Когато Стефка прескочи света
След два несполучливи опита на 204 см, Стефка Костадинова е притисната до стената. Тя - фаворитката, е на път да загуби борбата за международната купа от към момента настоящата шампионка - опитната Тамара Бикова от Съюз на съветските социалистически републики.
Последен късмет.
22-годишната българка се активизира. Пределна централизация. Засилва се - акуратен разбег, отличен скок и УСПЯВА.
Състезанието продължава…
Ще минат години и треньорът на Костадинова - Николай Петров, ще дефинира този неин скок на 204 см като най-перфектното осъществяване в кариерата ѝ. С този опит, Стефка пречупва другояче несломимата Бикова. На идната височина, българката прелита над летвата, а към този момент съкрушена, съперниката ѝ отпада.
ИСТОРИЯ. Всичко това е история, покрита със злато от първата, до последната писмен знак. Един от най-великите моменти в света на спорта и в този на леката атлетика до ден-днешен.
Миг, в който на Стефка поникват крила. Държи в ръце първата си международна купа. Самочувствието ѝ на една от най-бързо разрастващите се атлетки на планетата се възстановява и тя подвига летвата на 209 см - със сантиметър над личния ѝ международен връх.
И…ОТНОВО УСПЯВА!
Датата е 30 август 1987 година Мястото е олимпийския стадион в Рим.
Институцията в спортния щемпел - вестник „ Советский спорт “ е безапелационен: „ Костадинова преодоля рекордната кота с невероятна лекост – красноречиво доказателство за неизчерпаемите благоприятни условия на тази превъзходна атлетка. “
Постижение, недокоснато от времето. Постижение, което е недокоснато небе за всяка, дръзнала оттогава насам да се опита да влезе в обувките на Стефка. Символ, белязал една от най-забележителните кариери в международен мащаб за всички времена.
„ Тогава, в Рим, не съм мислила за това какъв брой време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкоз мощна. Много атлетки по-късно пробваха да подобрят върха – някои бяха доста близо, аз самата също пробвах десетки пъти. Много ми се желае – и ще бъда щастлива – в случай че този връх бъде усъвършенстван от българка”, връща лентата към 1987-ма Костадинова.
Винаги наподобява невероятно до момента в който не го създадем.
ТЯ Гражданско отделение НАПРАВИ.
Не през днешния ден, не през вчерашния ден. Преди 30 години. Смениха се генерации. Светът стана различен, само че върхът ѝ - четвъртият най-стар при дамите в леката атлетика, не мърда. Преди него в листата са единствено достижения на спортистки от към този момент несъществуващи страни.
209 някак си звучи гордо. 209 звучи наше. 209 звучи БЪЛГАРСКО.
Нека помним. Нека почитаме. Нека не забравяме.
P.S. Стефка Костадинова е олимпийска шампионка от Атланта'96, има две международни трофеи навън и пет в зала. Общо пет пъти е европейска шампионка. Статистиката е показателна - над 130 надпревари, в които е преодоляла гросмайсторските 200 см. Рекордни четири пъти е избирана за Спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996 година е наградена с медал “Стара планина”, Първа степен за изключителни заслуги към Република България.
Последен късмет.
22-годишната българка се активизира. Пределна централизация. Засилва се - акуратен разбег, отличен скок и УСПЯВА.
Състезанието продължава…
Ще минат години и треньорът на Костадинова - Николай Петров, ще дефинира този неин скок на 204 см като най-перфектното осъществяване в кариерата ѝ. С този опит, Стефка пречупва другояче несломимата Бикова. На идната височина, българката прелита над летвата, а към този момент съкрушена, съперниката ѝ отпада.
ИСТОРИЯ. Всичко това е история, покрита със злато от първата, до последната писмен знак. Един от най-великите моменти в света на спорта и в този на леката атлетика до ден-днешен.
Миг, в който на Стефка поникват крила. Държи в ръце първата си международна купа. Самочувствието ѝ на една от най-бързо разрастващите се атлетки на планетата се възстановява и тя подвига летвата на 209 см - със сантиметър над личния ѝ международен връх.
И…ОТНОВО УСПЯВА!
Датата е 30 август 1987 година Мястото е олимпийския стадион в Рим.
Институцията в спортния щемпел - вестник „ Советский спорт “ е безапелационен: „ Костадинова преодоля рекордната кота с невероятна лекост – красноречиво доказателство за неизчерпаемите благоприятни условия на тази превъзходна атлетка. “
Постижение, недокоснато от времето. Постижение, което е недокоснато небе за всяка, дръзнала оттогава насам да се опита да влезе в обувките на Стефка. Символ, белязал една от най-забележителните кариери в международен мащаб за всички времена.
„ Тогава, в Рим, не съм мислила за това какъв брой време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкоз мощна. Много атлетки по-късно пробваха да подобрят върха – някои бяха доста близо, аз самата също пробвах десетки пъти. Много ми се желае – и ще бъда щастлива – в случай че този връх бъде усъвършенстван от българка”, връща лентата към 1987-ма Костадинова.
Винаги наподобява невероятно до момента в който не го създадем.
ТЯ Гражданско отделение НАПРАВИ.
Не през днешния ден, не през вчерашния ден. Преди 30 години. Смениха се генерации. Светът стана различен, само че върхът ѝ - четвъртият най-стар при дамите в леката атлетика, не мърда. Преди него в листата са единствено достижения на спортистки от към този момент несъществуващи страни.
209 някак си звучи гордо. 209 звучи наше. 209 звучи БЪЛГАРСКО.
Нека помним. Нека почитаме. Нека не забравяме.
P.S. Стефка Костадинова е олимпийска шампионка от Атланта'96, има две международни трофеи навън и пет в зала. Общо пет пъти е европейска шампионка. Статистиката е показателна - над 130 надпревари, в които е преодоляла гросмайсторските 200 см. Рекордни четири пъти е избирана за Спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996 година е наградена с медал “Стара планина”, Първа степен за изключителни заслуги към Република България.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ