След двете сребърни отличия от първенства на Стария континент и

...
След двете сребърни отличия от първенства на Стария континент и
Коментари Харесай

Кирил Милов пред Efirbet: Станах първи в Европа, но имам още две цели в борбата


След двете сребърни оценки от шампионати на Стария континент и шампионат на планетата, Кирил Милов се окичи с първото си злато от огромен състезателен конгрес. На европейското по класическа битка в Будапеща нашият герой се показа на най-високо равнище и откакто тръшна всички свои противници, справедливо в негова чест прозвуча химна на България.

В извънредно изявление за 25-годишният европейски първенец приказва за сложните си мигове по време на битките в унгарската столица и за спортните фантазии, които желае да сбъдне.

- Г-н Милов, когато тръгвахте към Будапеща, какво очаквахте да постигнете?

- До този миг все малко не ми доближаваше, с цел да се наредя измежду призьорите на огромно състезание. Един път не бях квалифициран, различен път имах неотшумяла травма и мислех за нея. Сега обаче си споделих: Отивам, надделявам всички и вземам златото.

- Имахте ли сериозен миг по време на някоя от четирите битки?

- Най-трудна постоянно е първата, която наложително би трябвало да спечелиш, и с цел да продължиш напред, и за самочувствие. Още повече, че се изправих против играч на домакините и допусках, че съдиите могат да погледнат на него с друго око. Но въпреки това пък знаех, че в случай че покажа каквото мога, всичко ще зависи от мен. Точно по този начин стана и в тази битка демонстрирах най-хубавата си битка въобще на шампионата. Направих едно мятане за 4 точки, след това последва друго за оптималните 5 и го завърших с механически туш.

- На полуфинала се изправихте против украинец, от който сте губили. Допускахте ли, че е допустимо да Ви изненада с нещо?

- Аз бях губил веднъж от него, само че и един път съм го надвивал. Излязох спокоен, защото бяхме разучили в елементи стила му и във втората част тактиката ни проработи. Направих двете си обичани носения през мост, нещо което най-добре умея, и при 7:1 в моя изгода всичко изглеждаше решено.

- Какво си мислехте, когато илизахте за финалната битка?

- Мислех си, че щом съм стигнал дотук, би трябвало да направя всичко допустимо да прекъсна серията от изгубени финали на европейски и международни с победа.

- Оптимист ли бяхте, че ще го постигнете, откакто губехте след първата част?

- Разбира се. Просто следвах проекта и тактиката. Те включваха да ме слагат в сутерен през първата част и да му дам точка, а през втората част да съм по-активния. Избутах го отвън тепиха и изравних, след това го направих въздържан и поведох, а откакто приложих носене през мост, стана 4:1 за мен.

- Кога усетихте, че купата няма да Ви избяга?

- Пет секунди преди края. Преди това бях доста деликатен в отбрана, с цел да запазя преднината си. Нямах право да позволи да ме хвърли и да завоюва 4 точки.

- Какво Ви сподели финландецът след загубата?

- Изобщо не му бе до приказки и даже едвам отвърна на подадената ръка от мен. Преди този край той беше спечелил единствената ни среща на тепиха и несъмнено очакваше да повтори триумфа си, само че не му дадох късмет да го направи.

- С кого споделихте първо насладата си?

- Изтичах до трибуните, където бяха моята избраница и наши другари, с цел да ги прегърна.

- На обичаната си жена ли посвещавате купата?

- На нея съм посветил доста медали до момента. Затова този го обричам на българския народ. За годеницата ми ще има още по-специален.

- От Олимпиада ли?

- Да. Няма да скрия, че идващите ми цели са да стана международен първенец и да взема орден от Олимпийските игри в Париж през 2024 година.

- Наясно ли сте кои ще Ви бъдат съперници отвън Европа?

- Има мощни иранци и руснаци, а и противниците ми от Унгария ще търсят реванш. Конкуренцията в моята категория си е напряко убийствена, само че не считам да я променям. Вярвам, че ще реализира това, към което се стремя, при 97-килограмовите.

- Кое приветствие за златото в Будапеща Ви е най-скъпо?

- Всички ме трогнаха и ми помогнаха да осъзная какво съм постигнал. Но ще откроя две. Първото беше един смс от норвежеца, който победих във втората си битка в Будапеща. Той скъса мускул, без да имам виновност и битката не приключи, само че все пак му се извиних. След като станах първи, той ми написа: Честито, шампионе! За мен това значи доста и го правя оценка. Моите съграждани от Дупница също ме развълнуваха. Някои от тях бяха пристигнали да ме посрещнат на летището в София, а когато се върнах в родния си град, на блока, където пребивавам, видях голям транспарант, на който пишеше: Добре пристигнал!

- Г-н Милов, какъв хранителен режим спазвате, с цел да се справяте с килограмите?

- Аз се храня с всичко, което ми харесва и малко са нещата, от които се отнемам. Все отново проследявам тежестта си и не разрешавам да съм с доста под него или допълнително. Случвало ми се е да вземем за пример, от време на време да тежа 92 кг и да се постанова да качвам. Сега преди европейското пък тежах 100 кг, само че за два дни в Будапеща смъкнах 3 кг, което е нищо. Само ограничих храната и водата дневно, и се лиших от две вечери.

- Имате ли обред преди битките?

- Вярващ човек съм и нося кръстче със себе си на всяко състезание.

- Идвало ли Ви е мислено, в миналото да кажете „ край “ и да водите естествен живот?

- Докато изпитвам пристрастеност и апетит за триумфи на тепиха, няма да се случи. Вярно е, че златният орден си има огромна цена, и минава през куп ограничения, взаимни отстъпки и сложни моменти, само че когато имаш избрана цел в живота и си се посветил на нея, останалото стои на назад във времето.

- Как ще овладеете страстите, с цел да продължите да сте крепко стъпили на земята?

- На страстите ще се насладя, само че и ще отмушмят в идващите две седмици, в които ми е дадена отмора. После, като се върна в залата, стартирам от нулата. Все едно, че нищо не съм постигнал. Възпитанието ми и насъбраният опит в спорта ще ми оказват помощ да избегна вероятно самозабравяне или да полетя в облаците.

- Страхувахте ли се от неуспех на тепиха?

- Вижте, загубите са неизменима част в спорта, изключително в нашия, който не е измерим. В битката не зависиш единствено от себе си, както е в леката атлетика да вземем за пример. Там излизаш и се стремиш да пробягаш 100 метра за време, което е по силите ти. Докато на тепиха против теб е жив човек, а и те правят оценка съдии, което значи, че има интервенция и на странични фактори. За мен е най-важно отсега нататък да отивам в оптимална форма на огромните шампионати и да съм убеден на тепиха.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР