След демократичните промени у нас през 90-те години на миналия

След демократичните промени у нас през 90-те години на предишния век доста от нещата, изписани в учебниците по история през социализма бяха преразгледани. В резултат на това много епизоди от предишното ни към днешна дата са с изменена и осъвременена фактология, а доста от митовете на това време рухнаха.

Легендарното партизанче Митко Палаузов, оповестено за икона по времето на социализма, е жертва на безразсъден случай, а разказите за неговите подвизи нямат нищо общо с действителността, оповестява вестник „ 168 часа “.

Истината е, че татко му Трифон Палаузов е употребявал невръстния си наследник още от напълно дребен да го пази от властта. А дете, сложено като цел от родителите си, не е воин, а може да бъде единствено жертва, казвал след години и по-малкият му брат.

Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 година в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, се преместили да живеят изначало в Севлиево, а през 1936 година – в Габрово. Таткото на Митко Палаузов – Трифон е останал без работа и елементарно е примамен от алената концепция. От нелепост ли, от що ли, взема решение класово да осъзнае и детето си. Праща го да разнася позиви, кара го да пази извън на секрети срещи. Разбира се, едно дете не може да осъзнава, камо ли единствено да взема решенията в живота си, то е въвлечено в тази история от родителите си.

Тяхна е и отговорността
В къщата им се организират партийни събрания, съвещания на щаба на партизанската чета и РК на Българска работническа партия (к), в чийто състав влизат и Трифон Палаузов и сестра му Русана. Малкият Митко, въпреки и 11-годишен, получава значими за едно дете задания – стои на пост пред къщата по време на съвещания, разнася позиви и известия за провеждането на партийни и ремсови събрания, за срещи на партизани и ятаци. Докато Хитлер и Сталин са съдружници, е относително по-безопасно, само че след навлизането на немската войска в Съюз на съветските социалистически републики, нещата загрубяват. Но таткото, вместо да дръпне детето и жена си настрани от огъня, ги вкарва в епицентъра на събитията, извежда ги във въоръжен партизански отряд в гората. Вече 13-годишното дете е подложено на мраз, апетит, кръв и физическа изнемога.

Мълвата обаче приказва и друго – двамата с майката на Митко били пред бракоразвод, а Ганка била добре платена работничка в локална текстилна фабрика. Точно преди трагичните събития, Ганка, която била с руса коса и светли очи и минавала за красавица, си харесала един от съратниците на брачна половинка си. Затова и тя решила да отиде в гората.
Следвайки партийната загадка, Трифон Палаузов не споделя на жена си, че има разпореждане да излезе партизанин. Според мемоари на локални хора, като го видяла, че подготвя багажа си тя се усъмнила, взела детето и тръгнала в тъмното след него. Дори на Бакойски хълм, където била срещата за малко щели да ги разстрелят, тъй като в тъмното мислели, че води опашка след себе си. Не знаели какво да вършат с тях и решили да ги вземат. Все отново е чудно по какъв начин родители с лека ръка се съгласяват да изложат детето си на смъртна заплаха.

Специалистите изясняват странния факт с общото вдъхновение и неправилно подадената информация от управлението на комунистическата партия.
„ Безсмислието на излизането като незаконни на елементарни хора, дами и деца, които не знаят против какво, а и защо се борят, има пояснение – споделя военният историк доцент доктор Георги Кокеров пред „ 168 часа “. – През есента на 1943 година, през септември – октомври, на доста места комунистите вършат готовност. Изкарват доста хора, като им подават неправилна информация, че ще завладеят своя територия, на която ще основат комунистически ред. Не е могла да мине на всички места тази ключова дума, само че да вземем за пример от села като Сухозем излизат десетки и стават незаконни. Точно в създалата се еуфория е излязло и това 13-годишно дете с майка си. Какво са правили – ами просто са се скрили в една землянка. След Балванската борба, която е на 29-30 март 1944 година, полицията разкрива скривалището на незаконните и на 1 април 1944 година го унищожава с гранати. Разбира се, без да знае кой се крие вътре. “

По негово мнение разказите за исторически борби с роти армия и жандармерия също няма по какъв начин да са достоверни.
„ Нито дребният Митко, нито майка му Ганка са взели участие в борба и въобще не са били покрай Балван. Интересното е, че там главните жертви са дадени в битка с един аероплан. Преди да се изтеглят, на едно намерено място, самолетът минава на няколко пъти и разстрелва доста от незаконните.
Освен това приказките за стрелби с картечници, които се описват по-късно, не са правилни, тъй като по това време са работили полицейски елементи, въоръжени единствено с карабини. Нелегалните също имат мизерно оръжие – карабини и пищови с по 5-6 патрона “ – изяснява още историкът. „ Слушал съм от хора, близки до Трифон Палаузов, че не е обичал да си спомня за детайлите от тази изкуствено героизирана история.

Виждал съм и сестра му Русана Палаузова, която живееше в Горна Оряховица и е идвала да ни споделя спомените си. След девети септември Трифон Палаузов основава ново семейство и си припомням, че имаше наследник, който също се споделяше Димитър. “ „ 168 часа “ опита да се свърже с брата на партизанчето от втория брак, само че се оказа, че той е умрял преди няколко години. Всъщност забавен е и фактът, че приживе той развенчава мита за най-малкия партизанин на България. В телевизионно изявление той признава: „ Тогава такава беше пропагандата. На тогавашната власт трябваха герои. Баща ми Трифон мъчно преживяваше това. Последните години избяга от Габрово. Той се махна отсам, тъй като по никакъв метод не се разбираше с властта, само че нямаше и какво да му създадат, защото синът му е народен воин, а той самият партизанин. И по тази причина го търпяха до последно. През последните пет години отиде в рожденото си село, построи си една вила и в Габрово идваше отвреме в точния момент “, споделя вторият наследник на Трифон Палаузов.

Разказва и истината към нещастието с брат си Митко Палаузов. „ Когато жандармерията схваща, че татко ми – партизанинът Трифон Палаузов, е в Балкана, стартират да малтретират брачната половинка и сина му.
Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в знамение и взема и ги подвига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, до момента в който ги трансферират в землянката-болница да стоят при болните партизани. При борбата при Балван трима индивида единствено са знаели къде е тази землянка-болница – един студент по медицина, който в действителност е бил докторът на партизаните, татко ми и командирът на отряда. Пленяват доктора, изтезават го доста грубо и той споделя къде е землянката – на Осеникова поляна. Жандармерията се подвига, обкръжава мястото, хвърля бомби. След два дни татко ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на части и оставени по този начин. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно насочено. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше.

Трябваха им герои – откриха си герои
И татко ми беше срещу това и по тази причина властта не го долюбваше. Фактът, че аз в никакъв случай не съм бил партиен член, би трябвало задоволително да приказва. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа “, възмущавал се Митко Палаузов-младши.
Бащата е унищожен, само че идва 9.09.1944 година и на новата власт и трябват герои, а какъв по-подходящ от невръстния Митко Палаузов. Първи за случая се сеща писателят Марко Марчевски. Той е умел в идеологическата агитация, тъй като още преди войната дълго време е живял в Съветска Русия и добре знае каква стойност имат облици като Павлик Морозов и Александър Матросов за тоталитарния режим.

През 1951 година точно той написа първия храбър епос за Митко Палаузов. Книгата става наложително учебно четиво и претърпява цели осем издания. Близък до Трифон Палаузов разказвал преди време по какъв начин Марко Марчевски отишъл в дома на бащата и споделил: „ Бай Трифоне, в случай че знаеш какъв брой пари ще спечелим с тая книга за сина ти! Големи тиражи ще има! “ При тези думи бай Трифон се изчервил целият и извикал:
„ Ти от гибелта на сина ми пари ли ще правиш, бе?! Вън отсам и да не си стъпил повече в дома ми! “
„ Баща ми съди Марко Марчевски, само че тогава това нещо не се чу, тъй като тогава такива неща не се чуваха и не можеха да се чуват. Тези неща аз ги чувах тук, вкъщи. Но Марко Марчевски умря и всичко се потули и приключи. После татко ми написа своя книга, вземаха я, цензурираха я, редактираха я, преправиха наличието й и я пуснаха от щемпел от негово име. Тогава татко ми напълно се отдръпна и реши, че повече няма смисъл да потвърждава истината за брат ми. Не можеш да се пребориш “, разказвал години по-късно Митко Палаузов 2.

Художествено-творческата интелигенция също е призвана да даде своя принос в обезсмъртяването на детето воин.
Освен книгата, Марчевски написа и пиеса на тази тематика. Не остават по-назад и поетите Георги Авгарски, Мария Грубешлиева, Николай Зидаров, пишат възторжени дитирамби отдадени на най-малкото партизанче. Специално се композират съвременни „ национални “ и естрадни песни отдадени на детето воин. През 1964 година излиза и отдаденият на Митко игрален филм „ Незавършени игри “.
Разбира се, обликът на партизанчето Митко няма доста общо с действителността. Изобразяват го с изпъната партизанска униформа, каскет, наръч гранати и револвер в ръка. Издигат се монументи, къща музей, мемориал и даже землянка музей. Регулярно се провеждат вечеринки и празнувания. С името „ Митко Палаузов “ се кичат чавдарчета, пионерчета, комсомолци и трудови колективи.

За семейство Палаузови славата е по-скоро персонална драма
Волю-неволю в пропагандната машина се включва и бащата Трифон. Цели поколения възпитаници от страната се водят под строй в къщата музей и дълги години някогашният патизанин и деен герой е заставен още веднъж и още веднъж да споделя историята за гибелта на детето си. В нейния килнат и романизиран вид, несъмнено.
Съгражданите му го помнят като прибързано застарял, унищожен човек, който макар всички опити по този начин и не съумява да се върне към естествения живот.

„ Против съм да се оплюва и крещи против всичко обвързвано с комунизма, въпреки самият аз да нямам нищо общо с него. Но по какъв начин може едно 12-13 годишно момче да бъде осъзнато като идеология?! Абсурдно е сходно мислене. Това че не са имали детска градина, където да го оставят, не им дава мотив да го водят в гората с цел да го убият, – възмущава се писателят Христо Стоянов пред „ 168 часа “. -Помня бай Трифон, който беше остарял и твърд партиен деятел. Той беше от оня вид елементарни комунисти, които в действителност мислеха, че ще трансформират нещата към положително. Всъщност неналичието на просветеност правеше някои хора идеалисти. Вярваха и тъй като бяха задоволително необразовани, не можаха да схванат, какво се крие зад този шизофренизъм.

Няма да не помни по какъв начин, когато бях дребен размахваше златната си халка от втория си брак пред нас като пионерчета и споделяше: Тази халка е от зъбите на убитата ми приятелка Ганка, която почина дружно с Митко Палаузов. Цялата история е, че след девети септември той отива изравя гроба и вади златните зъби и от тях си прави брачна халка, което си беше много цинично, изключително тогава в очите ми на пионерче “.
Още по-подтискащо се отразила историята с паметта на злополучното „ дете партизанин “ на втория му наследник. Той бил обикновено момче и родството със комунистическия кумир очевидно доста му е тежало. Заради това не станал комсомолец или партиен член и даже отказал блестяща кариера. Пратен е да учи в Морското учебно заведение в Бургас, оттова би трябвало да отиде във Военноморското във Варна, след това в Генералщабна академия в Съюз на съветските социалистически републики.

Дръзкият юноша се разбунтувал, не желал да става боен и почнал работа като таксиметров водач, работил като докер и боядисвал комини. Оказва се, че даже един път бащата Трифон стреля по брат му – осквернил къщата музей, тъй като правел секс в нея.
„ Като че ли той от самото начало искаше да се отърве от опекунството на татко си. Бай Трифон искаше да види в негово лице дребния Митко “, спомня си писателят Христо Стоянов.
Като момчета в Габрово те играят дружно. 35 година по-късно отново се срещат и поддържат връзка до гибелта на Митко.

Той споделя и любопитна преживелица, която се носи като легенда измежду по-старите габровци. „ Бай Трифон построил новата къща до музея на сина си и една нощ чува звук от остарялата сграда. Той беше и нещо като екскурзовод и имаше ключ. Гледа в антрето, няма никого. Втората стая – никого.
Накрая повдига капака на скривалището, в което са се укривали партизаните и вижда по какъв начин Митко прави секс с някакво момиче. Изпразва цялостен пълнител на пищова си в скривалището с крясъци: „ Ти ли ще петниш името на сина ми, бе! “, като че ли другият Митко не е негов наследник.

Слава богу, не бяха потърпевши нито Митко, нито девойчето. След тази преживелица му взеха револвера, нищо, че беше деен борец„, споделя писателят.
Изглежда на втория Димитър Палаузов социалистическата пропагандна акция му е пристигнала допълнително. Умира през 2010 година от рак на 56-годишна възраст, единствено 25 дни откакто са му сложили диагнозата.