Постковид синдром, причинен от скрит вирус?
След COVID-19 постоянно - оценките варират от 5% до 50% от случаите - някои признаци на болестта остават. Що се отнася до аргументите, има разнообразни догатки. Според един от тях най-малко от време на време е отговорен скритият в тялото ковид. Все повече и повече доказателства поддържат тази догадка. The Guardian споделя за последните проучвания.
Още при започване на пандемията генетичен материал на SARS-CoV-2 беше открит в изпражненията на някои хора, които са имали COVID-19 преди няколко месеца. Преди две години на това не се отдаваше огромно значение, само че тогава и постковидният синдром („ дълъг ковид”) не изглеждаше проблем.
В едно скорошно изследване откривателите съпоставят кръвни проби от тези, които са имали признаци до една година след болестта, и тези, които не са имали последици. В първата група коронавирусни протеини са открити при 65% от участниците, а във втората не са открити следи от SARS-CoV-2. Според ръководителя на научния екип вирусните протеини се отделят относително бързо от тялото, тъй че тяхното наличие допуска, че вирусът не е надвит. Проучването обаче е малко, тъй че повече хора би трябвало да бъдат тествани.
Вирусна РНК преди този момент е била открита в изпражненията на деца, които са развили мултисистемен инфекциозен синдром заради COVID-19, рядко, само че рисково затруднение. Също по този начин в кръвта на децата имаше вирусни протеини и биомаркери, показващи нараснала чревна пропускливост. Беше им предписано лекарство, което понижава пропускливостта - протеините SARS-CoV-2 бързо изчезнаха и здравето им се усъвършенства. Възможно е сходен механизъм да аргументи пост-COVID синдром.
През април излезе друго изследване, в което вирусна РНК е открита в изпражненията на 13% от преболедувалите COVID-19 преди четири месеца и съвсем 4% преди седем месеца. Много от тези хора се оплакват от гадене, повръщане и болки в корема.
Друг проучвателен екип тества чревна тъкан от хора с възпалително заболяване на червата, които са имали лек COVID-19 преди седем месеца. 70% от тях са имали коронавирусни протеини и РНК. Две трети се оплакват от признаци. Тези, които не откриха следи от SARS-CoV-2, се усещаха добре.
Има и случаи, когато след изписване коронавирусът е открит в други тъкани и органи: очи, мозък, сърце. В някои случаи това са били цели частици, способни да се възпроизвеждат. В този смисъл SARS-CoV-2 не е неповторим: да вземем за пример вирусът се среща при оживели от ебола.
Вярно е, че към момента не може да се каже сигурно, че скритият вирус предизвиква пост-COVID синдром. Това остава да бъде тествано в нови изследвания. Ако хипотезата се удостовери, тогава е допустимо да се ревизира дали синдромът се лекува с антивирусни медикаменти. В този случай би трябвало да се има поради, че SARS-CoV-2 може да развие устойчивост, тъй че би трябвало да се тества комбинирана терапия с няколко медикаменти.
" Paxlovid " ще стане ненужен?
Коронавирусната лекарствена устойчивост не е умозрителен проблем. В случая с най-ефективното антивирусно лекарство Paxlovid (аналогът му е регистриран в Русия под комерсиалната марка Mirobivir) опасенията се удостоверяват: SARS-CoV-2 е придобил защитни разновидности в лабораторни опити. Тези разновидности са открити и във вирусни частици при пациенти с COVID-19. Докато те не са необятно публикувани, само че съгласно доста учени това е въпрос на време. Научни отчети.
Едно от двете субстанции в състава на Paxlovid, нилматрелвир, дезактивира вирусната протеаза - нещо като ножица, която разрязва дълга преформена молекула на обособени протеини за сглобяване на SARS-CoV-2. Но в тялото на болен човек се създават безчет доста вирусни частици - в някои протеазата е леко изменена и Paxlovid има по-слаб резултат върху нея. Такива частици са по-склонни да " оставят поколение ", последователно да изместят други и да създадат лекарството неефикасно.
През юни две проучвателен групи разгласиха резултатите от лабораторни опити, при които SARS-CoV-2 се отглежда в среда с ниска централизация на нилматрелвир. Така че учените симулираха обстановки, когато пациентите не приключват курса на лекуване или не могат да се отърват от вируса дълго време заради потисната имунна система.
В първата група, заради лекарствено лекуване, породиха три разновидности в протеазата (на позиции 50, 166 и 167), а дозата нилматрелвир, нужна за заличаване на половината от вирусните частици, се усили 20 пъти. Друга група откри разновидности на позиции 50 и 166. Когато тези разновидности се появиха дружно, дозата нилматрелвир трябваше да бъде увеличена 80 пъти.
Друг екип ревизира базата данни на GISAID, която съдържа повече от 10 милиона транскрипта на вирусни геноми, и откри тези, които имат замествания в позиции 166 и 167. Вярно е, че тези геноми са получени от проби, взети преди потреблението на Paxlovid. Вероятно разновидностите са зародили инцидентно.
В сходно изследване откривателите откриха 66 постоянно срещани разновидности в GISAID покрай мястото, където нилматрелвир се свързва с протеазата. След това получиха всички тези разновидности с модифицирана E. coli. От 66 разновидността на протеаза, 11 към момента действаха (други разновидности го деактивираха) и пет от тези 11 разновидността бяха резистентни към нилматрелвир: дозата на лекарството трябваше да бъде увеличена най-малко 10 пъти. Една от потребните за вируса разновидности беше в към този момент известната позиция 166, а други бяха в новите: 144, 165, 172 и 192. Ръководителят на научната група счита, че рано или късно коронавирусът ще стане устойчив към Paxlovid.
Защо това към момента не се е случило, не е напълно ясно. Възможно е Paxlovid да не се употребява задоволително постоянно или може би би трябвало да се появят няколко разновидности по едно и също време в протеазата. Pfizer, компанията, създала лекарството, сподели, че хапчетата съдържат " неведнъж повече " от веществото, в сравнение с е належащо за прекъсване на възпроизвеждането на вируса в клетките, и би трябвало да се одобряват за малко време, тъй че може да не се появи устойчивост.
При други вирусни инфекции се употребява комбинирана терапия с няколко медикаменти. В Съединени американски щати за лекуване на COVID-19, в допълнение към Paxlovid, са утвърдени единствено два: molnupiravir и remdesivir. И двете са доста по-малко ефикасни от лекарството на Pfizer. Освен това molnupiravir се бори с вируса, като внася разновидности в неговия геном, което може да бъде рисково. Remdesivir се предписва единствено на приети в болница пациенти и се ползва интравенозно, което е неловко.
Има доказателства, че Paxlovid и molnupiravir дружно са по-ефективни, в сравнение с поотделно, само че учени и лекари се оплакват, че е мъчно да се получи Paxlovid за такива проучвания. Pfizer споделя, че има намерение да организира тези изследвания независимо. Други компании създават нови антивирусни медикаменти, само че към този момент Paxlovid остава съвсем единственият избор и може да стане ненужен.
Трябва ли имунизациите да бъдат модифицирани за нови разновидности?
Съответният комитет на Американската организация по храните и медикаментите (FDA) предложи утвърждение на ваксини, модифицирани за разновидността омикрон на ковид. От 21 специалисти единствено двама гласоподаваха срещу. Един от тях, педиатърът Пол Офит, прочут в Русия с книгата си " Смъртоносен избор. Каква битка с имунизациите ни заплашва всички ", дружно с имунолога Джон Мур, в колона за STAT, обясниха за какво това е преждевременно решение.
Ваксините, употребявани в Съединени американски щати и други страни, са основани на родовия вид на SARS-CoV-2 от Ухан. За 30 месеца вирусът е мутирал, станал е по-заразен и в този момент елементарно се изплъзва от защитните сили, развити от имунизация или заболяване. Поради това разработчиците на ваксини взеха решение да ги преработят. Въпреки това, макар че успеваемостта против зараза е намаляла доста, имунизациите към момента обезпечават добра отбрана против затруднения на COVID-19 и гибел.
Актуализираните ваксини са основани на разновидността Omicron BA.1. Експерименти с животни и дребни изследвания върху хора демонстрират, че като бустер, тези ваксини създават към два пъти повече антитела против BA.1 от елементарните ваксини. Това не е толкоз основна разлика: титрите на антителата се разграничават с еднообразно количество при тези, които са получили имунизациите Pfizer или Moderna, а успеваемостта на тези медикаменти е сравнима (въпреки че понижава по-бързо с имунизацията Pfizer).
Мур и Офит показват няколко казуса. Първо, „ omicron “ BA.1 е на практика сменен от разновидностите BA.4 и BA.5. Кой вирус ще доминира в края на годината е невероятно да се предвижда. Второ, заради феномен, наименуван импринтинг, когато имунната система срещне мутирал вирус, тя създава антитела и кафези, които са ориентирани основно към разновидността, който е влезнал в тялото за първи път. Възможно е с течение на времето или след няколко реваксинации имунната система да запомни по-добре новата вариация на SARS-CoV-2, само че няма данни за това.
Някои специалисти оферират препроектиране на имунизациите не под BA.1, а под BA.4 и BA.5. Вероятно подобен бустер ще бъде малко по-добър от елементарния или основан на BA.1. Но разликата може да не е задоволително огромна или задоволително трайна, с цел да оправдае възобновяване на производството и веригите за доставки, изключително като се има поради, че Конгресът на Съединени американски щати не е податлив да отдели пари за това.
Мур и Офит се чудят дали би било по-добре да се отделят запаси за създаването на напълно нови ваксини, в това число тези, които се ползват през носа и на доктрина обезпечават по-добра отбрана против зараза. Може би имунизациите за съответни разновидности ще бъдат потребни за най-уязвимите групи, само че за всички останали ще е задоволително да се реваксинират с нормалните.
За да разберете всичко това, би трябвало деликатно да анализирате данните. Каквито и ваксини да бъдат определени за реваксинация, хората ще би трябвало да бъдат осведомени на какво могат да се надяват. Малко евентуално е те да бъдат надеждно предпазени от зараза, тъй че подправеното възприятие за сигурност може да бъде рисково. Мур и Офит се опасяват, че FDA няма да се задълбочи в проблемите толкоз надълбоко.
Още при започване на пандемията генетичен материал на SARS-CoV-2 беше открит в изпражненията на някои хора, които са имали COVID-19 преди няколко месеца. Преди две години на това не се отдаваше огромно значение, само че тогава и постковидният синдром („ дълъг ковид”) не изглеждаше проблем.
В едно скорошно изследване откривателите съпоставят кръвни проби от тези, които са имали признаци до една година след болестта, и тези, които не са имали последици. В първата група коронавирусни протеини са открити при 65% от участниците, а във втората не са открити следи от SARS-CoV-2. Според ръководителя на научния екип вирусните протеини се отделят относително бързо от тялото, тъй че тяхното наличие допуска, че вирусът не е надвит. Проучването обаче е малко, тъй че повече хора би трябвало да бъдат тествани.
Вирусна РНК преди този момент е била открита в изпражненията на деца, които са развили мултисистемен инфекциозен синдром заради COVID-19, рядко, само че рисково затруднение. Също по този начин в кръвта на децата имаше вирусни протеини и биомаркери, показващи нараснала чревна пропускливост. Беше им предписано лекарство, което понижава пропускливостта - протеините SARS-CoV-2 бързо изчезнаха и здравето им се усъвършенства. Възможно е сходен механизъм да аргументи пост-COVID синдром.
През април излезе друго изследване, в което вирусна РНК е открита в изпражненията на 13% от преболедувалите COVID-19 преди четири месеца и съвсем 4% преди седем месеца. Много от тези хора се оплакват от гадене, повръщане и болки в корема.
Друг проучвателен екип тества чревна тъкан от хора с възпалително заболяване на червата, които са имали лек COVID-19 преди седем месеца. 70% от тях са имали коронавирусни протеини и РНК. Две трети се оплакват от признаци. Тези, които не откриха следи от SARS-CoV-2, се усещаха добре.
Има и случаи, когато след изписване коронавирусът е открит в други тъкани и органи: очи, мозък, сърце. В някои случаи това са били цели частици, способни да се възпроизвеждат. В този смисъл SARS-CoV-2 не е неповторим: да вземем за пример вирусът се среща при оживели от ебола.
Вярно е, че към момента не може да се каже сигурно, че скритият вирус предизвиква пост-COVID синдром. Това остава да бъде тествано в нови изследвания. Ако хипотезата се удостовери, тогава е допустимо да се ревизира дали синдромът се лекува с антивирусни медикаменти. В този случай би трябвало да се има поради, че SARS-CoV-2 може да развие устойчивост, тъй че би трябвало да се тества комбинирана терапия с няколко медикаменти.
" Paxlovid " ще стане ненужен?
Коронавирусната лекарствена устойчивост не е умозрителен проблем. В случая с най-ефективното антивирусно лекарство Paxlovid (аналогът му е регистриран в Русия под комерсиалната марка Mirobivir) опасенията се удостоверяват: SARS-CoV-2 е придобил защитни разновидности в лабораторни опити. Тези разновидности са открити и във вирусни частици при пациенти с COVID-19. Докато те не са необятно публикувани, само че съгласно доста учени това е въпрос на време. Научни отчети.
Едно от двете субстанции в състава на Paxlovid, нилматрелвир, дезактивира вирусната протеаза - нещо като ножица, която разрязва дълга преформена молекула на обособени протеини за сглобяване на SARS-CoV-2. Но в тялото на болен човек се създават безчет доста вирусни частици - в някои протеазата е леко изменена и Paxlovid има по-слаб резултат върху нея. Такива частици са по-склонни да " оставят поколение ", последователно да изместят други и да създадат лекарството неефикасно.
През юни две проучвателен групи разгласиха резултатите от лабораторни опити, при които SARS-CoV-2 се отглежда в среда с ниска централизация на нилматрелвир. Така че учените симулираха обстановки, когато пациентите не приключват курса на лекуване или не могат да се отърват от вируса дълго време заради потисната имунна система.
В първата група, заради лекарствено лекуване, породиха три разновидности в протеазата (на позиции 50, 166 и 167), а дозата нилматрелвир, нужна за заличаване на половината от вирусните частици, се усили 20 пъти. Друга група откри разновидности на позиции 50 и 166. Когато тези разновидности се появиха дружно, дозата нилматрелвир трябваше да бъде увеличена 80 пъти.
Друг екип ревизира базата данни на GISAID, която съдържа повече от 10 милиона транскрипта на вирусни геноми, и откри тези, които имат замествания в позиции 166 и 167. Вярно е, че тези геноми са получени от проби, взети преди потреблението на Paxlovid. Вероятно разновидностите са зародили инцидентно.
В сходно изследване откривателите откриха 66 постоянно срещани разновидности в GISAID покрай мястото, където нилматрелвир се свързва с протеазата. След това получиха всички тези разновидности с модифицирана E. coli. От 66 разновидността на протеаза, 11 към момента действаха (други разновидности го деактивираха) и пет от тези 11 разновидността бяха резистентни към нилматрелвир: дозата на лекарството трябваше да бъде увеличена най-малко 10 пъти. Една от потребните за вируса разновидности беше в към този момент известната позиция 166, а други бяха в новите: 144, 165, 172 и 192. Ръководителят на научната група счита, че рано или късно коронавирусът ще стане устойчив към Paxlovid.
Защо това към момента не се е случило, не е напълно ясно. Възможно е Paxlovid да не се употребява задоволително постоянно или може би би трябвало да се появят няколко разновидности по едно и също време в протеазата. Pfizer, компанията, създала лекарството, сподели, че хапчетата съдържат " неведнъж повече " от веществото, в сравнение с е належащо за прекъсване на възпроизвеждането на вируса в клетките, и би трябвало да се одобряват за малко време, тъй че може да не се появи устойчивост.
При други вирусни инфекции се употребява комбинирана терапия с няколко медикаменти. В Съединени американски щати за лекуване на COVID-19, в допълнение към Paxlovid, са утвърдени единствено два: molnupiravir и remdesivir. И двете са доста по-малко ефикасни от лекарството на Pfizer. Освен това molnupiravir се бори с вируса, като внася разновидности в неговия геном, което може да бъде рисково. Remdesivir се предписва единствено на приети в болница пациенти и се ползва интравенозно, което е неловко.
Има доказателства, че Paxlovid и molnupiravir дружно са по-ефективни, в сравнение с поотделно, само че учени и лекари се оплакват, че е мъчно да се получи Paxlovid за такива проучвания. Pfizer споделя, че има намерение да организира тези изследвания независимо. Други компании създават нови антивирусни медикаменти, само че към този момент Paxlovid остава съвсем единственият избор и може да стане ненужен.
Трябва ли имунизациите да бъдат модифицирани за нови разновидности?
Съответният комитет на Американската организация по храните и медикаментите (FDA) предложи утвърждение на ваксини, модифицирани за разновидността омикрон на ковид. От 21 специалисти единствено двама гласоподаваха срещу. Един от тях, педиатърът Пол Офит, прочут в Русия с книгата си " Смъртоносен избор. Каква битка с имунизациите ни заплашва всички ", дружно с имунолога Джон Мур, в колона за STAT, обясниха за какво това е преждевременно решение.
Ваксините, употребявани в Съединени американски щати и други страни, са основани на родовия вид на SARS-CoV-2 от Ухан. За 30 месеца вирусът е мутирал, станал е по-заразен и в този момент елементарно се изплъзва от защитните сили, развити от имунизация или заболяване. Поради това разработчиците на ваксини взеха решение да ги преработят. Въпреки това, макар че успеваемостта против зараза е намаляла доста, имунизациите към момента обезпечават добра отбрана против затруднения на COVID-19 и гибел.
Актуализираните ваксини са основани на разновидността Omicron BA.1. Експерименти с животни и дребни изследвания върху хора демонстрират, че като бустер, тези ваксини създават към два пъти повече антитела против BA.1 от елементарните ваксини. Това не е толкоз основна разлика: титрите на антителата се разграничават с еднообразно количество при тези, които са получили имунизациите Pfizer или Moderna, а успеваемостта на тези медикаменти е сравнима (въпреки че понижава по-бързо с имунизацията Pfizer).
Мур и Офит показват няколко казуса. Първо, „ omicron “ BA.1 е на практика сменен от разновидностите BA.4 и BA.5. Кой вирус ще доминира в края на годината е невероятно да се предвижда. Второ, заради феномен, наименуван импринтинг, когато имунната система срещне мутирал вирус, тя създава антитела и кафези, които са ориентирани основно към разновидността, който е влезнал в тялото за първи път. Възможно е с течение на времето или след няколко реваксинации имунната система да запомни по-добре новата вариация на SARS-CoV-2, само че няма данни за това.
Някои специалисти оферират препроектиране на имунизациите не под BA.1, а под BA.4 и BA.5. Вероятно подобен бустер ще бъде малко по-добър от елементарния или основан на BA.1. Но разликата може да не е задоволително огромна или задоволително трайна, с цел да оправдае възобновяване на производството и веригите за доставки, изключително като се има поради, че Конгресът на Съединени американски щати не е податлив да отдели пари за това.
Мур и Офит се чудят дали би било по-добре да се отделят запаси за създаването на напълно нови ваксини, в това число тези, които се ползват през носа и на доктрина обезпечават по-добра отбрана против зараза. Може би имунизациите за съответни разновидности ще бъдат потребни за най-уязвимите групи, само че за всички останали ще е задоволително да се реваксинират с нормалните.
За да разберете всичко това, би трябвало деликатно да анализирате данните. Каквито и ваксини да бъдат определени за реваксинация, хората ще би трябвало да бъдат осведомени на какво могат да се надяват. Малко евентуално е те да бъдат надеждно предпазени от зараза, тъй че подправеното възприятие за сигурност може да бъде рисково. Мур и Офит се опасяват, че FDA няма да се задълбочи в проблемите толкоз надълбоко.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ