След Брекзит Иван Кръстев публикува през 2017 г. After Europe

След Брекзит Иван Кръстев разгласява през 2017 година After Europe - остра книга за провокациите пред Европейския съюз, който е застрашен от разпад. Осем години по-късно българският политолог, един от водещите специалисти по постсъветското пространство и европейската динамичност, счита, че сме навлезли в " постлибералната ера ".

" Този ​​повратен миг настава, когато демократичният консенсус изчезне, когато нелиберализмът може да бъде намерено изразен. Вече сме там ", изяснява той.

Обречен ли е Европейският съюз вследствие на това? Иван Кръстев предлага своята позиция в завладяващо изявление за френския вестник L'Express.

L'EXPRESS: Точно преди една година Доналд Тръмп завоюва президентските избори в Съединени американски щати за повторно. Как оценявате този исторически миг?

ИВАН КРЪСТЕВ: Когато Доналд Тръмп влезе за първи път в Белия дом, мнозина го сметнаха за щастлива случайност. През 2015 година, когато полската партия " Право и правдивост " (PiS) победи на изборите, есеистът Адам Михник изобретателно означи: " Понякога красивата жена губи разсъдъка си и си ляга с непрокопсаник ". 

Очевидно е, че сходен разбор към този момент не е настоящ през днешния ден. Светът претърпява гражданска война. В Съединените щати Доналд Тръмп е нейното лице, само че не и неин водач. Ако създадем крачка обратно, можем ясно да забележим края на избрана ера - стопански, софтуерно и геополитически - с възхода на Китай и завръщането на войната в Европа. В прочут смисъл европейците бяха минимум готови за това, тъй като се усещаха удобно в остарелия свят. Много се говореше за " Края на историята " (Бел. ред - американският политолог Франсис Фукуяма разгласява " Краят на историята ", в която предсказва триумфа на демократичния и демократичен модел).

В последна сметка ние интернализирахме това пояснение, разглеждайки личните си политически системи по неисторически метод, уверени, че демократичната народна власт е универсална. Никога не ни е хрумвало, че тя евентуално е изключение, че няколко фактора са съвпаднали, с цел да я създадат допустима. Сега, когато Америка мина на другата страна, инцидентният темперамент на последните тридесет години става явен

L'EXPRESS: Какво определение бихте дали на " политическото животно " Тръмп?

ИВАН КРЪСТЕВ: Доналд Тръмп постоянно е описван като националист. Но националистите са захласнати от историята; те мислят в термините на епохи и желаят да бъдат запомнени по избран метод. Тръмп e друг в това отношение. Ако политическият егоизъм имаше режим, той сигурно щеше да бъде негов представител. Той не се интересува нито от тези, които са били преди него, нито от това по какъв начин ще бъде запомнен.

Той желае всичко, незабавно. Помолих изкуствения разсъдък - уповавам се, че не ме лъже! - да съпостави речите, произнесени през последните двадесет години от Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп, честотата, с която загатват тяхното завещание, и по какъв начин биха желали да бъдат запомнени. Президентите на Русия и Китай са захласнати от този въпрос. Правят съпоставения, описват вицове...

Разбира се, Тръмп желае да бъде запомнен, само че има вяра, че най-важното е какво си постигнал в живота. От тази позиция той не се интересува от бъдещето. Има нещо от " Последният човек " в него. Европейците се затрудняват да схванат тази политическа особеност.

L'EXPRESS: На Стария континент има няколко водачи, които много наподобяват на Доналд Тръмп...

ИВАН КРЪСТЕВ: Те са обединени, по-специално, от манията за възмездие. Не е инцидентно, че в Европа множеството политически водачи, свързани с Тръмп - Роберт Фицо в Словакия, Виктор Орбан в Унгария, Андрей Бабиш в Чехия - се завърнаха след предходен престой във властта. Те бяха възмутени от метода, по който са били третирани след напускането на поста. Тогава отмъщението става централно. Доналд Тръмп е толкоз злопаметен - спомнете си погребението на Чарли Кърк, където " обичайните " християни, като вдовицата му, дадоха амнистия, само че Тръмп не.

Забравили сме за какво исторически видяно направихме толкоз доста, с цел да ограничим отмъщението. Това беше едно от най-големите достижения на демокрацията. В демокрацията печелиш малко, само че и губиш малко. Когато загубиш избори, не губиш живота си, свободата си или имуществото си. Изведнъж цялата тази парадигма се трансформира.

Живеем в ера, в която политическата поляризация е толкоз мощно изразена в страни като Съединените щати и Полша, че хората са уверени, че правосъдната система, сходно на централните банки или основните обществени институции, не е самостоятелна. В подобен климат е доста мъчно да бъде възпряна политическата жадност за възмездие.

L' EXPRESS: Движението " Мага " ( " Направи Америка още веднъж велика " ) работи неуморно, с цел да обърне Европа към своята идеология. Как си обяснявате този " транснационален шовинизъм "?

ИВАН КРЪСТЕВ: Трябва да разграничим Тръмп от придвижването " Мага ". Доналд Тръмп се показа пред света като политик, който се е отказал от идеологията. Митата са отличен образец. Неговото обръщение: " Не ме интересува естеството на вашата политическа система. Единственото нещо, което има значение за мен, е вашият търговски баланс със Съединените щати. " Този дискурс е в цялостно несъгласие с класическата демократична концепция, че главният спор е сред демокрациите и властническите режими.

Що се отнася до Европа, Тръмп постоянно е таял злост към немските коли да вземем за пример, само че не мисля, че има доста ясна стратегическа визия за това каква Европа желае. За разлика от него, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс и неговите сътрудници имат съответна стратегия. Първо, те имат вяра, че Европа ще преживее същото като Съединените щати през идващите пет до 10 години, а точно, че крайнодесните партии ще завоюват идващите избори.

Мнозина съпоставят речта на Ванс в Мюнхен с Мюнхенската конференция от 1938 година Мисля по-скоро, че той се обърна към Европа по същия метод, както Горбачов през 1989 година пред Европейския парламент в Страсбург, сигнализирайки за промяна на караула. Второ, водачите на " Мага " имат мощен цивилизационен шовинизъм, доста по-изразен от този на Тръмп. Тези хора имат вяра, че белите християни по целия свят са в заплаха и че " конфликтът " към този момент не е сред демокрацията и авторитаризма, не е конфликт на велики сили, а конфликт на цивилизации.

Основната им грижа е възобновяване на западната цивилизация. Това е значимо, тъй като визира чувствителни въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати. До 40-те и 50-те години на предишния век Западът беше доста по-културно консенсусен, повсеместен и учреден на римската история. До 60-те години на предишния век латинският беше най-широко преподаваният " непознат " език в американските учебни заведения. По този метод историята на античен Рим в действителност е положила тази обща историческа основа.

L'EXPRESS: Промени ли Студената война обстановката?

ИВАН КРЪСТЕВ: По време на Студената война Западът стана синоним на " свободния свят " с всички произлизащи от това промени. Визията за Съединените щати значително се основаваше на спора им със руския комунизъм. Джазът и нереалната живопис се трансфораха в политически и културни оръжия, употребявани за поощряване на свободата на изложение и американския модел в изискванията на интелектуална цензура.

Постепенно Западът загуби своите културни определящи характеристики; той към този момент не се дефинира от белите християни, а стана надалеч по-прогресивен. Десницата на Мага се стреми да възкреси остарялата версия на Запада, учредена на това бяло християнство. Любопитно е, че те употребяват език, доста сходен на този на антиколониалните придвижвания от 60-те и 70-те години на предишния век, потвърждавайки, че съставляват " коренното население ".

В този подтекст става по-ясно за какво поддръжниците на Мага не подлагат на критика Русия и Путин. За тях Русия може да бъде съдружник точно тъй като е консервативна, бяла и християнска. Следователно войната би трябвало да завърши допустимо най-бързо. Ако Украйна би трябвало да заплати цената за единството на Запада, дано бъде по този начин.

L'EXPRESS: Може ли Германия да се трансформира в " европейска лаборатория " за придвижването Мага?

ИВАН КРЪСТЕВ: През 2018 година Стив Банън към този момент се опита да се вгради в Европа, като сътвори " Движението " - националистическа фондация, основана в Брюксел, целяща да сплоти десни и крайнодесни партии. Той се срещна с Матео Салвини, Марин льо Пен, Виктор Орбан и Найджъл Фараж. Но напъните му се оказаха несполучливи, отхвърлени по-специално от немската партия " Алтернатива за Германия ".

Когато Илън Мъск пое тази задача, посланието му беше ясно: в случай че желаете да измененията Европа, би трябвало да измененията Германия. По този метод той се опита да повлияе на резултатите от изборите в интерес на " Алтернатива за Германия ". Според мен сме очевидци на завръщането на немския въпрос. От една страна, Европа не може да бъде върховен и самостоятелен състезател в икономическите и политическите въпроси без мощна Германия, изключително във военно отношение.

От друга страна, комбинацията от мечтаната милитаризация на Германия и възхода на " Алтернатива за Германия " повдига сложен въпрос: може ли Европа да съществува взаимно с тежко въоръжена Германия, водена от крайната десница?

L'EXPRESS: На 22 май девет европейски държавни и държавни глави, от крайнодясната италианка Джорджия Мелони до социалдемократката Мете Фредериксен в Дания, подписаха отворено писмо, призоваващо за преосмисляне на " тълкуването на Европейската спогодба за правата на индивида ". Виждате ли това като знак за нормализиране на нелибералните политики?

ИВАН КРЪСТЕВ: Абсолютно. В реалност, зад възходящата политическа поляризация в Европа се крие доближаване на позициите по редица въпроси, изключително във връзка с имиграцията. Основното разделяне сред партиите в този момент се отнася до отношението към хората, които към този момент се намират в страната. Никоя партия към този момент не се застъпва за отворени граници, както беше през 2015 година

Дебатът за границите в този момент е въпрос на консенсус. Това изместване надясно, съгласно мен, се дължи на дълбока смяна: 25 години след края на Студената война, когато Европа гледаше към света, главният въпрос беше: по какъв начин можем да го трансформираме? Как другите могат да станат като нас?

Днес сме очевидци на цялостен поврат, при който хората си задават противоположния въпрос: Как да не " им " позволим да " ни " трансформират? Често се майтапя, че сме се трансформирали от мисионери в монаси, уединени зад стените на личния си манастир.

L'EXPRESS: Как си обяснявате възхода на антилиберализма?

ИВАН КРЪСТЕВ: Не мисля, че можем да разберем какво се случва, в случай че работим с класическите категории: народна власт против авторитаризъм. Повечето от водачите, които обсъждахме, бяха определени от народа. Веднъж пристигнали на власт, те се насочват към нещо друго, само че това не е авторитаризма от началото на 20-ти век. Това, което характеризира нашата ера, е на първо място рецесията на демократичните партии и самата идея за надзор и баланс. Свидетели сме на огромна консолидация на властта, както икономическа, по този начин и политическа.

В същото време елитът губи интерес към елементарните хора. По време на Студената война човешкият капитал беше от решаващо значение по няколко аргументи: хората бяха нужни като бойци, данъкоплатци и гласоподаватели. Днес, поради метода, по който се водят войните, и темпото на софтуерния прогрес, ще има все по-малка потребност от мъже на фронтовата линия. С появяването на изкуствения разсъдък работната мощ също се трансформира коренно.

Същото важи и за правото на глас: в границите на Европейски Съюз доста въпроси към този момент не могат да бъдат решени на национално равнище. Парадоксално, през тази демократична ера жителите получиха повече права, само че изгубиха власт. Един от обичаните ми социолози, Алберт О. Хиршман, немски еврейски мъдрец, емигрирал в Съединените щати през 1940 година, е имал една фикс идея: да потвърди, че е допустимо да се съмняваш и да действаш по едно и също време.

Той написва доста къса, само че фундаментална книга, озаглавена " Изход, глас и преданост ": Отговори на упадъка във компаниите, организациите и страните " (1970). В нея той разказва по какъв начин хората реагират, когато стартират да не харесват метода, по който действа дадена организация, компания или страна. Той вярвал, че действаме доста друго като консуматори и като жители. Като консуматор, в случай че моята Кока-Кола стартира да има по-лош усет, няма да пиша писма до компанията; ще си купя Пепси и в случай че Кока-Кола е задоволително интелигентна, те ще схванат посланието и ще подобрят продуктите си. Това е тактиката на " бягството ".

Но съгласно Хиршман има някои неща, от които не може да се избяга: фамилията, политическата партия, нацията. В тези случаи хората нямат различен избор, с изключение на да заявят гласа си, като се включат в политическия живот, пишат писма и вървят на демонстрации. Страхувам се, че " бягството " ще се трансформира в нашия повсеместен метод на деяние. Защото бягството е доста по-лесно от мобилизацията и опитите да се убедят другите.

L'EXPRESS: Не избират ли от ден на ден и повече жители това " огромно бягство ", като сменят страната си или се отдръпват в персоналната си сфера, под формата на хипериндивидуализъм?

ИВАН КРЪСТЕВ: Това е явна наклонност, само че следим и контрадвижение. Някои се усещат толкоз изгубени в това общество, че се стремят да се извърнат към общността. Освен това някои крайнодесни придвижвания притеглят хора, на които им липсва възприятие за общественост. Разбира се, това е доста характерна общественост, която има общи черти с придвижването " völkisch ", появило се в Германия в края на 19 век, което се застъпваше за отбраната на " немската раса " под боязън от изгубване. (бел. ред: концепциите му въодушевяват нацизма).

Поведението на гласоподавателите се е трансформирало фрапантно от времето на Хиршман. Днес гласоподавателите работят като консуматори. Можете да отидете в магазин, да си купите рокля и да я върнете в границите на 24 или 48 часа, без да се постанова да се оправдавате. Просто тъй като към този момент не ви харесва. Следователно, никой избор не е в действителност екзистенциален; всичко може да бъде преосмислено и решено още веднъж. Това визира доста неща: какво желаеме да учим, работата ни, приложенията за запознанства и така нататък

Това голям брой от варианти е изтощително и провокира тревога. Вече не избираме, а сортираме. Според мен нещо сходно се случва и в политическата сфера. Преди, когато хората сменяха политически партии, това беше покруса, като овакантяване на страната. В днешно време промяната на политическата принадлежност е станала нещо всекидневно.

В България 80% от популацията е трансформирало вота си през последните 15 до 20 години. През този интервал една партия, основана по-малко от година преди изборите, е печелила три пъти. Постоянно търсим нещо ново. Това е логиката на пазара. Но политиката не би трябвало да действа по този начин.

L'EXPRESS: Как виждате бъдещето на Европа, поради тези трендове?

ИВАН КРЪСТЕВ: Европа е тласкана да одобри една барикадна еднаквост, тъй като всички останали страни са тръгнали в тази посока. Но това не е мъчно, защото не е заложено в нейното ДНК. От една страна, Европейски Съюз в никакъв случай няма да бъде национална държава; езикът е прекомерно значим детайл. Невъзможно е да се води демократична политика, учредена на превод. Защото езикът носи доста повече от думи; той е просвета, исторически опит... От друга страна, Европейски Съюз не може изцяло да обърне курса си.

Икономическият шовинизъм е безмислен; даже страни като Франция или Германия не са задоволително огромни, с цел да го поддържат. Следователно, този вид икономическо пространство явно е належащо за оцеляване. Крайнодесните схващат това отлично; в действителност те са претърпели огромна промяна в това отношение. Между 2015 и 2017 година Унгария мечтаеше да напусне Европейски Съюз. След това се случи Брекзит. Той обаче не беше кой знае какъв триумф. Така че тези партии обърнаха курса си.

Днес фокусът към този момент не е върху напускането на Европейски Съюз, а върху смяната му от вътрешната страна. Унгарският образец е много забавен. Премиерът Виктор Орбан може да се бори с Брюксел в медиите, потвърждавайки, че Европейският съюз се е трансформирал в Съветския съюз, само че Унгария е последната страна, която желае да напусне Европейски Съюз! Приятелството му с Владимир Путин постоянно е обект на мнения, само че в реалност Орбан разчита най-вече на Китай. И за това той безусловно се нуждае от Европейски Съюз.

През последните 30 години почти 40% от китайските вложения в Европа са били в Унгария, основно тъй като Орбан е единственият европейски водач, който се опълчва на антикитайската политика. Следователно той продава правото си на несъгласие на Пекин. Но с цел да направи това, той се нуждае от европейския обединен пазар. В противоположен случай, за какво Китай би вложил в Унгария, страна с 10 милиона поданици и дребен географски интерес?

L'EXPRESS: Някой може да си намерения, че войната в Украйна ще укрепи Европейския съюз. Реалността обаче е по-сложна...

ИВАН КРЪСТЕВ: Когато войната избухна, породи сериозен спор сред Изтока и Запада, защото източноевропейските страни, изключително тези на фронтовата линия, бяха доста по-критични към Русия, обвинявайки Германия и Франция в доверчивост. С течение на времето стана ясно, че този спор не разделя Източна и Западна Европа.

По-скоро разделянето се задълбочи в самия Изток, по границите на някогашните империи. Държавите, които са били част от Руската империя (а не от Съветската империя), ясно възприемат войната в Украйна като своя. Това се отнася за Финландия, скандинавските страни и балтийските страни. От друга страна, страни като България, Сърбия и Гърция, някогашни елементи на Османската империя, не са безусловно проруски, само че техният антиимпериализъм постоянно е бил антитурски.

Казвам това, тъй като имам вяра, че тези исторически разлики още веднъж изплуват и ще бъдат предмет на доста по-трудни договаряния, в сравнение с преди. Ето за какво съдействието сред крайнодесните държавни управления няма да бъде толкоз елементарно. Представете си за миг Льо Пен да стане президент на Франция, " Алтернатива за Германия " да образува еднопартийно държавно управление в Германия, господин Качински да управлява Полша и така нататък Сега ги попитайте какво биха създали по всички съществени политики. Обща защита? Отношения с Русия? С Китай? Разликите ще станат явни.

Означава ли това гибел на Европейски Съюз? Разпадът постоянно е алтернатива. Но аз имам вяра, че Европа може да оцелее. Но забележете: тя няма да оцелее, в случай че се придържа към актуалните си политики. Не, ще би трябвало да бъдем доста по-креативни. Тази креативност може да пристигна от непредвидени места.

Хората може да се окажат по-склонни да се жертват, в сравнение с си мислим. Има моменти, когато се ръководите от силата на политическото си въображение, просто тъй като към този момент не можете да си визиите, че на следващия ден ще бъде като през днешния ден. Така че евентуално ще се появят нови хрумвания. Не мисля, че крайната десница ще може да ги предложи. Това е доста носталгично придвижване.

Много от нейните гласоподаватели избират тези партии, тъй като желаят да се върнат към избран демографски състав на обществото, който познават, желаят да преоткрият възприятието за дом, което им липсва, място, което схващат и където са разбирани. Но не е допустимо да се върви напред по този начин. Рано или късно крайната десница ще се сблъска с главния си проблем: неуспеха на политическото си въображение. Тя просто няма какво друго да предложи на хората с изключение на носталгия по предишното.

Източник Нюз.бг