CNN: Иран насочва вниманието си към скритите артерии на световната икономика - подводните кабели под Ормузкия проток
След блокадата на Ормузкия пролив, Иран е насочил взор към една от „ скритите артерии на международната стопанска система “ – подводните кабели, положени под този воден път, които придвижват големи размери интернет трафик и финансови транзакции сред Европа, Азия и Персийския залив, оповестява CNN.
Техеран желае да начисли такси на най-големите софтуерни компании в света за потреблението на подводните интернет кабели, положени под пролива.
„ Ще начисляваме такси за интернет кабели “, съобщи предходната седмица в X представителят на иранската войска Ибрахим Золфагари.
Според CNN, базирайки се на медии, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) на Иран, проектът на Техеран е да изисква от компании като Гугъл, Microsoft, Meta и Amazon да съблюдават иранското законодателство, като в същото време изисква от фирмите, полагащи подводните кабели, да заплащат лицензионни такси. Кабелите ще се поддържат извънредно от ирански компании.
Някои от тези компании са вложили в кабели, преминаващи през Ормузкия пролив и Персийския залив, само че не е ясно дали те минават през ирански води. Не е ясно и по какъв начин Техеран ще принуди софтуерните колоси да се съобразят с условията, в случай че им бъде неразрешено да правят заплащания към Иран заради глобите на Съединени американски щати, отбелязва каналът.
Няколко огромни междуконтинентални подводни кабела минават през Ормузкия пролив. Международните оператори заобикалят иранските води, концентрирайки по-голямата част от кабелите си в тясна линия по оманската страна на водния път, изясни Мостафа Ахмед, старши теоретичен помощник в Изследователския център Хабтур (ОАЕ).
Два от тези кабели обаче, Falcon и Gulf Bridge International (GBI), минават през иранските териториални води, изясни Алън Молдлин от TeleGeography, компания за телекомуникационни проучвания.
Ахмед предизвести, че всяка офанзива на IRGC против кабелите може да провокира каскадна „ цифрова злополука “ на няколко континента. Той означи, че протокът е основен цифров кулоар сред азиатски центрове за данни като Сингапур и някои телекомуникационни центрове в Европа. Всякакви спирания биха могли да забавят търговията и трансграничните транзакции сред Европа и Азия и биха могли да причинят спирания на интернет в елементи от Източна Африка.
TeleGeography обаче означи, че „ кабелите, преминаващи през Ормузкия пролив, съставляват по-малко от 1% от общия международен потенциал на честотната лента към 2025 година “
