След 50 г. разруха и забрава: Древен римски дворец отново приема посетители
След 50 години занемаряване, „ изгубеният “ императорски замък в Рим Domus Tiberiana е отворен и приема гости в новата си роля намузей навън, написа.
Доскоро рушаща се и със неразрешен достъп развалина покрай известния Колизеум, дворецът- издигнат през 1 век от н.е. и обичан от Нерон, още веднъж заемамястото си измежду едни от най-хубавите туристически атракции в града.
Древният замък се намира на хълма Палатин - най-стария в града, откъдето императорските династии са управлявали епохи наред. Но през годините той се разпада, а през 70-те години на предишния век е затворен заради структурна неустойчивост.
Липсата му на туристическата карта оставя „ черна дупка “ в археологическото сърце на италианската столица, съгласно доста локални поданици, показва CNN Travel.
След шестгодишно видоизменение, дворецът още веднъж отваря порти като „ разпръснат музей “ - с находки и стенописи, разпръснати из целия обект и предоставящи визия на посетителите за античното му великолепие.
Domus Tiberiana е първият императорски замък в Рим, издигнат от Тиберий, който включва в него и съществуващите благороднически имения на хълма.
Заемащ повече от четири хектара повърхност, в него има резиденции с огромни градини, места за поклонение и жилища на преторианската армия на императора.
Като седалище на властта и политиката на Рим, Domus Tiberiana е с чудесно местонахождение - високо над Палатинския и Римския конгрес, предлагайки на своите жители аспект към града.
С течение на времето той е декориран и уголемен от други императори, в това число Нерон, който е коронясан на стълбите му единствено на 16 години през 54 година сл. Хр.
Алфонсина Русо, шеф на археологическия парк на Колизеума (в който попада и Domus Tiberiana) и водещ археолог по обновяването на обекта, споделя, че по време на възобновяване са открити антични антики, доста от които извънредно добре непокътнати.
Артефактите - ярки мазилки, стенописи, амфори, керамика, станове, теракота и скулптури на божества, свързани с култовете към Изида, Дионисий и Митра, оферират на посетителите същинско пътешестване във времето, добавя Русо.
„ Те карат това място – преди обитаемо от аристократични фамилии, а по-късно от римски императори – да оживява още веднъж “, показва археологът.
„ Има седем изложбени зали, цялостни с изключителни находки, започвайки с тези, предшестващи първичното строителство на двореца, когато аристократите са живели в имения, преди Тиберий да ги включи в Domus, “ добавя тя.
Сред новоизложените стенописи са едни от най-ранните рисунки на лимони (считани за другоземен плод в Древен Рим, защото произлизат от Далечния изток), както и изображение на гладиатор, което потвърждава, че гладиаторските игри са ценени от богатите фамилии, изяснява Русо.
Императорският замък остава в употреба до 7 век, когато става папска резиденция на Йоан VII. В средата на 16-и век аристократичното семейство Фарнезе - могъщи локални земевладелци, построяват обилните градини Orti Farnesiani на мястото, украсявайки го с орнаменти и статуи на нимфи, сатири и фавни.
На обекта са положени съществени старания за разбъркване на остаряло и ново. Поредица от величествени червеникаво-кафяви сводести арки, приветстващи посетителите, са деликатно реконструирани със същите материали, употребявани от античните римляни.
„ Това, което прави този освежен Domus неповторим, е архитектурният жанр “, споделя Русо. „ Успяхме да използваме истински материали, с цел да подсилим и укрепим ръчно направените 15-метрови предни арки, които минават около двореца. “
След повторното си отваряне в края на септември Domus Tiberiana притегля към 400 000 гости, което е „ голям триумф “, съгласно Русо. Археологът прибавя, че това олицетворение на Domus Tiberiana предлага на туристите най-„ прочувственото “ посещаване от генерации насам.
Доскоро рушаща се и със неразрешен достъп развалина покрай известния Колизеум, дворецът- издигнат през 1 век от н.е. и обичан от Нерон, още веднъж заемамястото си измежду едни от най-хубавите туристически атракции в града.
Древният замък се намира на хълма Палатин - най-стария в града, откъдето императорските династии са управлявали епохи наред. Но през годините той се разпада, а през 70-те години на предишния век е затворен заради структурна неустойчивост.
Липсата му на туристическата карта оставя „ черна дупка “ в археологическото сърце на италианската столица, съгласно доста локални поданици, показва CNN Travel.
След шестгодишно видоизменение, дворецът още веднъж отваря порти като „ разпръснат музей “ - с находки и стенописи, разпръснати из целия обект и предоставящи визия на посетителите за античното му великолепие.
Domus Tiberiana е първият императорски замък в Рим, издигнат от Тиберий, който включва в него и съществуващите благороднически имения на хълма.
Заемащ повече от четири хектара повърхност, в него има резиденции с огромни градини, места за поклонение и жилища на преторианската армия на императора.
Като седалище на властта и политиката на Рим, Domus Tiberiana е с чудесно местонахождение - високо над Палатинския и Римския конгрес, предлагайки на своите жители аспект към града.
С течение на времето той е декориран и уголемен от други императори, в това число Нерон, който е коронясан на стълбите му единствено на 16 години през 54 година сл. Хр.
Алфонсина Русо, шеф на археологическия парк на Колизеума (в който попада и Domus Tiberiana) и водещ археолог по обновяването на обекта, споделя, че по време на възобновяване са открити антични антики, доста от които извънредно добре непокътнати.
Артефактите - ярки мазилки, стенописи, амфори, керамика, станове, теракота и скулптури на божества, свързани с култовете към Изида, Дионисий и Митра, оферират на посетителите същинско пътешестване във времето, добавя Русо.
„ Те карат това място – преди обитаемо от аристократични фамилии, а по-късно от римски императори – да оживява още веднъж “, показва археологът.
„ Има седем изложбени зали, цялостни с изключителни находки, започвайки с тези, предшестващи първичното строителство на двореца, когато аристократите са живели в имения, преди Тиберий да ги включи в Domus, “ добавя тя.
Сред новоизложените стенописи са едни от най-ранните рисунки на лимони (считани за другоземен плод в Древен Рим, защото произлизат от Далечния изток), както и изображение на гладиатор, което потвърждава, че гладиаторските игри са ценени от богатите фамилии, изяснява Русо.
Императорският замък остава в употреба до 7 век, когато става папска резиденция на Йоан VII. В средата на 16-и век аристократичното семейство Фарнезе - могъщи локални земевладелци, построяват обилните градини Orti Farnesiani на мястото, украсявайки го с орнаменти и статуи на нимфи, сатири и фавни.
На обекта са положени съществени старания за разбъркване на остаряло и ново. Поредица от величествени червеникаво-кафяви сводести арки, приветстващи посетителите, са деликатно реконструирани със същите материали, употребявани от античните римляни.
„ Това, което прави този освежен Domus неповторим, е архитектурният жанр “, споделя Русо. „ Успяхме да използваме истински материали, с цел да подсилим и укрепим ръчно направените 15-метрови предни арки, които минават около двореца. “
След повторното си отваряне в края на септември Domus Tiberiana притегля към 400 000 гости, което е „ голям триумф “, съгласно Русо. Археологът прибавя, че това олицетворение на Domus Tiberiana предлага на туристите най-„ прочувственото “ посещаване от генерации насам.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ