Къщата на Георги Димитров ща заживее нов живот
След дълги години занемареност и рушене къщата, в която е живял героят от Лайпциг Георги Димитров, е на път да бъде ремонтирана радикално и възобновена в истинския си тип.
От години знаковият парцел бе изцяло изоставен и положението му бе повече от неугледно. Мазилката му бе изронена, покривът течеше, а паметната плоча с лика на Георги Димитров, сложена на една от стените, бе с изтъркани букви и надписите трудно можеха да бъдат разчетени. Дограмата също бе сдала багажа, а страничният двор бе потопен в плевели, макар че на неговата територия се намира Националният политехнически музей, който обаче няма отношение към парцела на Димитров и не се грижи за него.
Дворът на парцела бе изчистен от отпадъци
Срещу занемареното положение на къщата, както и опцията да бъде съборена, преди време бяха въстанали Българският антифашистки съюз и представители на Бялото приятелство. Любопитна детайлност е, че в същия парцел, намиращ се на софийската ул. „ Опълченска “ 66, е живял и самият Петър Дънов. Постройката е вдигната през 1889 - 1890 година от Димитър Михайлов, бащата на Георги Димитров. Хвърлят чоп и на фамилията на Георги Димитров се пада северната половина от къщата, а на вуйна му - южната. След няколко години лелята продава своята част на писателя Петко Гумнеров, парещ поддръжник на Учителя Дънов. Когато през септември 1904 година учителят стартира четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 година заживява непрекъснато в къщата и стартира да държи своите обществени беседи. През 1906 година Димитров се дами за младата социалдемократка от Сърбия Любица Ивошевич, която от четири години е непрекъснато в България, и заживяват в къщата. По-късно персонално Сталин кара Димитров да се разведе с Любица и да се ожени за Роза Юлиевна.
След години на запустение, в този момент къщата стартира да придобива тип
„ Димитров и Дънов са били доста положителни другари. Двамата дълги нощи са разговаряли и са имали мощна духовна връзка “, споделят фенове на Бялото приятелство, което основава Петър Дънов. За положителното другарство сред двамата приказва и фактът, че когато Дънов умира, негови почитатели писали депеша до Георги Димитров с искане тялото му да бъде заровено в двора на някоя черква. Той върнал в отговор позволение, че Дънов може да бъде заровен на място в кв. „ Изгрев “.
С общи усилия скоро местоположението ще показва " Къща музей " Георги Димитров " и Къща музей " Петър Дънов ". Този пропуснат от страната дом от ничия ще бъде нечия земя.
Към момента Къщата е със статут на частна държавна благосъстоятелност, а теренът под нея е със статут на обществена държавна благосъстоятелност.
С Акт за частна държавна благосъстоятелност къщата на ул. „ Опълченска “ № 66, в София е предоставена за ръководство на Министерство на културата и само министърът на културата може да взема решение какви управнически или разпоредителни дейности да се правят с нея ", разяснява пред ДУМА ръководителят на БАС Евгений Белий.
С протокол на НСОПК от 29.06.1998г., одобрен от министъра на културата - по силата на настоящото към оня миг законодателство, къщата музей е обособена като два обособени исторически паметника на културата, с категория национално значение: южната част от къщата е обвързвана с името на Петър Дънов,а северната - Къща музей " Георги Димитров ".
Въпреки това решение - от 1998г. и до сегашния миг - липсва какъвто и да е интерес или самодейност от страна на Министерство на културата, къщата да действа като музей, а е оставена на забвение и самозапазване.
Общество Бяло приятелство и Българският антифашистки съюз по подобаващ ред желаеха парцела да им бъде предоставен за ръководство и стопанисване. Така ще бъде комплициран завършек на забвението, къщата ще бъде реставрирана при прецизното съблюдаване на условията и ще стартира отново да действа като музей.
Ние осъзнаваме смисъла и значението на това, което започнахме. Разчитаме и имаме вяра в поддръжката на всички за новото общо начало на Дома на ул. " Опълченска " 66.
Музейната експозиция и всички предмети или движимости на Георги Димитров и на Петър Дънов от къщата са прибрани за предпазване и за следващо възобновяване, тъй като тридесет години тънат в паяжини и плесен.
От години знаковият парцел бе изцяло изоставен и положението му бе повече от неугледно. Мазилката му бе изронена, покривът течеше, а паметната плоча с лика на Георги Димитров, сложена на една от стените, бе с изтъркани букви и надписите трудно можеха да бъдат разчетени. Дограмата също бе сдала багажа, а страничният двор бе потопен в плевели, макар че на неговата територия се намира Националният политехнически музей, който обаче няма отношение към парцела на Димитров и не се грижи за него.
Дворът на парцела бе изчистен от отпадъци
Срещу занемареното положение на къщата, както и опцията да бъде съборена, преди време бяха въстанали Българският антифашистки съюз и представители на Бялото приятелство. Любопитна детайлност е, че в същия парцел, намиращ се на софийската ул. „ Опълченска “ 66, е живял и самият Петър Дънов. Постройката е вдигната през 1889 - 1890 година от Димитър Михайлов, бащата на Георги Димитров. Хвърлят чоп и на фамилията на Георги Димитров се пада северната половина от къщата, а на вуйна му - южната. След няколко години лелята продава своята част на писателя Петко Гумнеров, парещ поддръжник на Учителя Дънов. Когато през септември 1904 година учителят стартира четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 година заживява непрекъснато в къщата и стартира да държи своите обществени беседи. През 1906 година Димитров се дами за младата социалдемократка от Сърбия Любица Ивошевич, която от четири години е непрекъснато в България, и заживяват в къщата. По-късно персонално Сталин кара Димитров да се разведе с Любица и да се ожени за Роза Юлиевна.
След години на запустение, в този момент къщата стартира да придобива тип
„ Димитров и Дънов са били доста положителни другари. Двамата дълги нощи са разговаряли и са имали мощна духовна връзка “, споделят фенове на Бялото приятелство, което основава Петър Дънов. За положителното другарство сред двамата приказва и фактът, че когато Дънов умира, негови почитатели писали депеша до Георги Димитров с искане тялото му да бъде заровено в двора на някоя черква. Той върнал в отговор позволение, че Дънов може да бъде заровен на място в кв. „ Изгрев “.
С общи усилия скоро местоположението ще показва " Къща музей " Георги Димитров " и Къща музей " Петър Дънов ". Този пропуснат от страната дом от ничия ще бъде нечия земя.
Към момента Къщата е със статут на частна държавна благосъстоятелност, а теренът под нея е със статут на обществена държавна благосъстоятелност.
С Акт за частна държавна благосъстоятелност къщата на ул. „ Опълченска “ № 66, в София е предоставена за ръководство на Министерство на културата и само министърът на културата може да взема решение какви управнически или разпоредителни дейности да се правят с нея ", разяснява пред ДУМА ръководителят на БАС Евгений Белий.
С протокол на НСОПК от 29.06.1998г., одобрен от министъра на културата - по силата на настоящото към оня миг законодателство, къщата музей е обособена като два обособени исторически паметника на културата, с категория национално значение: южната част от къщата е обвързвана с името на Петър Дънов,а северната - Къща музей " Георги Димитров ".
Въпреки това решение - от 1998г. и до сегашния миг - липсва какъвто и да е интерес или самодейност от страна на Министерство на културата, къщата да действа като музей, а е оставена на забвение и самозапазване.
Общество Бяло приятелство и Българският антифашистки съюз по подобаващ ред желаеха парцела да им бъде предоставен за ръководство и стопанисване. Така ще бъде комплициран завършек на забвението, къщата ще бъде реставрирана при прецизното съблюдаване на условията и ще стартира отново да действа като музей.
Ние осъзнаваме смисъла и значението на това, което започнахме. Разчитаме и имаме вяра в поддръжката на всички за новото общо начало на Дома на ул. " Опълченска " 66.
Музейната експозиция и всички предмети или движимости на Георги Димитров и на Петър Дънов от къщата са прибрани за предпазване и за следващо възобновяване, тъй като тридесет години тънат в паяжини и плесен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ