След 25 години преговори ЕС и Меркосур са на прагa

След 25 години договаряния Европейски Съюз и Меркосур са на прагa на историческа договорка, чието сключване е планувано за 17 януари 2026 година Споразумението дава обещание геоикономически дивиденти за Европа—по-евтин достъп до южноамериканския пазар и сериозни суровини—но изостря вътрешния разлом сред индустриалните печеливши и уязвимото европейско земеделие. Протестите на фермери в основни страни демонстрират, че политиката по използване (огледални стандарти, надзор и бързи защитни мерки) ще реши дали „ коли против говеждо “ е баланс или капан.

ЕС–Меркосур е най-мащабната зона за свободна търговия по население (≈780 млн.), с унищожаване на мита за над 90% от стоките.

Още по тематиката

Защо е противоречиво комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и Меркосур Икономика / Индустрия на фокус, Свят 9 яну 2026

Какво действително включва

А името „ Autos gegen Rindfleisch “ (автомобили против говеждо месо, бел. ред.) напряко синтезира договорката: падат 35% мита за европейските коли и високи цени за машини/химикали/лекарства, а в Европейски Съюз се отварят тарифно-квотни канали за говеждо, птиче, захар и етанол. Европейска комисия акцентира „ уговорка за стабилно развиване “, обвързване с Париж и механизъм за „ спешна спирачка “ при пазарни разстройства и обезлесяване. Тарифни отстъпки: в Меркосур падат 35% мито за коли, 20% за машини, ~18% за химикали, ~14% за лекарства; в Европейски Съюз – тарифно-квотен режим за говеждо, птиче, захар, етанол (безмитни квоти с последователно отваряне). Клауза за стабилно развиване: обвързване с Парижкото съглашение, механизъм за използване, антиобезлесяване и „ спешна спирачка “ при пазарни разстройства. Геоикономическа ос: диверсификация на вноса на първични материали от Латинска Америка.

Защо е значимо

За Европейски Съюз това е стратегически ход: възстановява конкурентоспособността в Латинска Америка за коли, машини, химикали и фарма, до момента в който обезпечава по-сигурен достъп до литий, мед и други сериозни материали за зелената промяна. За Меркосур – предвидим вход към най-регулирания премиум пазар и софтуерен трансфер. Създава най-голямата зона за свободна търговия (≈780 млн. потребители), отстранява мита за > 90% от стоките. Дава на Европейски Съюз преимущество в Латинска Америка за коли, машини, химикали и фарма, и достъп до сериозни първични материали (литий, мед, никел) в подтекста на зелената промяна и конкуренцията със САЩ/Китай. За Меркосур: предвидим достъп до европейския пазар и технологии, вложения, рационализация на промишлености.

Кой печели – и кой рискува Печеливши в Европейски Съюз: автомобилостроене (Германия, Централна Европа), машиностроене/химия (Нидерландия, Швеция, Испания), фарма. Мотото в Берлин и Брюксел: „ Autos gegen Rindfleisch “ („ Коли против говеждо “). Рискови браншове: отглеждане на животни и елементи от растениевъдството (Франция, Ирландия, Полша, Унгария). Аргументът е ценови напън и разнообразни агростандарти. За Меркосур: агроекспортът получава премиум пазар; промишленостите – достъп до европейски съоръжение и финанси, само че риск от конкурентен напън върху локално произвеждане.

Защо фермерите стачкуват

Точно тук избухва спорът. Фермерски организации във Франция, Ирландия, Полша и Унгария предизвестяват за ценови напън от агровноса и за „ двойни стандарти “ по фитосанитарни правила. На митинги в Париж и Брюксел звучат претенции за „ равни правила “ (mirror clauses), действителен надзор по антиобезлесяването и бързи обезщетения. Париж държи твърда линия: без използвани еко-гаранции договорката „ не е допустима “. Ирландия концентрира риска за говеждото; Полша и Унгария желаят автоматизирани защитни механизми. От другата страна Германия, Испания, Нидерландия и Швеция акцентират индустриалните изгоди и геостратегическата диверсификация от Китай/САЩ.

Опасения на фермерите са от „ нелоялна конкуренция “ при разнообразни фитосанитарни режими и неразрешени дейни субстанции в Европейски Съюз.  Съществува и боязън от свръхвнос по квоти при ниска проследимост и слаб надзор върху обезлесяването. Държавите, които са сериозни към съглашението упорстват за „ огледални клаузи “ (mirror clauses), по-бързи защитни ограничения, обезщетения от ОСП, действително използване на антиобезлесяващите правила.

Френският президент Еманюел Макрон поредно упорства, че съглашение без твърди екостандарти „ не е задоволително “; Париж желае мощно използвани огледални условия.

Ирландия показва паника за говеждото и упорства за прецизни квоти/контроли.

Полша и Унгария желаят поддръжка за фермерски защитни механизми и равни стандарти.

Икономическата сметка в Европейски Съюз е асиметрична

Печеливши: Германия, Испания, Нидерландия и Швеция, които  акцентират индустриалните и геостратегически изгоди.

Най-големите изгоди са за немската автоиндустрия, машиностроене, химията (включително фирмени вериги в Централна и Източна Европа) и фармацевтиката. 

Уязвими: отглеждане на животни и елементи от растениевъдството—особено в райони, където Общата Селскостопанска Политика към този момент не компенсира растящите разноски и климатични опасности. Политическият риск е ескалация на фермерския яд и блокиране при ратификации, в случай че защитните клапани не сработят.

Какво споделят страните от Меркосур

От южноамериканска вероятност тонът е решително прагматичен. „ Сделката е доста преференциална за Европа, тъй като вносът в селското стопанство е стеснен посредством квоти… Европа е доста по-конкурентоспособна в индустрията… Това ще бъде потребно и за двете страни “, споделя посланикът на Аржентина в България Алехандро Майер, като акцентира ролята на Аржентина в лития и медта и капацитета на енергийни планове. При президента Лула Бразилия подчертава върху надзор против обезлесяване и чака агро достъп и инвестиции; Парагвай и Уругвай упорстват за по-бързо отпадане на цените и вложения в инфраструктура и агропреработка.

Какво печели Европа – и какво рискува да загуби

По мнението на стопански анализатори и политици Европейският съюз печели растеж на износа (особено авто/машини), по-сигурен достъп до сериозни минерали, диверсификация от Китай/САЩ, по-ниски потребителски цени в Латинска Америка за европейски артикули. Рисковете обаче не са дребни и не са за занемаряване: напън върху отглеждането на животни, политически разлом сред индустриални и земеделски райони, правни разногласия по устойчивостта, в случай че механизмите не се ползват дейно.

Българският ракурс и позицията на Министерство на външните работи

Българският ракурс е двупосочен. От позиция на промишлеността български снабдители във веригите на коли, машини, електроника и ИКТ могат да завоюват от по-евтин достъп до Меркосур и от нови вложения.

Рискове са обилни за житно-животновъдни райони. Аграрният бранш остава песимистичен и очаква  напън при пазарите на говеждо/птиче месо и захар. Затова изисква прецизно използване на квоти, проследимост и подготвеност за бързи защитни ограничения.

Позиция на Министерство на външните работи (рамково) е за поддръжка на съглашението като инструмент за диверсификация и напредък, при изискване за „ равни правила на играта “, използвани стандарти за резистентност, проследимост и подготвеност за бързи защитни ограничения в сензитивните сектори; съгласуваност с Министерство на земеделието и храните и браншовите организации за мониторинг на резултата.

Какво следва? Подписването на 17 януари е стартът на политическия край: европейска и национални ратификации, плюс действително „ зареждане “ на спешната спирачка и огледалните клаузи. Истинският тест няма да е в залата за сключване, а на границата и на пазара—дали разпоредбите ще се ползват еднообразно за всички и в точния момент. Ако да, салдото „ Autos gegen Rindfleisch “ (коли против говеждо) може да работи. Ако не, Европа рискува да трансформира исторически пробив в нов фронт на вътрешно разделяне.