След дни т.г. се навършват 97 години от безследното изчезване

След дни т.г. се навършват 97 години от безследното изгубване на знаковия за България публицист и държавник Йосиф Хербст. Изчезналият по време на кървавите априлски събития през 1925 година вестникар се трансформира за всеки експерт в журналистическата колегия в икона и страдалец на свободното слово.

Йосиф Хербст взе участие в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „ За смелост “. Бил е шеф на печата, като извършва длъжността от 5 декември 1913 година до 1918 година Той се дами за дъщерята на Петко Каравелов Виола. През 1923 година издава своята публицистична книга „ Вчера, през днешния ден и на следващия ден “, която се трансформира в справочник за хиляди публицисти през годините.

Емблематичният публицист Йосиф Хербст написа за вестниците: в. „ Вестник “ (1900 – 1901), в. „ А. Б. В. “ (1924 – 1925), в. „ Ек “ (1924 – 1925), в. „ Днес “ (1925), сп. „ Вик за свободни хора “ (1923 – 1924).

Преди повече от 100 години той написа „ Божиите ” заповеди за журналиста, които са годни до през днешния ден.



1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.

2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.

3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от публичната леност, лекомислие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и незнанието.

4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и огромна и всесилна да е тази власт.

5. Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво подозрително успокоение или кратковременна популярност. Защото -

който заплаща със Свободата си, е плебей, плебей категоричен.

А който заплаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под непозната заповед, нито една дума, която да му коства свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той има най-големия гений – геният да бъде свободен.

6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в любовница на благосъстоянието, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, в случай че те позволен в будоара на парите или в слугинската стая на ръководещата неистина. Защото раболепието е позор, а сервилността – недостатък. И това е най-голямото ти злощастие. И за теб опрощение няма.

7. Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не трябва, както и Словото на Свободата поругавано не трябва.

8. Може да имаш всичко – пари, почести и популярност, само че в случай че си предал (без значение по какъв начин, за какво и на кого) и в случай че си продал (без значение против какво, за какъв брой и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен илюзия и угодничество.



9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в тиня и мръсотия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства против народ и страна, на несправедливост не се радва, а на истина.

10. Не подменяй истината с конспирация, позицията – с поза, идеята – с клюка, концепциите – с ползи, обстоятелствата – с доноси, подозренията – с лозунги, вдъхновението – с угодничество, просвещението – с безпросветност, знанието – с незнание, културата – с безкултурие, паметта – с безпаметност, величието – с срам, светостта – с подигравка, достойнството – с непочтеност, достолепието – с низост, смелостта – с измама, морала – с подлост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с послушание.

11. Не пиши през днешния ден противоположното на това, което си писал през вчерашния ден, тъй като на следващия ден ще пишеш противоположното на това, което пишеш през днешния ден, и ще бъдеш за посмешище.

Не бъди като тези „ самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което през вчерашния ден проповядваха, и проповядват това, което през вчерашния ден оплюха “.

12. Не премълчавай злото, „ което като олово тежи върху поривите, постъпките, желанията, мислите, думите “. Защото който премълчи, той ще се опозори.



13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има справедлива публикация. „ Обективна публикация няма, пък и не би трябвало да има. Само субективната публикация е почтена, а по-късно може да бъде добра или неприятна. “ Защото „ неутрален, хеле пък равнодушен вестникар, е журналистически евнух “. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, с цел да обслужват нейната харемна политика.

14. „ Вестникът не е венцеплетаческо заведение “, не е машина за отпечатване на пари, не е политическа слугиня, политическа любовница или политическа продажница, а неизбежност за истината. Тъй както публицистиката не е прелестно и влиятелно превозване на времето в коридорите на властта, а задача.

15. Читателят не е покупател, вестникът не е стока. Читателят е жител, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша единствено гласа на властта, който преправя гласа си съгласно гласа на властта и на всичко от горната страна твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.

16. Публицистиката е гражданска позиция – на първо място и все пак. „ Свободно определена позиция на свободния човек. “ Защото „ за свободните хора може и бива да написа единствено свободният човек. “

17. Помни – същинският, непрекъснато настоящият парламент в една страна, е нейната публицистика и журналистика.