След години на спад отново започва ръст в броя на фалиращите компании в България
След 5 следващи години спад, през 2018 година в България се следи повишение на броя на фирмите в неплатежоспособност, демонстрира разбор на " Кофас " в годишното си изследване за района. Страната се подрежда на второ място по този индикатор измежду страните от Централна и Източна Европа.
Въпреки двуцифрения растеж, в безспорна стойност броят на банкрутиралите компании не е огромен – 360, което е едвам 0.09% от всички, опериращи в страната.
Специалистите на " Кофас " разясняват, че главните аргументи за растежа на несъстоятелността са свързани с банкрута на няколко основни сдружения, както и с по-висока задлъжнялост, увеличението на цената на труда, цикличността на стопанската система, а също и с самостоятелен фактор като незадоволително добър мениджмънт.
Според изследването на компанията обстановката с несъстоятелностите в целия район на Централна и Източна Европа е относително удобна. По-голямата част от страните записват спад на процедурите по неплатежоспособност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едвам четири означават нарастване – България, Хърватия, Полша и Сърбия.
Регионалната разбивка демонстрира огромна динамичност, варираща от понижение на несъстоятелността в Украйна с 35.2%, през лек спад с 0.2% в Латвия до скок от 42.3% в Хърватия.
Като цяло в района на Централна и Източна Европа през последните години фирмите съумяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, по този начин и външно. Така удобната икономическа конюнктура откри отражение върху платежоспособността на компаниите в района, разясняват анализаторите на компанията.
В изследването им въпреки всичко се споделя, че през 2018 година фирмите са били изправени пред разнообразни провокации, които са се отразили върху ликвидността на бизнеса им.
Повечето стопански системи от ЦИЕ са мощно отворени, като износът на артикули и услуги съставлява забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Търговската война, неразбираемият развой на излизане на Англия от Европейския съюз, само че най-много забавянето в еврозоната, способстваха за една по-мрачна вероятност за експортьорите от ЦИЕ, демонстрира анализът на данните.
В района към момента се следи съществено нарастване на заплатите на чиновниците, което не се отразява от растежа на продуктивността. Все по-голям брой компании регистрират дефицит на работна ръка през последните години и това се трансформира в най-съществената преграда на настоящите бизнес интервенции на сдруженията, ограничавайки също вероятното разширение, допълват специалистите на " Кофас ". Изправени пред разнообразни провокации, някои компании не са в положение да правят заплащания в точния момент.
Според " Кофас " вътрешното търсене ще остане главен мотор на растежа на стопанската система.
Ръстът на Брутният вътрешен продукт в Централна и Източна Европа се забави, само че остана на постоянни равнища през 2018 година, като въпреки всичко се чака и по-нататъшното му закъснение. В реалност, по-слабият ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, предстоящ в района, ще се дължи най-много на въздействието на по-бавното външно търсене, се отбелязва в разбора. Предвижда се междинният напредък в страните от Централна и Източна Европа да доближи 3.6% през 2019 година и 3.2% през 2020 година От друга страна, съгласно прогнозата на " Кофас ", се чака темпът на напредък на България да се стабилизира на 3.4%.
Въпреки двуцифрения растеж, в безспорна стойност броят на банкрутиралите компании не е огромен – 360, което е едвам 0.09% от всички, опериращи в страната.
Специалистите на " Кофас " разясняват, че главните аргументи за растежа на несъстоятелността са свързани с банкрута на няколко основни сдружения, както и с по-висока задлъжнялост, увеличението на цената на труда, цикличността на стопанската система, а също и с самостоятелен фактор като незадоволително добър мениджмънт.
Според изследването на компанията обстановката с несъстоятелностите в целия район на Централна и Източна Европа е относително удобна. По-голямата част от страните записват спад на процедурите по неплатежоспособност – това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна, а едвам четири означават нарастване – България, Хърватия, Полша и Сърбия.
Регионалната разбивка демонстрира огромна динамичност, варираща от понижение на несъстоятелността в Украйна с 35.2%, през лек спад с 0.2% в Латвия до скок от 42.3% в Хърватия.
Като цяло в района на Централна и Източна Европа през последните години фирмите съумяха да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, по този начин и външно. Така удобната икономическа конюнктура откри отражение върху платежоспособността на компаниите в района, разясняват анализаторите на компанията.
В изследването им въпреки всичко се споделя, че през 2018 година фирмите са били изправени пред разнообразни провокации, които са се отразили върху ликвидността на бизнеса им.
Повечето стопански системи от ЦИЕ са мощно отворени, като износът на артикули и услуги съставлява забележителна част от Брутният вътрешен продукт. Търговската война, неразбираемият развой на излизане на Англия от Европейския съюз, само че най-много забавянето в еврозоната, способстваха за една по-мрачна вероятност за експортьорите от ЦИЕ, демонстрира анализът на данните.
В района към момента се следи съществено нарастване на заплатите на чиновниците, което не се отразява от растежа на продуктивността. Все по-голям брой компании регистрират дефицит на работна ръка през последните години и това се трансформира в най-съществената преграда на настоящите бизнес интервенции на сдруженията, ограничавайки също вероятното разширение, допълват специалистите на " Кофас ". Изправени пред разнообразни провокации, някои компании не са в положение да правят заплащания в точния момент.
Според " Кофас " вътрешното търсене ще остане главен мотор на растежа на стопанската система.
Ръстът на Брутният вътрешен продукт в Централна и Източна Европа се забави, само че остана на постоянни равнища през 2018 година, като въпреки всичко се чака и по-нататъшното му закъснение. В реалност, по-слабият ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, предстоящ в района, ще се дължи най-много на въздействието на по-бавното външно търсене, се отбелязва в разбора. Предвижда се междинният напредък в страните от Централна и Източна Европа да доближи 3.6% през 2019 година и 3.2% през 2020 година От друга страна, съгласно прогнозата на " Кофас ", се чака темпът на напредък на България да се стабилизира на 3.4%.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ