След 2007 в Дуисбург са се заселили 11 000 българи.

След 2007 в Дуисбург са се заселили 11 000 българи. Много от тях са роми. Положителните образци обаче са прекомерно малко. Затова и българските мигранти попадат в медиите най-много поради проблемите, които основават.

На тематиката се стопира вестник " Ди Велт ". Предлагаме Ви публикацията с известни съкращения:

" В България получавахме прекомерно ниски заплати. Дойдохме в Германия с вярата за по-добро бъдеще ", обяснява Диана Стаменова, която през днешния ден живее в град Дуисбург. 39-годишната българка към момента не приказва добре немски език, затова се постанова някои от думите ѝ да бъдат превеждани. В България Диана е работила като шивачка, през днешния ден изкарва парите си като детегледачка. Съпругът ѝ е бивш чиновник на БДЖ, в Дуисбург работи във компания за разчистване на домове и здания. Двамата имат две дъщери - на 9 и 4 години. Семейството живее от две години в квартал Хохфелд.

11 185 българи са се преселили в Дуисбург от приемането на България в ЕС досега. За същия интервал от Румъния са пристигнали 8447 души. През 2011 година броят на живеещите българи и румънци в града е бил към момента единствено 3800. През последвалите седем години той се е увеличил с пет пъти. Засилената имиграция от Източна Европа се оказва голямо предизвикателство за община Дуисбург.

В Дуисбург българите като Диана са малко

Семейството на Диана Стаменова е от ромски генезис и е един от положителните примери за сполучлива интеграция. Вероятно заради тази причина то остава отвън светлините на прожекторите. Много от сънародниците на Диана обаче и хората, с които те подписват съмнителни покупко-продажби, основават проблеми на града и постоянно попадат в районните медии. В изявленията най-често става дума за безскрупулни хазяи, които настаняват фамилиите в ужасни квартири и ги карат да заплащат високи наеми, за измамници, касиращи обществени помощи и детски с нередовни документи, за силен шум, за отпадъци и нечистотия. " Това не е хубаво за нашия народ ", споделя Стаменова, обяснявайки, че ѝ е мъчно да разбере държанието на някои от сънародниците ѝ. " Има хора, които са работоспособни, само че не работят, а би трябвало. Германия дава толкоз доста благоприятни условия. " Тя споделя, че наскоро колата ѝ спукала гума и имала потребност от помощ, само че се срамувала да каже, че е българска ромка от Хохфелд.

Не единствено в Хохфелд живеят българи. Много мигранти от България са се заселили и в Марксло - другия проблематичен квартал на град Дуисбург. Там на посещаване са били както канцлерката Ангела Меркел - през 2015, по този начин и държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер - през март 2018. Сега, при започване на ноември, Дуисбург бе посетен и от Михаел Рот, държавен секретар в министерството на външните работи. Неговото посещение започна от Марксло и завърши в Хохфелд. На срещата с представители на градската администрация и поданици на Хохфелд, Рот даде за образец Диана Стаменова и три други мигрантки - една българка и две румънки, които се пробват да водят достоен живот в Германия. " Това са същински истории на триумфа, само че за жалост имаме прекомерно малко от тях ", споделя Рот. Градските чиновници бързо коментират на държавния секретар колко сложна е обстановката. " Тук ние не се борим за цифровизация, а за класни стаи, за маси и столове ", споделя общинският чиновник Райнхард Шмид, който дава отговор за квартал Хохфелд.

Дуисбург и още десетина немски градове притеглят като магнит българите и румънците. В доста от тези градове има огромна ромска общественост. Там е висок и броят на необитаваните жилищни здания. Само в Дуисбург празните къщи и жилища до неотдавна бяха към 10 000. Според локалните управляващи, много от източноевропейците се преселват по тези места, с цел да се възползват от немската обществена система.
Редакцията предлага
Какво подхваща Дуисбург?

Градската администрация на Дуисбург към този момент е пробвала какво ли не, с цел да се оправи с проблемите, зародили около засилената миграция. Градът построи голяма мрежа от интеграционни услуги, костващи милиони. Бяха открити нови места в детските градини и в учебните заведения. Същевременно бяха взети и рестриктивни ограничения против измамниците. В Дуисбург е в ход самодейността " Нулева толерантност. За по-голяма непорочност в региона ", която би трябвало да реализира надзор в кварталите. Бе създадена и идея за по-добра интеграция - изключително за квартал Марксло. В кварталите на града бяха отворени и няколко бюра, към които българите и румънците могат да се извърнат за съвет или помощ и в които се разяснява какви са нормите за положително държание в Германия. Съществува и работна група, която от време на време инспектира занемарените жилища на мигрантите. В групата вземат участие пожарникари, преводачи, данъчна полиция, чиновници на митниците и представители на социалните служби. При подозрения за осъществено закононарушение, те осведомят престъпната работа на Северен Рейн-Вестфалия.

Според данни на градската администрация, преди две години списъкът с проблемните жилищни здания е включвал 120 къщи, към тях се прибавят още 53, декларирани като необитавани. От есента на 2016 година 30 от тях са изцяло затворени, а други 5 - отчасти. Процесът обаче е муден. Местният пожарникар Ралф Хойберг, част от работната група, споделя за ужасяващите гледки, на които е попадал: десетки хора, скупчени един до различен по матраци в една-единствена стая, стаи, потънали в отпадък и плесен, оголени кабели, паразити… Работната група съумява да окаже напън над безскрупулните хазяи най-много с аргумента за липсваща противопожарна отбрана. Обикновено след инспекция и съществуване на подобен проблем къщите биват обявявани за негодни за обитаване, а наемателите са длъжни да се изнесат в границите на няколко часа. Тогава притежателят е заставен или да ремонтира парцела по неотложност, или да го отдаде на търг. За да не попаднат тези здания назад в нелоялни ръце, чиновници на регулаторните органи участват на търговете и се срещат с евентуалните купувачи. Целта е една: да се сплашат онези лекомислени кандидати, които търсят бърза облага.

Задачата на работната група е трудоемка, не на последно място, тъй като притежателите на постройките постоянно подхващат юридически стъпки. Хойберг обаче е оптимист: " Мисля, че работата ни е с дългогодишен резултат. Някои от притежателите даже непринудено опразват къщите и стартират обновяването им, още преди да сме стигнали до тях ", споделя пожарникарът.

Твърде малко от българите и румънците имат постоянна работа

В рамките на своето посещаване в Дуисбург държавният министър в министерството на външните работи Михаел Рот се срещна и със Зьорен Линк, кмета на града. Линк още един път повтори позицията си, позната на всички от години:  " Дуисбург знае какво е интеграция. Ние се грижим на драго сърце за всички тези, които обитават законно тук. Но да си жител на Европейски Съюз не значи, че имаш право да се възползваш от социалните системи на други страни от Общността ". Линк има поради тези мигранти от Европейски Съюз, които се заселват в Германия, само че не работят. Те би трябвало да напуснат Германия, тъй като, съгласно кмета, такива хора не би трябвало да имат право на престояване.

Една трета от близо 20 000 мигранти от България и Румъния, заселили се в Дуисбург, са малолетни. Хората над 18 са близо 13 500, само че едвам около 4 000 имат постоянна работа.  " Разбирам, че огромна част от мигрантите към момента не са съумели да се интегрират на трудовия пазар и евентуално няма да успеят и в бъдеще ", споделя Линк. Затова и доста от тези хора разчитат на помощи от страната.