Четирите големи битки за бюджета на ЕС
След Брекзит свадите за пари в ЕС27 ще бъдат с към 13 милиарда евро годишно по-болезнени, откакто Англия отвори дупка в евробюджета след 2020 година
Очертават се дълги полемики за финансите в съюза след напускането на Обединеното кралство през март 2019 година Еврокомисията ще започва дебатите за бюджета през май тази година и чака да реализира съглашение в границите на амбициозните 12 месеца, в случай, че предходният сходен рунд от договаряния лиши съвсем две години.
Има четири области в така наречен " многогодишна финансова рамка “, в които борбите могат да се окажат най-ожесточени.
Единият %
Дупката в бюджета на Европейски Съюз след Брекзит се прави оценка на към 12-13 милиарда евро годишно.
Брюксел се надява да компенсира разликата по едно и също време посредством покачване на постъпленията и посредством редуциране на разноски в съответствие 50:50.
Покачването на приходите евентуално ще бъде най-спорната мярка от позиция на страните, които са чисти вносители в европейския бюджет и които са в това време най-големите страни членки – Франция и Германия. Да се отделят повече пари за евробюджета значи да се прескочи наложеният от държавните управления таван на евровноската от 1% от брутния народен приход – граница, която е гневно защитавана в Берлин.
Според ръководителя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обаче въпросният 1% се равнява на цената на едно кафе дневно за европейския поданик, а " Европа коства повече от едно кафе дневно “.
Пари, само че под изискване
Бюджетните борби неизбежно стигат до конфликти сред по-богатите страни - чисти вносители в европейския бюджет, и по-бедните, които са чисти получатели.
Водена от финансови съображения, политиката може да стане даже по-порочна, в случай че вносителите употребяват финансови причини, с цел да накарат проблематични страни членки като Полша и Унгария да влязат в правата линия.
В изявление от ноември, адресирано към Будапеща, френският президент Еманюел Макрон нападна обособени държавни управления за " похищение “ на еврофондове, които служели на национални цели като да вземем за пример финансиране на вътрешни данъчни пробиви. Критерии като господство на закона могат също да бъдат ясно обвързани с кохезионните фондове, основани с цел да подкрепят развиването на по-бедните страни.
Времева рамка
Новият бюджет ще е в действие от 2021 година за най-малко пет години, само че към момента няма консенсус по въпроса какъв брой дълъг интервал той би трябвало да покрива.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер поддържа съществуващата 7-годишна рамка.
Според отчет на Европейския парламент обаче бъдещето е на 5-годишните бюджети. В документа се акцентира, че те би трябвало да съответстват с 5-годишния политически цикъл в Европейски Съюз, повишавайки демократичната легитимност и давайки на политиците повече еластичност да реагират при незабавни обстановки.
Европривилегията
Критиците на структурата на бюджета на Европейски Съюз постоянно са се сблъсквали с неговата липса на упоритост. " Реликва “ е думата, с която един авторитетен отчет разказа европейския фиск през далечната 2003 година
Но пространството, в което парите несъмнено по-добре отразяват действителността, е еврозоната. Политиците имат необятно единодушие към потребността да се отделят бюджетни средства, с цел да се отбрани единната валута от икономическите шокове.
Еврокомисията желае новата многогодишна финансова рамка да има специфична " стабилизационна “ роля за държавните управления от еврозоната във времена на потребност. Председателят Жан Клод Юнкер към този момент предизвести страните отвън еврото, че ще изгубят финансово, в случай че стоят отвън паричния съюз. Марио Сентено, новият президент на еврогрупата, също поддържа основаването на " нови принадлежности за адресиране на икономическите спадове и непредвидени условия “.
Целият този фокус на бъдещия бюджет върху еврозоната заплашва да свие " парчето от тортата “ за страните отвън нея.
Очертават се дълги полемики за финансите в съюза след напускането на Обединеното кралство през март 2019 година Еврокомисията ще започва дебатите за бюджета през май тази година и чака да реализира съглашение в границите на амбициозните 12 месеца, в случай, че предходният сходен рунд от договаряния лиши съвсем две години.
Има четири области в така наречен " многогодишна финансова рамка “, в които борбите могат да се окажат най-ожесточени.
Единият %
Дупката в бюджета на Европейски Съюз след Брекзит се прави оценка на към 12-13 милиарда евро годишно.
Брюксел се надява да компенсира разликата по едно и също време посредством покачване на постъпленията и посредством редуциране на разноски в съответствие 50:50.
Покачването на приходите евентуално ще бъде най-спорната мярка от позиция на страните, които са чисти вносители в европейския бюджет и които са в това време най-големите страни членки – Франция и Германия. Да се отделят повече пари за евробюджета значи да се прескочи наложеният от държавните управления таван на евровноската от 1% от брутния народен приход – граница, която е гневно защитавана в Берлин.
Според ръководителя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обаче въпросният 1% се равнява на цената на едно кафе дневно за европейския поданик, а " Европа коства повече от едно кафе дневно “.
Пари, само че под изискване
Бюджетните борби неизбежно стигат до конфликти сред по-богатите страни - чисти вносители в европейския бюджет, и по-бедните, които са чисти получатели.
Водена от финансови съображения, политиката може да стане даже по-порочна, в случай че вносителите употребяват финансови причини, с цел да накарат проблематични страни членки като Полша и Унгария да влязат в правата линия.
В изявление от ноември, адресирано към Будапеща, френският президент Еманюел Макрон нападна обособени държавни управления за " похищение “ на еврофондове, които служели на национални цели като да вземем за пример финансиране на вътрешни данъчни пробиви. Критерии като господство на закона могат също да бъдат ясно обвързани с кохезионните фондове, основани с цел да подкрепят развиването на по-бедните страни.
Времева рамка
Новият бюджет ще е в действие от 2021 година за най-малко пет години, само че към момента няма консенсус по въпроса какъв брой дълъг интервал той би трябвало да покрива.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер поддържа съществуващата 7-годишна рамка.
Според отчет на Европейския парламент обаче бъдещето е на 5-годишните бюджети. В документа се акцентира, че те би трябвало да съответстват с 5-годишния политически цикъл в Европейски Съюз, повишавайки демократичната легитимност и давайки на политиците повече еластичност да реагират при незабавни обстановки.
Европривилегията
Критиците на структурата на бюджета на Европейски Съюз постоянно са се сблъсквали с неговата липса на упоритост. " Реликва “ е думата, с която един авторитетен отчет разказа европейския фиск през далечната 2003 година
Но пространството, в което парите несъмнено по-добре отразяват действителността, е еврозоната. Политиците имат необятно единодушие към потребността да се отделят бюджетни средства, с цел да се отбрани единната валута от икономическите шокове.
Еврокомисията желае новата многогодишна финансова рамка да има специфична " стабилизационна “ роля за държавните управления от еврозоната във времена на потребност. Председателят Жан Клод Юнкер към този момент предизвести страните отвън еврото, че ще изгубят финансово, в случай че стоят отвън паричния съюз. Марио Сентено, новият президент на еврогрупата, също поддържа основаването на " нови принадлежности за адресиране на икономическите спадове и непредвидени условия “.
Целият този фокус на бъдещия бюджет върху еврозоната заплашва да свие " парчето от тортата “ за страните отвън нея.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ