След дълги години на застой в последно време девическият волейбол

Златна медалистка с ЦСКА и Марица гради шампионски дух във Враца

След дълги години на застой напоследък девическият волейбол във Враца отбелязва напредък, а младите представителки на ВК Ботев започнаха да декларират своите позиции в район „ Хемус “.

Полъхът на смяната се усеща осезателно през последната година, а през актуалният сезон младите волейболистки от Враца се показват чудесно в шампионата. Момичетата под 18 години и тези под 16 години завоюваха своите групи в първи кръг на районните шампионати на „ Хемус “.

Основен принос за възхода на девическото направление в клуба има младата треньорка Славена Никова, която води три възрасти при девойките. Бившата девическа националка и носителка на купата с ЦСКА и Марица предава своя опит и гради шампионски дух във ВК Ботев (Враца).

Славена Никова стартира своя път във волейбола на 10-годишна възраст в село Кортен. Само няколко години по-късно геният ѝ я води в детско-юношеската школа на ВК ЦСКА, където стартира и професионалната ѝ кариера. В продължение на 15 години тя се състезава на най-високо равнище, като печели голям брой медали с подрастващите обединения, както и с женския тим на „ алените “.

След мощните си години в столицата, Никова минава във ВК Марица (Пловдив) – преобладаваща мощ в българския женски волейбол. С пловдивския отбор взе участие в Шампионската лига и прибавя към сбирката си трофеи на България.

След края на спортната си кариера през сезон 2019/2020, любовта я води във Враца – градът, в който стартира нова страница от живота си. Там освен построява дом и семейство, става майка, само че и продължава да следва пристрастеността си към спорта – този път от другата страна на игрището, като треньор.

Волейболен треньор – предопределение и път в живота

За Славена Никова волейболът е освен професионална кариера, само че става и предопределение за нейния път след края на спортните изяви. Завършва НСА с профил треньор по волейбол и това е натурален ход да продължи в тази посока. Но вместо да продължи в столицата, тя предава своя опит на младите състезателки във Враца и се пробва да реализира нещо отвън огромните клубове, в които е била състезателка.

„ Животът по този начин се разви, че отидох във Враца. Съпругът ми е родом от там и започнахме да живеем в този град. Волейболът постоянно е бил в кръвта ми и не мога да заставам прекомерно дълго надалеч от него. Запознах се с треньорите във ВК Ботев, изявих предпочитание да оказвам помощ и започнах да работя в този клуб “, споделя младата специалистка за началото на своя път като треньор на деца.

В момента тя води три възрасти - девойки под 16 и 18 години, както и девойки под 20 години. Отделно стартира да се занимава и с най-

дребните, като работи с подготвителна група девойки 3-4 клас, които вършат първите си стъпки във волейбола. Няма отмалялост, като всеки ден работи настойчиво за построяването на своите състезателки.

Работата с подрастващи – компликации и провокации

Бързо осъзнава, че да си треньор на подрастващи въобще не е елементарно, само че това не я плаши и го приема като предизвикателство и като персонален опит, който би трябвало да натрупа. Старае се да се нагоди към всяка възраст и да откри общ език с децата, което е извънредно значимо за взаимната работа.

„ Доста е мъчно да се занимаваш с подрастващи, изключително като млад треньор, който води три възрастови групи. С всеки един методът ти би трябвало да е друг, условията са разнообразни. За да имаш резултати би трябвало да се пригодиш към всяка възраст и да бъдеш извънредно еластичен във всякакво отношение. Най-важното е да намерим общ език с децата и мисля, че съумявам да го направя. Въпреки че съм млада и нямам доста опит, моите девойки знаят какво съм упражнявала, какви триумфи съм постигнала. И ми оказват помощ в това мое ново начинание “, споделя Славена Никова

Разбира чудесно, че упованията са разнообразни във всяка възраст, само че се пробва да съобщи по най-хубавия метод своите знанията и уменията, които е придобила по време на сполучливата си кариера като играч в ЦСКА и Марица.

„ Взаимно се учим – те да бъдат състезатели, аз да бъда треньор “, разяснява с усмивка тя.

За нея това е втора година, откогато е поела децата от трите възрастови групи в клуба. Отчита, че тази година е й е една концепция по елементарно, тъй като към този момент познава девойките. Преди това е работила с девойки мини волейбол, само че в този момент равнището към този момент е друго.

Да работиш в дребен клуб – превъзмогване на препятствия и доста логика на психиката

Да си треньор в дребен клуб е много по-различно, в сравнение с в огромните клубове, в които е била състезателка. Основните компликации са свързани с организацията на подготвителния развой, неналичието на спортни зали и манталитета на състезателите. Във ВК Ботев за нейна наслада има прилична база, само че има много работа в построяването на резистентност и позитивна психическа настройка на състезателките.

„ Основна компликация при дребните клубове е организацията. Защото в по-малките градове разполагаме с по една зала, дори има сътрудници, които нямат и зали, виждат се в знамение да се оправят с тренировките. Аз не се окайвам от нашата база. Имаме две стадиони, на които организираме подготвителна активност. Трудностите са в това, че нашите девойки нямат това самочувствие, както примерно тези от софийските тимове. Миналата година се наложи да играем против деца от столицата, които са с много по-големи триумфи и повече мачове зад тила си. Опитах се да обясня на девойките, че няма значение от кой клуб си, играта е една. Трябва да даваш всичко от себе си и да се бориш до дъно. Да играеш с повече самочувствие “, счита Славена.

До какъв брой съумява да придаде шампионския си дух на младите състезателките?

Израснала като играч във ВК ЦСКА, където се възпитава шампионски дух и блян към успеха. Завършва кариерата си във ВК Марица, където нищо друго с изключение на победа не е на дневен ред, а женският отбор е безспорен хегемон в последните години. Опитва се да съобщи това и на младите състезателки от Враца, само че към този момент среща доста трудности в сложната задача.

„ Опитвам се да предам този шампионски дух, но към този момент срещам компликации. Точно това им приказвам, че би трябвало да имат вяра повече в себе си, и че доста труд би трябвало да поставят в залата. Не става с един месец тренировки или два. Трябва неизменност. В днешно време децата са ангажирани с доста действия, което също затруднява тяхното постоянно посещаване на тренировки. Но не преставам настойчиво да преследвам задачите си. Надявам се постепенно и последователно да съумея “, разяснява Никова.

Как приема загубите?

Доста мъчно е от сполучлива кариера и извоювани трофеи да поемеш тимове, които не са конкуретноспособни отвън района.

„ Основната ни цел е да излезем от нашия район Хемус и да продължим напред на зонални шампионати и към финали. Така че към този момент нашите дуели са главно в района ни. С всички противници се познаваме, само че имаме малко мачове и ги играем на шампионати. Опитваме се да създадем контролни срещи, с цел да могат децата да играят, да привикват и със загубите, освен с успехите. За мен първоначално, да си призная, беше ми мъчно да одобрявам загубите. Знам, че няма по какъв начин един тим единствено да побеждава, и това ще ги построява като състезатели. Въпреки че съм играла в огромен клуб и са ни възпитавали извънредно и единствено шампионски дух, който не ми дава да позволи да загубим, в този момент би трябвало да се нагодявам. Защото в по-малките клубове е друго. Трябва състезателите да привикват с всичко и да са устойчиви.

Дисциплината – основата за вярна работа и създаване на състезателен нрав

Славена е възпитана в спортна дисциплинираност от дребна и за нея това е главното за сполучливата работа с подрастващите, изключително в днешно време, когато телефоните и интернета превземат децата, фокусът е колеблив, а упоритостите на родителите за визити на разнообразни действия утежнява визитите на тренировките.

„ Опитвам се да бъда строга. Защото това, че съм по-млада е нож с две остриета. Понякога си разрешават да ми се качват на главата. Но аз не търпя такива неща. Опитвам се да въведа надзор, а когато има санкции, те да бъдат свързани с волейболната игра, а не по различен метод. Има и наказване за забавяне за подготовка. Без дисциплината нещата няма да се получат, само че с изключение на на терена, би трябвало дисциплинираност и отвън него. Това е в основата на всичко “, е нейната философия за сполучлив подготвителен развой.

Треньорът в днешно време – преподавател, другар и психолог

„ Постоянно си приказваме с децата. Дискутираме по разнообразни тематики. Те търсят моето мнение,. Аз им оказвам помощ с каквото мога от моя опит. Опитвам се да да бъда тяхна другарка. В мое лице да виждат схващане и че съм техен другар, само че не искам тази граница да бъде нарушавана. Опитвам се да диференцирам двете неща. Когато имат потребност от мен, постоянно съм подготвена да им оказа помощ. Но в това време слагам граница. Те би трябвало ясно да знаят моята функционалност каква е, а точно треньор.

За задачите пред ВК Ботев (Враца)

Една от главните ни цели е по време на работата ни да изградим дисциплинирани и стимулирани деца, които да са дейни освен в този момент, но и откакто спрат с волейбола. Да предадат това и на своите деца. Друга съществена цел е надграждането. Борим се да имаме повече изяви отвън нашия район и още веднъж един ден да достигнем до финали.

За бъдещето?

Продължава да вижда бъдещето си като треньор. „ Разбира се, че ще не преставам да работя като треньор. Аз съм и преподавател в спортното учебно заведение. Подбирам деца и не преставам да работя интензивно с тях. Цял живот съм била във волейбола и не желая да работя нещо отвън спорта “, обобщава Славена Никова.

А във Враца към този момент мечтаят и за женски тим. Идеята среща огромен възторг, като един от най-големите поддръжници е кметът Калин Каменов, който към този момент приказва по тази тематика и проектите това да се случи.

През този сезон Славена Никова получи признанието на сътрудниците си за своята работа. Тя определена за един от треньорите на сборния тим на район Хемус за девойките под 14 години, който показа района на Турнира на гениите в Кранево. Справи се сполучливо, като продължава своето развиване в треньорската активност. Продължава да предава шампионския дух на девойките и да построява персони.