След Брекзит идва ли и Полекзит? Упорството на Европейския съюз,

След Брекзит идва ли и Полекзит? Упорството на Европейския съюз, че бюджетните му средства са свързани с върховенството на закона, възпламени полските водачи, които желаят да пазят суверенитета на страната си.

Това написа в коментар Деймиън Уилсън - английски публицист, финансов съветник и специалет консултант по политически връзки в Обединеното кралство и Европейски Съюз.

Вижте останала част от разбора му:

Сега те намерено слагат под въпрос бъдещето на Европейския съюз.

Решението на Полша да наложи несъгласие на 1,8 трилиона взаимен бюджет и фонд за възобновяване от ковид на Европейския съюз, съставлява екзистенциална опасност за Брюксел.

И освен, тъй като още една страна-членка се оказва сложна за надзор, само че и защото на фона се появява една от най-омразните вероятности за Европейския съюз - Полекзит.

Точно като съдружниците им в Унгария, поляците са гневно срещу това Европейският съюз да свързва бъдещото финансиране и средствата от фондовете с "върховенството на закона ".

"Правете нещата, които споделяме или ще спрем кранчето с парите " - това не проработи доста добре.

Всъщност, полският министър-председател Матеуш Моравецки съпостави Европейския съюз с някогашния комунистически режим на Полша - една раздразнителна прилика, защото към момента е в паметта на мнозина.

В тирада, която беше похвалена и приветствана като първото пукване на пушка в борбата за Полекзит, министър-председателят сподели пред Сейма (полския парламент), че "върховенството на закона се е трансформирало в пропагандна тояга в Европейския съюз ".

"Познаваме използването на тези пропагандни сопи доста добре от времената на комунизма ", съобщи той.

Сигурен съм, че бихте могли да чуете тоталното и гробовно безмълвие в щабквартирата на Европейската комисия, когато са пристигнали новините за това изявление.

"Един съюз, в който има европейска олигархия, която санкционира слабите и ги тика в ъгъла, не е Европейски Съюз, към който се присъединихме. Това не е Европейски съюз, който има бъдеще ", продължи министър председателят Матеуш Моравецки.

Имайки поради, че въпреки всичко Полша е най-големият чист бенефициент на европейския бюджет, тези изявления против самото сърце на европейския план не са изстреляни елементарно.

Те провокират и много тъмно въодушевление в Брюксел, което е и целия смисъл.

Патерналистичният метод от страна на даващите пари от дълго време нервира тези страни, които по този начин и не излязоха на глава с Брюксел.

Има някои, които се пробват да отхвърлят казуса като политически конфликт. Нещо като либералите от Западна Европа работейки против новите, само че доста по-консервативни, християнски демокрации на източната половина на континента.
Но полският министър председател Моравецки отхвърли този мироглед.

"Това не е разделяне сред лявото и дясното, а сред тези, които желаят малко на брой служители в Брюксел да вземат решение ориста на Полша и въпреки това тези, на които им пука за нея ", изрази възгледа си Моравецки.

Полският министър на правораздаването, Збигнев Зиобро сподели даже още повече гняв в офанзивата си, казвайки:

"Това е въпрос на институционално, политическо подчиняване, ограничение на суверенитета. "

И ето я тази думичка - суверенитет. Всичко е въпрос на връщането назад на контрола. Това е един девиз, който постоянно е свободен за приложимост.

Със сигурност нещата проработиха в Обединеното кралство, което е единствената някогашна страна-членка, която към този момент съумя да извърши опасността си, че ще напусне политическия клуб на Европейския съюз.
Но може би не за дълго.

Унгария даде да се разбере, че не е щастлива по отношение на "новите претенции за господство на закона ". Сега и Полша се изправи, с цел да се впише в тези редици.

Някои членове на полския парламент даже алармираха, че това може би е началото на края.

Матеуш Моравецки и неговият маджарски сътрудник, Виктор Орбан разпалиха пламъците по подобен метод, че не може просто да бъдат пренебрегнати или сложени на ученическата пейка като осъдени възпитаници.

Те притискат Европейския съюз да си признае, че не всички народи могат или би трябвало, да бъдат третирани по същия метод.

Според тях (Полша и Унгария, бел.р.) разликите сред техните страни и приемането на тези разлики, са това, което е трансформирало Европейския съюз в подобен триумф на мира след края на Втората международна война.

Те считат, че в случай че съумеят да устоят, може би ще убедят Брюксел, че има потребност от самоанализ. И след това може би Европейският съюз ще успее да оцелее дружно.

Но до момента в който Европейският съюз третира Полша и Унгария като непослушни деца, които би трябвало да са признателни за нещата, които имат, разногласието ще продължи да пораства.

И в случай че това положение на спор продължи да ескалира, тогава Европейският съюз няма да стане свидител единствено на крах на престижа си, имайки поради, че средствата за възобновяване, които бяха обещани от Брюксел на други страни, няма да се материализират.

Нещо повече, Брюксел ще стартира да наподобява слаб и несъответстващ пред лицето на растящото непокорство.

Единственият излаз е да се признае загуба. Поляците и унгарците обрисуваха алената линия в пясъка.
Ако Европейският съюз я пресече, това може да събори цялата къща.