Домашното насилие в кабинета на „некоалицията“, наречена „сглобка“
След близо деветмесечен живот „ на квартира “ , ГЕРБ и ПП-ДБ взеха решение да официализират своите връзки. Обикновено брачният съюз се основава на непринудено единодушие , само че в този случай наподобява, че по-голямата партия реши да приложи методите на домашното принуждение , с цел да укрепи връзката си.
В реалност, по-силната страна в тази „ сглобка “ просто желае това, което смята за свое по право, вариращо от тъждество до леко предимство, несъмнено от тежестта на електоралната поддръжка . Политическа партия и техните съдружници се оказаха шокирани от настояванията на първата политическа мощ да заеме своето място . Възниква въпросът за какво това ги изненадва, като е ясно, че по-силният постоянно ще търси своите права.
Политическа партия имат опцията да се оплачат пред народа и да упорстват за нови избори, само че тяхната уязвимост ги кара да предпочетат мълчанието, вместо да споделят фамилните проблеми . Вероятността народът да не ги разбере е висока, като евентуалният отговор би бил, че „ малко им е фамилният пердах “ , което би довело до още по-голямо проваляне на идващите избори.
Външнополитическият фактор също играе своята роля, като към този момент признава ГЕРБ като постоянен сътрудник, който не основава проблеми и следва обрисуваната външнополитическа линия .
Интересен е и новият синдром, при който регулаторните органи стартират да се възприемат като нов тип власт , конкурираща законодателната, изпълнителната и правосъдната власт. Тяхната привидна експертност и дълъг мандат ги прави атрактивни за партийните ползи, като по този метод се подкопава обичайна политическа отговорност . Те са апетитни тъй като без значение по какъв начин са определени, от кой са препоръчани и така нататък те живеят много по-дълго от естественото политическо посланичество. Възможно е депутатите които са ги наложили след това да не са във властта, само че регулаторите седят и подменят модела на политическата отговорност с тази на привидната експертност .
Първоначалната еуфория на ПП-ДБ от преди две години бързо се разсея , като не съумяха да завоюват националната обич. Отдалечени от проблемите на хората и затворени в своя свят, те не съумяха да се свържат с извънсофийския електорат , за разлика от ГЕРБ, които с обичайния си популизъм не престават да остават водеща мощ.
В подтекста на идните европейски избори , ПП-ДБ може да се наложи да одобряват изискванията на ГЕРБ, които евентуално ще станат още по-тежки , след предстоящото им проваляне.
Тежката сянка на Движение за права и свободи също се надвесва, поставяйки своите условия към забележимата власт. Отсъствието на опция отвън Народното събрание и слабата съпротива вътре в него оставят малко благоприятни условия за смяна на обстановката , което евентуално ще докара до опазване на статуквото с понижено въздействие на Политическа партия и Демократична България .
