Какво да очакваме от Канело Алварес - Едгар Берланга
След август месец, в който боксовите борби бяха в застой, септември към този момент ни връща към сериозните мачове на кръга. Още този уикенд има превъзходен конфликт - Канело Алварес против Едгар Берланга. На карта са заложени купите на мексиканеца на WBC, WBO и WBA в супер междинна категория.
На доктрина сложен мач за мексиканската суперзвезда. Берланга освен е непобеден, само че до края на 2020 година той имаше впечатляващ връх от 16 победи с нокаут. От 2021 година насам - единствено шест участия, пет от които продължиха цялостната отдалеченост, а едвам последното, през февруари, подсети на публиката, че в миналото Едгар е бил считан за един от най-силните нокаутьори на " новата вълна ".
С други думи, от този момент той не е съумял да потвърди, че е в полезрението на Канело. Но Берланга въпреки всичко получи заветния дуел и лека-полека реализира статута на формален кандидат на WBA.
Въпреки това диалозите и клюките, че Канело за следващ път е избрал комфортен противник, не закъсняха и продължиха с нова мощ. Човек може единствено да се ужаси, представяйки си степента на недоволство на симпатизантите, в случай че това беше Юбанк Младши или другият брат Чарло.
Алварес още веднъж ще влезе в борбата като очевиден любимец. Факт. А какъв брой постоянно през последните години същите тези Крофърд и Инуе, с тяхната, дано си признаем, доста по-добра офанзива и общо разбиране измежду твърдите маси, са били новобранците? И по този въпрос, ето още един факт в одобрителен проект: равнището на противниците на мексиканеца като цяло беше и към момента е по-яко от това на тези на Терънс Крофърд и Наоя Инуе.
Как да се отнасяме към държанието и решенията на Алварес на този стадий от неговата богата и безспорно към този момент велика кариера, всеки би трябвало да реши самичък за себе си въз основа на личните си визии. Точно както да вземем за пример отводът на Крофърд да се бие с Бутс Енис или упоритото игнориране на Ахмадалиев от страна на Инуе.
Но всички те са велики боксьори и са звезди, ето за какво ги назовават " лицата на бокса ".
Така че дано се върнем към значителното и да разкажем за тези, които не знаят, че сегашният противник на Канело е роден в Бруклин в огромно пуерториканско семейство - Едгар има двама братя и две сестри. Когато момчето е на 7 години, татко му го води в боксова зала.
" Заради това нямах детство като такова ", спомня си Берланга. „ Детството ми мина в залата, бях напълно концентриран върху бокса, което ме държеше надалеч от улицата. "
Според обществените регистри Едгар има 179 дуела на аматьорския кръг, като е постигнал 162 победи. " Боксирах се с момчета като Алексис Роша и Чарлс Конуел. Като дилетант получих най-хубавия опит и станах осемкратен народен първенец. "
Още на 18-годишна възраст Берланга прави своя дебют при експертите. " Моят кумир като дете беше (Феликс) Тринидад ", споделя той. „ За първи път го видях по малкия екран, когато бях на две или три години. А по-късно, несъмнено, прекосих към (Мигел) Кото, който видях онлайн в " Медисън Скуеър Гардън ". Исках да стана един от великите пуерторикански бойци. "
До края на 2020 година Берланга е натрупал 16 победи в 16 мача с 16 нокаута в първи рунд и изказаната упоритост да се причисли към редиците на великите бойци към този момент не наподобява като дежурно изказване без никакъв късмет за триумф. Фактът, че равнището на предварително победените оставяше доста да се желае, а по-често беше напряко плачевно, както постоянно се случва, беше размит от някои в действителност впечатляващи числа.
И въпреки всичко това не можеше да продължава по този начин постоянно. Още в идващия дуел Едгар излезе против мощния американски боксьор в междинна категория Демонд Никълсън и преследването на върха на Али Рейми бе прекратено - Едгар още веднъж завоюва безапелационно, само че към този момент при резултат от 10 рунда с единомислещо решение на съдиите.
Следващите четири дуела на пуерториканеца също минаха в съдийско решение, като в два от тях - против Марсело
На доктрина сложен мач за мексиканската суперзвезда. Берланга освен е непобеден, само че до края на 2020 година той имаше впечатляващ връх от 16 победи с нокаут. От 2021 година насам - единствено шест участия, пет от които продължиха цялостната отдалеченост, а едвам последното, през февруари, подсети на публиката, че в миналото Едгар е бил считан за един от най-силните нокаутьори на " новата вълна ".
С други думи, от този момент той не е съумял да потвърди, че е в полезрението на Канело. Но Берланга въпреки всичко получи заветния дуел и лека-полека реализира статута на формален кандидат на WBA.
Въпреки това диалозите и клюките, че Канело за следващ път е избрал комфортен противник, не закъсняха и продължиха с нова мощ. Човек може единствено да се ужаси, представяйки си степента на недоволство на симпатизантите, в случай че това беше Юбанк Младши или другият брат Чарло.
Алварес още веднъж ще влезе в борбата като очевиден любимец. Факт. А какъв брой постоянно през последните години същите тези Крофърд и Инуе, с тяхната, дано си признаем, доста по-добра офанзива и общо разбиране измежду твърдите маси, са били новобранците? И по този въпрос, ето още един факт в одобрителен проект: равнището на противниците на мексиканеца като цяло беше и към момента е по-яко от това на тези на Терънс Крофърд и Наоя Инуе.
Как да се отнасяме към държанието и решенията на Алварес на този стадий от неговата богата и безспорно към този момент велика кариера, всеки би трябвало да реши самичък за себе си въз основа на личните си визии. Точно както да вземем за пример отводът на Крофърд да се бие с Бутс Енис или упоритото игнориране на Ахмадалиев от страна на Инуе.
Но всички те са велики боксьори и са звезди, ето за какво ги назовават " лицата на бокса ".
Така че дано се върнем към значителното и да разкажем за тези, които не знаят, че сегашният противник на Канело е роден в Бруклин в огромно пуерториканско семейство - Едгар има двама братя и две сестри. Когато момчето е на 7 години, татко му го води в боксова зала.
" Заради това нямах детство като такова ", спомня си Берланга. „ Детството ми мина в залата, бях напълно концентриран върху бокса, което ме държеше надалеч от улицата. "
Според обществените регистри Едгар има 179 дуела на аматьорския кръг, като е постигнал 162 победи. " Боксирах се с момчета като Алексис Роша и Чарлс Конуел. Като дилетант получих най-хубавия опит и станах осемкратен народен първенец. "
Още на 18-годишна възраст Берланга прави своя дебют при експертите. " Моят кумир като дете беше (Феликс) Тринидад ", споделя той. „ За първи път го видях по малкия екран, когато бях на две или три години. А по-късно, несъмнено, прекосих към (Мигел) Кото, който видях онлайн в " Медисън Скуеър Гардън ". Исках да стана един от великите пуерторикански бойци. "
До края на 2020 година Берланга е натрупал 16 победи в 16 мача с 16 нокаута в първи рунд и изказаната упоритост да се причисли към редиците на великите бойци към този момент не наподобява като дежурно изказване без никакъв късмет за триумф. Фактът, че равнището на предварително победените оставяше доста да се желае, а по-често беше напряко плачевно, както постоянно се случва, беше размит от някои в действителност впечатляващи числа.
И въпреки всичко това не можеше да продължава по този начин постоянно. Още в идващия дуел Едгар излезе против мощния американски боксьор в междинна категория Демонд Никълсън и преследването на върха на Али Рейми бе прекратено - Едгар още веднъж завоюва безапелационно, само че към този момент при резултат от 10 рунда с единомислещо решение на съдиите.
Следващите четири дуела на пуерториканеца също минаха в съдийско решение, като в два от тях - против Марсело
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ