193 държави-членки на ООН се споразумяха за подписването на глобален договор срещу киберпрестъпността
След 5-годишни договаряния 193 държави-членки на Организация на обединените нации одобриха забележителна правно обвързваща “Конвенция за киберпрестъпността ” – първата по рода си. Гада Вали, изпълнителен шеф на Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността назова събитието „ знакова стъпка “, като означи, че документът е първият интернационален юридически инструмент на Организация на обединените нации по въпроси, свързани с престъпността от повече от 20 години насам.
По данни на Световната банка през 2023 година 67,4 % от популацията на света е употребило интернет за ежедневни задания като връзка и извършване на покупки, както и за по-сложни цели, в това число научни проучвания и нововъведения. Тази активност обаче прави повече от 2/3 от популацията на света уязвимо към киберпрестъпления. В същото време хората и страните от другата страна на цифровото разделяне са още по-слабо предпазени.
Киберпрестъпниците употребяват цифровите системи, с цел да популяризират програмен продукт за откуп, да организират хакерски офанзиви, да крадат пари, данни и друга скъпа информация.
Информационните технологии се употребяват и за осъществяване на закононарушения като трафик на опиати, трафик на оръжие, трафик на хора, пране на пари, измами и други закононарушения. Тези закани подкопават стопанските системи, нарушават действието на сериозната инфраструктура и подкопават доверието в цифровия свят. Приетата спогодба дава опция за по-бърз, по-координиран и ефикасен отговор на киберпрестъпленията, като прави цифровата и физическата среда по-безопасна. Досега нямаше световно съгласуван текст за битка с киберпрестъпността.
Разследванията на транснационални закононарушения, осъществени както онлайн, по този начин и офлайн изискват електронни доказателства. Те обаче могат да се намират в разнообразни юрисдикции, което основава провокации пред правоприлагащите органи. Конвенцията урежда достъпа до такива данни и техния продан за улеснение на следствията и наказателното гонене. Държавите подписали конвенцията ще имат също по този начин достъп до денонощна мрежа за спешна помощ.
В допълнение към обмена на електронни доказателства мрежата ще се употребява за улеснение на следствията, идентифицирането, замразяването, изземването и възобновяване на облаги от незаконна активност, както и за правна помощ и екстрадиция.
Конвенцията е първото световно съглашение, ориентирано към отбрана на децата от полово принуждение, осъществено посредством потребление на осведомителни технологии. Криминализирането на такива закононарушения дава на държавните управления повече принадлежности за отбрана на малолетните.
Инструментът включва и ограничения за подкрепяне на жертвите на киберпрестъпления. В него се предизвиква даването на поддръжка, в това число възобновяване, отплата, възобновяване на вреди и унищожаване на нелегално наличие. Тези дейности ще се реализират в сходство с националното законодателство на участващите страни.
Конвенцията е първото световно съглашение за отбрана на децата от полово принуждение, осъществено посредством потребление на осведомителни технологии. Криминализирането на такива закононарушения дава на държавните управления повече принадлежности за отбрана на малолетните.
Реагирането единствено на киберинциденти обаче не е задоволително. Конвенцията изисква от страните да разработят ограничения за понижаване на рисковете и заканите от киберпрестъпленията, в това число образование за обществения и частния бранш, стратегии за рехабилитация на причинителите, помощ за жертвите и други. Документът ще бъде възложен за сключване през 2025 година на публична гала в Ханой, Виетнам.
