Вятърни проекти за 1.5ГВ са блокирани в зоната на здрача
След дългодишен застой, вятърната енергетика у нас излиза от " зоната на здрача " – първите нови ветроенергийни паркове от 10 години насам са на финалната права. " През 2026 година можем да стартираме построяването на ВяЕЦ " Горичани–Пролез ", който датира от далечната 2008 година ", заяви Кенет Лефковиц, един от притежателите в плана на компанията " Варна грийн енерджи ". Той включва 14 турбини от ново потомство с единична мощ 7 MВ, а прогнозната инвестиция е към 120 млн. евро, разясни ной по време на конференция, отдадена на 20 години вятърна сила в България, проведена от Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия на електрическа енергия (АПСТЕ).
Въпреки че се чака дефинитивно решение на Върховен административен съд по тъжба против оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) на плана, Лефковиц е оптимист, че всички нужни разрешителни ще са налице в идващите 6 до 9 месеца, до момента в който редом тече избор на турбини и на реализатор на строително-монтажните действия. В напреднал стадий е и реализацията на ветроенергийния план на United Group, притежателят на “Виваком ” и Нова телевизия. Тази есен стартира подготовката за. До март 2027 година там би трябвало да има 15 турбини с височина 125 метра, чиято обща мощ ще е 72 МВ.
Лефковиц признава, че застоят не се дължи единствено на институционални спънки: " Имаше дълъг интервал, в който просто нямаше икономическа аргументация за плана. Пазарът не го позволяваше. Сега обстановката е друга ". Аргументите са, че в последните години се появиха турбини от ново поколение; по-високи, с по-големи ротори, произвеждащи повече сила при по-слаби ветрове. Бързото поевтиняване на батериите въпреки това улеснява балансирането на системата. За разлика от слънчевите, вятърните централите работят главно през зимните месеци и тъмните часове на денонощието и на процедура се явяват изчезналото парче от енергийния пъзел, който на електрическата енергия.
Не на последно място - вятърната сила има решаваща роля за реализиране на климатичните цели, развиването ѝ е заложено в стратегически документи на страната и е част от пътя към понижаване на зависимостта на българската енергийна система от невъзобноявеми източници като въглища и газ.
Проекти за ветроенергийни паркове у нас за още най-малко 1.5 GВ чакат реализация, откакто години наред стоят блокирани от дълги административни процедури, правосъдни каузи и дезинформационни акции. " Всички сътрудници печелят тези каузи, само че дългите периоди и наплашените локални общности стопират развиването на вятърната сила у нас ", разяснява Севда Йончева, член на УС на АПСТЕ и представител на CWP, интернационална компания с портфолио от ВЕИ планове в Югоизточна Европа.
В емблема на това опълчване се трансформира планът за вятърен парк “Ветрино ” на “Добротич уинд ”: нападателни дезинформационни акции, популистки иницативи и напън на локално равнище от кръговете към “Исторически парк ” на Ивелин Михайлов, успяваха да блокират инвестиция за над 1 милиарда лв.. Резултатът от този и други сходни сюжети е, че за 15 години вятърните мощности у нас означават незабележим растеж (за разлика от соларите) - от 465 MW на 706 MW. За съпоставяне, Румъния към този момент има над 3000 MW, а Гърция – над 5000 MW зелена сила от вятър.
Как се съвместяват перки, земеделие и околна среда
Най-повтаряните опорни точки против ветропарковете са няколко: че " завземат " плодородна земеделска земя, пречат на птиците и за нездравословни за здравето. За нито едно от тези изказвания няма научни доказателства и статистически данни.
Земеделието и вятърните паркове съществуват в естетика от десетилетия и в България, и по целия свят. В региона на Каварна, директно до вятърните перки на EVN да вземем за пример, могат да се видят 330 декара насаждения от биологични отгледани бадеми на компанията “Био бадеми ”, както и пчелините на Петър Михайлов, потомствен пчелар. “Категорично не мога да се съглася, че перките имат отрицателно въздействие върху пчелите ” заявавя той. И за него, и за земеделските производители в региона сушата и климатичните промени са същинският проблем.
По отношение на изказванията, че перките се разполагат върху плодородна земеделска зема, обстоятелствата сочат друго. Първо - законодателството не разрешава смяна на предназначението на аграрни земи с висока категория, а за фундаментите на турбините са нужни към 2–2.5 дка за всеки. " От 52 млн. дка земеделска земя в България, 35 млн. дка са обработвеми. Всички конфигурирани възобновими източници - слънце и вятър, заемат 42 хиляди дка. За съпоставяне въглищните централи са 240 хил.дка ", уточни Севда Йончева.
По думите на проф. Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, който прави изследвания и мониторинг върху популациите на предпазени типове птици в региона на Каварна от над 10 години: " Няма значителен риск на популационните равнища на нито един тип от активността на вятърните паркове ".
“Биологията не е вяра, а точна просвета. Тук не става въпрос дали имам вяра или не, че перките са нездравословни. Профанизирането на тематиката е доста нездравословно. Извършили сме над 50 хиляди инспекции на територията на ВяЕЦ “Свети Никола ". Разполагаме със системи за ранно предизвестие за отбрана на птиците, както и с непрекъснати наблюдения на популациите на предпазени типове. Всеки е добре пристигнал да повтори изследванията ни на терен и да свери резултатите ", съобщи още проф. Зехтинджиев.
Въпреки че се чака дефинитивно решение на Върховен административен съд по тъжба против оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) на плана, Лефковиц е оптимист, че всички нужни разрешителни ще са налице в идващите 6 до 9 месеца, до момента в който редом тече избор на турбини и на реализатор на строително-монтажните действия. В напреднал стадий е и реализацията на ветроенергийния план на United Group, притежателят на “Виваком ” и Нова телевизия. Тази есен стартира подготовката за. До март 2027 година там би трябвало да има 15 турбини с височина 125 метра, чиято обща мощ ще е 72 МВ.
Лефковиц признава, че застоят не се дължи единствено на институционални спънки: " Имаше дълъг интервал, в който просто нямаше икономическа аргументация за плана. Пазарът не го позволяваше. Сега обстановката е друга ". Аргументите са, че в последните години се появиха турбини от ново поколение; по-високи, с по-големи ротори, произвеждащи повече сила при по-слаби ветрове. Бързото поевтиняване на батериите въпреки това улеснява балансирането на системата. За разлика от слънчевите, вятърните централите работят главно през зимните месеци и тъмните часове на денонощието и на процедура се явяват изчезналото парче от енергийния пъзел, който на електрическата енергия.
Не на последно място - вятърната сила има решаваща роля за реализиране на климатичните цели, развиването ѝ е заложено в стратегически документи на страната и е част от пътя към понижаване на зависимостта на българската енергийна система от невъзобноявеми източници като въглища и газ.
Проекти за ветроенергийни паркове у нас за още най-малко 1.5 GВ чакат реализация, откакто години наред стоят блокирани от дълги административни процедури, правосъдни каузи и дезинформационни акции. " Всички сътрудници печелят тези каузи, само че дългите периоди и наплашените локални общности стопират развиването на вятърната сила у нас ", разяснява Севда Йончева, член на УС на АПСТЕ и представител на CWP, интернационална компания с портфолио от ВЕИ планове в Югоизточна Европа.
В емблема на това опълчване се трансформира планът за вятърен парк “Ветрино ” на “Добротич уинд ”: нападателни дезинформационни акции, популистки иницативи и напън на локално равнище от кръговете към “Исторически парк ” на Ивелин Михайлов, успяваха да блокират инвестиция за над 1 милиарда лв.. Резултатът от този и други сходни сюжети е, че за 15 години вятърните мощности у нас означават незабележим растеж (за разлика от соларите) - от 465 MW на 706 MW. За съпоставяне, Румъния към този момент има над 3000 MW, а Гърция – над 5000 MW зелена сила от вятър.
Как се съвместяват перки, земеделие и околна среда
Най-повтаряните опорни точки против ветропарковете са няколко: че " завземат " плодородна земеделска земя, пречат на птиците и за нездравословни за здравето. За нито едно от тези изказвания няма научни доказателства и статистически данни.
Земеделието и вятърните паркове съществуват в естетика от десетилетия и в България, и по целия свят. В региона на Каварна, директно до вятърните перки на EVN да вземем за пример, могат да се видят 330 декара насаждения от биологични отгледани бадеми на компанията “Био бадеми ”, както и пчелините на Петър Михайлов, потомствен пчелар. “Категорично не мога да се съглася, че перките имат отрицателно въздействие върху пчелите ” заявавя той. И за него, и за земеделските производители в региона сушата и климатичните промени са същинският проблем.
По отношение на изказванията, че перките се разполагат върху плодородна земеделска зема, обстоятелствата сочат друго. Първо - законодателството не разрешава смяна на предназначението на аграрни земи с висока категория, а за фундаментите на турбините са нужни към 2–2.5 дка за всеки. " От 52 млн. дка земеделска земя в България, 35 млн. дка са обработвеми. Всички конфигурирани възобновими източници - слънце и вятър, заемат 42 хиляди дка. За съпоставяне въглищните централи са 240 хил.дка ", уточни Севда Йончева.
По думите на проф. Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, който прави изследвания и мониторинг върху популациите на предпазени типове птици в региона на Каварна от над 10 години: " Няма значителен риск на популационните равнища на нито един тип от активността на вятърните паркове ".
“Биологията не е вяра, а точна просвета. Тук не става въпрос дали имам вяра или не, че перките са нездравословни. Профанизирането на тематиката е доста нездравословно. Извършили сме над 50 хиляди инспекции на територията на ВяЕЦ “Свети Никола ". Разполагаме със системи за ранно предизвестие за отбрана на птиците, както и с непрекъснати наблюдения на популациите на предпазени типове. Всеки е добре пристигнал да повтори изследванията ни на терен и да свери резултатите ", съобщи още проф. Зехтинджиев.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ