След два дни ще излезе втората част на петия сезон

Сериалът-феномен „Stranger Things“, или защо 80-те години на миналия век все още са на мода

След два дни ще излезе втората част на петия сезон на Stranger Things, тъй че е добър миг да погледнем още веднъж на сериала освен като на край на известна история, само че и като на пълностоен културен феномен. Проектът, почнал преди съвсем десетилетие от дълго време е излязъл отвън рамките на стрийминг платформата и се е трансформирал в част от всеобщата просвета, оказвайки въздействие върху модата, музиката, дизайна и самия метод, по който през днешния ден „ консумираме “ носталгията.

Stranger Things не е пионер във връщането на модата към 80-те години на предишния век. Малко преди него към този момент имаше филми и телевизионни сериали, които бяха мощно въодушевени от ретро естетиката, синтезаторната музика и настроението на онази ера – от сантименталния Super 8 до вирусния късометражен филм Kung Fury, който е квинтесенция на 80-те години.

Stranger Things обаче се появи в точния миг: когато културното търсене на носталгия към този момент е образувано, само че към момента не беше съумяло да омръзне.

Поредицата бързо надрасна формата на телевизионно предаване и се трансформира в културен трамплин, който сплоти разнообразни генерации към обща носталгия, даже в случай че тази носталгия в никакъв случай не е била техен персонален спомен.

Носталгията като повсеместен език

За американската (а и не само) публика 80-те години не са нереална ера, а изцяло разпознаваемо културно прекарване. Това е времето преди цифровата гражданска война, когато детството се асоциира с самостоятелност и физическо наличие в света. Това е носталгия по епохата, в която децата без контрол от възрастни караха колела из града, събираха се в гаража или мазето на родителите си и играеха игри, а главният източник на вести и занимания бяха малкия екран, радиото и видеото чартърен. Това е носталгия по аналоговия живот – муден, тактилен и осезаемо „ същински “.

Важна роля играе и попкултурният слой. 80-те години в Съединени американски щати са ерата на Спилбърг, Стивън Кинг, първите всеобщи блокбастъри и тийнейджърски авантюристичен истории, които образуват визията за другарство, подвиг и порастване. Именно този кинематографичен облик на детството възпроизвежда и премисля Stranger Things, апелирайки към паметта на поколението, израснало с филмите E.T. the Extra-Terrestrial, The Goonies и Stand by Me.

В българския подтекст тази носталгия има друга времева препоръка. Поради изолацията на руското пространство модата, музиката и попкултурата на 80-те години на 20-и век настъпват късно, при започване на 90-те години. За доста българи този интервал се трансформира в същинско „ време на детството “: с касетофони, пиратски видеокасети, първите западни анимационни филми и филми, които се гледат на тв приемници във видеомагазините или вкъщи, вместо в кината.

Ето за какво в България носталгията по естетиката на 80-те години в действителност е носталгия по 90-те години, интервал на отваряне към света след десетилетия на ограничавания.

В същото време известността на Stranger Things не може да се изясни единствено с носталгията на по-старите генерации. Сериалът превзема в идентична степен и младата публика, която в никакъв случай не е живяла през 80-те или 90-те години на предишния век. За тези фенове ретро естетиката работи не като спомен, а като изобретение – различна версия на света, която наподобява по-проста, по-ясна и по-малко претрупана от актуалната действителност.

За поколението, израснало със смарт телефон в ръка, светът на сериала наподобява съвсем другоземен: без непрекъснати обществени медии и безконечен информативен звук. Тук общуването е онлайн, а другарството изисква физическо наличие. Именно тази „ офлайн действителност “ придава на сериала необикновен сексапил за младата публика.

Аналогова романтика и други ретро устройства

В Stranger Things аналоговата техника не е просто атрибут, а един от най-мощните способи за предаване на атмосферата на 80-те години на предишния век: от касетофони и магнетофони до цифрови часовници с елементарни екрани. Именно посредством тези предмети сериалът придвижва фена в свят, в който технологията е по-бавна, а взаимоотношението с нея е физическо. И през днешния ден тази аналогова романтика се завръща в актуалния свят.

Часовниците Casio заемат особено място измежду тези устройства. Дълго време те бяха знак на наличната и практична електроника от 80-те години на предишния век, а през днешния ден ретро серията Casio Vintage още веднъж е на мода, изключително измежду младежите, които ценят простотата и стила, напомнящи за епохата преди смарт телефоните и умните аксесоари.

За почитателите на Stranger Things тази наклонност има още едно проявяване: формалната сбирка Casio Vintage X Stranger Things. Casio пусна специфичен модел, въодушевен от сериала. Това не е просто рекламен артикул, а образец за това по какъв начин аналоговите технологии се трансформират в мост сред света на сериала и актуалния метод на живот.

В свят на цифров звук завръщането към „ бавната “ технология дава опция на феновете и почитателите на „ Странни неща “ да изпитат същия темп, който предлага сериалът – да забавят темпото, да усетят момента и да го изживеят тук и в този момент.

Музикален прочувствен спусък

Музиката в сериала не е просто декор, а един от най-мощните способи за потапяне на фена в атмосферата на 80-те години. Синтуейв музиката, основана от Кайл Диксън и Майкъл Стайнс се съчетава съвършено с класическите шлагери от това време. В допълнение към истинския саундтрак сериалът връща старите песни в актуалните ранглисти. Например, песни на Duran Duran, The Police или Toto намират нова аудитория след появяването си в сериала.

Това е изключително явно в четвърти сезон. Един от най-силните моменти в този сезон е песента Running Up That Hill (A Deal With God) на Кейт Буш (от 1985 година), която е обичаната ария на Макс. След края на сезона песента се завърна в класациите по целия свят, като получи нов живот измежду слушателите, които още не са били родени, когато е била издадена в началото.

Не по-малко емблематична е сцената с Еди Мънсън, който свири Master of Puppets на Metallica в Upside Down. След появяването на песента в сериала тя се завърна и в класациите, трансформирайки се в знак на храброст, митинг и сила за доста фенове. По този метод музиката на Stranger Things работи по едно и също време на няколко равнища: провокира носталгия у тези, които помнят 80-те години на предишния век, отваря класиката за по-младата публика и ускорява трагичното и прочувственото напрежение на сериала.

Визуален жанр в облеклата: ретро, което още веднъж се трансформира в наклонност

Естетиката на сериала не се лимитира до декорите или корекцията на цветовете, а работи непосредствено с облеклата на героите, трансформирайки облиците им в разпознаваеми фешън препратки. Костюмите не наподобяват театрални или прекомерно стилизирани: в противен случай, те основават чувство за всекидневие, което ги прави елементарно портативни в актуален подтекст.

Дрехите на героите отразяват характера и възрастта на героите, само че в това време образуват повсеместен облик на епохата. Свободни дънки с висока талия, тениски с щампи, ярки ветровки, пуловери на райета, дънки и спортни якета са все познати силуети, които сериалът върна към всеобщо ползване. Образите на Макс, Елевън или Робин се трансфораха в източник на ентусиазъм за актуалните сбирки и махленски жанр, а освен за костюмите от телевизионния сериал.

Официалните съдействия с известни марки също изиграха значима роля за разпространяването на стила. Levi’s, H&M, Pull&Bear и Nike пуснаха сбирки, въодушевени от костюмите и силуетите на героите, съчетавайки ретро естетиката с модерните трендове. Тениски, качулки, дънки, спортни екипи и маратонки се трансфораха не просто във почитател продукти, а в част от ежедневния дрешник, позволявайки ви да усетите атмосферата на Stranger Things в действителния живот. По този метод сериалът се трансформира в катализатор за завръщането на модата от 80-те години на предишния век и в същото време в образец за това по какъв начин един медиен артикул може да образува актуалния жанр.

Маркетинг и съдействия: по какъв начин сериалът стана част от културата

Stranger Things е ослепителен образец за това по какъв начин поп културата може да образува трендове и да въздейства директно върху държанието на потребителите. Сериалът освен върна носталгията по 80-те години на предишния век в музиката, модата и метода на живот, само че и сътвори нови трендове измежду младата публика, която в никакъв случай не е живяла в тази ера. Дрехите на героите, ретро устройствата, емблематичните песни и огромните съдействия с марки се трансфораха в мечтан и колекционерски обект, принуждавайки почитателите да интегрират поредицата в всекидневието си.

Партньорствата с разнообразни марки разрешиха на сериала да излезе отвън рамките на екрана и да стане част от живота на почитателите, като ускори културното му влияние и трансформира сериала в пълноценна марка. Мащабът на тези съдействия е впечатляващ: през третия сезон Netflix работи с към 75 марки по партньорства и продуктови пласменти, а през четвъртия сезон броят им се усили до към 140 марки и артикули.

Един от най-ярките образци е лимитираното издание Kinder Joy × Stranger Things × Funko Pop, пуснато паралелно с рекламната акция за финалния пети сезон. Феновете се пробваха да съберат цялостна сбирка, само че обособени фигурки, като Уил, бързо станаха дефицитни заради огромното търсене и лимитираните тиражи (лесно е да се види иронията в това във връзка с първия сезон на сериала, където героят също беше издирван напразно). В онлайн пазарите тези фигурки се продават на доста повишени цени, което демонстрира по какъв начин стоките от сериала се трансформират в пълноценни колекционерски предмети.

Случаят с New Coke/Retro Cola е не по-малко индикативен. Сериалът показва остаряла версия на Coca-Cola, известна като New Coke и компанията взема решение да върне напитката в лимитирана серия тъкмо когато един от сезоните е на път да бъде излъчен. В резултат на това настъпи огромно неспокойствие: всички 500 000 бутилки бяхаа разпродадени за рекордно малко време, а уебсайтът на Coca-Cola се срина.

Сегментът на играите също интензивно способства за известността на поредицата. LEGO пусна подробни комплекти, основани на Upside Down, а по-късно и на Creel House.

Деликатесите от сериала са си проправили път и в действителния живот: Eggo, обичаните вафли на Елевън се завърнаха по рафтовете в тематични опаковки. Компанията се възползва от известността на марката, като трансформира продукта в знак на атмосферата на сериала и го върна във фокуса на потребителите.

Сериалът даде втори живот освен на обособени артикули, само че и на културни икони от една отминала ера. Уинона Райдър, станала известна като тийнейджърка във кино лентата Beetlejuice (от 1988 година) беше преоткрита от ново потомство фенове с помощта на Stranger Things. Нейният облик на Джойс Байърс освен върна актрисата в светлината на прожекторите, само че и затвърди статута ѝ на една от основните фигури в сериала.

Маркетинговите акции и партньорствата с марки демонстрират, че сериалите могат да излязат отвън рамките на екрана и да оформят културни и търговски трендове. Популярността на Stranger Things потвърди, че един добре създаден план, който съчетава мощна история, забавни герои и разпознаваема хармония може да сътвори резултат на „ вирусно предпочитание “, при който феновете имитират стила, купуват артикули и интензивно се ангажират с марката.

Stranger Things не е просто ефирен сериал, а културен феномен, който сподели по какъв начин историята, героите, музиката и естетиката могат да оформят по едно и също време мода, потребителски трендове и носталгични настроения. Той сплотява разнообразни генерации, съживява емблематични детайли от предишното и основава нови трендове измежду младежите.

Бонус: Филми и сериали с атмосфера от 80-те години на предишния век

Носталгията по епохата на 80-те години на предишния век продължава да въодушевява киното и малкия екран, тъй че в случай че ви харесва атмосферата на сериала, би трябвало да обърнете внимание и на други планове, които съчетават ретро хармония, комизъм, драма и атмосферата на тези времена:

„ Glow “ – сериал за женската битка през 80-те години на предишния век, с ярка музика, стилизирани облекла и присъщ комизъм. „ Maniac “ – макар че събитията са по-съвременни, в сериала се употребяват ретро образни детайли и синтуейв претекстове, напомнящи естетиката на „ Странни неща „ Кобра Кай “ – продължението на „ Карате кид “, връща стила на 80-те години посредством саундтрака, костюмите и сюжетните препратки към типичен филми. „ Wet Hot American Summer: First Day of Camp “ – пародиен сериал с блестящо носталгично лъчение, който се подиграва с клишетата на 80-те години на предишния век. „ The Goldbergs “ – ситком за американско семейство през 80-те години на предишния век, в който вниманието към детайлите в костюмите, музиката и всекидневието основава достоверна атмосфера на епохата.

Тези планове демонстрират, че ретро естетиката на 80-те години остава известна и универсална тематика, която работи за разнообразни жанрове и аудитории. Комбинацията от носталгия, комизъм и ослепителен образен жанр продължава да притегля фенове и да дефинира културни трендове.

(function() { const banners = [ // --- БАНЕР 1 (Facebook Messenger) --- `