След бойкота срещу веригите: Ще консумираме ли по-евтини зеленчуци родно производство?
След двата протеста против питателните вериги у нас и високите цени, главният въпрос остава - по какъв начин стоките да поевтинеят. Очакванията на производителите на зеленчуци в Пловдивско не са оптимистични. Ако подхванатите ограничения на контролните органи още веднъж са за седмица-две, дълготраен спад в цените няма да има.
В оранжерията на семейство Кабурови в пазарджишкото село Мало Конаре разсадът краставици е засят преди 10 дни. Ще берат в края на март. Едва тогава ще схванат дали ще са на загуба или на облага.
Иван Кабуров - зеленчукопроизводител: " Ако сложим, че от мен продукцията, която излиза е единица, отива във втора употреба, става 1,50 лева, в трета ръка става – 2,00 лева в четвърта ръка става – 3,00 лева и потребителят я получава на 4,50 – 5,00 лева Този търговец, който получава продукцията от мен на единица, той печели единица за 24 часа, а аз тази единица съм я създал за 40 дни след засаждане и 30 дни преди този момент съм отглеждал разсад. Значи би трябвало да влагам 3 месеца, да влагам от тази единица и на мен ми остава най-вече 15-20 стотинки от този лев. "
Производителите поддържат протеста на огромните хранителни вериги, само че са песимисти, че ограниченията на страната ще дадат резултат. Според тях главен проблем е нерегламентираният импорт от трети страни, който погубва българските производители.
Десислава Кабурова - зеленчукопроизводител: " Например краставицата – от Албания и Македония, домати – от Турция. Земеделските производители в България са цялостен недостиг и в случай че не се стегнем и не се активираме като страна, в случай че си загубим и сегашните производители, какво ще остане в България, една страна която няма занаят тя няма развиване, няма сигурност… "
Злоупотребите и сивият бранш също би трябвало да се лимитират.
Иван Кабуров: " Има доста търговци със зелени талончета, които продават по пазарите, които настояват, че са производители, създават по 2-3 декара в дворчетата си, а продават целогодишно стотици хиляди тонове, не дават касови бонове, не пускат фактури, и тези пари отиват като чиста облага в нечии джобове. "
Според производителите крачка в вярната посока би било слагане на особено лого за българската продукция и кодове за проследяемост. Това би могло да изсветли бизнеса и да подсигурява на потребителите, че стоката, която купуват в действителност е родно произвеждане.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
В оранжерията на семейство Кабурови в пазарджишкото село Мало Конаре разсадът краставици е засят преди 10 дни. Ще берат в края на март. Едва тогава ще схванат дали ще са на загуба или на облага.
Иван Кабуров - зеленчукопроизводител: " Ако сложим, че от мен продукцията, която излиза е единица, отива във втора употреба, става 1,50 лева, в трета ръка става – 2,00 лева в четвърта ръка става – 3,00 лева и потребителят я получава на 4,50 – 5,00 лева Този търговец, който получава продукцията от мен на единица, той печели единица за 24 часа, а аз тази единица съм я създал за 40 дни след засаждане и 30 дни преди този момент съм отглеждал разсад. Значи би трябвало да влагам 3 месеца, да влагам от тази единица и на мен ми остава най-вече 15-20 стотинки от този лев. "
Производителите поддържат протеста на огромните хранителни вериги, само че са песимисти, че ограниченията на страната ще дадат резултат. Според тях главен проблем е нерегламентираният импорт от трети страни, който погубва българските производители.
Десислава Кабурова - зеленчукопроизводител: " Например краставицата – от Албания и Македония, домати – от Турция. Земеделските производители в България са цялостен недостиг и в случай че не се стегнем и не се активираме като страна, в случай че си загубим и сегашните производители, какво ще остане в България, една страна която няма занаят тя няма развиване, няма сигурност… "
Злоупотребите и сивият бранш също би трябвало да се лимитират.
Иван Кабуров: " Има доста търговци със зелени талончета, които продават по пазарите, които настояват, че са производители, създават по 2-3 декара в дворчетата си, а продават целогодишно стотици хиляди тонове, не дават касови бонове, не пускат фактури, и тези пари отиват като чиста облага в нечии джобове. "
Според производителите крачка в вярната посока би било слагане на особено лого за българската продукция и кодове за проследяемост. Това би могло да изсветли бизнеса и да подсигурява на потребителите, че стоката, която купуват в действителност е родно произвеждане.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ