След двуседмични безредици, обхванали Ливан, премиерът Саад Харири заяви, че

...
След двуседмични безредици, обхванали Ливан, премиерът Саад Харири заяви, че
Коментари Харесай

Саад Харири подаде оставка за трети път. Ще се превърнат ли протестите в Ливан в прелюдия към нова война?

След двуседмични вълнения, обхванали Ливан, министър председателят Саад Харири съобщи, че подава оставка. Ливанците, взели участие в митинга, могат да честват победа. Те получиха желаната оставка на кабинета. Сега всички се тревожат какво следва в Ливан и в района - няма ли триумфът на ливанската улица да стане увод към нова война?

Харири призна, че е търсил излаз, с цел да отбрани страната, само че се е озовал в задънена улица. В последна сметка той не съумя да контракти нито с президента Мишел Аун, християнин маронит, нито с сътрудници от другите парламентарни фракции министерски рокади, които да удовлетворят протестиращите. Получи се затворен кръг. Нито президентът, нито авторитетната в Ливан Хизбула не желаеха оставката на Харири, само че в същото време всячески лимитираха неговото пространство за маневри, като пречеха на образуването на ново държавно управление от технократи.

Харири искаше да махне от кабинета си неколцина най-мразени министри, взети на подбив от протестиращите, преди всичко шефа на външнополитическото ведомство и родственик на президента Джебран Басил, с който не можа да се разбере и бе в спор още от първите дни на държавното управление през януари. Срещу оставката на Харири се разгласи и радикалната шиитска формация Хизбула, считана в доста страни за терористична. Тя бе изцяло задоволена от статуквото, при което бе легализирана и вградена в политическата система на Ливан. И не й се искаше да скланя на някакви промени, камо ли да рискува, тръгвайки към нови избори с незнаен резултат.

Стигна се до такава степен, че бойци на Хизбула и на друга шиитска организация, въпреки и не по този начин радикална, Амал, използваха принуждение. Те атакуваха протестиращите и разгромиха лагера им в центъра на Бейрут. Хизбула и Амал подеха медийна акция, по време на която упрекваха външни сили, че заговорничат срещу Ливан, в това число подклаждайки митингите, и плашеха популацията с риск от вакуум във властта и нова революция.

Това към този момент е третата оставка на Харири от министър-председателския пост. Първата, още през 2009 година, бе по отношение на излизането на 11 от общо 30 министри от състава на държавното управление. Втората си оставка Харири бе заставен да анонсира през ноември 2017 година от далечна Саудитска Арабия, съгласно мнозина - под въздействието на тамошната кралска фамилия. Тогава Харири в последна сметка бе върнат в родината, не без помощта на Съединени американски щати и Франция, и оставката бе сметната за неразбирателство.

Може би за пръв път в историята на Ливан милиони елементарни поданици на страната, изтощени до затъпяване от мизерията и безработицата, от клановия темперамент на политическата система, предизвикващ корупция и разпределение на бюджета под масата, съумяха да преодолеят, въпреки и не до дъно, етническите и верски разлики и се надигнаха в обединен фронт с искане за оставка на държавното управление. Хората излизаха да стачкуват не като шиити или сунити, арменци или християни маронити, а най-много като жители на Ливан. Това е характерното в днешните митинги и една от аргументите за успеха им.

Трябва да се означи, че сегашните събития в Ливан значително повтарят алжирския и даже туниския сюжет и наподобяват на това, което виждаме през днешния ден в Ирак. В Алжир престарелият, само че закрепостен президент Бутефлика съобщи, че отива отново на избори. В началото хората бяха възмутени от самото му предпочитание, а след това настояха да се отдръпна цялата ръководеща върхушка. Ливанците пък бяха провокирани от новия налог върху позвъняванията посредством УотсАп и щом единствено властта склони на отстъпки, настояха за оставката на кабинета.

Междувременно по този начин и остана неразбираемо до дъно дали Харири се отдръпва единствено вследствие на натиска или умишлено, за да се отърве или най-малко да отслаби по този метод въздействието на Хизбула и Амал, а също и с цел да се отърве от прекалено натрапчивата настойчивост на президента Аун. Да не забравяме, че двете групировки са тясно свързани с Иран, до момента в който Саудитска Арабия за Харири е един тип шеф, поканил го да стане ливански министър председател. Стига да си напомним скандалната история с " домашния арест " на Харири в кралството. Провинението му от 2017 година пред саудитския трон бе, че не съумя да отслаби въздействието на Хизбула. Сега Харири получи късмет да услужи на саудитците.

Ако водачите на Хизбула обаче заподозрат в нещо Харири или просто се обиден от неговата несговорчивост (защото той бе разубеждаван да подава оставка от самия нравствен лидер на Хизбула шейх Насралла и други нейни ръководители), нищо не им коства с техните 30 000 бойци да взривят мира в Ливан. Изглежда обаче, че действителна опасност от война ще възникне единствено в случай че бъдат отслабени иранските позиции в Ливан и района.

Мнозина през днешния ден се чудят кой може да смени Харири и по какъв начин ще се развият нещата. Според тези, които познават от близко някогашния министър председател, в случай че Харири получи опция да образува държавно управление от технократи, нищо чудно и да се върне. Маха Яхия, оглавяваща Близкоизточния център " Карнеги " в Бейрут, обаче не споделя това мнение. Според нея този сюжет е малко евентуален, доколкото надали ще бъде признат от ливанската улица с нейните настройки против настоящите политици. Според Маха Яхия в сегашната конюнктура е най-вероятно да бъде излъчен човек, незамесен в шумни корупционни кавги. Например вътрешният министър Рая ел Хасан - първата жена, назначена на тази служба в Ливан.

 

Равил Мустафин, в. " Независимая газета " / БТА
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР