Годината на Райко Алексиев - неудобния за всяка власт карикатурист
След дългата тишина всеки гръм отеква още по-силно. Такъв е казусът и с Райко Алексиев, който си потегля от този свят преди 75 година, погубен от комунистическия режим, откакто попада в листата с " вреговете на народа ". До момента тази година донесе две огромния събития, сързани с карикатуриста. През лятото ретроспективната галерия на Райко Алексиев в Столичната градска художествена изложба хвърли един повсеместен взор към неговото творчество. Преди нея художникът отсъства от галериите в продължение на цели 26 години.
След това пристигна преиздаването на книгата " Хумористична история на българите " от съдружие " Българска история ". По този метод Райко Алексиев беше показан и като публицист - друго негово амплоа, с което той не е толкоз прочут, само че в което е не по-малко немилостив и праволинеен като един същински сатирик. А в случай че към момента съществува съмнение, че 2019 година може напълно умерено да бъде избрана като годината на Райко Алексиев, в този момент идва и третото огромно събитие, обвързвано с неговото име.
© "Българска история "
Част от карикатурите, включени в книгата.
Това е първата книга с негови карикатури, която в миналото е излизала на българския пазар. Тя се появи преди броени дни и носи заглавието " Райко Алексиев. 150 карикатури с мнения ". Изданието още веднъж е дело на съдружие " Българска история ", почнало като начинание на няколко възпитаници, които изнасят безвъзмездни лекции по учебни заведения в цялата страна, а от две години развива и амбициозна издателска активност.
Албумът с карикатури е разумното продължение на издаването на " Хумористична история на българите ", която първо излиза на страниците на хумористичния вестник " Щурец ", а по-късно е оповестена за пръв и единствен път като книжно издание през далечната 1937 година
© "Българска история "
Корицата на книгата.
" Пазарният триумф на тази книга, както и груповото ни удивление към личността на Райко Алексиев ни накараха да продължим с популяризирането на творчеството му ", споделя пред " Дневник " Марио Мишев - един от основателите на " Българска история ". От екипа на сдружението вземат решение, че след ретроспективната галерия е настъпил моментът и за издание на албум с карикатури на художника.
Изданието показва негови работи от профилирани хумористични издания, коментиращи значими събития от първата половина на XX век. Сред тях попадат " Българан ", " Барабан ", " Людокос ", " Смях ", както и основаният от самия карикатурист през 1932 година вестник " Щурец ", който се трансформира и в негова визитна картичка. " В книгата са поместени и исторически мнения. Тяхната цел е да покажат подтекста, в който се е появила съответната подигравка, защото без да знаем кой или какво е изобразено на нея, тя си остава просто една рисунка ", прецизира Мишев.
Материалът, от който е формиран албумът, минава и през цифрова обработка, защото в някои случаи качеството на истинските екземпляри на вестниците не е приемливо. Мишев обаче твърди, че намесата е минимална и никой не би си разрешил да " рисува " върху Райко Алексиев. Той дефинира художника като ренесансова персона, тъй като се е занимавал с живопис, илюстрация, журналистика и даже кино. Друг впечатляващ подробност е издателската му активност - макар че вестник " Щурец " е съвсем напълно негово дело, вестникът е бил измежду най-влиятелните медии в България и тиражът му е достигал до 50 хиляди екземпляра.
© "Българска история "
Част от карикатурите, включени в книгата.
Райко Алексиев, прочут и с псевдонима си Фра Дяволо, се ражда през 1883 година в Пазарджик и учи литература в Софийския университет и изобразително изкуство в Рисувалното учебно заведение ( бел. ред. - днешната Художествена академия). Дългата му професионална кариера в медиите стартира, когато е едвам на 18 години и става помощник на хумористичното списание " Барабан ". Следващата година към този момент е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
С течение на годините се трансформира в един от водещите карикатуристи в България и е неколкократен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците в България. През 1939 година се дами за младата актриса Весела Грънчарова. А последният брой на вестник " Щурец " излиза на 8 септември 1944 година
© "Българска история "
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция, съгласно която Южна Добруджа се връща в територията на България. Осъществена е замяна на популацията с Румъния, като при нея 88 хиляди румънски колонисти са върнати в родината си, до момента в който 68 хиляди Българи са принудени да изоставен парцелите си в Северна Добруджа.
Преди деветосептемврийския прелом неговите близки неведнъж го предизвестяват да напусне страната. Райко Алексиев обаче е безапелационен: " Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва ".
Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред. ) и е задържан като " зложелател на народа " поради сатиричните си карикатури. Малтретиран е в продължение на повече от месец и докаран до неразбираемост и пребит до гибел, умира на 18 ноември 1944 година в болничното заведение на Червения кръст.
" Непосредствено преди гибелта на татко ми се срещнахме с един човек, пуснат оттова, който е бил с него в една килия и ни описа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-вече измъчван ", изяснява синът му Веселин Алексиев пред Алберт Бенбасат в публикация, оповестена първо в списание " Пламък ", а по-късно в портал " Култура ". " Когато го питали: " Райко, за какво толкоз те бият ", той отговарял: " Бият ме неугледни художничета и писатели, които ме питат: " Ти, мръсно куче, за какво не поместваше нещата, които ти пращахме? " А аз им давам отговор: " И в този момент да е, като са неугледни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника ", прибавя синът на карикатуриста.
По време на комунистическия режим творбите на Райко Алексиев са неразрешени. Реабилитиран е чак след 1990 г.
След това пристигна преиздаването на книгата " Хумористична история на българите " от съдружие " Българска история ". По този метод Райко Алексиев беше показан и като публицист - друго негово амплоа, с което той не е толкоз прочут, само че в което е не по-малко немилостив и праволинеен като един същински сатирик. А в случай че към момента съществува съмнение, че 2019 година може напълно умерено да бъде избрана като годината на Райко Алексиев, в този момент идва и третото огромно събитие, обвързвано с неговото име.
© "Българска история "
Част от карикатурите, включени в книгата.
Това е първата книга с негови карикатури, която в миналото е излизала на българския пазар. Тя се появи преди броени дни и носи заглавието " Райко Алексиев. 150 карикатури с мнения ". Изданието още веднъж е дело на съдружие " Българска история ", почнало като начинание на няколко възпитаници, които изнасят безвъзмездни лекции по учебни заведения в цялата страна, а от две години развива и амбициозна издателска активност.
Албумът с карикатури е разумното продължение на издаването на " Хумористична история на българите ", която първо излиза на страниците на хумористичния вестник " Щурец ", а по-късно е оповестена за пръв и единствен път като книжно издание през далечната 1937 година
© "Българска история "
Корицата на книгата.
" Пазарният триумф на тази книга, както и груповото ни удивление към личността на Райко Алексиев ни накараха да продължим с популяризирането на творчеството му ", споделя пред " Дневник " Марио Мишев - един от основателите на " Българска история ". От екипа на сдружението вземат решение, че след ретроспективната галерия е настъпил моментът и за издание на албум с карикатури на художника.
Изданието показва негови работи от профилирани хумористични издания, коментиращи значими събития от първата половина на XX век. Сред тях попадат " Българан ", " Барабан ", " Людокос ", " Смях ", както и основаният от самия карикатурист през 1932 година вестник " Щурец ", който се трансформира и в негова визитна картичка. " В книгата са поместени и исторически мнения. Тяхната цел е да покажат подтекста, в който се е появила съответната подигравка, защото без да знаем кой или какво е изобразено на нея, тя си остава просто една рисунка ", прецизира Мишев.
Материалът, от който е формиран албумът, минава и през цифрова обработка, защото в някои случаи качеството на истинските екземпляри на вестниците не е приемливо. Мишев обаче твърди, че намесата е минимална и никой не би си разрешил да " рисува " върху Райко Алексиев. Той дефинира художника като ренесансова персона, тъй като се е занимавал с живопис, илюстрация, журналистика и даже кино. Друг впечатляващ подробност е издателската му активност - макар че вестник " Щурец " е съвсем напълно негово дело, вестникът е бил измежду най-влиятелните медии в България и тиражът му е достигал до 50 хиляди екземпляра.
© "Българска история "
Част от карикатурите, включени в книгата.
Райко Алексиев, прочут и с псевдонима си Фра Дяволо, се ражда през 1883 година в Пазарджик и учи литература в Софийския университет и изобразително изкуство в Рисувалното учебно заведение ( бел. ред. - днешната Художествена академия). Дългата му професионална кариера в медиите стартира, когато е едвам на 18 години и става помощник на хумористичното списание " Барабан ". Следващата година към този момент е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
С течение на годините се трансформира в един от водещите карикатуристи в България и е неколкократен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците в България. През 1939 година се дами за младата актриса Весела Грънчарова. А последният брой на вестник " Щурец " излиза на 8 септември 1944 година
© "Българска история "
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция, съгласно която Южна Добруджа се връща в територията на България. Осъществена е замяна на популацията с Румъния, като при нея 88 хиляди румънски колонисти са върнати в родината си, до момента в който 68 хиляди Българи са принудени да изоставен парцелите си в Северна Добруджа.
Преди деветосептемврийския прелом неговите близки неведнъж го предизвестяват да напусне страната. Райко Алексиев обаче е безапелационен: " Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва ".
Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред. ) и е задържан като " зложелател на народа " поради сатиричните си карикатури. Малтретиран е в продължение на повече от месец и докаран до неразбираемост и пребит до гибел, умира на 18 ноември 1944 година в болничното заведение на Червения кръст.
" Непосредствено преди гибелта на татко ми се срещнахме с един човек, пуснат оттова, който е бил с него в една килия и ни описа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-вече измъчван ", изяснява синът му Веселин Алексиев пред Алберт Бенбасат в публикация, оповестена първо в списание " Пламък ", а по-късно в портал " Култура ". " Когато го питали: " Райко, за какво толкоз те бият ", той отговарял: " Бият ме неугледни художничета и писатели, които ме питат: " Ти, мръсно куче, за какво не поместваше нещата, които ти пращахме? " А аз им давам отговор: " И в този момент да е, като са неугледни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника ", прибавя синът на карикатуриста.
По време на комунистическия режим творбите на Райко Алексиев са неразрешени. Реабилитиран е чак след 1990 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ