Две лъвчета и един питбул - по-интересни от стотици деца
След 6-месечната сага с разградските лъвчета, чиято орис, щеш не щеш, проследихме по този начин в детайли, както не сме гледали индийска сапунка, към този момент идва нов сериал - с питбула от Мокрище. И несъмнено ни идва допълнително.
Факт е, че Терез, Масуд и Цезар към този момент ги знае цяла България и половината свят. И се запитвам дали върлите бранители на четириноги знаят най-малко три имена на деца, за които сега текат дарителски акции. На малчугани, за които помощта и поддръжката са жизненоважни.
Колкото и да премислям, не намирам логически и аргументиран отговор по какъв начин по този начин три четириноги се оказаха по-важни от хората.
В шок са мнозина
Служител на една от институциите, проверяващи жестокото ликвидиране в Мокрище, също показа, че всеки ден се чуди и недоумява. Как по този начин хиляди хора, даже от чужбина, обсипват службите с претенции питбулът да не бъде евтаназиран, събират се дарения, носи му се храна. Няма неприятно. Но никой до момента не е попитал по какъв начин се усещат родителите, чието тригодишно момченце бе убито от кучето. Никой не се е поинтересувал имат ли потребност от помощ и поддръжка, откакто дни наред, на всичкото си злощастие от горната страна, са подлагани на инспекции, разпити и какви ли още не. Дава ли си някой сметка, че етническият им генезис не ги прави безусловно неприятни хора.
Факт е, че нещастието става, до момента в който бащата е на работа в провинцията, а майката - в чужбина. Това е модел, който сме виждали и при доста други фамилии, които - популярност Богу - не са имали нещастието да платят толкоз висока цена за избора си да изкарват прехраната си надалеч от вкъщи. Ако тези хора бяха останали в Мокрище да се редят на опашка за обществени помощи - отново щяха да са отговорни. И упреквани, че паразитират на гърба на всички останали.
Всички родственици ли са отговорни?
Вина целеустремено се търси и у чичото и лелята, на чиито грижи е било поверено починалото хлапе. Тя - кърмачка с двумесечно бебе - прекара 24 часа в ареста. Той, въпреки сега на убийството също да е бил на работа, остана зад решетките 3 денонощия. И в случай че това може да се изясни с рутинни процедури и даже с желанието да бъдат защитени от възмездие на мига, то човек мъчно може да си изясни за какво обществените мрежи преливат от сълзливи мнения за кучето, до момента в който за всички родственици на невръстната жертва се желае линч или най-малко пожизнен затвор.
Защо животното е оповестено за почтено, без да е завършило следствието и без бранителите му да знаят каква в действителност се е случило. Виновни били хората?! Родителите - че са изоставили сина си и са отишли да припечелват. Лелята - че се е грижила за бебето си, до момента в който племенникът тръгнал самичък към тоалетната. Чичото - кой знае за какво, откакто питбулът е бил вързан на верига и самото дете е отишло при него. Но виж, за Цезар към този момент тече петиция: " Невинен! ", подписана от близо 5300 души.
Който е непогрешим - дано хвърли камък!
Хайде да се замислим - когато децата ни са били на по 3 години, успявали ли сме да ги наглеждаме непрекъснато 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? Не сме ли ги пускали сами до тоалетна? Предпазвали ли сме ги от всички възможни рискове?
На тази възраст щерка ми към този момент имаше най-малко три белега от неприятни рухвания и удари в остри ръбове у дома. После се снабди с още един - разцепена вежда от люлка, която я перна през лицето, до момента в който се опитваше да я спре. И още - от скършен клон край детската градина. Била съм до нея и по разнообразни аргументи не съм успявала да я предпазя. И - да, усещам се отговорна, само че не мисля, че би трябвало да ме арестуват и съдят.
Като дете и аз самата съм имала много премеждия - върху мен е падала греда с накачени по нея сплитове кукурузи за сушене, на косъм съм се разминавала от удавяне, падала съм от дърво. Куче не ме е хапало, само че ме е нападал пуяк и ме е кълвала гъска - доста боли! И това не е тъй като никой не се е грижил за мен - в противен случай, израснала съм в къща, цялостна с грижовни възрастни. А тъй като белите стават за момент...
Приблизително същите неща може да опише всеки родител на витално и палаво дете. Това значи ли, че всички сме за линч или най-малко доживотна присъда? И къде остана презумпцията за непорочност за хората? Иначе значително зоолюбители се възмущават по какъв начин по този начин питбулът е именуван палач, преди да е потвърдено това?
Цезар и легионите с кандидат-осиновители
Изумена съм какъв брой доста кандидат-осиновители се явиха за Цезар. Мрежите преливат от негови фотоси с мил взор, с видеа по какъв начин върти опашка и се умилква на непознатите си благодетели, позволени да го видят и да му занесат храна. Тяхното предпочитание е четириногото да не бъде убивано. Жал им е за него. Дотук - добре. Но с който и дресьор на кучета да поговорите - всеки ще ви каже, че и животните са като децата - държанието им е непредсказуемо. Не се знае по кое време ще се отключи експанзия и какво ще последва.
И като приказваме за питбула Цезар, добре е да споменем разкази на хора от Мокрище, които съзнателно до момента сме спестявали в изявленията, защото са прекомерно ужасяващи. По-рано този псе е бил благосъстоятелност на различен човек от селото. Знае се, че е нападал животни. Бившият му собственик решил да се отърве от него, откакто Цезар отхапал ухото на прасе. Мъжът бил толкоз сърдит, че блъснал кучето с секира в главата, само че не съумял да го убие. Оттам е и подутината, която толкоз тревожи зоолюбителите и скапва съня им с мисълта, че Цезар е измъчван и в този момент.
Експерти напомнят, че дивата природа дреме във всяко куче, даже в отзивчиви джобни породи. Преди време пекинез отхапа пръста на стопанката си в Панагюрище. Дребно като коте създание с другояче миролюбив манталитет, по нейни думи.
Всичко се случва. Кой ще понесе отговорност, в случай че Цезар след сполучливо прекосяване през поведенческата експертиза при етолог бъде осиновен, а след това налети и на благодетелите си или на други хора? Дали някой ще си посипе главата с пепел и дали ще каже: „ Сгреших “?.
Колкото до Терез и Масуд - към този момент може да спим умерено - пътуваха до Холандия със специфичен превоз и с компаньон, с цел да им се спести стресът и т. н. Сапунката с невижданата лъвска история май поприключи. Останаха въпроси за индивидите и човещината.
Милост за живите
За повече от 17 години в медии съм проследявала от близко десетки акции за избавяне на деца, младежи и възрастни с тежки болести. Не си припомням при никоя от тези акции по този начин целеустремено и амбициозно да са се впрягали държавници, локални управници и Неправителствени организации. В множеството човешки нещастия изобилства от несправедливости и скандални детайлности - лекарски неточности, корупция, отводи на Фонда за лекуване в чужбина по официални критерии, абдикиране на страната от отговорностите. Имало е чиновнически безумия, обричащи на гибел и равносилни на убийства. За никого от тези заболели хора обаче не са се събирали петиции с по 47 000 подписа, не са проведени огромни митинги пред Министерския съвет, не е оказван подобен напън, че да се стигне до смяна в закони или до търсене на малки врати в тях единствено и единствено да се тушира напрежението. Да не приказваме пък какъв брой мъчно и отчайващо постепенно са протичали акциите и по какъв начин за суми, които някои харчат за една вечеря в ресторант, са били нужни месеци, години, в един от случаите - две десетилетия - безусловно. Докато най-после индивидът събра парите, само че към този момент не беше в положение да понесе интервенцията за избавяне на живота му. А ставаше въпрос за едни 4000 лв.. Колкото евентуално са изхарчени, с цел да се превозят двете лъвчета до Холандия със специфичен превоз.
Обичаме показно животните повече от ближните си. Тотална неразбория на морални полезности и цели!
Споделям всичко това с ясната мисъл, че ще бъда жигосана и/или даже обругана от феновете на животните. Че ще бъда наричана циганка, тъй като се пробвам да погледна обстановката от гледната точка на роми, оказали се в епицентъра на голяма покруса. Няма да се изненадам, в случай че последват тежки закани и люти обети. Вече се е случвало, след един роман за следващия човек, атакуван от бездомно куче - отговорен бил той, а не животното.
Всеки има право на мнение. Храня вярата, че най-сетне всички ще проумеят: хората НЕ са по-маловажни от което и да било четириного.
Факт е, че Терез, Масуд и Цезар към този момент ги знае цяла България и половината свят. И се запитвам дали върлите бранители на четириноги знаят най-малко три имена на деца, за които сега текат дарителски акции. На малчугани, за които помощта и поддръжката са жизненоважни.
Колкото и да премислям, не намирам логически и аргументиран отговор по какъв начин по този начин три четириноги се оказаха по-важни от хората.
В шок са мнозина
Служител на една от институциите, проверяващи жестокото ликвидиране в Мокрище, също показа, че всеки ден се чуди и недоумява. Как по този начин хиляди хора, даже от чужбина, обсипват службите с претенции питбулът да не бъде евтаназиран, събират се дарения, носи му се храна. Няма неприятно. Но никой до момента не е попитал по какъв начин се усещат родителите, чието тригодишно момченце бе убито от кучето. Никой не се е поинтересувал имат ли потребност от помощ и поддръжка, откакто дни наред, на всичкото си злощастие от горната страна, са подлагани на инспекции, разпити и какви ли още не. Дава ли си някой сметка, че етническият им генезис не ги прави безусловно неприятни хора.
Факт е, че нещастието става, до момента в който бащата е на работа в провинцията, а майката - в чужбина. Това е модел, който сме виждали и при доста други фамилии, които - популярност Богу - не са имали нещастието да платят толкоз висока цена за избора си да изкарват прехраната си надалеч от вкъщи. Ако тези хора бяха останали в Мокрище да се редят на опашка за обществени помощи - отново щяха да са отговорни. И упреквани, че паразитират на гърба на всички останали.
Всички родственици ли са отговорни?
Вина целеустремено се търси и у чичото и лелята, на чиито грижи е било поверено починалото хлапе. Тя - кърмачка с двумесечно бебе - прекара 24 часа в ареста. Той, въпреки сега на убийството също да е бил на работа, остана зад решетките 3 денонощия. И в случай че това може да се изясни с рутинни процедури и даже с желанието да бъдат защитени от възмездие на мига, то човек мъчно може да си изясни за какво обществените мрежи преливат от сълзливи мнения за кучето, до момента в който за всички родственици на невръстната жертва се желае линч или най-малко пожизнен затвор.
Защо животното е оповестено за почтено, без да е завършило следствието и без бранителите му да знаят каква в действителност се е случило. Виновни били хората?! Родителите - че са изоставили сина си и са отишли да припечелват. Лелята - че се е грижила за бебето си, до момента в който племенникът тръгнал самичък към тоалетната. Чичото - кой знае за какво, откакто питбулът е бил вързан на верига и самото дете е отишло при него. Но виж, за Цезар към този момент тече петиция: " Невинен! ", подписана от близо 5300 души.
Който е непогрешим - дано хвърли камък!
Хайде да се замислим - когато децата ни са били на по 3 години, успявали ли сме да ги наглеждаме непрекъснато 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? Не сме ли ги пускали сами до тоалетна? Предпазвали ли сме ги от всички възможни рискове?
На тази възраст щерка ми към този момент имаше най-малко три белега от неприятни рухвания и удари в остри ръбове у дома. После се снабди с още един - разцепена вежда от люлка, която я перна през лицето, до момента в който се опитваше да я спре. И още - от скършен клон край детската градина. Била съм до нея и по разнообразни аргументи не съм успявала да я предпазя. И - да, усещам се отговорна, само че не мисля, че би трябвало да ме арестуват и съдят.
Като дете и аз самата съм имала много премеждия - върху мен е падала греда с накачени по нея сплитове кукурузи за сушене, на косъм съм се разминавала от удавяне, падала съм от дърво. Куче не ме е хапало, само че ме е нападал пуяк и ме е кълвала гъска - доста боли! И това не е тъй като никой не се е грижил за мен - в противен случай, израснала съм в къща, цялостна с грижовни възрастни. А тъй като белите стават за момент...
Приблизително същите неща може да опише всеки родител на витално и палаво дете. Това значи ли, че всички сме за линч или най-малко доживотна присъда? И къде остана презумпцията за непорочност за хората? Иначе значително зоолюбители се възмущават по какъв начин по този начин питбулът е именуван палач, преди да е потвърдено това?
Цезар и легионите с кандидат-осиновители
Изумена съм какъв брой доста кандидат-осиновители се явиха за Цезар. Мрежите преливат от негови фотоси с мил взор, с видеа по какъв начин върти опашка и се умилква на непознатите си благодетели, позволени да го видят и да му занесат храна. Тяхното предпочитание е четириногото да не бъде убивано. Жал им е за него. Дотук - добре. Но с който и дресьор на кучета да поговорите - всеки ще ви каже, че и животните са като децата - държанието им е непредсказуемо. Не се знае по кое време ще се отключи експанзия и какво ще последва.
И като приказваме за питбула Цезар, добре е да споменем разкази на хора от Мокрище, които съзнателно до момента сме спестявали в изявленията, защото са прекомерно ужасяващи. По-рано този псе е бил благосъстоятелност на различен човек от селото. Знае се, че е нападал животни. Бившият му собственик решил да се отърве от него, откакто Цезар отхапал ухото на прасе. Мъжът бил толкоз сърдит, че блъснал кучето с секира в главата, само че не съумял да го убие. Оттам е и подутината, която толкоз тревожи зоолюбителите и скапва съня им с мисълта, че Цезар е измъчван и в този момент.
Експерти напомнят, че дивата природа дреме във всяко куче, даже в отзивчиви джобни породи. Преди време пекинез отхапа пръста на стопанката си в Панагюрище. Дребно като коте създание с другояче миролюбив манталитет, по нейни думи.
Всичко се случва. Кой ще понесе отговорност, в случай че Цезар след сполучливо прекосяване през поведенческата експертиза при етолог бъде осиновен, а след това налети и на благодетелите си или на други хора? Дали някой ще си посипе главата с пепел и дали ще каже: „ Сгреших “?.
Колкото до Терез и Масуд - към този момент може да спим умерено - пътуваха до Холандия със специфичен превоз и с компаньон, с цел да им се спести стресът и т. н. Сапунката с невижданата лъвска история май поприключи. Останаха въпроси за индивидите и човещината.
Милост за живите
За повече от 17 години в медии съм проследявала от близко десетки акции за избавяне на деца, младежи и възрастни с тежки болести. Не си припомням при никоя от тези акции по този начин целеустремено и амбициозно да са се впрягали държавници, локални управници и Неправителствени организации. В множеството човешки нещастия изобилства от несправедливости и скандални детайлности - лекарски неточности, корупция, отводи на Фонда за лекуване в чужбина по официални критерии, абдикиране на страната от отговорностите. Имало е чиновнически безумия, обричащи на гибел и равносилни на убийства. За никого от тези заболели хора обаче не са се събирали петиции с по 47 000 подписа, не са проведени огромни митинги пред Министерския съвет, не е оказван подобен напън, че да се стигне до смяна в закони или до търсене на малки врати в тях единствено и единствено да се тушира напрежението. Да не приказваме пък какъв брой мъчно и отчайващо постепенно са протичали акциите и по какъв начин за суми, които някои харчат за една вечеря в ресторант, са били нужни месеци, години, в един от случаите - две десетилетия - безусловно. Докато най-после индивидът събра парите, само че към този момент не беше в положение да понесе интервенцията за избавяне на живота му. А ставаше въпрос за едни 4000 лв.. Колкото евентуално са изхарчени, с цел да се превозят двете лъвчета до Холандия със специфичен превоз.
Обичаме показно животните повече от ближните си. Тотална неразбория на морални полезности и цели!
Споделям всичко това с ясната мисъл, че ще бъда жигосана и/или даже обругана от феновете на животните. Че ще бъда наричана циганка, тъй като се пробвам да погледна обстановката от гледната точка на роми, оказали се в епицентъра на голяма покруса. Няма да се изненадам, в случай че последват тежки закани и люти обети. Вече се е случвало, след един роман за следващия човек, атакуван от бездомно куче - отговорен бил той, а не животното.
Всеки има право на мнение. Храня вярата, че най-сетне всички ще проумеят: хората НЕ са по-маловажни от което и да било четириного.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ