След две години в пандемия, посрещнахме 2022-ра с очакване за

След две години в пандемия, посрещнахме 2022-ра с очакване за нормализиране на живота, растеж на приходите и … успокоение. Надеждите ни обаче не се оправдаха. Още през февруари светът се изправи пред нова борба – този път на военния фронт, заставайки от двете страни на барикадата, издигната от Русия и Украйна. Тя повлече надолу стопанските системи на страните в Европа и освен, а хората прибавиха към физическия боязън терзания от несигурния живот на фона на високата инфлация и ниските приходи, които надалеч не могат да догонят темпа, с който порастват цените на стоките и услугите. И макар че напоследък инфлацията даже потегли леко надолу, болшинството от българите посрещат непретенциозно и без мотив за оптимизъм Новата година, обобщава БНР.

Изпращаме следващи 12 месеца, в които страната ни не се отлепи от дъното на класацията за най-ниски приходи и най-вече работещи небогати измежду популацията на Европа. И в случай че при започване на 2022 година бяха заложени две съществени стопански цели – овладяване на инфлацията и намаляване на неравенствата измежду популацията, то към този момент в края на интервала можем да потвърдим, че нещо през годината се обърка и вместо да подобрим материалното си положение, ние, българите, още веднъж бяхме призовани да отидем да гласуваме и то на следващите, оказали се безплодни парламентарни избори. Докога ще е по този начин и има ли светлина в тунела?

Доза оптимизъм откриваме в думите на икономиста Лъчезар Богданов:

" 2022-ра, досега, за който имаме статистически данни, е много добра от икономическа позиция година – уточни анализаторът в изявление за Радио България. – Ние не просто се възстановихме от пандемията и проблемите, които тя провокира в международната и в българската стопанска система, но имаме много порядъчен стопански напредък, безработицата е на рекордно ниско равнище, а растежът в приходите в частния бранш е явен. Имаме исторически върхове на индустриалното произвеждане и на износа. Туризмът се възвърне след пандемията и на процедура отчетохме доста мощна година. В цифровите услуги фирмите за поредна година регистрират доста положителни резултати. Негатив е ценовата енергийна рецесия. Отваряйки една скоба, че ние даже нямаме енергийна рецесия в смисъл на проблеми с доставките или дефицит на електричество. Проблем нямаме и с природния газ, макар спрените доставки от Русия. Нямаше прекратени доставки за бита, както и за топлофикациите и бизнеса – проблем остава само цената. И стигаме до огромната смяна – това е високата инфлация или растеж на потребителските цени, което прави картината друга от предходното десетилетие. С други думи, стопанската система работи, фирмите се оправят добре, пазарът на труда има положителни индикатори, само че имаме изразителен растеж на потребителските цени и надлежно това господства в разбора на случилото се през годината. "
В навечерието на 2023 година икономистът вижда мотив за терзания, от позиция на световните стопански процеси, които ще доближат скоро до България:
" България е мощно отворена стопанска система, тъй че възобновяване на огромните мощни стопански системи, съвсем непосредствено се придвижи върху по-добри условия и повече търсене на продукцията и на българските производители и туристическите ни дестинации. Това беше до 2022 година, само че картината малко се заоблачава за идната година – инфлацията, реакцията на централните банки и много внезапното стягане на паричната политика с по-високи лихви и по-труден достъп до заем, несъмнено ще се отрази на икономическата динамичност. Всичко, което зависи от размера на лихвите, ще бъде наранено. Трябва да се готвим за такава картина, която да докара до преодоляване на инфлацията, само че и до стесняване на активността на някои предприятия и евентуални съкращения на служащи. "

Друга значима тематика, която занимава икономисти и анализатори в това турбулентно време е готовността на България за участие в еврозоната, оповестено като цел за началото на 2024 година: " Имаме към този момент 20-годишна история от първите планове да се присъединим към нея някой ден, още даже със самото приемане на валутния ръб в България " – отбелязва Петър Ганев, старши откривател в ИПИ:

" Конкретните стъпки, които сме минали през последните 4-5 години са: писмо за планове, задължения, които да осъществим, с цел да влезем във валутния механизъм, влизане в чакалнята, две години престой вътре, след това имахме заложена дата за 2024 година – това е дълъг развой, който следва своята логичност. От тук нататък въпросът пред нас е дали ще успеем да извървим нужните стъпки. Влизането в Еврозоната, или пък оставането отвън нея, не е нещо, което автоматизирано обръща нашата стопанска система в позитивна или в негативна степен. Нашето благополучие зависи от политиките, които възприемаме – фискална, промени на пазара на труда, промяна на стопанската система към по-висока добавена стойност. Факт е, че в нея има някои детайли, които могат да ускорят тези процеси. Да кажем – повишаване на кредитния рейтинг, положителни послания към външния свят, евентуална опция за привличане на вложители и не на последно място по-голяма доза сигурност. Все отново външните анализатори и кредитните организации правят оценка валутния ръб като евентуален риск за вложения. Така че, в случай че влезем в еврозоната тези оценки ще отпаднат от единствено себе си. "