Опасна тенденция: За последните 10 г. медицинските сестри са се стопили с 10%
След 2020 година лекарите у нас са повече от медицинските сестри. Около 10% от всички медицински сестри са изчезнали от българския трудов пазар през миналите 10 години.
Тези данни заяви в изявление за БНР Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), преди кръгла маса, отдадена на недостига при медсестрите. Дискусията е в границите на самодейността " Здравен развъдник " на ИПИ.
Нямаме строги стандарти какъв брой да бъдат сестрите, няма условия за всяка клинична пътека, което ги слага в по-неизгодна обстановка по отношение на лекарите, акцентира икономистът.
Недостигът е сред 5 000 и 17 000 души, като в болничната помощ е изключително сериозен, по тази причина в доста лечебни заведения се прибягва и до потреблението на студенти. Нито една област не е застрахована. В София също има лечебни заведения с отрицателно съответствие сред лекари и експерти по здравни грижи, посочи Георгиева.
Според нея " страната е доста изгубена във връзка с това да си образува целите ", а ресурсът, с който разполагаме, разрешава доста нарастване за заплатите на тези експерти.
Увеличение с дребни проценти няма да реши този великански проблем. Трябва да има ясна вероятност, както се случи при учителите преди години, разяснява Петя Георгиева в предаването " Преди всички ".
Важно е да има ясна визия какво се случва с тази специалност за индивида, който стартира да я упражнява, след 1,2,5 години, уточни икономистът.
По европейска инструкция образованието следва да е най-малко три години, у нас то е четири и може да бъде кратко. По-големият проблем е по какъв начин да накараме повече възпитаници да избират тази специалност, а след това – да останат в нея, сподели още Георгиева.
Привличането на медицински сестри от трети страни е допустимо. Има дефицит в интернационален проект, удостовери тя. За задачата е належащо да се улесни процесът по признаването на дипломите и да се облекчат процедурите за научаване на езика.
В противоположен случай " оставаме в обстановка, в която няма да има кой да се грижи за болните в лечебните заведения ".
Тези данни заяви в изявление за БНР Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), преди кръгла маса, отдадена на недостига при медсестрите. Дискусията е в границите на самодейността " Здравен развъдник " на ИПИ.
Нямаме строги стандарти какъв брой да бъдат сестрите, няма условия за всяка клинична пътека, което ги слага в по-неизгодна обстановка по отношение на лекарите, акцентира икономистът.
Недостигът е сред 5 000 и 17 000 души, като в болничната помощ е изключително сериозен, по тази причина в доста лечебни заведения се прибягва и до потреблението на студенти. Нито една област не е застрахована. В София също има лечебни заведения с отрицателно съответствие сред лекари и експерти по здравни грижи, посочи Георгиева.
Според нея " страната е доста изгубена във връзка с това да си образува целите ", а ресурсът, с който разполагаме, разрешава доста нарастване за заплатите на тези експерти.
Увеличение с дребни проценти няма да реши този великански проблем. Трябва да има ясна вероятност, както се случи при учителите преди години, разяснява Петя Георгиева в предаването " Преди всички ".
Важно е да има ясна визия какво се случва с тази специалност за индивида, който стартира да я упражнява, след 1,2,5 години, уточни икономистът.
По европейска инструкция образованието следва да е най-малко три години, у нас то е четири и може да бъде кратко. По-големият проблем е по какъв начин да накараме повече възпитаници да избират тази специалност, а след това – да останат в нея, сподели още Георгиева.
Привличането на медицински сестри от трети страни е допустимо. Има дефицит в интернационален проект, удостовери тя. За задачата е належащо да се улесни процесът по признаването на дипломите и да се облекчат процедурите за научаване на езика.
В противоположен случай " оставаме в обстановка, в която няма да има кой да се грижи за болните в лечебните заведения ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ