изпълним това допустимо най-скоро. Ти си като човек без татковина. Родината ти е завладяна от деспот, приятелите, познатите, околните ти са в пандизите, живееш с тази болежка. И като цяло, не живееш. Просто се бориш, съпротивляваш се всеки ден, с цел да се върнеш по-бързо. И ти се коства, че животът ще стартира тогава – тъй като в този момент няма живот за тези, които са в пандизите в Беларус, няма живот за тези, които живеят в Беларус, и няма живот за тези, които като че ли живеят в свободен свят, само че все пак посвещават живота си на битката. Не е толкоз елементарно за тях да живеят и в чужбина.
Трябва да работим по този начин, че в главата на политиците да е мисълта: наказваме Лукашенко, само че оказваме помощ на беларусите....
— Литва евентуално има една от най-големите диаспори на беларуси, съвсем 60 хиляди души. В Латвия и Естония беларусите са неведнъж по-малко. Много от тях избягаха точно след всеобщите митинги през 2020 година и тяхното потушаване. По време на полемика в латвийското Министерство на външните работи, казахте, че „ Беларус не е режим “...
— Да, и благодаря ви, че направихте това разграничаване. Беларус не трябва да се поставя в една кошница с Русия.
Много работа е свършена, изключително след началото на войната против Украйна, с цел да се подсигурява, че Беларус и беларусите да не бъдат поставяни в една кошница с руснаците и че същите наказания и ограничавания да не се ползват против беларусите. Защото с помощта на 2020 година в съзнанието на нашите задгранични сътрудници се появи ясно схващане, че беларусите и режимът на Лукашенко са разнообразни неща.
Повтаряме го като мантра: наказвайте режима, само че помагайте на беларусите. И това, несъмнено, до известна степен в действителност ни оказа помощ и избави.
Разбира се, към момента има доста компликации. Тук-там стартират да разискват ограничавания за беларусите: банкови карти, влизане в страни от Европейски Съюз, табели по колите и документи. Много въпроси. Разбира се, ние се опитваме да се преборим с всичко това, да работим в разнообразни области.
В някои по-далечни страни разликата сред беларусите и беларуския режим не се схваща. Русия е агресор, Беларус е съагресор. Но би трябвало да се знае, че Лукашенко е едно, а Беларус е друго. И би трябвало непрекъснато да работим, непрекъснато да си подсещаме, с цел да не се случи това равнене.
— В латвийския парламент беше открита изложбата „ Изкуство зад решетките “. В него са показани произведения на художници, които рисуват политически пандизчии в Беларус. В момента, съгласно правозащитници от „ Вясна “, в Беларус има почти 1200 политически пандизчии. Някои от тези, които са нарисували тези картини, към този момент не са живи. Какво чувствате, когато ги гледате?
„ Когато виждам, разбирам, че даже в пандиза е невероятно да се задуши и потисне волята на хората за смяна, за независимост. Колкото и да се пробват беларуските управляващи. Но те се пробват грубо: физически, морално, те просто убиват, унищожават нашите герои, които в този момент са в пандиза. И мъченията стават все по-изтънчени.
От една страна, доста се веселя, че имаше опция да трансферира тези рисунки от пандиза в чужбина, тъй като в този момент тази опция е доста лимитирана. И че можем да покажем на света какво е тирания, какво са беларуските затвори, тъй като в демократичните страни мнозина не схващат това.
Показваме рисунки на тези, които към този момент са умрели за свободата - за това, което дишаме всеки ден. Наистина се надявам, че хората ще бъдат трогнати от това, ще бъдат трогнати от тези истории. И може би ще се замислят повече за това.
— Вече минаха 5 години от последните всеобщи митинги в Беларус. Как виждате Беларус през идващите 5 години? Каква прогноза давате?
— Трудно е да се вършат прогнози в тази обстановка. Знам върху какво би трябвало да се работи. Трябва да работим, с цел да подсигуряваме, че в този момент, в този сложен миг, евентуално решителен, когато договарянията за Украйна са в ход, да не забравяме за Беларус по време на тях. За да не се случи нова Ялта, когато светът е разграничен, страните се разделят и едната част се дава на сферата на въздействие на Русия, а другата на Европа.
Ние не сме торта, която да бъде разграничена, нарязана и дадена на някого! Ние сме нация, която желае сама да взема решение бъдещето си. И виждаме бъдещето си в Европа. Искаме да се върнем към огромното ни европейско семейство от страни, към което исторически принадлежим.
И в този момент би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да подсигуряваме, че Беларус няма да бъде оставена отвън рамките на тези договаряния. За да накараме нашите сътрудници, нашите съдружници да схванат стратегическото значение на Беларус. За да схванат, че в случай че Беларус не е свободна, че в случай че там ръководи Лукашенко, който служи на Путин, а не на беларусите, тогава Беларус ще бъде непрекъснат източник на опасност освен за беларусите, само че и за всички вас. За Украйна, за Латвия, за Литва, за Полша. Путин и Лукашенко ще употребяват тази позиция на Беларус, с цел да нападат вероятно други страни в бъдеще.
По материали от беларуския щемпел
Превод ФрогНюз
– Изминаха тъкмо пет години, откогато бяхте принудени да напуснете Беларус. Това е на практика президентски мандат. Живеете с деца в Литва. Трудно ли е да се живее в заточение?
– Да, мъчно е да живееш в заточение, тъй като не си отпътувал да живееш в чужбина по избор. Тръгнал си, с цел да се върнеш вкъщи.
Минаха 5 години, само че вярата, че скоро ще се върнеш, несъмнено, не избледнява, работиш доста по този въпрос. Но 5 години към този момент са маратон, а какъв брой дълго ще продължи, единствено Бог знае.
Трябва да работим, с цел да изпълним това допустимо най-скоро. Ти си като човек без татковина. Родината ти е завладяна от деспот, приятелите, познатите, околните ти са в пандизите, живееш с тази болежка. И като цяло, не живееш. Просто се бориш, съпротивляваш се всеки ден, с цел да се върнеш по-бързо. И ти се коства, че животът ще стартира тогава – тъй като в този момент няма живот за тези, които са в пандизите в Беларус, няма живот за тези, които живеят в Беларус, и няма живот за тези, които като че ли живеят в свободен свят, само че все пак посвещават живота си на битката. Не е толкоз елементарно за тях да живеят и в чужбина.
Трябва да работим по този начин, че в главата на политиците да е мисълта: наказваме Лукашенко, само че оказваме помощ на беларусите....
— Литва евентуално има една от най-големите диаспори на беларуси, съвсем 60 хиляди души. В Латвия и Естония беларусите са неведнъж по-малко. Много от тях избягаха точно след всеобщите митинги през 2020 година и тяхното потушаване. По време на полемика в латвийското Министерство на външните работи, казахте, че „ Беларус не е режим “...
— Да, и благодаря ви, че направихте това разграничаване. Беларус не трябва да се поставя в една кошница с Русия.
Много работа е свършена, изключително след началото на войната против Украйна, с цел да се подсигурява, че Беларус и беларусите да не бъдат поставяни в една кошница с руснаците и че същите наказания и ограничавания да не се ползват против беларусите. Защото с помощта на 2020 година в съзнанието на нашите задгранични сътрудници се появи ясно схващане, че беларусите и режимът на Лукашенко са разнообразни неща.
Повтаряме го като мантра: наказвайте режима, само че помагайте на беларусите. И това, несъмнено, до известна степен в действителност ни оказа помощ и избави.
Разбира се, към момента има доста компликации. Тук-там стартират да разискват ограничавания за беларусите: банкови карти, влизане в страни от Европейски Съюз, табели по колите и документи. Много въпроси. Разбира се, ние се опитваме да се преборим с всичко това, да работим в разнообразни области.
В някои по-далечни страни разликата сред беларусите и беларуския режим не се схваща. Русия е агресор, Беларус е съагресор. Но би трябвало да се знае, че Лукашенко е едно, а Беларус е друго. И би трябвало непрекъснато да работим, непрекъснато да си подсещаме, с цел да не се случи това равнене.
— В латвийския парламент беше открита изложбата „ Изкуство зад решетките “. В него са показани произведения на художници, които рисуват политически пандизчии в Беларус. В момента, съгласно правозащитници от „ Вясна “, в Беларус има почти 1200 политически пандизчии. Някои от тези, които са нарисували тези картини, към този момент не са живи. Какво чувствате, когато ги гледате?
„ Когато виждам, разбирам, че даже в пандиза е невероятно да се задуши и потисне волята на хората за смяна, за независимост. Колкото и да се пробват беларуските управляващи. Но те се пробват грубо: физически, морално, те просто убиват, унищожават нашите герои, които в този момент са в пандиза. И мъченията стават все по-изтънчени.
От една страна, доста се веселя, че имаше опция да трансферира тези рисунки от пандиза в чужбина, тъй като в този момент тази опция е доста лимитирана. И че можем да покажем на света какво е тирания, какво са беларуските затвори, тъй като в демократичните страни мнозина не схващат това.
Показваме рисунки на тези, които към този момент са умрели за свободата - за това, което дишаме всеки ден. Наистина се надявам, че хората ще бъдат трогнати от това, ще бъдат трогнати от тези истории. И може би ще се замислят повече за това.
— Вече минаха 5 години от последните всеобщи митинги в Беларус. Как виждате Беларус през идващите 5 години? Каква прогноза давате?
— Трудно е да се вършат прогнози в тази обстановка. Знам върху какво би трябвало да се работи. Трябва да работим, с цел да подсигуряваме, че в този момент, в този сложен миг, евентуално решителен, когато договарянията за Украйна са в ход, да не забравяме за Беларус по време на тях. За да не се случи нова Ялта, когато светът е разграничен, страните се разделят и едната част се дава на сферата на въздействие на Русия, а другата на Европа.
Ние не сме торта, която да бъде разграничена, нарязана и дадена на някого! Ние сме нация, която желае сама да взема решение бъдещето си. И виждаме бъдещето си в Европа. Искаме да се върнем към огромното ни европейско семейство от страни, към което исторически принадлежим.
И в този момент би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да подсигуряваме, че Беларус няма да бъде оставена отвън рамките на тези договаряния. За да накараме нашите сътрудници, нашите съдружници да схванат стратегическото значение на Беларус. За да схванат, че в случай че Беларус не е свободна, че в случай че там ръководи Лукашенко, който служи на Путин, а не на беларусите, тогава Беларус ще бъде непрекъснат източник на опасност освен за беларусите, само че и за всички вас. За Украйна, за Латвия, за Литва, за Полша. Путин и Лукашенко ще употребяват тази позиция на Беларус, с цел да нападат вероятно други страни в бъдеще.
По материали от беларуския щемпел
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ