Горещата прегръдка на Слънцето: мисията на сондата „Паркър“ е в разгара си
След 6 години скитничество в космоса сондата е подготвена за най-опасната си маневра.
Космическата сонда „ Паркър “ се приготвя да сложи нови върхове в проучването на Слънцето. След повече от 6 години пътешествия в космоса сондата наближава последния стадий от задачата си, който дава обещание да бъде най-вълнуващият.
На 6-ти ноември 2024 година сондата Parker Solar Probe ще направи своята седма и последна гравитационна маневра наоколо до Венера, която ще бъде от основно значение за бъдещата ѝ траектория. Сондата ще прелети единствено на 317 км от повърхността на планетата, което ще ѝ разреши да „ открадне “ част от нейната кинетична сила.
Промяната в траекторията ще приближи Parker Solar Probe до Слънцето повече от всеки път. На 24-ти декември 2024 година устройството ще доближи рекордна непосредственост до нашата звезда – единствено 8,86 слънчеви радиуса, т.е. към 6,2 милиона километра.
Но освен дистанцията ще бъде рекордно. Слънчевата сонда „ Паркър “ ще сложи и нов връх по скорост за галактически апарати. Ако през 2023-2024 година оптималната скорост на сондата е била 176 км/сек, то след последната маневра наоколо до Венера тя ще доближи невероятните 192 км/сек (или 691 200 км/час).
Толкова близко приближаване до Слънцето е допустимо с помощта на неповторимия топлинен щит на апарата. Той защищава сензитивните принадлежности от рисковите температури, което дава опция за научни проучвания в непосредствена непосредственост до нашата звезда.
По време на задачата си Parker Solar Probe към този момент направи доста научни открития. Едно от най-интересните е откриването на по този начин нареченото „ магнитно превключване “ в слънчевия вятър – събитие, при което магнитното поле като че ли се „ огъва “ назад към себе си, когато частиците се отдалечават от Слънцето.
Освен това сондата даде неповторими данни за короналните потоци – структури в слънчевата корона, които преди можеха да се следят единствено от разстояние, да вземем за пример по време на цялостни слънчеви затъмнения. Parker Solar Probe е първият галактически уред, който минава през тези мистериозни формирания.
По време на прелитането към Венера камерите на апарата снимаха по какъв начин облаците от нощната страна на планетата краткотрайно се разделят. Така Parker Solar Probe съумя да снима повърхността на планетата. Изображенията по-късно изцяло съответстваха с инфрачервените карти, получени по-рано от Magellan.
Сондата направи фотоси и на другите планети в Слънчевата система. По време на петия си перихелий на 7-ми юни 2020 година галактическият уред снима шестте най-близки до Слънцето планети, подредени в една линия: Марс, Сатурн, Юпитер, Венера, Земята и Меркурий.
С всеки нов перихелий – точката на най-голямо доближаване към Слънцето – погледът на Parker Solar Probe към нашата звезда става все по-впечатляващ. В сегашната си орбита в точката на оптимално доближаване Слънцето наподобява 28 пъти по-голямо, в сравнение с го виждаме от Земята. Видимата му повърхност е над 750 пъти по-голяма!
Рекордното доближаване към Слънцето през декември 2024 година обаче ще бъде освен успех, само че и началото на края за неустрашимия откривател. Очаква се през 2025 година рисковата топлота на Слънцето дефинитивно да преодолее отбраната на топлинния щит и да извади галактическия транспортен съд от строя.
По време на задачата си сондата „ Паркър “ направи 21 завъртания към Слънцето, като всякога се приближаваше от ден на ден до него. Апаратът е събрал невиждано количество данни за нашата звезда, нейната корона и слънчевия вятър. Тези данни ще оказват помощ на учените по-добре да схванат процесите, протичащи в Слънцето, и тяхното въздействие върху галактическото време.
Въпреки че задачата на Parker Solar Probe е към своя край, нейното завещание ще живее още дълги години.
