След Орбан идва Радев? Европа търси новия „разрушител отвътре
След дълги години, в които унгарският министър председател Виктор Орбан беше апетитен като главния „ дисруптор “ в Европейския съюз, Брюксел към този момент си задава нов въпрос – кой ще поеме тази роля отсега нататък. Според разбор на Politico, отговорът може да се крие ненадейно близо – в това число и в България.
Краят на една епоха?
Орбан дълго време беше знак на съпротивата против общите европейски политики – от миграцията до глобите против Русия. Но въздействието му последователно отслабва, а Европейски Съюз се приспособява към неговия жанр на ръководство.
Това отваря пространство за нови играчи, които могат да разклатят единството на съюза от вътрешната страна – не посредством открита борба, а посредством редовно блокиране, закъснение и слагане под въпрос на общите решения.
Анализът на Politico обрисува нова група водачи и политически фигури, които все по-често работят в прорез с линията на Брюксел. Сред тях се открояват страни от Централна и Източна Европа, където вътрешнополитическите напрежения постоянно се придвижват на европейско равнище.
Именно в този подтекст стартира да се загатва и България – страна, която до момента рядко е била в центъра на сходни геополитически оценки.
Ролята на Радев
Според наблюдаващи, президентът Румен Радев все по-често заема позиции, които го слагат в несъгласие с преобладаващите европейски политики – изключително по тематики като войната в Украйна, глобите против Русия и военната помощ.
Това не значи автоматизирано, че България се трансформира в нов „ проблематичен състезател “, само че алармира за наклонност – от ден на ден национални водачи стартират да водят независима политика, даже когато тя влиза в напрежение с общата линия на Европейски Съюз.
Ето останалите четирима водачи, които най-вероятно ще поемат поста от Орбан и ще се трансфорат в идващия „ изверг “ на блока, съгласно Politico:
Словашкият министър председател Роберт Фицо
Словашкият министър-председател постоянно беше предан съдружник на Орбан, употребявайки правото си на несъгласие. Той се застъпваше за Русия, блокираше глобите против Москва и подлагаше на критика Украйна. След напускането на Орбан, Фицо остана единственият непосредствен – и може би последният – другар на Кремъл в Европейски Съюз.
„ Интересувам се да бъда градивен състезател в Европейския съюз, само че не за сметка на Словашката република “, сподели Фицо предишното лято.
Фицо предизвести предишния месец, че може да наложи несъгласие върху отпущането на 90 милиарда евро за Киев вместо за Орбан, в случай че унгарецът загуби изборите. Будапеща блокира средствата, контрактувани на срещата на върха през декември, от няколко месеца заради спор с Киев за разваления петролопровод „ Дружба “, който придвижва съветски нефт за Централна Европа. В понеделник Мадяр ясно съобщи, че няма да попречва дейностите на Европейски Съюз.
Тъй като нефтопроводът, нападнат от Русия, към момента не е отворен още веднъж – украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че ремонтът му няма да бъде приключен до края на април – въпросът в този момент е дали Фицо ще извърши опасността си да отнеме самодейността от Орбан и да блокира финансирането, или ще се подчини на позицията на Европейски Съюз. Преди това словашкият водач постоянно се е отказвал от глобите и се е присъединявал към взаимни изказвания на Европейски Съюз в поддръжка на Украйна.
Чешкият министър председател Андрей Бабиш
Чешкият министър председател, 71-годишен милиардер, именуван „ чешкият Тръмп “, който ръководи в коалиция с крайната десница от декември, към този момент показва някои орбановски пристрастености. Бабиш беше единственият водач, дружно с Орбан и Фицо, който се опълчи на заем от 90 милиарда евро за Украйна. Той също по този начин прикани за понижаване на поддръжката за Киев, макар че в последна сметка не анулира чешката самодейност за доставка на муниции за защитата на Украйна.
Бабиш, чиято коалиция включва антиекологичната партия „ Мотористи “, също следи от близко политиката на Европейски Съюз в региона на климата. Той е остро подложен на критика към схемата за въглеродни заеми, потвърждавайки, че тя унищожава чешката промишленост.
Италианският министър председател Джорджия Мелони
Откакто пристигна на власт преди повече от три години, италианският водач вървеше по тънка линия на прагматизма с Брюксел, балансирайки крайнодясните си националистически политики с проевропейска позиция по интернационалните въпроси. В съюз с други водачи, като да вземем за пример датчанката Мете Фредериксен, Мелони се стреми да затегне разпоредбите на Европейски Съюз за миграция посредством консенсус, а не посредством спънка.
Един посланик от Европейски Съюз съобщи, че Мелони е „ напълно друг вид “ политик от Орбан. Друг обаче предизвести, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгарския политик и не трябва да бъде отхвърляна.
„ На последното съвещание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони. Ясно е, че има идеологическа връзка сред тях “, сподели дипломатическата говорителка на Европейски Съюз, визирайки признанието на италианския водач пред други водачи на срещата на върха през март, че схваща позицията на Орбан по украинския заем.
Бившият словенски министър председател Янез Янша
Бившият неведнъж ръководещ министър-председател на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за покровител на Тръмп, податлив към конфликти с публицисти, приключи втори, единствено с едно място по-назад, на трагичните избори предишния месец, помрачени от шпионаж. С продължаващите договаряния остава неразбираемо дали Янша или актуалният министър председател Роберт Голоб ще могат да образуват ръководеща коалиция.
Янша, от време на време именуван „ мини-Тръмп “, би се включил към възходящия популистки клуб в Европейски Съюз, в случай че се върне на власт. По въпроса за Украйна обаче има основна разлика сред Янша и Орбан или даже Фицо: макар съюза си с унгареца по други въпроси, Янша поддържаше участието на Украйна в Европейски Съюз и посети Киев през 2022 година, при започване на пълномащабната инвазия на Русия, с цел да показва поддръжката си.
Какво значи това за Европа?
Основният риск, съгласно разбора, не е в открит спор, а в последователно размиване на единството. Европейски Съюз разчита на консенсус, а когато от ден на ден страни стартират да го оспорват, механизмът стартира да буксува.
Точно по тази причина Брюксел следи деликатно освен дейностите на обичайни „ бунтари “ като Орбан, само че и новите гласове, които могат да се трансфорат в център на опозиция.
Европа в нова действителност
Европейският съюз към този момент не е същият – той би трябвало да се оправя освен с външни рецесии, само че и с вътрешни различия, които се задълбочават.
А въпросът „ кой ще е идващият Орбан “ остава отворен. И все по-често отговорът стартира да звучи обезпокоително покрай нас.
Краят на една епоха?
Орбан дълго време беше знак на съпротивата против общите европейски политики – от миграцията до глобите против Русия. Но въздействието му последователно отслабва, а Европейски Съюз се приспособява към неговия жанр на ръководство.
Това отваря пространство за нови играчи, които могат да разклатят единството на съюза от вътрешната страна – не посредством открита борба, а посредством редовно блокиране, закъснение и слагане под въпрос на общите решения.
Анализът на Politico обрисува нова група водачи и политически фигури, които все по-често работят в прорез с линията на Брюксел. Сред тях се открояват страни от Централна и Източна Европа, където вътрешнополитическите напрежения постоянно се придвижват на европейско равнище.
Именно в този подтекст стартира да се загатва и България – страна, която до момента рядко е била в центъра на сходни геополитически оценки.
Ролята на Радев
Според наблюдаващи, президентът Румен Радев все по-често заема позиции, които го слагат в несъгласие с преобладаващите европейски политики – изключително по тематики като войната в Украйна, глобите против Русия и военната помощ.
Това не значи автоматизирано, че България се трансформира в нов „ проблематичен състезател “, само че алармира за наклонност – от ден на ден национални водачи стартират да водят независима политика, даже когато тя влиза в напрежение с общата линия на Европейски Съюз.
Ето останалите четирима водачи, които най-вероятно ще поемат поста от Орбан и ще се трансфорат в идващия „ изверг “ на блока, съгласно Politico:
Словашкият министър председател Роберт Фицо
Словашкият министър-председател постоянно беше предан съдружник на Орбан, употребявайки правото си на несъгласие. Той се застъпваше за Русия, блокираше глобите против Москва и подлагаше на критика Украйна. След напускането на Орбан, Фицо остана единственият непосредствен – и може би последният – другар на Кремъл в Европейски Съюз.
„ Интересувам се да бъда градивен състезател в Европейския съюз, само че не за сметка на Словашката република “, сподели Фицо предишното лято.
Фицо предизвести предишния месец, че може да наложи несъгласие върху отпущането на 90 милиарда евро за Киев вместо за Орбан, в случай че унгарецът загуби изборите. Будапеща блокира средствата, контрактувани на срещата на върха през декември, от няколко месеца заради спор с Киев за разваления петролопровод „ Дружба “, който придвижва съветски нефт за Централна Европа. В понеделник Мадяр ясно съобщи, че няма да попречва дейностите на Европейски Съюз.
Тъй като нефтопроводът, нападнат от Русия, към момента не е отворен още веднъж – украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че ремонтът му няма да бъде приключен до края на април – въпросът в този момент е дали Фицо ще извърши опасността си да отнеме самодейността от Орбан и да блокира финансирането, или ще се подчини на позицията на Европейски Съюз. Преди това словашкият водач постоянно се е отказвал от глобите и се е присъединявал към взаимни изказвания на Европейски Съюз в поддръжка на Украйна.
Чешкият министър председател Андрей Бабиш
Чешкият министър председател, 71-годишен милиардер, именуван „ чешкият Тръмп “, който ръководи в коалиция с крайната десница от декември, към този момент показва някои орбановски пристрастености. Бабиш беше единственият водач, дружно с Орбан и Фицо, който се опълчи на заем от 90 милиарда евро за Украйна. Той също по този начин прикани за понижаване на поддръжката за Киев, макар че в последна сметка не анулира чешката самодейност за доставка на муниции за защитата на Украйна.
Бабиш, чиято коалиция включва антиекологичната партия „ Мотористи “, също следи от близко политиката на Европейски Съюз в региона на климата. Той е остро подложен на критика към схемата за въглеродни заеми, потвърждавайки, че тя унищожава чешката промишленост.
Италианският министър председател Джорджия Мелони
Откакто пристигна на власт преди повече от три години, италианският водач вървеше по тънка линия на прагматизма с Брюксел, балансирайки крайнодясните си националистически политики с проевропейска позиция по интернационалните въпроси. В съюз с други водачи, като да вземем за пример датчанката Мете Фредериксен, Мелони се стреми да затегне разпоредбите на Европейски Съюз за миграция посредством консенсус, а не посредством спънка.
Един посланик от Европейски Съюз съобщи, че Мелони е „ напълно друг вид “ политик от Орбан. Друг обаче предизвести, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгарския политик и не трябва да бъде отхвърляна.
„ На последното съвещание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони. Ясно е, че има идеологическа връзка сред тях “, сподели дипломатическата говорителка на Европейски Съюз, визирайки признанието на италианския водач пред други водачи на срещата на върха през март, че схваща позицията на Орбан по украинския заем.
Бившият словенски министър председател Янез Янша
Бившият неведнъж ръководещ министър-председател на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за покровител на Тръмп, податлив към конфликти с публицисти, приключи втори, единствено с едно място по-назад, на трагичните избори предишния месец, помрачени от шпионаж. С продължаващите договаряния остава неразбираемо дали Янша или актуалният министър председател Роберт Голоб ще могат да образуват ръководеща коалиция.
Янша, от време на време именуван „ мини-Тръмп “, би се включил към възходящия популистки клуб в Европейски Съюз, в случай че се върне на власт. По въпроса за Украйна обаче има основна разлика сред Янша и Орбан или даже Фицо: макар съюза си с унгареца по други въпроси, Янша поддържаше участието на Украйна в Европейски Съюз и посети Киев през 2022 година, при започване на пълномащабната инвазия на Русия, с цел да показва поддръжката си.
Какво значи това за Европа?
Основният риск, съгласно разбора, не е в открит спор, а в последователно размиване на единството. Европейски Съюз разчита на консенсус, а когато от ден на ден страни стартират да го оспорват, механизмът стартира да буксува.
Точно по тази причина Брюксел следи деликатно освен дейностите на обичайни „ бунтари “ като Орбан, само че и новите гласове, които могат да се трансфорат в център на опозиция.
Европа в нова действителност
Европейският съюз към този момент не е същият – той би трябвало да се оправя освен с външни рецесии, само че и с вътрешни различия, които се задълбочават.
А въпросът „ кой ще е идващият Орбан “ остава отворен. И все по-често отговорът стартира да звучи обезпокоително покрай нас.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ