40 години Сто години самота“ в България
След 40 години „ Сто години самотност “ в България - с цензурираната първа версия, с „ магнитната тресчица, астрономическите пресмятания, фантазиите за преобразяване, въжделенията да се опознаят чудесата на света “ и с диалога на Константин Мравов с преводача на книгата Румен Стоянов ви срещаме в „ Нашият ден “.
През този месец от щемпел би трябвало да излезе дълго чаканото ново българско издание на една от литературните класики на ХХ век – „ Сто години самотност “ на Габриел Гарсия Маркес. Издателството за пръв път ще показа сагата на семейство Буендия в истинския й тип, включвайки спестени по времето на социализма думи, фрази и цели пасажи. За задачата към „ Сто години самотност “ се завръща Румен Стоянов, истинският преводач на именития разказ, както и на други класики от латиноамериканския книжовен взрив през ХХ век. Румен Стоянов, живата връзка на България с автори Хулио Кортасар и Алехо Карпентиер, нееднократно е разказвал историята на най-емблематичния си превод. Запознаването със „ Сто години самотност “ посред бурната 1968, срещите с Маркес в Барселона и София, разочарованието на колумбиеца от лъжите на българските издатели за тиражите му, довело до дълготрайно неиздаване на негови книги у нас. Това са единствено част от историите, споделяни от преводача. Колегата от стратегия „ Хоризонт “ на БНР Константин Мравов го пита какво е да се завърне към „ Сто години самотност “ след толкоз време, до каква степен е изменен новият превод, какво в книгата е било цензурирано през социализма и за какво.
„ Сто години самотност “ е част от едно по-голямо събитие, каквото е така наречен нова латиноамериканска повествователност - прозата на създатели като Маркес, Борхес, Варгас Льоса, КОртасар, Карпентиер, Хуан Руфо и доста други, които увлекателно препредават на света чувството за цялостен един континент. Във втората част на диалога на Константин Мравов с преводача на „ Сто години самотност “ Румен Стоянов той се пробва да разбере какво е разкрил в книгата, когато за пръв път я прочита преди десетилетия и по какъв начин това потомство латиноамерикански създатели си извоюва международно значение.
Балканите са Латинска Америка в Европа, казвал е нееднократно преводачът Румен Стоянов. Той и други интелектуалци постоянно са обръщали внимание на дълбоката връзка с фолклора, която може да се следи и в южноамериканската, и в българската литература. А въпросът към преводача е за какво нашите романи не доближиха международната популярност на латиноамериканския взрив през ХХ век.
Повече в звуковия файл.
През този месец от щемпел би трябвало да излезе дълго чаканото ново българско издание на една от литературните класики на ХХ век – „ Сто години самотност “ на Габриел Гарсия Маркес. Издателството за пръв път ще показа сагата на семейство Буендия в истинския й тип, включвайки спестени по времето на социализма думи, фрази и цели пасажи. За задачата към „ Сто години самотност “ се завръща Румен Стоянов, истинският преводач на именития разказ, както и на други класики от латиноамериканския книжовен взрив през ХХ век. Румен Стоянов, живата връзка на България с автори Хулио Кортасар и Алехо Карпентиер, нееднократно е разказвал историята на най-емблематичния си превод. Запознаването със „ Сто години самотност “ посред бурната 1968, срещите с Маркес в Барселона и София, разочарованието на колумбиеца от лъжите на българските издатели за тиражите му, довело до дълготрайно неиздаване на негови книги у нас. Това са единствено част от историите, споделяни от преводача. Колегата от стратегия „ Хоризонт “ на БНР Константин Мравов го пита какво е да се завърне към „ Сто години самотност “ след толкоз време, до каква степен е изменен новият превод, какво в книгата е било цензурирано през социализма и за какво.
„ Сто години самотност “ е част от едно по-голямо събитие, каквото е така наречен нова латиноамериканска повествователност - прозата на създатели като Маркес, Борхес, Варгас Льоса, КОртасар, Карпентиер, Хуан Руфо и доста други, които увлекателно препредават на света чувството за цялостен един континент. Във втората част на диалога на Константин Мравов с преводача на „ Сто години самотност “ Румен Стоянов той се пробва да разбере какво е разкрил в книгата, когато за пръв път я прочита преди десетилетия и по какъв начин това потомство латиноамерикански създатели си извоюва международно значение.
Балканите са Латинска Америка в Европа, казвал е нееднократно преводачът Румен Стоянов. Той и други интелектуалци постоянно са обръщали внимание на дълбоката връзка с фолклора, която може да се следи и в южноамериканската, и в българската литература. А въпросът към преводача е за какво нашите романи не доближиха международната популярност на латиноамериканския взрив през ХХ век.
Повече в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ