Нещата които казваме на децата си и несъзнателно ги нараняваме.
След дълъг и претрупан ден в работата, изморени и изнервени се прибираме вкъщи, с цел да продължим с другата част от отговорностите си.
Да вкараме дома в малко ред, да приготвим вечеря, да поговорим с децата за учебно заведение и да се занимаваме с тях, домашните им и да им обърнем нужното внимание, което желаят. Това е изцяло обикновено всекидневие за съвсем всеки човек на земята и също по този начин е изцяло обикновено постоянно да не ни се занимава нито с приказки, нито с игри, а желаеме просто да седнем за няколко минути и да затворим очи или да почетем книга на мира. Няма нищо неприятно в това да сме изморени и изтормозени и да желаеме успокоение, само че отговорностите, които имаме към децата си, не търпят възражения и взаимни отстъпки, тъй като мъниците няма по какъв начин да схванат за какво сме изнервени и изморени и постоянно се усещат по този начин, като че ли те са отговорни за това.
Понякога в умората си или в напрегната обстановка обвързана с децата, споделяме недомислени неща, за които не си даваме сметка, че им въздействат надълбоко и остават за много дълго време в главите им. А от време на време и вечно.
И когато тези неща останат вечно, те стават част от характера им и имат въздействие върху отноешенията им както с хората, по този начин и на отношението към себе си.
Ето образци за някои от тези реплики, които би трябвало да се стараем да пропущаме.
Недей да плачеш за нелепости!
В главата ни е цялостно с проблеми и нещата, които разплакват децата за нас са си откровени нелепости. Но за тях това не е по този начин. Техните страсти са доста по-нежни и елементарно чупливи, изключително при някои деца, които са по-чувствителни и затворени в себе си. Те не знаят по какъв начин да се оправят с компликациите против които ги изправя живота, само че за това ние сме там, с цел да ги научим и да им помогнем да се сблъскат здравословно с страстите си.
Никога не съдете детето си, че нещо го е разплакало. Намерете дружно повода и му покажете, че има неща, за които сълзите са непотребни и не си заслужава да му отделя такова внимание, което да го кара да се усеща зле.
Но не ставайте част от казуса, тъй като след време, детето ви единствено ще стартира да крие сълзите и проблемите си от вас и вие последователно ще спрете да бъдете част от живота му.
А брат ти/сестра ти не правеше по този начин!
Никога, за нищо на света, не сравнявайте децата си посред им. По този метод градите комплекси в дребните им по този начин или другояче лесни за оформяне съзнания и превръщате братската или сестринската любов в съревнование за превъзходство. Кой е по-умен, кой е по-добър, кой мама и баща го хвалят повече.
Не забравяйте, че децата на първо място са персони и разнообразни един от различен хора, които имат разнообразни характери и настройки за света. Предполага се, че те би трябвало да изградят характерност и личен метод за подхождане към живота.
Понякога тези сякаш елементарни думи, могат да скапват едни прелестни фамилни връзки за цялостен живот.
Един път да беше направил нещо като хората...
Представете си, че това ви го споделя шефа ви. Или съпруга/съпругата. Представете си, че това ви го споделят родителите ви. Не е прелестно, нали? Но доста от вас евентуално ще отвърнат: " Не ми дреме на мен! "
Вероятно е по този начин, само че вие към този момент сте пораснали и метода по който контролирате възприятията си по въпроса с отношението на хората към вас е един. Докато дребното ви дете, което въпреки всичко се е пробвало да направи нещо и е очаквало от вас единствено две неща: помощ и поддръжка, ще бъде съкрушено от мисълта, че мама и баща считат, че то не може да прави нищо по верния метод.
В един миг това дете ще се откаже да се пробва, ще спре да излиза от зоната си на комфорт, ще загуби предпочитание и упоритост за достижения. Тази имитация е способна да унищожи велики гении и умения в човек, казана в някакъв миг.
Караш ме да викам!
Ако детето ви е извънредно шумно и притегля главно вниманието си посредством викове, това най-вероятно значи, че търси внимание.
Не е комплицирано да му обръщате задоволително внимание от време на време, а когато изпаднете в сходна обстановка на обществено място да му обясните кое е възпитано и кое не е. Децата търсят внимание по единствените способи, които са известни за тях. А детските способи не са като тези на възрастните. За това и не очаквайте сходни неща от тях.
Зъбите ти са жълти/дебел си/изглеждаш грозно... и тн.
Това което може да смаже същински едно дете и да го подтикне към ужасни мисли и положения, е отношението на най-близкия му човек към него и външния му тип.
Как можем да се подготвим душевен за тежките моменти в живота си?
Повечето хора си мислят, че в живота ни чакат единствено хубави неща, само че за жал, това надалеч не е по този начин. Животът е напредък от положителни и неприятни мо...
Ако детето ви е с наднормено тегло, последното което ще му помогне е да се държите снизходително и обидно към него. Вие не стимулирате никого по този метод да се погрижи за здравето си, а камо ли да се обича, което да бъде тласък за персонална грижа.
Също по този начин за сходни неща виновността евентуално е ваша. Децата няма по какъв начин да знаят кое е потребно за тях и за какво би трябвало да се прави. Как ще им се отрази в бъдеще и че ще ги кара да се усещат по-добре.
Преди всичко би трябвало да знаят, че най-важно е човек да бъде добър и да почита близките, изключително тези които не познава, без да ги съди по външния им тип, тъй като в никакъв случай не знаем какво се крие зад обвивката. Да се обичат откровено в телата, в които са, с цел да желаят да се погрижат за тях и да стават все по-добри и по-щастливи.
Направо скърбя, че те родих!
Да не си желан от личната си майка, може би е най-болезненото нещо, което може да изпита един човек. А за едно дете, това евентуално е края на света, който ще го трансформира в необработен, безсрамен и безпределно печален човек. Да, тези хора несъмнено стават и по-добри родители, само че цялостен живот носят тъгата от извънредно отровните думи, които не би трябвало да се споделят даже на смешка. Каквато и глупава смешка да е това.
За нищо на света не позволявайте на детето си да се усеща нежелано и необичано. Дори да сте имали подозрения по време на бремеността, даже да е било безпределно мъчно и да се е случило инцидентно, детето ви би трябвало да е изцяло уверено в едно нещо сигурно - че родителите му го желаят и не изпитват и капка подозрение, че в случай че можеха да върнат времето обратно, отново биха станали родители на същото прелестно дете.
Няколко метода да убедим детето да чете книги!
Да, да, чуваме вашия вик за помощ. Особено в летните месеци, когато малчуганите имат цялото свободно време на света, само че и оня лист с...
Не те обичам!
Понякога децата споделят това на родителите си в гнева си, до момента в който тропат с крайник поради някоя играчка, сладолед, неодобрение към обяда или просто тъй като с в това въодушевление.
Но мислите на децата и прочувствената им зрялост, са на светлини години от нашите. Или най-малко по този начин твърдим. И до момента в който те няма по какъв начин да преценят обстановката и думите си, ние сме длъжни да го вършим, като възрастни хора, които са осведомени с тежестта и способността на думите да раняват надълбоко.
В тази обстановка туширайте дребосъка с думите, че ги обичате без значение те по какъв начин се държат и се тръшкат, само че все пак няма да стане на тяхната. Защото противното ще остане в съзнанието им в дълготраен проект, даже и след време да осъзнае, че е било просто на смешка. То ще продължи да го помни.
А сходни реплики, които остават вечно, не остават единствено на думи в главите ни, само че и като тъмни петна, към които не желаеме да се връщаме.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Да вкараме дома в малко ред, да приготвим вечеря, да поговорим с децата за учебно заведение и да се занимаваме с тях, домашните им и да им обърнем нужното внимание, което желаят. Това е изцяло обикновено всекидневие за съвсем всеки човек на земята и също по този начин е изцяло обикновено постоянно да не ни се занимава нито с приказки, нито с игри, а желаеме просто да седнем за няколко минути и да затворим очи или да почетем книга на мира. Няма нищо неприятно в това да сме изморени и изтормозени и да желаеме успокоение, само че отговорностите, които имаме към децата си, не търпят възражения и взаимни отстъпки, тъй като мъниците няма по какъв начин да схванат за какво сме изнервени и изморени и постоянно се усещат по този начин, като че ли те са отговорни за това.
Понякога в умората си или в напрегната обстановка обвързана с децата, споделяме недомислени неща, за които не си даваме сметка, че им въздействат надълбоко и остават за много дълго време в главите им. А от време на време и вечно.
И когато тези неща останат вечно, те стават част от характера им и имат въздействие върху отноешенията им както с хората, по този начин и на отношението към себе си.
Ето образци за някои от тези реплики, които би трябвало да се стараем да пропущаме.
Недей да плачеш за нелепости!
В главата ни е цялостно с проблеми и нещата, които разплакват децата за нас са си откровени нелепости. Но за тях това не е по този начин. Техните страсти са доста по-нежни и елементарно чупливи, изключително при някои деца, които са по-чувствителни и затворени в себе си. Те не знаят по какъв начин да се оправят с компликациите против които ги изправя живота, само че за това ние сме там, с цел да ги научим и да им помогнем да се сблъскат здравословно с страстите си.
Никога не съдете детето си, че нещо го е разплакало. Намерете дружно повода и му покажете, че има неща, за които сълзите са непотребни и не си заслужава да му отделя такова внимание, което да го кара да се усеща зле.
Но не ставайте част от казуса, тъй като след време, детето ви единствено ще стартира да крие сълзите и проблемите си от вас и вие последователно ще спрете да бъдете част от живота му.
А брат ти/сестра ти не правеше по този начин!
Никога, за нищо на света, не сравнявайте децата си посред им. По този метод градите комплекси в дребните им по този начин или другояче лесни за оформяне съзнания и превръщате братската или сестринската любов в съревнование за превъзходство. Кой е по-умен, кой е по-добър, кой мама и баща го хвалят повече.
Не забравяйте, че децата на първо място са персони и разнообразни един от различен хора, които имат разнообразни характери и настройки за света. Предполага се, че те би трябвало да изградят характерност и личен метод за подхождане към живота.
Понякога тези сякаш елементарни думи, могат да скапват едни прелестни фамилни връзки за цялостен живот.
Един път да беше направил нещо като хората...
Представете си, че това ви го споделя шефа ви. Или съпруга/съпругата. Представете си, че това ви го споделят родителите ви. Не е прелестно, нали? Но доста от вас евентуално ще отвърнат: " Не ми дреме на мен! "
Вероятно е по този начин, само че вие към този момент сте пораснали и метода по който контролирате възприятията си по въпроса с отношението на хората към вас е един. Докато дребното ви дете, което въпреки всичко се е пробвало да направи нещо и е очаквало от вас единствено две неща: помощ и поддръжка, ще бъде съкрушено от мисълта, че мама и баща считат, че то не може да прави нищо по верния метод.
В един миг това дете ще се откаже да се пробва, ще спре да излиза от зоната си на комфорт, ще загуби предпочитание и упоритост за достижения. Тази имитация е способна да унищожи велики гении и умения в човек, казана в някакъв миг.
Караш ме да викам!
Ако детето ви е извънредно шумно и притегля главно вниманието си посредством викове, това най-вероятно значи, че търси внимание.
Не е комплицирано да му обръщате задоволително внимание от време на време, а когато изпаднете в сходна обстановка на обществено място да му обясните кое е възпитано и кое не е. Децата търсят внимание по единствените способи, които са известни за тях. А детските способи не са като тези на възрастните. За това и не очаквайте сходни неща от тях.
Зъбите ти са жълти/дебел си/изглеждаш грозно... и тн.
Това което може да смаже същински едно дете и да го подтикне към ужасни мисли и положения, е отношението на най-близкия му човек към него и външния му тип.
Повечето хора си мислят, че в живота ни чакат единствено хубави неща, само че за жал, това надалеч не е по този начин. Животът е напредък от положителни и неприятни мо...
Ако детето ви е с наднормено тегло, последното което ще му помогне е да се държите снизходително и обидно към него. Вие не стимулирате никого по този метод да се погрижи за здравето си, а камо ли да се обича, което да бъде тласък за персонална грижа.
Също по този начин за сходни неща виновността евентуално е ваша. Децата няма по какъв начин да знаят кое е потребно за тях и за какво би трябвало да се прави. Как ще им се отрази в бъдеще и че ще ги кара да се усещат по-добре.
Преди всичко би трябвало да знаят, че най-важно е човек да бъде добър и да почита близките, изключително тези които не познава, без да ги съди по външния им тип, тъй като в никакъв случай не знаем какво се крие зад обвивката. Да се обичат откровено в телата, в които са, с цел да желаят да се погрижат за тях и да стават все по-добри и по-щастливи.
Направо скърбя, че те родих!
Да не си желан от личната си майка, може би е най-болезненото нещо, което може да изпита един човек. А за едно дете, това евентуално е края на света, който ще го трансформира в необработен, безсрамен и безпределно печален човек. Да, тези хора несъмнено стават и по-добри родители, само че цялостен живот носят тъгата от извънредно отровните думи, които не би трябвало да се споделят даже на смешка. Каквато и глупава смешка да е това.
За нищо на света не позволявайте на детето си да се усеща нежелано и необичано. Дори да сте имали подозрения по време на бремеността, даже да е било безпределно мъчно и да се е случило инцидентно, детето ви би трябвало да е изцяло уверено в едно нещо сигурно - че родителите му го желаят и не изпитват и капка подозрение, че в случай че можеха да върнат времето обратно, отново биха станали родители на същото прелестно дете.
Да, да, чуваме вашия вик за помощ. Особено в летните месеци, когато малчуганите имат цялото свободно време на света, само че и оня лист с...
Не те обичам!
Понякога децата споделят това на родителите си в гнева си, до момента в който тропат с крайник поради някоя играчка, сладолед, неодобрение към обяда или просто тъй като с в това въодушевление.
Но мислите на децата и прочувствената им зрялост, са на светлини години от нашите. Или най-малко по този начин твърдим. И до момента в който те няма по какъв начин да преценят обстановката и думите си, ние сме длъжни да го вършим, като възрастни хора, които са осведомени с тежестта и способността на думите да раняват надълбоко.
В тази обстановка туширайте дребосъка с думите, че ги обичате без значение те по какъв начин се държат и се тръшкат, само че все пак няма да стане на тяхната. Защото противното ще остане в съзнанието им в дълготраен проект, даже и след време да осъзнае, че е било просто на смешка. То ще продължи да го помни.
А сходни реплики, които остават вечно, не остават единствено на думи в главите ни, само че и като тъмни петна, към които не желаеме да се връщаме.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




