Шест съдби, белязани от нападението на „Хамас“ срещу Израел
След броени дни, на 7 октомври, се навършва една година от нападението на „ Хамас “ по Южен Израел. По време на него бяха убити 1200 души, а 250 бяха взети за заложници и отведени в линията Газа. Атаката отприщи войната на Израел в линията Газа против „ Хамас “, лишила живота на над 40 000 души съгласно данни на Mинистерството на опазването на здравето на анклава, следен от палестинското ислямистко придвижване. Конфликтът последователно се разшири и в него систематично или спорадично се включиха още „ Хизбула “, йеменските хуси и Иран.
Вчера папа Франциск прикани 7 октомври тази година да бъде ден за молебствия и пост в памет на жертвите от офанзивата отпреди година. Всяка една от тези жертви има своя лична история. Всяка една от цивилните жертви във войната в Газа също има своя лична история. За мнозина протичащото се в Близкия изток си остава нереален спор, само че един взор към ориста на някои от жертвите и оживелите от 7 октомври и от последвалата война в Газа демонстрира ужаса на този спор. Следват няколко къси истории.
Шани Лук е родена през февруари 2001 година в Израел в фамилията на израелец и германка и има двойно израело-германско поданство. Тя живее в Тел Авив. Увлича се по музиката, фестивалите и най-много по изкуството на татуировките, което трансформира и в своя специалност. Шани е също по този начин и инфлуенсърка. На 7 октомври, когато „ Хамас “ нападна Южен Израел, Шани е с другар на музикалния фестивал „ Супернова “ в региона на кибуца Реим. Нападателите избиват там над 360 души, а към 40 души са отвлечени и откарани в линията Газа. Часове наред участници и фенове на фестивала се крият в покрайнините. Някои от тях се свързват с околните си по телефона, с цел да опишат за ужаса, в който са попаднали. Шани Лук също съумява да позвъни на майката си Рикарда и да ѝ опише, че се пробва да избяга, само че няма доста места, на които да се скрие, след което диалогът прекъсва. Часове по-късно в обществените мрежи се завърта видео, оповестено от палестински бойци, на което се вижда ужасяваща сцена. Въоръжени мъже седят в каросерията на пикап и притискат с краката си полуголо женско тяло, което наподобява безжизнено. Пикапът с тялото на полуголата жена обикаля по улиците на Газа, а мъжете в каросерията скандират: „ Аллах е популярен “, до момента в който поданици на града ги приветстват. Близки на Шани Лук разпознават една от татуировките ѝ и по този начин откриват, че това е нейното тяло. Родителите на момичето обаче са уверени, че Шани е жива. Но в края на октомври израелски екипи, претърсващи региона на нападението край кибуца Рейм, откриват части от човешки череп на пътя, водещ към мястото на фестивала „ Супернова “. Анализи удостоверяват, че това е откъс от черепа на Шани Лук и тогава правосъдни патолози стигат до извода, че тя е мъртва. А фамилията концентрира напъните си върху това нейното тяло да им бъде върнато. Роднини на Шани Лук се срещат с немската външна министърка Аналена Бербок и с немския канцлер Олаф Шолц, а също и с американски сенатори и с наследника на династията Кенеди – Робърт Кенеди-младши по време на акцията по търсене на тялото на младата жена.
Трупът на Шани Лук е открит на 17 май от израелските военни в тунел под линията Газа дружно с труповете на още трима заложници. Два дни по-късно тялото е заровено в селището Сригим в Централен Израел и на погребението участват стотици. Бащата на Шани Лук – Нисим, споделя за щерка си, че тя в никакъв случай не е вярвала, че на света има зло, тъй като е била свободолюбива. Той прибавя, че единственото, което го крепи в тази покруса, е, че преди гибелта си Шани е изглеждала щастлива на музикалния фестивал. Майката на Шани Лук – Рикарда, пък споделя, че всеобщото ликвидиране от 7 октомври не може да бъде целесъобразно с това, че е израз на палестинската опозиция, написа „ Таймс ъв Израел “.
Трагичната история на Шани Лук не свършва дотук. През пролетта фотография, показваща безжизненото тяло на Шани Лук в каросерията на пикапа с въоръжени палестинци, получава дружно с още фотоси от събитията от 7 октомври премията за фотографски роман на фотографския конкурс на Института по публицистика „ Рейнолдс “ към Университета на Мисури в Съединени американски щати, напомня италианското издание „ Оупън онлайн “. Присъждането на премия за репортаж, включващ и шокиращата фотография с Шани Лук, поражда рецензии от страна на еврейската общественост. „ Отвратени и потресени сме “, разяснява в „ Екс “ Европейският еврейски конгрес – конгрес, сплотяващ 42 еврейски структури в Европа. Тази премия „ е освен демонстрация на цялостно неуважение на фамилията на Шани Лук, само че и на неуважение на останалите над 1200 жители, които бяха брутално убити от „ Хамас “ на 7 октомври “, се добавя в изказването. Полемиката подтиква уредниците на състезанието да разгласяват с изказване, в което прецизират, че са наградили един фотографски роман, от който е била и част фотографията с Шани Лук. Чрез премията не се е целяло открояването на едно събитие, а на цялостен един роман на последните вести в света, без значение какъв брой ужасяващи са те.
Породилата дискусия фотография е дело на палестинския публицист на свободна процедура Али Махмуд. Той работи за Асошиейтед прес и в деня на нападението споделя, че се е събудил от изстрели, до момента в който е бил Газа, незабавно е излязъл от вкъщи си с фотоапарат, с цел да документира протичащото се, разкрил е, че в разграничителната стена сред линията и Израел има дупка и е минал оттова на израелска територия, след което се е натъкнал на злокобните събития на фестивала „ Супернова “. Израел обаче твърди, че Махмуд е бил авансово осведомен от палестинските бойци за техните планове, последвал ги е и е снимал дейностите им с пропагандна цел. Махмуд отхвърля това.
Относно фотографията с Шани Лук, която бе отличена с американската премия, бащата на момичето – Нисим Лук, пази журито, взело решението за присъждането на оценката. „ Доволен съм, че тази фотография беше определена и отличена. Това е една от най-значимите фотоси през последните 50 години “, споделя Нисим Лук. Според него това е една фотография, която бележи човешката памет освен за събитията от 7 октомври, само че и за една цяла ера. „ След 100 години оня, който гледа какво се е случило тук, ще си каже неотложно: „ Това беше Шани “, добавя Нисим Лук, представен от „ Оупън онлайн “.
Амит Естер Бускила е родена през 1996 година в Ашдод в фамилията на евреи от марокански генезис. Тя е била обещаващ дизайнер и е обичала да готви, а фантазията ѝ е била да стане известна. Била е и на прослушване за израелското издание на „ Мастър началник “ малко преди да се озове на музикалния фестивал „ Супернова “. Оттам на 7 октомври тя съумява да се обади на чичо си Шимон по телефона. Разказва му, че се крие зад коли на кръстовище, докъдето се е добрала в опит да избяга от терористите, атакували фестивала. Младата жена споделя ужасена, че чува терористите да се доближават към нея. Последното, което чичо ѝ чува, е по какъв начин тя вика: „ Не, не, не “, а след това съумява да му прошепне, че го обича и връзката с нея прекъсва. Смята се, че Амит Естер Бускила е убита на място, а трупът ѝ е откаран в линията Газа, написа „ Таймс ъв Израел “.
Тялото ѝ е намерено на 17 май дружно с това на Шани Лук в тунел в Газа и върнато в Израел. Амит Естер Бускила е заровена на 19 май в Кириат Гат. На погребението родителите ѝ Меир и Илана и брат ѝ Сиел описаха, че до последно са мислели, че тя е жива и са се молили за различен завършек на нейната история.
Ноа Аргамани е родена през октомври 1997 година и само дете в фамилията на Яков и Лиора Аргамани. Майка ѝ е китайка от Ухан и китайското ѝ име е Ли Чунхун. Ноа Аргамани е студентка по осведомителни технологии и инженерство в университета „ Бен Гурион “ в Негев, а преди този момент е отбила наложителната си военна работа в израелските военноморски сили. Ноа Аргамани е дружно с приятеля си Авинатан Ор са на фестивала „ Супернова “ край кибуца Рейм, когато стартира офанзивата на „ Хамас “ на 7 октомври. В обществените мрежи на 8 октомври се завъртяха фрагменти, на които се вижда моментът, в който Ноа и приятелят ѝ са похитени от въоръжени мъже. Двамата са разграничени принудително, Ноа плаче, моли похитителите за прошка и е откарана с мотор в незнайна посока.
През последвалите месеци фамилията на Ноа Аргамани сходно на това на Шани Лук води акция за освобождение на израелските заложници в линията Газа. Майката на Ноа, която е диагностицирана с мозъчен израстък във заключителен етап, насочва апел да ѝ се даде опция да види за последно щерка си и моли президента на Съединени американски щати Джо Байдън да се намеси в тази тенденция. Новината за отвличането на Ноа Аргамани е необятно коментирана и в Китай, поради китайския генезис на майката на младата жена. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху насочва апел към китайския президент Си Цзинпин да се намеси за освобождението на Ноа.
Преди да бъде освободена от пленничество, Ноа се появява в два записа на „ Хамас “. През януари палестинското придвижване разгласява видео, на което се виждат Ноа Аргамани и още двама заложници, които приканват Израел да ги върне вкъщи. На идващия ден „ Хамас “ разгласява ново видео, в което Аргамани е сама и споделя, че останалите двама заложници са били убити в израелски въздушни удари. В края на май „ Хамас “ разгласява аудиозапис с гласа на Аргамани.
Младата жена е освободена на 8 юни дружно с още трима заложници, държани в две къщи в палестинския бежански лагер Нусейрат. В интервенцията по освобождението ѝ вземат участие израелските сили, Шин Бет и израелската полиция. Заложниците са откарани с хеликоптер до медицинския центъра " Шеба " за прегледи и там е открито, че са в релативно положително здраве, само че страдат от недохранване. Приятелят на Ноа остава в плен. Ноа е освободена в деня на рождения ден на татко си, който споделя, че това е най-големият подарък за него. Три седмици по-късно майката на Ноа умира. А Ноа се трансформира в гласа на заложниците, отвлечени в линията Газа. От изявленията и от разкази, които тя е направила пред близки на други заложници, излиза наяве, че тя е била местена от жилище в жилище в Газа. В даден миг с други заложнички е била робиня в първокласна вила, където е чистела и готвела, само че не е имала право да яде. Рядко е можела да се къпе. След преместването си оттова в различен апартамент тя е можела да излиза, само че охранявана и дегизирана като палестинка. По време на пленничеството е научила думи на арабски и е говорела с похитителите от името на други заложници. Самата Ноа отхвърля да е била бита от бойците на „ Хамас “, само че споделя, че е получила пострадвания по време на израелски въздушен удар по Газа.
След освобождението си Ноа Аргамани е поканена от израелския министър председател Бенямин Нетаняху да участва измежду почетните посетители на речта му в американския Конгрес през юли. Там той споделя историята на Ноа и младата жена е бурно приветствана от аудиторията, оповестява Си Би Ес Нюз. Но тя си навлича рецензии от други близки на заложници, че играе по свирката на Нетаняху, който не поставя задоволително старания за освобождението на пленените израелци.
През август Ноа и татко ѝ пътуват до Япония за среща с дипломати от страни от Г-7 като част от израелските старания повече хора да бъдат осведомени за ориста на заложниците, държани от „ Хамас “ в Газа.
В завършек на август Ноа породи дискусия, когато в медиите за завъртяха фрагменти от празненство, проведено във връзка освобождението ѝ и завръщането ѝ към естествения живот, написа „ Дейли експрес “. На фрагментите Ноа танцува с жълт бански и даже в даден миг се е качила на раменете на незнаен мъж. Тогава се появиха мнения, че държанието на Ноа е несвоевременно, изключително поради това, че нейният другар към момента е пленник. На празненството въпреки всичко Ноа декларира, че е тъжно това, че тържеството се състои в миг, в който израелските бойци не престават да са на бойното поле и към момента има над 100 израелски заложници в Газа, измежду които е и нейният другар Авинатан, който ѝ липсвал извънредно доста.
Хиба Абу Нада е палестинска поетеса и романистка, родена през юни 1991 година в Мека, в Саудитска Арабия, в фамилията на палестински бежанци. Впоследствие се реалокира да учи в линията Газа. Завършва биохимия в Ислямския университет и магистратура по клинично хранене от Университета „ Ал Азхар “ в Газа. Паралелно с това стартира да написа лирика. Публикува няколко стихосбирки. През 2017 година се появява и първия ѝ разказ, озаглавен „ Кислородът не е за мъртвите “. С него тя се класира на второ място в двадесетото издание на премията „ Шарджа “ за арабска креативност, присъждана от Обединените арабски емирства. Основните тематики, които вълнуват Хиба Абу Нада са справедливостта, правораздаването, протестите от Арабската пролет в Близкия изток, както и ориста на жителите на Газа и на палестинците като цяло.
След експлоадирането на войната в Газа Хиба Абу Нада стартира интензивно да поства в обществените мрежи послания, които се споделят и превеждат. В пост в „ Екс “ от 8 октомври, ден след нападението на „ Хамас “ против Южен Израел, довело незабавно до ответен огън от страна на израелските сили против Газа, Хиба Абу Нада написа: „ Нощта в Газа е тъмна с изключение на блясъка на ракетите, спокойна е с изключение на звука на бомбите, ужасяваща е с изключение на утешението на молитвите, черна е с изключение на светлината на мъчениците. Лека нощ, Газа “. А в пост от 18 октомври тя написа: „ Всеки от нас, в Газа, е очевидец или страдалец на освобождението. Всеки от нас чака да види в кой от двамата ще се трансформира там горе, при Бог. Ние към този момент сме почнали построяването на нов град в Рая “. Постът ѝ приключва с думите: „ В Рая новата Газа е свободна от блокада и се образува в този момент “.
Два дни по-късно, на 20 октомври Хиба Абу Нада умира в израелски въздушен удар, при който се оказва изумен домът ѝ в град Хан Юнис в южната част на линията Газа, показват уеб сайтът на френската Асоциация на университетските преподаватели в поддръжка на спазването на интернационалното право в Палестина. Информацията за гибелта на Хиба Абу Нада е оповестена и от литературното издание, основано в Ню Йорк, „ Литерари хъб “.
Палестинката Хеба Загу е жителка също на палестинския анклав. Тя е художничка, открояваща се с пейзажи от светите места на Йерусалим, изрисувани в ярки цветове и с портрети на палестинки, облечени в обичайни палестински одежди. Чрез тези произведения Хеба Загу изпраща обръщение на външния свят и е част от креативните му среди. Хеба Загу е учила изящни изкуства в Университета „ Ал Акса “ в Газа. Сред пейзажите ѝ се открояват такива на Стария град в Йерусалим, считан за трето свято място за исляма, защото там се намира джамията „ Ал Акса “. Сред пейзажите на Хеба Загу има и такива на Църквата на Рождество във Витлеем, която е скъпа на християните, тъй като на това място съгласно вярванията е роден Исус Христос. Женските портрети, които Хеба Загу рисува, се открояват с това, че в тях нарисуваните дами държат неведнъж гълъб, ключ или уд (вид струнен музикален инструмент). Гълъбът символизира мира, ключът – завръщането вкъщи, а удът – културата на предишното, споделя Хеба Загу в един от клиповете, в които в обществените мрежи тя показва творбите си и печели почитатели. Във видео, което Хеба Загу поства на 28 септември предходната година в ЮТюб, тя споделя: „ Ние всички знаем, че има напрежения и политически събития, които не са по никакъв начин елементарни в Газа. Рисувайки, аз се пробвам да показва всички отрицателни страсти и в същото време по този метод да се отърся от тях. Смятам изкуството за обръщение, което адресирам на външния свят, като давам по този метод израз на палестинската идея и на палестинската еднаквост “.
За Хеба Загу лутеранският духовник Митри Рахеб, създател на университета „ Дар ал Калима “ във Витлеем, профилиран в изкуствата и културата, споделя: „ Творчеството на Хеба Загу е доста всеприобщаващо. Много от нейните картини изобразяват църкви с кръстове и джамии с полумесеци. В творбите ѝ има и една в действителност женствена нотка. Тя е един доста специфичен създател “.
Хеба Загу умира при израелски въздушен удар в средата на предишния октомври. Две от децата ѝ – Адам и Махмуд, също са жертви на удара. Съпругът на Хеба Загу и другите им две деца оцеляват.
Тридесет и девет годишната Малак Матар е палестинска художничка и илюстратор на детски книги, родена в линията Газа през декември 1999 година в фамилията на някогашен палестински посланик и на учителка по британски език. Тя към момента не е навършила четвърт век, само че е претърпяла четири спора в анклава. Малак живее с родителите си в квартала Ремал на град Газа. Завършила политически науки и интернационалните връзки в университета „ Аядин “ в Истанбул. Печели виза за Англия, с цел да следва магистратура по изящни изкуства в университета „ Сентрал Сейнт Мартинс “ в Лондон. На 6 октомври предходната година тя отпътува от палестинския анклав през Аман за Лондон. Когато идва в английската столица научава, че войната още веднъж е избухнала в Газа.
През последващите месеци Малак живее непрекъснато в смут какво се случва с околните ѝ в Газа. Там тя има към 100 родственици. За някои от тях не знае дали са живи. За родния си квартал знае, че е опустошен. Малак Матар, която до този миг е рисувала в топли и ярки цветове, разказва, че войната е изпила цветовете от нея и в този момент тя рисува единствено в сиви, бели и черни тонове. Въз основа на фотоси, които околните ѝ изпращат по телефона или на разказите на оживели от войната в Газа, тя рисува картини, в които се открояват счупени детски играчки, измършавели деца, чували с трупове, дюшеци, влачени от разселените от спора палестинци. Малак Матар споделя, че в случай че творбите ѝ карат хората да се усещат зле, то значи тя е постигнала задачата си да нарисува войната. Същевременно споделя, че се усеща отговорна, че е оживяла на косъм от войната, до момента в който околните ѝ са в пъкъла.
Някои от творбите на Малак Матар в този момент са изложени в изложба „ Феруци “ в квартала Дорсодуро във Венеция, като част от съпътстващата стратегия на Венецианското биенале на изкуствата, чиято тематика тази година е „ Чужденци на всички места “, напомня " Ал Джазира ".
Вчера папа Франциск прикани 7 октомври тази година да бъде ден за молебствия и пост в памет на жертвите от офанзивата отпреди година. Всяка една от тези жертви има своя лична история. Всяка една от цивилните жертви във войната в Газа също има своя лична история. За мнозина протичащото се в Близкия изток си остава нереален спор, само че един взор към ориста на някои от жертвите и оживелите от 7 октомври и от последвалата война в Газа демонстрира ужаса на този спор. Следват няколко къси истории.
Шани Лук е родена през февруари 2001 година в Израел в фамилията на израелец и германка и има двойно израело-германско поданство. Тя живее в Тел Авив. Увлича се по музиката, фестивалите и най-много по изкуството на татуировките, което трансформира и в своя специалност. Шани е също по този начин и инфлуенсърка. На 7 октомври, когато „ Хамас “ нападна Южен Израел, Шани е с другар на музикалния фестивал „ Супернова “ в региона на кибуца Реим. Нападателите избиват там над 360 души, а към 40 души са отвлечени и откарани в линията Газа. Часове наред участници и фенове на фестивала се крият в покрайнините. Някои от тях се свързват с околните си по телефона, с цел да опишат за ужаса, в който са попаднали. Шани Лук също съумява да позвъни на майката си Рикарда и да ѝ опише, че се пробва да избяга, само че няма доста места, на които да се скрие, след което диалогът прекъсва. Часове по-късно в обществените мрежи се завърта видео, оповестено от палестински бойци, на което се вижда ужасяваща сцена. Въоръжени мъже седят в каросерията на пикап и притискат с краката си полуголо женско тяло, което наподобява безжизнено. Пикапът с тялото на полуголата жена обикаля по улиците на Газа, а мъжете в каросерията скандират: „ Аллах е популярен “, до момента в който поданици на града ги приветстват. Близки на Шани Лук разпознават една от татуировките ѝ и по този начин откриват, че това е нейното тяло. Родителите на момичето обаче са уверени, че Шани е жива. Но в края на октомври израелски екипи, претърсващи региона на нападението край кибуца Рейм, откриват части от човешки череп на пътя, водещ към мястото на фестивала „ Супернова “. Анализи удостоверяват, че това е откъс от черепа на Шани Лук и тогава правосъдни патолози стигат до извода, че тя е мъртва. А фамилията концентрира напъните си върху това нейното тяло да им бъде върнато. Роднини на Шани Лук се срещат с немската външна министърка Аналена Бербок и с немския канцлер Олаф Шолц, а също и с американски сенатори и с наследника на династията Кенеди – Робърт Кенеди-младши по време на акцията по търсене на тялото на младата жена.
Трупът на Шани Лук е открит на 17 май от израелските военни в тунел под линията Газа дружно с труповете на още трима заложници. Два дни по-късно тялото е заровено в селището Сригим в Централен Израел и на погребението участват стотици. Бащата на Шани Лук – Нисим, споделя за щерка си, че тя в никакъв случай не е вярвала, че на света има зло, тъй като е била свободолюбива. Той прибавя, че единственото, което го крепи в тази покруса, е, че преди гибелта си Шани е изглеждала щастлива на музикалния фестивал. Майката на Шани Лук – Рикарда, пък споделя, че всеобщото ликвидиране от 7 октомври не може да бъде целесъобразно с това, че е израз на палестинската опозиция, написа „ Таймс ъв Израел “.
Трагичната история на Шани Лук не свършва дотук. През пролетта фотография, показваща безжизненото тяло на Шани Лук в каросерията на пикапа с въоръжени палестинци, получава дружно с още фотоси от събитията от 7 октомври премията за фотографски роман на фотографския конкурс на Института по публицистика „ Рейнолдс “ към Университета на Мисури в Съединени американски щати, напомня италианското издание „ Оупън онлайн “. Присъждането на премия за репортаж, включващ и шокиращата фотография с Шани Лук, поражда рецензии от страна на еврейската общественост. „ Отвратени и потресени сме “, разяснява в „ Екс “ Европейският еврейски конгрес – конгрес, сплотяващ 42 еврейски структури в Европа. Тази премия „ е освен демонстрация на цялостно неуважение на фамилията на Шани Лук, само че и на неуважение на останалите над 1200 жители, които бяха брутално убити от „ Хамас “ на 7 октомври “, се добавя в изказването. Полемиката подтиква уредниците на състезанието да разгласяват с изказване, в което прецизират, че са наградили един фотографски роман, от който е била и част фотографията с Шани Лук. Чрез премията не се е целяло открояването на едно събитие, а на цялостен един роман на последните вести в света, без значение какъв брой ужасяващи са те.
Породилата дискусия фотография е дело на палестинския публицист на свободна процедура Али Махмуд. Той работи за Асошиейтед прес и в деня на нападението споделя, че се е събудил от изстрели, до момента в който е бил Газа, незабавно е излязъл от вкъщи си с фотоапарат, с цел да документира протичащото се, разкрил е, че в разграничителната стена сред линията и Израел има дупка и е минал оттова на израелска територия, след което се е натъкнал на злокобните събития на фестивала „ Супернова “. Израел обаче твърди, че Махмуд е бил авансово осведомен от палестинските бойци за техните планове, последвал ги е и е снимал дейностите им с пропагандна цел. Махмуд отхвърля това.
Относно фотографията с Шани Лук, която бе отличена с американската премия, бащата на момичето – Нисим Лук, пази журито, взело решението за присъждането на оценката. „ Доволен съм, че тази фотография беше определена и отличена. Това е една от най-значимите фотоси през последните 50 години “, споделя Нисим Лук. Според него това е една фотография, която бележи човешката памет освен за събитията от 7 октомври, само че и за една цяла ера. „ След 100 години оня, който гледа какво се е случило тук, ще си каже неотложно: „ Това беше Шани “, добавя Нисим Лук, представен от „ Оупън онлайн “.
Амит Естер Бускила е родена през 1996 година в Ашдод в фамилията на евреи от марокански генезис. Тя е била обещаващ дизайнер и е обичала да готви, а фантазията ѝ е била да стане известна. Била е и на прослушване за израелското издание на „ Мастър началник “ малко преди да се озове на музикалния фестивал „ Супернова “. Оттам на 7 октомври тя съумява да се обади на чичо си Шимон по телефона. Разказва му, че се крие зад коли на кръстовище, докъдето се е добрала в опит да избяга от терористите, атакували фестивала. Младата жена споделя ужасена, че чува терористите да се доближават към нея. Последното, което чичо ѝ чува, е по какъв начин тя вика: „ Не, не, не “, а след това съумява да му прошепне, че го обича и връзката с нея прекъсва. Смята се, че Амит Естер Бускила е убита на място, а трупът ѝ е откаран в линията Газа, написа „ Таймс ъв Израел “.
Тялото ѝ е намерено на 17 май дружно с това на Шани Лук в тунел в Газа и върнато в Израел. Амит Естер Бускила е заровена на 19 май в Кириат Гат. На погребението родителите ѝ Меир и Илана и брат ѝ Сиел описаха, че до последно са мислели, че тя е жива и са се молили за различен завършек на нейната история.
Ноа Аргамани е родена през октомври 1997 година и само дете в фамилията на Яков и Лиора Аргамани. Майка ѝ е китайка от Ухан и китайското ѝ име е Ли Чунхун. Ноа Аргамани е студентка по осведомителни технологии и инженерство в университета „ Бен Гурион “ в Негев, а преди този момент е отбила наложителната си военна работа в израелските военноморски сили. Ноа Аргамани е дружно с приятеля си Авинатан Ор са на фестивала „ Супернова “ край кибуца Рейм, когато стартира офанзивата на „ Хамас “ на 7 октомври. В обществените мрежи на 8 октомври се завъртяха фрагменти, на които се вижда моментът, в който Ноа и приятелят ѝ са похитени от въоръжени мъже. Двамата са разграничени принудително, Ноа плаче, моли похитителите за прошка и е откарана с мотор в незнайна посока.
През последвалите месеци фамилията на Ноа Аргамани сходно на това на Шани Лук води акция за освобождение на израелските заложници в линията Газа. Майката на Ноа, която е диагностицирана с мозъчен израстък във заключителен етап, насочва апел да ѝ се даде опция да види за последно щерка си и моли президента на Съединени американски щати Джо Байдън да се намеси в тази тенденция. Новината за отвличането на Ноа Аргамани е необятно коментирана и в Китай, поради китайския генезис на майката на младата жена. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху насочва апел към китайския президент Си Цзинпин да се намеси за освобождението на Ноа.
Преди да бъде освободена от пленничество, Ноа се появява в два записа на „ Хамас “. През януари палестинското придвижване разгласява видео, на което се виждат Ноа Аргамани и още двама заложници, които приканват Израел да ги върне вкъщи. На идващия ден „ Хамас “ разгласява ново видео, в което Аргамани е сама и споделя, че останалите двама заложници са били убити в израелски въздушни удари. В края на май „ Хамас “ разгласява аудиозапис с гласа на Аргамани.
Младата жена е освободена на 8 юни дружно с още трима заложници, държани в две къщи в палестинския бежански лагер Нусейрат. В интервенцията по освобождението ѝ вземат участие израелските сили, Шин Бет и израелската полиция. Заложниците са откарани с хеликоптер до медицинския центъра " Шеба " за прегледи и там е открито, че са в релативно положително здраве, само че страдат от недохранване. Приятелят на Ноа остава в плен. Ноа е освободена в деня на рождения ден на татко си, който споделя, че това е най-големият подарък за него. Три седмици по-късно майката на Ноа умира. А Ноа се трансформира в гласа на заложниците, отвлечени в линията Газа. От изявленията и от разкази, които тя е направила пред близки на други заложници, излиза наяве, че тя е била местена от жилище в жилище в Газа. В даден миг с други заложнички е била робиня в първокласна вила, където е чистела и готвела, само че не е имала право да яде. Рядко е можела да се къпе. След преместването си оттова в различен апартамент тя е можела да излиза, само че охранявана и дегизирана като палестинка. По време на пленничеството е научила думи на арабски и е говорела с похитителите от името на други заложници. Самата Ноа отхвърля да е била бита от бойците на „ Хамас “, само че споделя, че е получила пострадвания по време на израелски въздушен удар по Газа.
След освобождението си Ноа Аргамани е поканена от израелския министър председател Бенямин Нетаняху да участва измежду почетните посетители на речта му в американския Конгрес през юли. Там той споделя историята на Ноа и младата жена е бурно приветствана от аудиторията, оповестява Си Би Ес Нюз. Но тя си навлича рецензии от други близки на заложници, че играе по свирката на Нетаняху, който не поставя задоволително старания за освобождението на пленените израелци.
През август Ноа и татко ѝ пътуват до Япония за среща с дипломати от страни от Г-7 като част от израелските старания повече хора да бъдат осведомени за ориста на заложниците, държани от „ Хамас “ в Газа.
В завършек на август Ноа породи дискусия, когато в медиите за завъртяха фрагменти от празненство, проведено във връзка освобождението ѝ и завръщането ѝ към естествения живот, написа „ Дейли експрес “. На фрагментите Ноа танцува с жълт бански и даже в даден миг се е качила на раменете на незнаен мъж. Тогава се появиха мнения, че държанието на Ноа е несвоевременно, изключително поради това, че нейният другар към момента е пленник. На празненството въпреки всичко Ноа декларира, че е тъжно това, че тържеството се състои в миг, в който израелските бойци не престават да са на бойното поле и към момента има над 100 израелски заложници в Газа, измежду които е и нейният другар Авинатан, който ѝ липсвал извънредно доста.
Хиба Абу Нада е палестинска поетеса и романистка, родена през юни 1991 година в Мека, в Саудитска Арабия, в фамилията на палестински бежанци. Впоследствие се реалокира да учи в линията Газа. Завършва биохимия в Ислямския университет и магистратура по клинично хранене от Университета „ Ал Азхар “ в Газа. Паралелно с това стартира да написа лирика. Публикува няколко стихосбирки. През 2017 година се появява и първия ѝ разказ, озаглавен „ Кислородът не е за мъртвите “. С него тя се класира на второ място в двадесетото издание на премията „ Шарджа “ за арабска креативност, присъждана от Обединените арабски емирства. Основните тематики, които вълнуват Хиба Абу Нада са справедливостта, правораздаването, протестите от Арабската пролет в Близкия изток, както и ориста на жителите на Газа и на палестинците като цяло.
След експлоадирането на войната в Газа Хиба Абу Нада стартира интензивно да поства в обществените мрежи послания, които се споделят и превеждат. В пост в „ Екс “ от 8 октомври, ден след нападението на „ Хамас “ против Южен Израел, довело незабавно до ответен огън от страна на израелските сили против Газа, Хиба Абу Нада написа: „ Нощта в Газа е тъмна с изключение на блясъка на ракетите, спокойна е с изключение на звука на бомбите, ужасяваща е с изключение на утешението на молитвите, черна е с изключение на светлината на мъчениците. Лека нощ, Газа “. А в пост от 18 октомври тя написа: „ Всеки от нас, в Газа, е очевидец или страдалец на освобождението. Всеки от нас чака да види в кой от двамата ще се трансформира там горе, при Бог. Ние към този момент сме почнали построяването на нов град в Рая “. Постът ѝ приключва с думите: „ В Рая новата Газа е свободна от блокада и се образува в този момент “.
Два дни по-късно, на 20 октомври Хиба Абу Нада умира в израелски въздушен удар, при който се оказва изумен домът ѝ в град Хан Юнис в южната част на линията Газа, показват уеб сайтът на френската Асоциация на университетските преподаватели в поддръжка на спазването на интернационалното право в Палестина. Информацията за гибелта на Хиба Абу Нада е оповестена и от литературното издание, основано в Ню Йорк, „ Литерари хъб “.
Палестинката Хеба Загу е жителка също на палестинския анклав. Тя е художничка, открояваща се с пейзажи от светите места на Йерусалим, изрисувани в ярки цветове и с портрети на палестинки, облечени в обичайни палестински одежди. Чрез тези произведения Хеба Загу изпраща обръщение на външния свят и е част от креативните му среди. Хеба Загу е учила изящни изкуства в Университета „ Ал Акса “ в Газа. Сред пейзажите ѝ се открояват такива на Стария град в Йерусалим, считан за трето свято място за исляма, защото там се намира джамията „ Ал Акса “. Сред пейзажите на Хеба Загу има и такива на Църквата на Рождество във Витлеем, която е скъпа на християните, тъй като на това място съгласно вярванията е роден Исус Христос. Женските портрети, които Хеба Загу рисува, се открояват с това, че в тях нарисуваните дами държат неведнъж гълъб, ключ или уд (вид струнен музикален инструмент). Гълъбът символизира мира, ключът – завръщането вкъщи, а удът – културата на предишното, споделя Хеба Загу в един от клиповете, в които в обществените мрежи тя показва творбите си и печели почитатели. Във видео, което Хеба Загу поства на 28 септември предходната година в ЮТюб, тя споделя: „ Ние всички знаем, че има напрежения и политически събития, които не са по никакъв начин елементарни в Газа. Рисувайки, аз се пробвам да показва всички отрицателни страсти и в същото време по този метод да се отърся от тях. Смятам изкуството за обръщение, което адресирам на външния свят, като давам по този метод израз на палестинската идея и на палестинската еднаквост “.
За Хеба Загу лутеранският духовник Митри Рахеб, създател на университета „ Дар ал Калима “ във Витлеем, профилиран в изкуствата и културата, споделя: „ Творчеството на Хеба Загу е доста всеприобщаващо. Много от нейните картини изобразяват църкви с кръстове и джамии с полумесеци. В творбите ѝ има и една в действителност женствена нотка. Тя е един доста специфичен създател “.
Хеба Загу умира при израелски въздушен удар в средата на предишния октомври. Две от децата ѝ – Адам и Махмуд, също са жертви на удара. Съпругът на Хеба Загу и другите им две деца оцеляват.
Тридесет и девет годишната Малак Матар е палестинска художничка и илюстратор на детски книги, родена в линията Газа през декември 1999 година в фамилията на някогашен палестински посланик и на учителка по британски език. Тя към момента не е навършила четвърт век, само че е претърпяла четири спора в анклава. Малак живее с родителите си в квартала Ремал на град Газа. Завършила политически науки и интернационалните връзки в университета „ Аядин “ в Истанбул. Печели виза за Англия, с цел да следва магистратура по изящни изкуства в университета „ Сентрал Сейнт Мартинс “ в Лондон. На 6 октомври предходната година тя отпътува от палестинския анклав през Аман за Лондон. Когато идва в английската столица научава, че войната още веднъж е избухнала в Газа.
През последващите месеци Малак живее непрекъснато в смут какво се случва с околните ѝ в Газа. Там тя има към 100 родственици. За някои от тях не знае дали са живи. За родния си квартал знае, че е опустошен. Малак Матар, която до този миг е рисувала в топли и ярки цветове, разказва, че войната е изпила цветовете от нея и в този момент тя рисува единствено в сиви, бели и черни тонове. Въз основа на фотоси, които околните ѝ изпращат по телефона или на разказите на оживели от войната в Газа, тя рисува картини, в които се открояват счупени детски играчки, измършавели деца, чували с трупове, дюшеци, влачени от разселените от спора палестинци. Малак Матар споделя, че в случай че творбите ѝ карат хората да се усещат зле, то значи тя е постигнала задачата си да нарисува войната. Същевременно споделя, че се усеща отговорна, че е оживяла на косъм от войната, до момента в който околните ѝ са в пъкъла.
Някои от творбите на Малак Матар в този момент са изложени в изложба „ Феруци “ в квартала Дорсодуро във Венеция, като част от съпътстващата стратегия на Венецианското биенале на изкуствата, чиято тематика тази година е „ Чужденци на всички места “, напомня " Ал Джазира ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ