Властта в Иран се измества към военните след смъртта на Хаменей
След два месеца война със Съединени американски щати и Израел в Иран се следи основна промяна на властовия модел – обичайна доминация на един висш нравствен водач е сменена от по-колективно, само че и по-твърдолинейно ръководство.
От основаването на Ислямската република през 1979 година основните решения се концентрират в ръцете на висшия водач. Убийството на аятолах Али Хаменей при започване на спора и издигането на неговия наследник Моджтаба Хаменей трансформират този модел. Макар официално да заема висшия пост, ролята на Моджтаба е по-скоро алегорична и легитимираща, в сравнение с действително управническа.
Според източници, осведомени със обстановката, действителната власт е минала към стеснен кръг от военни и представители на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР), както и към Върховния съвет за национална сигурност. Именно тези структури дефинират военната тактика и вземат основните политически решения.
Тази промяна води до по-бавен и по-комплексен развой на взимане на решения. По думите на представител на пакистанското държавно управление, участващо като медиатор в договарянията сред Техеран и Вашингтон, отговорите от иранска страна постоянно се бавят с дни, защото липсва обединен център на власт.
Анализатори акцентират, че компликациите в договарянията със Съединени американски щати не се дължат толкоз на вътрешни различия, колкото на дълбоките разлики сред позициите на двете страни. Вашингтон упорства за неотложно решение на въпроса с нуклеарната стратегия, до момента в който Техеран предлага поетапен метод и отсрочване на тази тематика.
Иранската делегация в договарянията се води от външния министър Абас Арагчи, към който се причисли и ръководителят на Народното събрание Мохаммад-Багер Галибаф. Въпреки това, съгласно източници, основна роля играе командирът на КГИР Ахмад Вахиди, считан за главен фактор в преговорния развой.
Моджтаба Хаменей, който е тежко ранен при започване на военните дейности, не се появява обществено и комуникира посредством стеснен кръг съветници, главно от КГИР.
Вътрешнополитическият баланс в страната ясно се измества в интерес на силовите структури. Влиянието на духовниците отслабва за сметка на военните, което съгласно анализатори е причина за по-агресивна външна политика и по-строг вътрешен надзор.
Експерти означават, че Иран към този момент не избира сред умерена и твърдолинейна политика, а сред разнообразни степени на твърдолинейност. Въпреки това системата остава консолидирана, без признаци на съществени вътрешни разломи или публичен напън.
Според наблюдаващи стратегическите цели на иранското управление включват отбягване на пълномащабна война, опазване на районното въздействие – в това число посредством контрола върху Ормузкия пролив – и излизане от спора в по-силна позиция.
Промените в Техеран се преглеждат като бездънен систематичен преход – от доминирана от духовенството система към ръководство, в което водеща роля играят военните и службите за сигурност.
Източник: Българска телеграфна агенция
От основаването на Ислямската република през 1979 година основните решения се концентрират в ръцете на висшия водач. Убийството на аятолах Али Хаменей при започване на спора и издигането на неговия наследник Моджтаба Хаменей трансформират този модел. Макар официално да заема висшия пост, ролята на Моджтаба е по-скоро алегорична и легитимираща, в сравнение с действително управническа.
Според източници, осведомени със обстановката, действителната власт е минала към стеснен кръг от военни и представители на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР), както и към Върховния съвет за национална сигурност. Именно тези структури дефинират военната тактика и вземат основните политически решения.
Тази промяна води до по-бавен и по-комплексен развой на взимане на решения. По думите на представител на пакистанското държавно управление, участващо като медиатор в договарянията сред Техеран и Вашингтон, отговорите от иранска страна постоянно се бавят с дни, защото липсва обединен център на власт.
Анализатори акцентират, че компликациите в договарянията със Съединени американски щати не се дължат толкоз на вътрешни различия, колкото на дълбоките разлики сред позициите на двете страни. Вашингтон упорства за неотложно решение на въпроса с нуклеарната стратегия, до момента в който Техеран предлага поетапен метод и отсрочване на тази тематика.
Иранската делегация в договарянията се води от външния министър Абас Арагчи, към който се причисли и ръководителят на Народното събрание Мохаммад-Багер Галибаф. Въпреки това, съгласно източници, основна роля играе командирът на КГИР Ахмад Вахиди, считан за главен фактор в преговорния развой.
Моджтаба Хаменей, който е тежко ранен при започване на военните дейности, не се появява обществено и комуникира посредством стеснен кръг съветници, главно от КГИР.
Вътрешнополитическият баланс в страната ясно се измества в интерес на силовите структури. Влиянието на духовниците отслабва за сметка на военните, което съгласно анализатори е причина за по-агресивна външна политика и по-строг вътрешен надзор.
Експерти означават, че Иран към този момент не избира сред умерена и твърдолинейна политика, а сред разнообразни степени на твърдолинейност. Въпреки това системата остава консолидирана, без признаци на съществени вътрешни разломи или публичен напън.
Според наблюдаващи стратегическите цели на иранското управление включват отбягване на пълномащабна война, опазване на районното въздействие – в това число посредством контрола върху Ормузкия пролив – и излизане от спора в по-силна позиция.
Промените в Техеран се преглеждат като бездънен систематичен преход – от доминирана от духовенството система към ръководство, в което водеща роля играят военните и службите за сигурност.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ