Какво щяха да променят в системата здравните журналисти, ако бяха политици
След двете години, в които Коронавирус и около него и здравната система бяха съществена тематика в публичния живот, опазването на здравето като че ли изпадна от фокуса на внимание. В 48-ото Народно заседание медиците се броят на пръстите на едната ръка, а поредицата от избори, в които влезе страната отложиха нужната промяна на системата за неопределен срок.
В подкаста на БНР „ В центъра на системата “ Гергана Хрисчева в ролята на хазаин събра здравни публицисти от електронни, печатни и онлайн медии за полемика, в която да се слагат на мястото на политиците и да заявят позициите в каква посока би трябвало да се развива здравната ни система. В ролята на ко водещ в двата епизода на подкаста пък беше ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето, доктор и политик от „ Продължаваме промяната “ доцент Антон Тонев.
„ За поредна година политиците не съумяват да защитят лекарите и работещите в системата “, безапелационна беше Десислава Пеева, публицист в Българска телеграфна агенция. По думите й страната разрешава лекаря да бъде непрестанно опетняван и в 95% от случаите да бъде отговорен. „ Държавата би трябвало да отбрани цялото съсловие, дружно с медицинските сестри. Друг е въпросът какъв брой фрагменти имаме, само че би трябвало да се приказва почтено и пациентите да знаят, че лекарите не са им длъжни “, сподели Пеева.
Според Полина Тодорова, основен редактор на уеб страницата Medicalnews.bg, също би трябвало да се сложи акцента върху престижа на българските медици. „ Само преди две години, когато ни връхлетя Коронавирус пандемията, излизахме по терасите и ръкопляскахме на българските лекари и на българските медицински сестри. Тогава осъзнахме тяхната роля, техни труд и помощта, която единствено те могат да ни окажат. Сега като че ли забравихме всичко това “, сподели тя.
„ Най-важният проблем е качеството на медицинските услуги. За това се приказва от десетилетия, само че към този момент оставаме в областта на говоренето. Факт е, че Здравната каса е институцията, която ревизира, само че тя не може да ревизира всеобхватно качеството на услугата, липсва методика и логаритъм, по който да се ревизира то “, съобщи Силвия Николова, публицист в здравния уебсайт „ Clinika.bg “. Тя цитира проф. Димитър Игнатов, който още преди 25 години попита докога ще „ футболизираме “ българския пациент.
„ Не сме постигнали съвсем нищо от това, което беше заложено при започване на предходната година. По отношение на спора лекари-пациенти най-важно е и двете страни да се почитат взаимно, с цел да се реализира баланс “, сподели журналистът от Българска национална телевизия Альоша Шаламанов.
Във втората част на подкаста бяха разисквани финансовите проблеми в бранша - доплащането в опазването на здравето и би трябвало ли да се промени системата, би трябвало ли да се увеличи здравната вноска и спор по тематиката, по какъв начин да се образуват главните заплати в опазването на здравето и би трябвало ли пациентите да правят оценка получената здравна грижа.
„ Има написани правила в системата защо може да се доплаща, само че прекомерно постоянно те не се съблюдават “, съобщи репортерът и водещ на новините на БТВ Мария Ванкова. Според нея услугите, за които се доплаща, са по-скоро измислена формула от лечебните заведения, с цел да може да се вземат пари и от пациента, а не тъй като са добавена стойност към здравната услуга. „ Допълнителното здравно обезпечаване също не покрива този разход и човек се оказва един път обезпечен в здравния фонд, повторно – здравно застрахован и отново доплаща. Това е проблем, който не може да откри своята вярна формула “, сподели тя.
Десислава Николова, публицист от в. „ Капитал “, съобщи, че действително нямаме избор. " Ние имаме една-единствена Здравна каса, одържавена, в която решенията се вземат от страната на правилото „ колкото пари има “. Оттам нататък приказваме за остойностяване на лекарския труд и той е „ колкото пари останат “. Ние зачеркнахме здравноосигурителните фондове и ги превърнахме в застрахователи. Т.е. ние и в този момент нямаме избор “, сподели тя.
„ Липсата на опция за персонална партида в непринуден застрахователен фонд е една от аргументите за високия брой здравнонеосигурени лица. Прилаганият у нас взаимен модел води до това, че постоянно хора, които са се осигурявали през целия си живот, да би трябвало да търсят пари за личното си лекуване. Освен това застрахователите не застраховат хора с тежки хронични болести “, сподели Надежда Ненова от Zdrave.net.
Мартина Бозукова, публицист от MEDIAPOOL.BG сподели, че се демонстрират всички съществуващи регламенти, защо се доплаща. „ Това демонстрират и инспекциите на Медицински контрол във от ден на ден лечебни заведения “, сподели тя.
Пълните епизоди на подкаста „ В центъра на системата “ може да чуете и
В подкаста на БНР „ В центъра на системата “ Гергана Хрисчева в ролята на хазаин събра здравни публицисти от електронни, печатни и онлайн медии за полемика, в която да се слагат на мястото на политиците и да заявят позициите в каква посока би трябвало да се развива здравната ни система. В ролята на ко водещ в двата епизода на подкаста пък беше ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето, доктор и политик от „ Продължаваме промяната “ доцент Антон Тонев.
„ За поредна година политиците не съумяват да защитят лекарите и работещите в системата “, безапелационна беше Десислава Пеева, публицист в Българска телеграфна агенция. По думите й страната разрешава лекаря да бъде непрестанно опетняван и в 95% от случаите да бъде отговорен. „ Държавата би трябвало да отбрани цялото съсловие, дружно с медицинските сестри. Друг е въпросът какъв брой фрагменти имаме, само че би трябвало да се приказва почтено и пациентите да знаят, че лекарите не са им длъжни “, сподели Пеева.
Според Полина Тодорова, основен редактор на уеб страницата Medicalnews.bg, също би трябвало да се сложи акцента върху престижа на българските медици. „ Само преди две години, когато ни връхлетя Коронавирус пандемията, излизахме по терасите и ръкопляскахме на българските лекари и на българските медицински сестри. Тогава осъзнахме тяхната роля, техни труд и помощта, която единствено те могат да ни окажат. Сега като че ли забравихме всичко това “, сподели тя.
„ Най-важният проблем е качеството на медицинските услуги. За това се приказва от десетилетия, само че към този момент оставаме в областта на говоренето. Факт е, че Здравната каса е институцията, която ревизира, само че тя не може да ревизира всеобхватно качеството на услугата, липсва методика и логаритъм, по който да се ревизира то “, съобщи Силвия Николова, публицист в здравния уебсайт „ Clinika.bg “. Тя цитира проф. Димитър Игнатов, който още преди 25 години попита докога ще „ футболизираме “ българския пациент.
„ Не сме постигнали съвсем нищо от това, което беше заложено при започване на предходната година. По отношение на спора лекари-пациенти най-важно е и двете страни да се почитат взаимно, с цел да се реализира баланс “, сподели журналистът от Българска национална телевизия Альоша Шаламанов.
Във втората част на подкаста бяха разисквани финансовите проблеми в бранша - доплащането в опазването на здравето и би трябвало ли да се промени системата, би трябвало ли да се увеличи здравната вноска и спор по тематиката, по какъв начин да се образуват главните заплати в опазването на здравето и би трябвало ли пациентите да правят оценка получената здравна грижа.
„ Има написани правила в системата защо може да се доплаща, само че прекомерно постоянно те не се съблюдават “, съобщи репортерът и водещ на новините на БТВ Мария Ванкова. Според нея услугите, за които се доплаща, са по-скоро измислена формула от лечебните заведения, с цел да може да се вземат пари и от пациента, а не тъй като са добавена стойност към здравната услуга. „ Допълнителното здравно обезпечаване също не покрива този разход и човек се оказва един път обезпечен в здравния фонд, повторно – здравно застрахован и отново доплаща. Това е проблем, който не може да откри своята вярна формула “, сподели тя.
Десислава Николова, публицист от в. „ Капитал “, съобщи, че действително нямаме избор. " Ние имаме една-единствена Здравна каса, одържавена, в която решенията се вземат от страната на правилото „ колкото пари има “. Оттам нататък приказваме за остойностяване на лекарския труд и той е „ колкото пари останат “. Ние зачеркнахме здравноосигурителните фондове и ги превърнахме в застрахователи. Т.е. ние и в този момент нямаме избор “, сподели тя.
„ Липсата на опция за персонална партида в непринуден застрахователен фонд е една от аргументите за високия брой здравнонеосигурени лица. Прилаганият у нас взаимен модел води до това, че постоянно хора, които са се осигурявали през целия си живот, да би трябвало да търсят пари за личното си лекуване. Освен това застрахователите не застраховат хора с тежки хронични болести “, сподели Надежда Ненова от Zdrave.net.
Мартина Бозукова, публицист от MEDIAPOOL.BG сподели, че се демонстрират всички съществуващи регламенти, защо се доплаща. „ Това демонстрират и инспекциите на Медицински контрол във от ден на ден лечебни заведения “, сподели тя.
Пълните епизоди на подкаста „ В центъра на системата “ може да чуете и
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ