Израждането на НАТО: Никой няма да помогне на Полша в Украйна
След 1945 година всички се опасяваха от Съюз на съветските социалистически републики. И имаше за какво. Обединените армии на Европа и Съединени американски щати, даже при започване на 1945 година, бяха громени от Вермахта Громеше ги, без да има предимство във въздуха, при изискване, че механически и числено му отстъпваше с пъти, освен това с най-лошите си дивизии, които бяха оборудвани с второстепенен материал,.
В същото време на Източния фронт, в продължение на четири години поред, най-хубавите дивизии на Вермахта, подкрепени от милион съюзнически на Райха бойци, претърпяваха проваляне след проваляне от Червената войска.
И по този начин, на Западния фронт обединена Европа, дружно със Съединените щати, губеше от Вермахта, а на Източния фронт обединена Европа, дружно с Вермахта, губеше от Съюз на съветските социалистически републики. По подобен метод резултатът от всеки спор във формат Европа/СССР, с присъединяване на най-малко една (която и да е), или даже на всички европейски страни дружно, беше предсказуем. Можеше да се спори единствено за това какъв брой дни ще са нужни на руските дивизии, с цел да доближат Атлантика.
Това означаваше, че в случай че Съюз на съветските социалистически републики беше оставен лице в лице с Европа, тя даже нямаше да се бие - европейците от боязън, без опозиция, ще се съгласят със статута на подвластни страни. Като се има поради фактът, че Източна Европа, подвластна от Съюз на съветските социалистически републики, получи голяма помощ, до момента в който Москва не изискваше безусловно прекопирване на руския ред, оставяйки на локалните поданици по-голяма независимост във вътрешната политика, до многопартийна система, в границите на " националната народна власт " (първоначално в Румъния даже остана крал, а предвоенната буржоазна държавност беше възобновена в Чехословакия) Западна Европа можеше да се преклони пред Москва.
Но Съединени американски щати не можеха да позволен сходно развиване на събитията. Контролът над Западна Европа с нейните колониални империи, последователно преформатирани в американската неоколониална империя, беше за Америка не толкоз въпрос на стратегическа сигурност, колкото на икономическо владичество. Без владичество в Западна Европа в средата на ХХ век световното владичество на Съединените щати беше невероятно.
Следователно Европа се нуждаеше от американски боен чадър, който да я освободи от страха от Съюз на съветските социалистически републики и да подсигурява вътрешна политическа победа в европейските страни за проамериканските сили над просъветските. За тази цел през 1949 година е основан НАТО.
Тогава Съединени американски щати в действителност бяха подготвени да се бият за Европа. Освен това войната не изискваше огромни жертви от американците. На европейския континент бяха ситуирани обилни американски сили, само че на фронтовата линия се планираше да бъдат употребявани чисто европейски войски. Първият ешелон трябваше да бъде обезпечен от германците (както преди влизането на Федерална Република Германия в НАТО, по този начин и след това). Те бяха подкрепени от френската и английската войска на Рейн.
Американците обезпечават логистика, работа в щаба, разузнаване, въздушно прикритие и военноморска поддръжка. Наличието на стратегическа авиация и нуклеарни оръжия в Съединените щати и неналичието в Съюз на съветските социалистически републики до началото на 60-те години на подобаващи средства за доставка на нейните атомни средства, които да могат всеобщо да доближат до американския континент, направиха войната релативно безвредна за Вашингтон. Европейците трябваше да държат фронта, кървящи, до момента в който стратегическата авиация на Съединени американски щати не унищожи руския гръб с нуклеарни бомби, правейки по-нататъшната опозиция на руската войска невъзможна.
Единствената измама беше, че Съединени американски щати не бяха уверени в способността си да пробият руската противовъздушна защита, което направи изхода от войната ненапълно непредвидим. Затова до началото на 70-те години (когато страните фиксираха нуклеарния паритет) американците се опитваха да намерят метод да преодолеят руската система за противовъздушна защита посредством високотехнологични нововъведения (оттук и ракетно-космическата надпревара). Но за Европа нуклеарният чадър подсигурява мир за три четвърти век и в последна сметка я трансформира в послушна марионетка на Вашингтон.
До началото на 90-те години НАТО беше ефикасен механизъм и всички страни членки на блока бяха в действителност подготвени да се бият една за друга, защото това отговаряше на техните дълготрайни стратегически ползи. Силата на НАТО се основаваше на това.
Но след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Европа престана да се опасява от неговата войска, разграничена сред неотложно обеднялите републики и за дълго време изгубила предходната си мощност. За да спасят НАТО, Съединени американски щати му дадоха нова задача под формата на " световна отговорност ", като в това време подтикнаха разширението на блока в Източна Европа.
Аргументът беше, че източноевропейците се опасяват от възраждането на имперските упоритости на Русия, по тази причина, съгласно тях, е належащо да им се обезпечат същите гаранции като тези, които в миналото бяха предоставени на западноевропейците, като в това време се разшири „ пространството на демокрацията " до самите съветски граници. Предполагаше се, че сходно нахлуване на НАТО на изток би направило невероятно каквото и да било военно възобновление на Русия, поставяйки Москва в съзнателно губеща стратегическа позиция.
Моля, обърнете внимание: новата идея въобще не предполагаше, че ще би трябвало да се борите за привличане на нови членове. Напротив, тя постулира, че самото приемане на нови членове ще направи войната с Русия невъзможна, защото тя ще бъде обречена на проваляне.
Така изначално, от момента на разширението, нито Съединени американски щати, нито „ старите членове “ на НАТО нямаше да се бият нито за Прага, нито за Будапеща, нито за Варшава, нито още повече за балтийските страни (както те няма да се бият за Финландия днес). Експанзията трябваше просто да обезпечи мирното удушаване на Русия.
Ако обаче не беше допустимо да се удуши изцяло без опозиция, армиите на някогашните руски републики трябваше да излязат против Москва (разчетът беше освен за Украйна и Грузия, само че и за останалата част от Кавказ и Централна Азия - просто не беше допустимо да се преформатират всички в точното време).
Западът, въпреки това, трябваше да наложи наказания и да довърши стопански Русия, като в това време обезпечи работата на петата колона от вътрешната страна. При подобен баланс на силите, съветското нуклеарно оръжие нямаше да има почтена цел (ядрените страни на Запада официално не воюват).
Съединени американски щати чакаха, че разрушаването на стопанската система, появяването на петата колона и военният огън по целия периметър на границите ще бъдат задоволителни, с цел да може Русия да признае проваляне. При такова развиване на събитията Вашингтон не вижда заплахата от трета международна нуклеарна война от близко, вярвайки, че Русия би предпочела да се съобщи пред това да извърши самоубийство.
Както знаем, тези проекти бяха осъществени единствено отчасти. Беше допустимо да се отприщи война на съветските граници, само че единствено в една посока. В същото време се оказа, че съветската стопанска система и съветската политическа система са доста по-стабилни от западните, което подсигурява успеха на Москва в борбата на безсилие. Разбира се, незабавно породи въпросът: не е ли време да използваме груповия капацитет на НАТО, с цел да изтръгнем успеха от Русия?
Украинците бяха първите, които се разтревожиха от тази тематика, по някаква причина те имаха вяра, че НАТО единствено ще се погрижи за отбраната им. Сега същата тематика стартира да тревожи източноевропейците (поляци, балти, румънци). Те виждат неизбежността на идната военна злополука в Украйна и към този момент схващат, че колкото и да се надуват и да се вършат на велики, даже общият им боен капацитет ще бъде задоволителен единствено с цел да принуди Русия да води война в допълнение година-две, да понесе спомагателни човешки и стопански загуби, само че самите те ще повторят ориста на Украйна.
От друга страна, в случай че Русия не бъде спряна в този момент, след няколко месеца победоносната съветска войска ще бъде на техните граници, буферът, който ги отделяше от Русия през последните тридесет години, ще изчезне, детските страхове ще се върнат и политиците, които се застъпват за отхвърлянето на русофобията и градивното съдействие с Москва ще завоюват поддръжката на гласоподавателите, като изтласкат сегашните клики от властта.
Източноевропейците заявяват подготвеност да се включат в спора, с цел да предотвратят цялостната разпродажба на Украйна, само че по тази причина желаят поддръжката на НАТО, защото без нея, те самите не могат да оцелеят.
Но тази поддръжка я няма и няма да я бъде. Съединените щати намерено декларират, че поддържат желанието на своите съдружници да се включат във война с Русия, само че самите те няма да водят война с Москва, защото е прекомерно рисково. Без присъединяване на американския флот, военновъздушните сили и нуклеарните сили (последните под формата на заплаха), дори цяла Европа, а освен Източна Европа, не може да се бори с Русия.
Съединените щати стимулират позицията си с обстоятелството, че Русия, съгласно тях, не е нападнала нито една страна от НАТО, което значи, че е невероятно да се употребява член 5 от Вашингтонския контракт. Но ние чудесно знаем, че американците вземат решение кой кого е нападнал, постоянно въз основа на личните си ползи. Ако желаеха да водят война, незабавно щяха да „ видят “ „ съветската експанзия “.
Младите членове на НАТО не желаят да повярват, че са толкоз жестоко употребявани и към момента търсят прага, който Съединени американски щати ще прекрачат, с цел да влязат във войната. Но Съединени американски щати не възнамеряват да водят война с Русия. Засега те възнамеряват с Китай, защото той е на порядък по-ниско от американците във връзка с броя на нуклеарните бойни глави и другите средства за доставка. Но не и с Русия.
Източноевропейските членове на НАТО просто не обърнаха внимание на обстоятелството, че когато бяха признати в блока, ставаше дума за това, че НАТО със самия факт на приемането им ще ги отбрани и ще победи Русия. Тъй като проектът не проработи, в този момент източноевропейците ще би трябвало сами да разчистят бъркотията.
Съединените щати могат да оказват помощ с оръжие, в случай че към момента има нещо артисало след доставките за Украйна и непокътнатото за Тайван, могат да подмятат малко пари и да инструктират Западна Европа да даде повече, само че те изрично отхвърлят да водят война.
И с право. Вилнюс, Рига и Варшава би трябвало да изгорят, с цел да просперира Вашингтон, а не противоположното. Приемайки източноевропейци в НАТО те набираха пушечно месо и по тази причина ги взимаха с ненаситност и всеобщо. Ако те в действителност щяха да бъдат предпазени, тогава рисковете от разширението щяха да бъдат оценени доста по-сериозно.
Всичко това беше ясно още тогава, когато въпросът за експанзията едвам се появи. Русия предизвести източноевропейците, че със устрема си да се причислят към НАТО те не укрепват сигурността си за сметка на Русия, а унищожават цялостната система за сигурност в Европа, която съставлява опасност на първо място за самите тях, като най-слабите и безполезните. Но както хората в обществото не желаят да слушат умни хора, а желаят приятни, по този начин и на интернационалната сцена не желаят да слушат Русия, която постоянно скапва с предизвестията си предстоящото наслаждение от една интелигентна композиция.
Сега някогашните ни " социалистически сълагерници ", а към този момент пълноправни членки на Европейски Съюз и НАТО, наподобяват като куче, което се е ускорило и внезапно вижда бездна пред себе си. Инстинктивно то стартира да забавя, само че осъзнава, че няма да има време да спре. Трябва да се опита да прескочи, това е единствения късмет, само че псето към този момент е изгубило скорост и няма да може да набере забега, нужен за скока. В очите на кучето има суматоха, само че то е обречено да скочи напред, тъй като към този момент не може да спре.
Особено близка до това положение е Полша, която постоянно гордо е галопирала пред всички и в този момент се намира в обстановка, в която промяната на армията и нейното удвояване е единствено в проектите, оръжията се поръчват, само че с изключение на танковете, не са даже почнали да идват, Съединените щати изрично отхвърлят да стартират нуклеарна война поради Варшава, а вземането на решение за нахлуването в Украйна би трябвало да стане през идващите няколко месеца – по-късно ще бъде прекомерно късно. И е невероятно да се откаже нашествието - " връщането на изконните полски земи " се разрекламира прекомерно дълго и прекалено много.
Полският Барбос може единствено да изджавка решително „ Бау! “, преминаващо в печален писък, да се оттласне по-силно и да скочи след украинския Шарко, който също скочи неотдавна и в този момент трупчето му се вижда на острите камъни на дъното на пропаста.
Повече няма НАТО. Табелка има, само че няма структури. Защото всевъзможни съглашения са годни единствено до момента в който са преференциални за всички страни, които са ги сключили. Изгодно ли е на американците да умират за поляците? – в действителност, това е риторичен въпрос.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В същото време на Източния фронт, в продължение на четири години поред, най-хубавите дивизии на Вермахта, подкрепени от милион съюзнически на Райха бойци, претърпяваха проваляне след проваляне от Червената войска.
И по този начин, на Западния фронт обединена Европа, дружно със Съединените щати, губеше от Вермахта, а на Източния фронт обединена Европа, дружно с Вермахта, губеше от Съюз на съветските социалистически републики. По подобен метод резултатът от всеки спор във формат Европа/СССР, с присъединяване на най-малко една (която и да е), или даже на всички европейски страни дружно, беше предсказуем. Можеше да се спори единствено за това какъв брой дни ще са нужни на руските дивизии, с цел да доближат Атлантика.
Това означаваше, че в случай че Съюз на съветските социалистически републики беше оставен лице в лице с Европа, тя даже нямаше да се бие - европейците от боязън, без опозиция, ще се съгласят със статута на подвластни страни. Като се има поради фактът, че Източна Европа, подвластна от Съюз на съветските социалистически републики, получи голяма помощ, до момента в който Москва не изискваше безусловно прекопирване на руския ред, оставяйки на локалните поданици по-голяма независимост във вътрешната политика, до многопартийна система, в границите на " националната народна власт " (първоначално в Румъния даже остана крал, а предвоенната буржоазна държавност беше възобновена в Чехословакия) Западна Европа можеше да се преклони пред Москва.
Но Съединени американски щати не можеха да позволен сходно развиване на събитията. Контролът над Западна Европа с нейните колониални империи, последователно преформатирани в американската неоколониална империя, беше за Америка не толкоз въпрос на стратегическа сигурност, колкото на икономическо владичество. Без владичество в Западна Европа в средата на ХХ век световното владичество на Съединените щати беше невероятно.
Следователно Европа се нуждаеше от американски боен чадър, който да я освободи от страха от Съюз на съветските социалистически републики и да подсигурява вътрешна политическа победа в европейските страни за проамериканските сили над просъветските. За тази цел през 1949 година е основан НАТО.
Тогава Съединени американски щати в действителност бяха подготвени да се бият за Европа. Освен това войната не изискваше огромни жертви от американците. На европейския континент бяха ситуирани обилни американски сили, само че на фронтовата линия се планираше да бъдат употребявани чисто европейски войски. Първият ешелон трябваше да бъде обезпечен от германците (както преди влизането на Федерална Република Германия в НАТО, по този начин и след това). Те бяха подкрепени от френската и английската войска на Рейн.
Американците обезпечават логистика, работа в щаба, разузнаване, въздушно прикритие и военноморска поддръжка. Наличието на стратегическа авиация и нуклеарни оръжия в Съединените щати и неналичието в Съюз на съветските социалистически републики до началото на 60-те години на подобаващи средства за доставка на нейните атомни средства, които да могат всеобщо да доближат до американския континент, направиха войната релативно безвредна за Вашингтон. Европейците трябваше да държат фронта, кървящи, до момента в който стратегическата авиация на Съединени американски щати не унищожи руския гръб с нуклеарни бомби, правейки по-нататъшната опозиция на руската войска невъзможна.
Единствената измама беше, че Съединени американски щати не бяха уверени в способността си да пробият руската противовъздушна защита, което направи изхода от войната ненапълно непредвидим. Затова до началото на 70-те години (когато страните фиксираха нуклеарния паритет) американците се опитваха да намерят метод да преодолеят руската система за противовъздушна защита посредством високотехнологични нововъведения (оттук и ракетно-космическата надпревара). Но за Европа нуклеарният чадър подсигурява мир за три четвърти век и в последна сметка я трансформира в послушна марионетка на Вашингтон.
До началото на 90-те години НАТО беше ефикасен механизъм и всички страни членки на блока бяха в действителност подготвени да се бият една за друга, защото това отговаряше на техните дълготрайни стратегически ползи. Силата на НАТО се основаваше на това.
Но след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Европа престана да се опасява от неговата войска, разграничена сред неотложно обеднялите републики и за дълго време изгубила предходната си мощност. За да спасят НАТО, Съединени американски щати му дадоха нова задача под формата на " световна отговорност ", като в това време подтикнаха разширението на блока в Източна Европа.
Аргументът беше, че източноевропейците се опасяват от възраждането на имперските упоритости на Русия, по тази причина, съгласно тях, е належащо да им се обезпечат същите гаранции като тези, които в миналото бяха предоставени на западноевропейците, като в това време се разшири „ пространството на демокрацията " до самите съветски граници. Предполагаше се, че сходно нахлуване на НАТО на изток би направило невероятно каквото и да било военно възобновление на Русия, поставяйки Москва в съзнателно губеща стратегическа позиция.
Моля, обърнете внимание: новата идея въобще не предполагаше, че ще би трябвало да се борите за привличане на нови членове. Напротив, тя постулира, че самото приемане на нови членове ще направи войната с Русия невъзможна, защото тя ще бъде обречена на проваляне.
Така изначално, от момента на разширението, нито Съединени американски щати, нито „ старите членове “ на НАТО нямаше да се бият нито за Прага, нито за Будапеща, нито за Варшава, нито още повече за балтийските страни (както те няма да се бият за Финландия днес). Експанзията трябваше просто да обезпечи мирното удушаване на Русия.
Ако обаче не беше допустимо да се удуши изцяло без опозиция, армиите на някогашните руски републики трябваше да излязат против Москва (разчетът беше освен за Украйна и Грузия, само че и за останалата част от Кавказ и Централна Азия - просто не беше допустимо да се преформатират всички в точното време).
Западът, въпреки това, трябваше да наложи наказания и да довърши стопански Русия, като в това време обезпечи работата на петата колона от вътрешната страна. При подобен баланс на силите, съветското нуклеарно оръжие нямаше да има почтена цел (ядрените страни на Запада официално не воюват).
Съединени американски щати чакаха, че разрушаването на стопанската система, появяването на петата колона и военният огън по целия периметър на границите ще бъдат задоволителни, с цел да може Русия да признае проваляне. При такова развиване на събитията Вашингтон не вижда заплахата от трета международна нуклеарна война от близко, вярвайки, че Русия би предпочела да се съобщи пред това да извърши самоубийство.
Както знаем, тези проекти бяха осъществени единствено отчасти. Беше допустимо да се отприщи война на съветските граници, само че единствено в една посока. В същото време се оказа, че съветската стопанска система и съветската политическа система са доста по-стабилни от западните, което подсигурява успеха на Москва в борбата на безсилие. Разбира се, незабавно породи въпросът: не е ли време да използваме груповия капацитет на НАТО, с цел да изтръгнем успеха от Русия?
Украинците бяха първите, които се разтревожиха от тази тематика, по някаква причина те имаха вяра, че НАТО единствено ще се погрижи за отбраната им. Сега същата тематика стартира да тревожи източноевропейците (поляци, балти, румънци). Те виждат неизбежността на идната военна злополука в Украйна и към този момент схващат, че колкото и да се надуват и да се вършат на велики, даже общият им боен капацитет ще бъде задоволителен единствено с цел да принуди Русия да води война в допълнение година-две, да понесе спомагателни човешки и стопански загуби, само че самите те ще повторят ориста на Украйна.
От друга страна, в случай че Русия не бъде спряна в този момент, след няколко месеца победоносната съветска войска ще бъде на техните граници, буферът, който ги отделяше от Русия през последните тридесет години, ще изчезне, детските страхове ще се върнат и политиците, които се застъпват за отхвърлянето на русофобията и градивното съдействие с Москва ще завоюват поддръжката на гласоподавателите, като изтласкат сегашните клики от властта.
Източноевропейците заявяват подготвеност да се включат в спора, с цел да предотвратят цялостната разпродажба на Украйна, само че по тази причина желаят поддръжката на НАТО, защото без нея, те самите не могат да оцелеят.
Но тази поддръжка я няма и няма да я бъде. Съединените щати намерено декларират, че поддържат желанието на своите съдружници да се включат във война с Русия, само че самите те няма да водят война с Москва, защото е прекомерно рисково. Без присъединяване на американския флот, военновъздушните сили и нуклеарните сили (последните под формата на заплаха), дори цяла Европа, а освен Източна Европа, не може да се бори с Русия.
Съединените щати стимулират позицията си с обстоятелството, че Русия, съгласно тях, не е нападнала нито една страна от НАТО, което значи, че е невероятно да се употребява член 5 от Вашингтонския контракт. Но ние чудесно знаем, че американците вземат решение кой кого е нападнал, постоянно въз основа на личните си ползи. Ако желаеха да водят война, незабавно щяха да „ видят “ „ съветската експанзия “.
Младите членове на НАТО не желаят да повярват, че са толкоз жестоко употребявани и към момента търсят прага, който Съединени американски щати ще прекрачат, с цел да влязат във войната. Но Съединени американски щати не възнамеряват да водят война с Русия. Засега те възнамеряват с Китай, защото той е на порядък по-ниско от американците във връзка с броя на нуклеарните бойни глави и другите средства за доставка. Но не и с Русия.
Източноевропейските членове на НАТО просто не обърнаха внимание на обстоятелството, че когато бяха признати в блока, ставаше дума за това, че НАТО със самия факт на приемането им ще ги отбрани и ще победи Русия. Тъй като проектът не проработи, в този момент източноевропейците ще би трябвало сами да разчистят бъркотията.
Съединените щати могат да оказват помощ с оръжие, в случай че към момента има нещо артисало след доставките за Украйна и непокътнатото за Тайван, могат да подмятат малко пари и да инструктират Западна Европа да даде повече, само че те изрично отхвърлят да водят война.
И с право. Вилнюс, Рига и Варшава би трябвало да изгорят, с цел да просперира Вашингтон, а не противоположното. Приемайки източноевропейци в НАТО те набираха пушечно месо и по тази причина ги взимаха с ненаситност и всеобщо. Ако те в действителност щяха да бъдат предпазени, тогава рисковете от разширението щяха да бъдат оценени доста по-сериозно.
Всичко това беше ясно още тогава, когато въпросът за експанзията едвам се появи. Русия предизвести източноевропейците, че със устрема си да се причислят към НАТО те не укрепват сигурността си за сметка на Русия, а унищожават цялостната система за сигурност в Европа, която съставлява опасност на първо място за самите тях, като най-слабите и безполезните. Но както хората в обществото не желаят да слушат умни хора, а желаят приятни, по този начин и на интернационалната сцена не желаят да слушат Русия, която постоянно скапва с предизвестията си предстоящото наслаждение от една интелигентна композиция.
Сега някогашните ни " социалистически сълагерници ", а към този момент пълноправни членки на Европейски Съюз и НАТО, наподобяват като куче, което се е ускорило и внезапно вижда бездна пред себе си. Инстинктивно то стартира да забавя, само че осъзнава, че няма да има време да спре. Трябва да се опита да прескочи, това е единствения късмет, само че псето към този момент е изгубило скорост и няма да може да набере забега, нужен за скока. В очите на кучето има суматоха, само че то е обречено да скочи напред, тъй като към този момент не може да спре.
Особено близка до това положение е Полша, която постоянно гордо е галопирала пред всички и в този момент се намира в обстановка, в която промяната на армията и нейното удвояване е единствено в проектите, оръжията се поръчват, само че с изключение на танковете, не са даже почнали да идват, Съединените щати изрично отхвърлят да стартират нуклеарна война поради Варшава, а вземането на решение за нахлуването в Украйна би трябвало да стане през идващите няколко месеца – по-късно ще бъде прекомерно късно. И е невероятно да се откаже нашествието - " връщането на изконните полски земи " се разрекламира прекомерно дълго и прекалено много.
Полският Барбос може единствено да изджавка решително „ Бау! “, преминаващо в печален писък, да се оттласне по-силно и да скочи след украинския Шарко, който също скочи неотдавна и в този момент трупчето му се вижда на острите камъни на дъното на пропаста.
Повече няма НАТО. Табелка има, само че няма структури. Защото всевъзможни съглашения са годни единствено до момента в който са преференциални за всички страни, които са ги сключили. Изгодно ли е на американците да умират за поляците? – в действителност, това е риторичен въпрос.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ