Германия се пита как да продължи да възпитава разкаяние за нацизма
След десетилетия на образцова работа по опазване на спомените за нацисткото минало Германия си задава въпроса по какъв начин да преподава политиката на разкайване на младото потомство в миг, когато оживелите от нацизма изчезват и крайната десница се възражда.
В библиотеката на франкфуртския лицей " Либих " младежите се натрупат към Ралф Данхайсер, който през 1940 година е избягал в последния миг от антисемитските преследвания дружно с родителите си за разлика от останалата част от фамилията му. " Майка ми в никакъв случай не претърпя убийството на родителите й и брат й. Аз също усещах огромна празнина, тъй като израснах без баба и дядо, без чичовци, лели и племенници ", изяснява 80-годишният дъртак.
Емоцията измежду феновете му е забележима. " Това е в действителност доста в детайли, сходни неща не се учат в учебно заведение. В очите му се четеше какво е претърпял, това са немислими неща за възпитаник, дете като мен ", признава 15-годишният Ронан Шоле-Рикар. Ралф Данхайсер също споделя, че е впечатлен: " Те задаваха интелигентни въпроси, това вдъхва вяра ".
Подобни срещи се провеждат в немските учебни заведения от години. Те са едно от средствата за опознаване на историята, поради че в немските фамилии мълчанието, съучастието или ентусиазмът на предците им към режима на Адолф Хитлер остава тематика табу.
" Важно е, до момента в който сме тук, да разкажем историите си, с цел да запазим загатна жив ", акцентира Данхайсер. Но по какъв начин да продължи тази работа с подрастващите, до момента в който очевидците на епохата изчезват все по-бързо?
" Колкото повече се отдалечаваме от Холокоста, от Втората международна война, толкоз по-спешно се постанова да намерим нови средства за предаване на всичко това ", счита Щефан Петерс, учител по история в колежа от 1992 година насам.
Завой на 180 градуса
" Въпросът е дали можем да запазим живо това възприятие на горест и произлизащото от него възприятие на отговорност ", прибавя той. Предизвикателството наподобява по-сложно, в сравнение с мнозина си представяха след десетилетия на създаване на национална еднаквост, основаваща се на разкаянието, на общество, основаващо се на главните права и на политическа система, ограничаваща произвола на властта.
Защото през септември предходната година, подкрепяна от общите терзания, дължащи се на притока на стотици хиляди бежанци, крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) реализира исторически резултат на парламентарните избори. Тя завоюва близо стотина депутати, което е първият сходен триумф на крайнодясна партия от основаването на Федерална република Германия през 1949 година.
Освен ислямофобските си изказвания АзГ се разгласи и за вестител на немското великолепие, поставяйки под въпрос политиката на опазване на спомените за нацисткото минало и заявявайки, че е пристигнал моментът германците да не се самоопределят посредством закононарушенията от предишното.
Една от водещите фигури в АзГ Бьорн Хьоке се отличи предходната година, определяйки мемориала на Холокоста в Берлин като " монумент на срама " и изиска да се направи " завой на 180 градуса " във връзка с политиката на опазване на спомените за нацисткото минало. Според него преподаването на немската история е прекомерно отрицателно.
Лидерът на АзГ Александер Гауланд акцентира тези претенции, призовавайки германците да имат " правото да бъдат горди с достиженията на бойците ни през двете международни войни ".
Курс по рационализиране
Друго наскоро появило се предизвикателство е възходът на нов антисемитизъм на фона на притока на стотици хиляди търсещи леговище, идващи от страни, където омразата към евреите беше подхранвана от десетилетията на израелско-палестинския спор.
Едно решение за налагане на културата " в никакъв случай повече " минава през визитите на местата, където са осъществявани такива закононарушения. Някои политици даже желаят тези просветителни визити да станат наложителни.
Но тези места постоянно се оказват цялостни. " На границата на потенциала си сме, имаме повече училищен групи, в сравнение с можем да посрещнем, и ни се постанова да отхвърляме претенции ", изяснява Щефани Билиб, представител на мемориала на концентрационния лагер Берген-Белзен.
За нея с изгубването на очевидците отговорността се пада на всички: " Всички ние ще би трябвало да приказваме доста по-категорично " за закононарушенията, осъществени от поколението на прадедите на днешните младежи.
Освен това се постанова да се противодейства на всички форми на отказване или омаловажаване. Двама рапъри, Фарид Бенг и Колега, както и уредниците на главните немски музикални награди " Ехо " неотдавна усетиха това. Обвинени в антисемитски или най-малкото доста спорни изрази в рап албум, който стана най-продаваният в Германия за тази година, музикантите бяха освиркани, губейки контракти, а премиите " Ехо " бяха анулирани, откакто отличиха двамата рапъри.
Заместник-председателят на Международния комитет за Аушвиц Кристоф Хойбнер предложения двамата нашумели рапъри да посетят едноименния концентрационен лагер, където са били убити 1,1 милиона евреи. " Посещението ще е нещо като курс за рационализиране във връзка с човечността ", съобщи той. /БТА
В библиотеката на франкфуртския лицей " Либих " младежите се натрупат към Ралф Данхайсер, който през 1940 година е избягал в последния миг от антисемитските преследвания дружно с родителите си за разлика от останалата част от фамилията му. " Майка ми в никакъв случай не претърпя убийството на родителите й и брат й. Аз също усещах огромна празнина, тъй като израснах без баба и дядо, без чичовци, лели и племенници ", изяснява 80-годишният дъртак.
Емоцията измежду феновете му е забележима. " Това е в действителност доста в детайли, сходни неща не се учат в учебно заведение. В очите му се четеше какво е претърпял, това са немислими неща за възпитаник, дете като мен ", признава 15-годишният Ронан Шоле-Рикар. Ралф Данхайсер също споделя, че е впечатлен: " Те задаваха интелигентни въпроси, това вдъхва вяра ".
Подобни срещи се провеждат в немските учебни заведения от години. Те са едно от средствата за опознаване на историята, поради че в немските фамилии мълчанието, съучастието или ентусиазмът на предците им към режима на Адолф Хитлер остава тематика табу.
" Важно е, до момента в който сме тук, да разкажем историите си, с цел да запазим загатна жив ", акцентира Данхайсер. Но по какъв начин да продължи тази работа с подрастващите, до момента в който очевидците на епохата изчезват все по-бързо?
" Колкото повече се отдалечаваме от Холокоста, от Втората международна война, толкоз по-спешно се постанова да намерим нови средства за предаване на всичко това ", счита Щефан Петерс, учител по история в колежа от 1992 година насам.
Завой на 180 градуса
" Въпросът е дали можем да запазим живо това възприятие на горест и произлизащото от него възприятие на отговорност ", прибавя той. Предизвикателството наподобява по-сложно, в сравнение с мнозина си представяха след десетилетия на създаване на национална еднаквост, основаваща се на разкаянието, на общество, основаващо се на главните права и на политическа система, ограничаваща произвола на властта.
Защото през септември предходната година, подкрепяна от общите терзания, дължащи се на притока на стотици хиляди бежанци, крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) реализира исторически резултат на парламентарните избори. Тя завоюва близо стотина депутати, което е първият сходен триумф на крайнодясна партия от основаването на Федерална република Германия през 1949 година.
Освен ислямофобските си изказвания АзГ се разгласи и за вестител на немското великолепие, поставяйки под въпрос политиката на опазване на спомените за нацисткото минало и заявявайки, че е пристигнал моментът германците да не се самоопределят посредством закононарушенията от предишното.
Една от водещите фигури в АзГ Бьорн Хьоке се отличи предходната година, определяйки мемориала на Холокоста в Берлин като " монумент на срама " и изиска да се направи " завой на 180 градуса " във връзка с политиката на опазване на спомените за нацисткото минало. Според него преподаването на немската история е прекомерно отрицателно.
Лидерът на АзГ Александер Гауланд акцентира тези претенции, призовавайки германците да имат " правото да бъдат горди с достиженията на бойците ни през двете международни войни ".
Курс по рационализиране
Друго наскоро появило се предизвикателство е възходът на нов антисемитизъм на фона на притока на стотици хиляди търсещи леговище, идващи от страни, където омразата към евреите беше подхранвана от десетилетията на израелско-палестинския спор.
Едно решение за налагане на културата " в никакъв случай повече " минава през визитите на местата, където са осъществявани такива закононарушения. Някои политици даже желаят тези просветителни визити да станат наложителни.
Но тези места постоянно се оказват цялостни. " На границата на потенциала си сме, имаме повече училищен групи, в сравнение с можем да посрещнем, и ни се постанова да отхвърляме претенции ", изяснява Щефани Билиб, представител на мемориала на концентрационния лагер Берген-Белзен.
За нея с изгубването на очевидците отговорността се пада на всички: " Всички ние ще би трябвало да приказваме доста по-категорично " за закононарушенията, осъществени от поколението на прадедите на днешните младежи.
Освен това се постанова да се противодейства на всички форми на отказване или омаловажаване. Двама рапъри, Фарид Бенг и Колега, както и уредниците на главните немски музикални награди " Ехо " неотдавна усетиха това. Обвинени в антисемитски или най-малкото доста спорни изрази в рап албум, който стана най-продаваният в Германия за тази година, музикантите бяха освиркани, губейки контракти, а премиите " Ехо " бяха анулирани, откакто отличиха двамата рапъри.
Заместник-председателят на Международния комитет за Аушвиц Кристоф Хойбнер предложения двамата нашумели рапъри да посетят едноименния концентрационен лагер, където са били убити 1,1 милиона евреи. " Посещението ще е нещо като курс за рационализиране във връзка с човечността ", съобщи той. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ