Почина доайенът на българските емигранти в Чикаго
След боледуване на 95-годишна възраст умря Александър Дърводелски – доайен на българските емигранти в Чикаго, оповестяват от eurochicago.com. В последния му час до него са били племенниците му Алекс и Марк Дърводелски, доктор Севделин Панев и болногледачката му Грейс.
Ето какво написа за него преди десетина години институтът по История на българската емиграция в Северна Америка – „ Илия Тодоров Гаджев “:
" Активен деятел и началник на Български народен фронт (БНФ), дълготраен редактор на сп. „ Борба “, един от водачите на антикомунистическата активност на българските емигранти в Северна Америка. Строителен инженер по специалност, политически активист по орис.
Роден е на 1 март 1927 година в с. Мърчево, Фердинандско (днес Монтанско), България, в заможно комерсиално семейство. Баща му е прочут търговец на строителни материали. До първо поделение учи в родното село, а по-късно във Враца и Плевен. През 1939 година фамилията се реалокира в София, където приключва прогимназия и Втора мъжка гимназия. Като възпитаник от VІІІ клас през 1945 година взе участие в организирането на антикомунистическо звено. Като член на Българския юношески съюз „ Отец Паисий “ е и последният първенец (младежки ръководител) на организацията във Втора мъжка гимназия.
Когато репресиите на комунистите се ускоряват, четирима другари на Сашо вършат опит да изоставен страната, само че на границата са хванати и убити на място. Малко по-късно, дружно с брат му Стефан съумяват да се спасят и се откриват в Чехословакия през 1947 година, където Сашо стартира да следва строително инженерство.
През месец февруари 1948 година комунистите в Чехословакия правят прелом, завземат цялата власт и стартира откритата тирания на Клемент Готвалд. Малко по-късно чехите се приготвят да посрещнат тържествено министър-председателя на България – Георги Димитров. Предстои да подпишат контракт за „ дружба, съдействие и взаимна помощ “. В подготовката за посрещането на Димитров са задържани и изолирани десетки български студенти в специфичен лагер край Прага, като братята Дърводелски са сред задържаните. Сериозни са опасенията на всички арестувани, че могат да ги върнат в България. Ето за какво, с няколко от арестуваните, братята съумяват да убедят двама от защитата да ги освободят или, казано напряко, да им разрешат да избягат. За благополучие управляващите освобождават всички арестувани и съвсем незабавно по-късно Стефан и Сашо съумяват да се трансферират в Австрия. Това ги избавя, защото през декември 1948 година чехите арестуват стотици български студенти, натоварват ги на влакове и ги насочат за България. Претърсват и квартирата, където до неотдавна са живели двамата братя.
В Австрия се откриват в гр. Грац, където Сашо продължава следването си. През 1950 година по-големият брат Стефан отпътува за Австралия: приключва стопанска система, оженва се за австралийка и има три деца. Участва в локалните национални прояви на българското сдружение „ Родина “, както и в живота на българската общественост там.
Сашо остава в Австрия и през 1954 година приключва строително инженерство. Взема интензивно присъединяване в антикомунистическата активност на българското студентство и провежда издаването на бюлетина „ Свободен глас “, посредством който българските националисти в Грац показват своите позиции и разобличават комунистическите изстъпления в България. По това време назрява спор сред нашите студенти в Грац, защото няколко души от тях се оказват манипулирани от българската легация във Виена. В опит да изплашат и изгонят от Австрия студентите провокатори Сашо и няколко негови приятели са задържани от австрийската полиция и прекарват една нощ в ареста. На другата заран ги извиква полицейският шеф в кабинета си и откакто ги изслушва, ги освобождава, като им дава обещание да отнеме разрешителните за престой на въпросните „ студенти “. Между тях се оказва и синът на аления земеделец – министър на правораздаването Ради Найденов.
В Австрия Сашо се оженва за Жени Радева, която споделя с него сложните интервали на емигрантския живот и по-късно на одобряването му като отличен експерт в Америка. Това става през 1957 година, когато фамилията се открива в гр. Чикаго. Инж. Дърводелски стартира на първо време работа в една строителна компания, а по-късно и независима активност като архитект. В работата си е съвършен, като непрестанно търси нови строително-технологични решения и способи. Така в Съединени американски щати под неговото управление израстват редица импозантни здания, впечатляващи със съвършената си линия, контур и непоклатимост. Някои от тези постройки се подреждат измежду 200-те най-високи здания в света до края на 60-те години. Между тях и до през днешния ден запазващи своя висок авторитет са Индиана стейт офис билдинг, централата на застрахователната компания Си Ен Ей, а също и доста образователни здания, офиси и други
Александър Дърводелски е дълготраен участник в Български народен фронт (БНФ). Съидейник на създателите на Български национален фронт (българска политическа доктор Иван Дочев и доктор Георги Паприков. Редактор за дълги години на списанието на Български национален фронт (българска политическа – „ Борба “. Става ръководител на Български национален фронт (българска политическа след гибелта на доктор Паприков през 1984 година “
Преди две години господин Дърводелски бе награден със специфична грамота на Държавната организация за българите в чужбина към Министерски съвет на Р. България. Наградата, която е за дългогодишна, дейна и родолюбива обществено-политическа активност на американска земя, за принос към българската политическа емиграция в Съединени американски щати, му бе връчена от българския общоприет консул Иван Анчев. "
Ето какво написа за него преди десетина години институтът по История на българската емиграция в Северна Америка – „ Илия Тодоров Гаджев “:
" Активен деятел и началник на Български народен фронт (БНФ), дълготраен редактор на сп. „ Борба “, един от водачите на антикомунистическата активност на българските емигранти в Северна Америка. Строителен инженер по специалност, политически активист по орис.
Роден е на 1 март 1927 година в с. Мърчево, Фердинандско (днес Монтанско), България, в заможно комерсиално семейство. Баща му е прочут търговец на строителни материали. До първо поделение учи в родното село, а по-късно във Враца и Плевен. През 1939 година фамилията се реалокира в София, където приключва прогимназия и Втора мъжка гимназия. Като възпитаник от VІІІ клас през 1945 година взе участие в организирането на антикомунистическо звено. Като член на Българския юношески съюз „ Отец Паисий “ е и последният първенец (младежки ръководител) на организацията във Втора мъжка гимназия.
Когато репресиите на комунистите се ускоряват, четирима другари на Сашо вършат опит да изоставен страната, само че на границата са хванати и убити на място. Малко по-късно, дружно с брат му Стефан съумяват да се спасят и се откриват в Чехословакия през 1947 година, където Сашо стартира да следва строително инженерство.
През месец февруари 1948 година комунистите в Чехословакия правят прелом, завземат цялата власт и стартира откритата тирания на Клемент Готвалд. Малко по-късно чехите се приготвят да посрещнат тържествено министър-председателя на България – Георги Димитров. Предстои да подпишат контракт за „ дружба, съдействие и взаимна помощ “. В подготовката за посрещането на Димитров са задържани и изолирани десетки български студенти в специфичен лагер край Прага, като братята Дърводелски са сред задържаните. Сериозни са опасенията на всички арестувани, че могат да ги върнат в България. Ето за какво, с няколко от арестуваните, братята съумяват да убедят двама от защитата да ги освободят или, казано напряко, да им разрешат да избягат. За благополучие управляващите освобождават всички арестувани и съвсем незабавно по-късно Стефан и Сашо съумяват да се трансферират в Австрия. Това ги избавя, защото през декември 1948 година чехите арестуват стотици български студенти, натоварват ги на влакове и ги насочат за България. Претърсват и квартирата, където до неотдавна са живели двамата братя.
В Австрия се откриват в гр. Грац, където Сашо продължава следването си. През 1950 година по-големият брат Стефан отпътува за Австралия: приключва стопанска система, оженва се за австралийка и има три деца. Участва в локалните национални прояви на българското сдружение „ Родина “, както и в живота на българската общественост там.
Сашо остава в Австрия и през 1954 година приключва строително инженерство. Взема интензивно присъединяване в антикомунистическата активност на българското студентство и провежда издаването на бюлетина „ Свободен глас “, посредством който българските националисти в Грац показват своите позиции и разобличават комунистическите изстъпления в България. По това време назрява спор сред нашите студенти в Грац, защото няколко души от тях се оказват манипулирани от българската легация във Виена. В опит да изплашат и изгонят от Австрия студентите провокатори Сашо и няколко негови приятели са задържани от австрийската полиция и прекарват една нощ в ареста. На другата заран ги извиква полицейският шеф в кабинета си и откакто ги изслушва, ги освобождава, като им дава обещание да отнеме разрешителните за престой на въпросните „ студенти “. Между тях се оказва и синът на аления земеделец – министър на правораздаването Ради Найденов.
В Австрия Сашо се оженва за Жени Радева, която споделя с него сложните интервали на емигрантския живот и по-късно на одобряването му като отличен експерт в Америка. Това става през 1957 година, когато фамилията се открива в гр. Чикаго. Инж. Дърводелски стартира на първо време работа в една строителна компания, а по-късно и независима активност като архитект. В работата си е съвършен, като непрестанно търси нови строително-технологични решения и способи. Така в Съединени американски щати под неговото управление израстват редица импозантни здания, впечатляващи със съвършената си линия, контур и непоклатимост. Някои от тези постройки се подреждат измежду 200-те най-високи здания в света до края на 60-те години. Между тях и до през днешния ден запазващи своя висок авторитет са Индиана стейт офис билдинг, централата на застрахователната компания Си Ен Ей, а също и доста образователни здания, офиси и други
Александър Дърводелски е дълготраен участник в Български народен фронт (БНФ). Съидейник на създателите на Български национален фронт (българска политическа доктор Иван Дочев и доктор Георги Паприков. Редактор за дълги години на списанието на Български национален фронт (българска политическа – „ Борба “. Става ръководител на Български национален фронт (българска политическа след гибелта на доктор Паприков през 1984 година “
Преди две години господин Дърводелски бе награден със специфична грамота на Държавната организация за българите в чужбина към Министерски съвет на Р. България. Наградата, която е за дългогодишна, дейна и родолюбива обществено-политическа активност на американска земя, за принос към българската политическа емиграция в Съединени американски щати, му бе връчена от българския общоприет консул Иван Анчев. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ