Палестинците в Израел също са изправени пред Накба
След офанзивата на Хамас на 7 октомври Израел стартира насилствена, кървава акция против палестинския народ. Жителите на Газа поеха главната тежест от това, с повече от 14 000 души, убити от безразборни израелски бомбардировки, в това число повече от 5 500 деца.
Атаката се разшири и към Западния бряг, където израелската войска и заселниците правят нападения и убиват цивилни ежедневно; повече от 200 са убити, хиляди арестувани и десетки измъчвани. Палестинските жители на Израел също са били подложени на арести, тормоз и икономическо отмъщение посредством уволнения от работа.
Но продължаващото принуждение няма за цел да утоли жаждата за „ възмездие “, както допускат някои. Тя систематично се придвижва към дълготрайна цел: цялостното изтриване на палестинското битие в границите на историческа Палестина. Този проект беше в развой на разработка още преди 7 октомври; в този момент просто е ускорено.
Относно Газа израелските управляващи бяха повече от ясни. Ще има цялостно изпъждане на популацията. Както министърът на земеделието Ави Дихтер съобщи на 11 ноември: „ Ние на процедура повтаряме Накба, в случай че желаете, това е Накба на Газа. “
Изтекъл вътрешен документ от Министерството на разузнаването удостовери, че израелското държавно управление се стреми да се оправи с тези закани.
Израелските проекти за Накба на Западния бряг също излизат на напред във времето. Министърът на финансите Бецалел Смотрич сподели, че би трябвало да има „ пояси “ към противозаконните израелски селища, в които ще бъде неразрешено влизането на „ арабите “.
По-рано тази година той също по този начин очерта проекти за обезпечаване на териториална последователност за израелските селища, което на процедура би се равнявало на още прогонвания на палестинци от тяхната земя и нейното анексиране.
За палестинците с израелско поданство, които съставляват 21 % от популацията на Израел, проектът може да не е толкоз разгласен, само че го има. Те също са изправени пред Накба и тя също е била подготвяна дълго.
Принудителното експулсиране е отсрочено
След основаването на израелската заселническа-колониална страна през 1948 година, което докара до експулсирането на 750 000 палестинци от техните градове и села, израелското държавно управление се опита да предотврати връщането на бежанците, което Организация на обединените нации подсигурява в Резолюция 194 от 1948 година
Ето за какво реши да откри военно ръководство в палестински територии, които окупира, където съвсем 150 000 палестинци съумяха да останат. Този специфичен режим имаше за цел освен да попречи на палестинците да се опитат да се върнат по домовете си, само че и да следи и преследва останалото население с крайната цел възможното им експулсиране.
Архивни документи, разказани в книгата на израелския историк Адам Раз Клането в Кафр Касим: политическа биография, демонстрират, че при започване на 50-те години на предишния век е бил направен проект за депортиране на палестинците в Йордания, Ливан и Синай при положение на война. < /p>
През 1956 година, когато Израел, дружно с Англия и Франция, нахлуха в Египет, пробвайки се да получат надзор над Суецкия канал, той видя опция да се насочи против останалото палестинско население. Израелските граничари нападнаха село Кафр Касим на границата сред Израел и Западния бряг, тогава ръководено от Йордания, убивайки 49 души, в това число 23 деца. Атаката имаше за цел да всее боязън у палестинското население и да го принуди да бяга – тактичност, употребена още през 1948 година
Но имаше противоположен резултат. Новината за клането се популяризира, което докара до интернационален напън върху израелските управляващи да се откажат от преследването на своята тактика за наложително прекачване. Освен това тяхната лична оценка на разузнаването сподели, че доста от останалите палестинци не съставляват огромна опасност за „ сигурността “.
През идващото десетилетие военното ръководство над останалите палестинци продължи; им беше отказано правото на придвижване, цивилен свободи и съществени услуги. Тези права са им предоставени едвам след 1966 година Дадено им е и израелско поданство, само че това не ги прави равни на еврейските жители на страната.
На тези, които бяха разселени, към момента им беше отказано правото да се върнат в домовете си; земите им останаха иззети. Палестинските общности в никакъв случай не са получавали същото равнище на услуги като еврейските селища и градове; в никакъв случай не са получавали същата грижа от страната във връзка с обучение, опазване на здравето и така нататък
Техният стопански разцвет беше стеснен, обричайки доста от тях на компликации и беднотия. Всичко това беше съпроводено от тактика за асимилация, ориентирана към изтриване на палестинската еднаквост и възприятие за нация и превръщането на палестинците в безмълвно, безлично малцинство с второкласно поданство.
Преглед на „ тактиката за трансфер “
След 50-те години на предишния век тактиката за прекачване на популацията беше оставена на назад във времето, само че в никакъв случай не беше изцяло отхвърлена. През 2000-те се завръща, въпреки и в обновена форма.
През септември 2000 година избухна втората интифада, защото по този начин нареченият „ кротичък развой “ не съумя да обезпечи палестинската държавност и Израел продължи да уголемява своите противозаконни селища в палестинските територии, които окупира през 1967 година Спусъкът беше провокативно нахлуване от някогашния израелски министър на защитата Ариел Шарон в комплекса на джамията Ал-Акса, третото най-свещено място на исляма.
Когато палестински демонстрации избухнаха в окупирания Източен Йерусалим и се разпространиха към Западния бряг и Газа, палестинците в Израел излязоха на улицата, възприемайки напълно националната палестинска идея. Те проведоха протестни акции, които бяха брутално потушени от израелските сили за сигурност.
Тези събития раздрусаха израелския истаблишмънт и разузнаването и ги принудиха да преразгледат своята тактика за асимилация по отношение на палестинците в Израел. Ето по какъв начин тактиката за трансфер беше върната на масата и модифицирана, с цел да пасне на новата действителност.
Вместо да прибягнат до кланета, с цел да изплашат палестинците да ги изоставен, израелските управляващи взеха решение да разрушат и унищожат палестинските общности от вътрешната страна и по този метод да провокират изселване.
Икономическите благоприятни условия за палестинците внезапно понижиха след 2000 година, което докара до високо равнище на безработица. Пренебрежението, от което към този момент страдаха палестинските общности, се утежни още повече, до момента в който израелските управляващи разрешиха и улесниха проведената престъпност да се популяризира.
Успоредно с това израелските управляващи настояха за по-нататъшно одобряване на апартейда в Израел посредством законови ограничения. Може би най-значимият измежду тях беше Законът за еврейската национална страна, който беше признат през 2018 година
Законът афишира, че Израел е националната страна на еврейския народ, като на процедура го утвърждава като етнокрация и отхвърля груповите права на палестинските жители и тяхната палестинска еднаквост.
Въз основа на него израелските управляващи започнаха цялостно угнетяване на нееврейските национални желания, в това число всевъзможни диалози за реставрация на земя или връщане в разселени села или всякакво изложение на еднаквост посредством културни, политически или стопански действия. Дори палестинското знаме беше неразрешено.
„ Въстанието на единството “ през 2021 година – когато палестинците в Израел се причислиха към своите братя и сестри в окупирания Източен Йерусалим, окупирания Западен бряг и Газа, в митинги и опозиция против изселването на палестински фамилии от Шейх Джара и похищението върху Ал- Акса – разтревожи израелските управляващи още повече.
Израелските публични лица започнаха да бъдат още по-гласни в заканите си против палестинците в Израел. Те говореха за „ революция “ и „ нова Накба “, до момента в който Върховният съд се произнесе в интерес на лишаването на палестинците от тяхното поданство за „ нарушение на лоялността “.
Накба за палестинците в Израел
След интервенцията на Хамас от 7 октомври заканите и заплашването против палестинците в Израел ескалираха. Ултиматуми като „ би трябвало да изберете да бъдете или израелци, или терористи с Хамас “, постоянно се повтарят в израелските медии. Някои коментатори даже предложиха „ симпатичните “ палестинци да бъдат експулсирани в Газа.
Подозрението за изменничество и непочтеност против палестинската общественост стана всеобхватно. През последния месец и половина имаше стотици арести и арестувания за разпит. Палестинската правозащитна организация Adalah е записала минимум 70 обвинявания против палестинци с израелско поданство.
В един изключително нашумял случай – този на актрисата Майса Абд Елхади – обвиняването е „ подстрекателство към тероризъм “ за обява в Instagram и Министерство на вътрешните работи към този момент е поискало лишаване на поданство.
Междувременно някои палестински политици, като Мансур Абас, водач на Обединената арабска листа, възприеха тази нова действителност на съмнение и претенции за демонстрации на преданост от палестинската общественост.
Абас, който преди този момент отхвърли етикета „ апартейд “ за Израел, подлага на критика митингите против войната в Газа и прикани за оставката на своя сътрудник член на Кнесета Иман Хатиб-Ясин поради нейния песимизъм по отношение на израелската версия на събитията от 7 октомври.
Всички тези събития демонстрират по какъв начин ще наподобява Накба за палестинците в Израел. Израелските управляващи ще продължат политиката си да оставят палестинската общественост да стане непригодна за живеене, потискайки всяка политическа активност или изложение на палестинската еднаквост.
Онези, които се съпротивляват или показват противоречие, ще бъдат в резюме упрекнати в „ тероризъм “ и лишени от народност. Тези, които мълчат, ще имат избора или да изоставен „ непринудено “, или чинно да одобряват статута на потиснати жители от втора класа, изцяло прегръщайки и одобрявайки ционисткия план. Всяко неционистко политическо наличие в Израел ще бъде изцяло заличено.
Накба, пред която са изправени палестинците с израелско поданство, може да не е толкоз насилствена и брутална, колкото тази, която претърпяват техните братя и сестри в Газа и Западния бряг. Но следствията и крайната му цел са същите: цялостното унищожаване на палестинското наличие в историческа Палестина.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
