Каква е историята на златния венец, поднесен от Цар Борис III в памет на героите от Шипка?
След 91 години, прикрит от очите на публиката, описваме историята на един скъп подарък, събрал благодарността на цялостен народ и страстта на монарха.
През 1934 година на специфична тържествена гала за респект към героите на Шипка персонално Цари Борис III сервира златен венец. Уникалният подарък показва напъните на българската страна да построи собствен монумент на свободата в символ на респект към починалите герои.
91 години по-късно неповторимият подарък е изложен за първи път в Националния военноисторически музей в София, особено за гостите на музея на 3 март.
Разговаряме съсзаместник-директора на музея Деяна Костова, малко преди неповторимата експозицията да отвори порти.
„ Един в действителност неповторим експонат, който сме избрали да представим дружно със фотоси, разкриващи празничната атмосфера от тези дни, а също и с фрагмент от речта на самия цар Борис. Той споделя, че този монумент се издига на мястото, където 57 години по-рано свободата е спряла в съмнение и че пътят към тази независимост е дълъг и лъкатушен и по него стоят както килията на Паисий, по този начин църквите в кв. Фенер, лобните места на Ботев и Левски, несъстоялата се артилерия от черешови топчета на Априлското въстание. Път, белязан от напъните на целия български народ, единен във вярата и в вярата си за българското избавление. ”
На националния празник посетителите на музея могат да видят още копията на Самарското знаме и на знамето на Горнооряховските въстаници.
„ Разликата сред двете флагове е, че знамето на горнооряховските въстаници е шито от българи, то е шито за Априлското въстание и заради залавянето на въстаниците, които е трябвало да го носят през 1876 година, знамето е пленено и прибрано в конака в Търново. След освобождението на града то е извадено и за Четвърта опълченска тайфа в действителност е огромна чест да се бори под неговите дипли. И двете флагове минават бойния път на българското опълчение на Трета и Четвърта опълченска тайфа и се борят в най-знаковите сражения, за които ние всички сме чували – при Стара Загора, при Шипка, при Шейново. ”
Деяна Костова обаче подсети и че има доста форми, под които се е изразявал протестът на българите по пътя им към свободата.
Говорим единствено за Опълчението, а в действителност над 50 000 българи се включат в редица други форми на присъединяване във войната. Още преди тя да бъде оповестена, в българските земи стартират да се образуват по този начин наречените национални горски или планински чети, които са обединени от едни от най-знаковите дейци на Българското национално избавление през 19 век – войводи като Ильо Войвода, дядо Жельо Войвода, Петко Войвода, Симо Соколов. Много, доста имена, чийто живот е отдаден на българската независимост, чиито движимости ние имаме в действителност огромната отговорност да съхраняваме.Какви са другите форми на присъединяване в протеста?Много основна роля имат образуваните в хода на войната национални милиции. Това са тези българи по градовете, по обитаемоте места, които се сплотяват в отбрана на родните си места и вършат всичко допустимо да противостоят на башибозушките нападения, да оказват помощ за спасяването на оптимален брой животи в тези военни условия. Тяхната роля е основна както при Стара Загора, по този начин и при Казанлък, Сопот, Търново.От позиция на това, че всяка една история е значима, мъчно бих откроила. Може би, изхождайки от персоналните ми пристрастия към специалността на медиците – това, което не ви описах, а е за огромната роля на българите в здравното застраховане на Руско-турската война, защото там има в действителност голям дефицит на фрагменти и стотици българи се включват в помощ на потърпевшите от военните дейности. Част от тях са високо квалифицирани, като доктор Моллов или пък доктор Константин Бонев, само че главната част от тях са просто елементарни хора, които строят носилки, които строят носилки, които се втурват под отсеките на патроните, с цел да придвижват ранените, които отварят домовете си, с цел да ги трансфорат във военновременни лечебни заведения, с цел да бъдат от помощ на тези, които са потърпевши.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
През 1934 година на специфична тържествена гала за респект към героите на Шипка персонално Цари Борис III сервира златен венец. Уникалният подарък показва напъните на българската страна да построи собствен монумент на свободата в символ на респект към починалите герои.
91 години по-късно неповторимият подарък е изложен за първи път в Националния военноисторически музей в София, особено за гостите на музея на 3 март.
Разговаряме съсзаместник-директора на музея Деяна Костова, малко преди неповторимата експозицията да отвори порти.
„ Един в действителност неповторим експонат, който сме избрали да представим дружно със фотоси, разкриващи празничната атмосфера от тези дни, а също и с фрагмент от речта на самия цар Борис. Той споделя, че този монумент се издига на мястото, където 57 години по-рано свободата е спряла в съмнение и че пътят към тази независимост е дълъг и лъкатушен и по него стоят както килията на Паисий, по този начин църквите в кв. Фенер, лобните места на Ботев и Левски, несъстоялата се артилерия от черешови топчета на Априлското въстание. Път, белязан от напъните на целия български народ, единен във вярата и в вярата си за българското избавление. ”
На националния празник посетителите на музея могат да видят още копията на Самарското знаме и на знамето на Горнооряховските въстаници.
„ Разликата сред двете флагове е, че знамето на горнооряховските въстаници е шито от българи, то е шито за Априлското въстание и заради залавянето на въстаниците, които е трябвало да го носят през 1876 година, знамето е пленено и прибрано в конака в Търново. След освобождението на града то е извадено и за Четвърта опълченска тайфа в действителност е огромна чест да се бори под неговите дипли. И двете флагове минават бойния път на българското опълчение на Трета и Четвърта опълченска тайфа и се борят в най-знаковите сражения, за които ние всички сме чували – при Стара Загора, при Шипка, при Шейново. ”
Деяна Костова обаче подсети и че има доста форми, под които се е изразявал протестът на българите по пътя им към свободата.
Говорим единствено за Опълчението, а в действителност над 50 000 българи се включат в редица други форми на присъединяване във войната. Още преди тя да бъде оповестена, в българските земи стартират да се образуват по този начин наречените национални горски или планински чети, които са обединени от едни от най-знаковите дейци на Българското национално избавление през 19 век – войводи като Ильо Войвода, дядо Жельо Войвода, Петко Войвода, Симо Соколов. Много, доста имена, чийто живот е отдаден на българската независимост, чиито движимости ние имаме в действителност огромната отговорност да съхраняваме.Какви са другите форми на присъединяване в протеста?Много основна роля имат образуваните в хода на войната национални милиции. Това са тези българи по градовете, по обитаемоте места, които се сплотяват в отбрана на родните си места и вършат всичко допустимо да противостоят на башибозушките нападения, да оказват помощ за спасяването на оптимален брой животи в тези военни условия. Тяхната роля е основна както при Стара Загора, по този начин и при Казанлък, Сопот, Търново.От позиция на това, че всяка една история е значима, мъчно бих откроила. Може би, изхождайки от персоналните ми пристрастия към специалността на медиците – това, което не ви описах, а е за огромната роля на българите в здравното застраховане на Руско-турската война, защото там има в действителност голям дефицит на фрагменти и стотици българи се включват в помощ на потърпевшите от военните дейности. Част от тях са високо квалифицирани, като доктор Моллов или пък доктор Константин Бонев, само че главната част от тях са просто елементарни хора, които строят носилки, които строят носилки, които се втурват под отсеките на патроните, с цел да придвижват ранените, които отварят домовете си, с цел да ги трансфорат във военновременни лечебни заведения, с цел да бъдат от помощ на тези, които са потърпевши.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ