Депутатите също плачат: германския парламент остана с една фракция по-малко
След 18 години парламентарната история на немската „ левица “ (Die Linke) предстоящо приключи с печален край. Много остарели партийни приятели, някои от които датират от времето на ГЕСП на Германска демократична република, през вчерашния ден имаха сълзи на откровена тъга по бузите си. Какво докара Die Linke до толкоз печален край?
Лидерът на Die Linke Дитмар Барч изглеждаше доста тъмен, некадърен, макар произхода си от Мекленбург, да скрие възприятията си. Да, даже за гражданин на северногерманските земи, от дълго време фамозни с безчувственото си самообладание, преждевременната гибел на партията „ Левица “ в немския парламент заради фракционизъм в личните й редици беше нещо извънредно.
По-малко идеологически поредните и по-малко северните партийни приятели на Барч въобще не скриха сълзите си. И тук не става дума единствено за символичното значение на саморазпускането: повече от 100 чиновници без депутатски мандати, които са работили в Бундестага дълги години, ще изгубят спокойната си и добре платена работа. Не всички от тях ще могат да разчитат на по-нататъшна работа.
Фракцията на Die Linke в Бундестага беше доведена до самоликвидация (въпреки че тази дефиниция звучи много жестоко и напълно не „ парламентарно “, в тази ситуация е доста подходяща) заради поредност от груби неточности, политически неверни планове, вътрешнопартийни интриги и некадърност за фино чувство на политическия миг.
Последните парламентарни избори, на които Die Linke се опита намерено да флиртува със „ зеления “ дневен ред, станаха върха на некомпетентността на партийните политически стратези. След като отчуждиха ядрото на своя електорат - пенсионерите и работническата класа, " левите " по този начин и не съумяха да привлекат " прогресивната " юноша.
Опитите за омаловажаване и вкарване в границите на партийната дисциплинираност на надали не единствения харизматичен водач на „ лявото “ – Сара Вагенкнехт – предстоящо разсъниха сепаратистки настроения измежду нейните последователи в партията.
Преди няколко седмици Сара Вагенкнехт и девет нейни сътрудници от „ Левицата “ оповестиха, че напущат фракцията на Die Linke, с цел да основат нова политическа мощ - Алианса на Сара Вагенкнехт. С напускането на Вагенкнехт и нейните поддръжници, левицата към този момент нямаше нужния брой депутати, нужен за приемане на статут на парламентарна секта.
Става дума за пари. Но освен за тях.
Засега всички народни представители, които преди са били част от Die Linke, ще бъдат показани в Бундестага като самостоятелни парламентаристи с минимални права.
Това значи да вземем за пример, че те към момента могат да вземат участие в комисиите като съветници или да изискват две минути за изявление по време на диспути, само че способността им да оказват въздействие върху работата на Народното събрание ще бъде минимална.
В бъдеще, със специфична резолюция на Бундестага, както остатъците от Die Linke, по този начин и сепаратистите от Алианса на Вагенкнехт ще могат да придобият статут на парламентарни групи с по-малко права от фракцията, само че с опция да получат в допълнение държавно финансиране.
Не може да се каже, че става дума за някакви несъразмерни суми: през 2022 година държавното управление преведе към 11,5 милиона евро държавни дотации на Die Linke, от които фракцията похарчи към 9,3 милиона евро за поддръжка на личния състав (самите депутати получават заплатите си - приблизително към 10 600 евро на месец - от други пера на държавния бюджет).
Сега обаче, заради разпадането и реорганизацията, помощниците както на ортодоксалните „ левичари “, по този начин и на разколническите сепаратисти ще получават още по-малко. И то единствено тези, които имат шанс да останат/намерят нова работа.
Пациентът умря след дълго и дълготрайно боледуване
Би било пресилено да се каже, че крахът на Die Linke беше като бомба в Германия. Фактът, че политическата мощ замира и загиването й е единствено въпрос на време, беше явен даже за хора без тапия по политически науки.
Също по този начин би било почтено да се означи, че „ левицата “, даже на върха на своята известност, в никакъв случай не е играла някаква специфична роля в работата на немския парламент, като нормално се лимитира до продажба на своята преданост към СДПГ /SPD/ или ХДС/ХСС /CDU/CSU/ на по-висока цена в съдружните договаряния. За което от време на време получаваха нищожен министерски сектор в ръководещата коалиция.
Въпреки че партията изрично разпорежда на Сара Вагенкнехт и нейните девет сътрудници цялата отговорност за прекратяването на съществуването на парламентарната секта, явно е, че това е единствено част от истината.
Заедно със брачна половинка си Оскар Лафонтен - тогавашна звезда на ГСДП и непосредствен помощник на Герхард Шрьодер - Вагенкнехт прекомерно дълго беше отъждествявана с Die Linke в очите на междинния гласоподавател с помощта на постоянните си участия в национални телевизионни токшоута и на вестникарските мейнстрийм медии. Ръководството на Die Linke беше извънредно ревностно към известността на Вагенкнехт, само че за момента се помири с неприятната за егото му обстановка, осъзнавайки, че Сара носи нови гласоподаватели в партията.
За разлика от старите водачи на Die Linke, закостенели в партийните си канони, Сара Вагенкнехт има тъничък нюх за политическата обстановка.
Например, заради непопулярната си позиция по въпроса за даването на леговище на бежанците в Германия (Die Linke се застъпва за оптималната неприкритост и „ гостолюбие “ по този въпрос), партията мощно отслаби своята платформа в очите на патриотично настроените леви гласоподаватели, които се опасяват от загубата на национална еднаквост. Поради тази неточност в Източна Германия Die Linke загуби доста гласове на евентуални гласоподаватели, които от обезсърчение минаха към дясната Алтернатива за Германия.
Връщането на тези, които се двоумят сред извънредно десния и левия полюс на немския политически набор, е супер задача, чието решение може да разчита на +8 до 11% от гласовете на идващите избори за Бундестаг.
Експертите са съгласни, че борбата на това поле ще се води сред Алианса на Вагенкнехт и AfD. Партията Die Linke, макар напрегнатия оптимизъм на Дитмар Барч, най-вероятно ще бъде изправена пред политическа давност.
Във федералната политика Die Linke съвсем завърши съществуването си. На районно равнище „ левите “ имат министър-председател Бодо Рамелов, а в Мекленбург-Предна Померания място като младши сътрудник в районна коалиция с ГСДП. Това обаче очевидно не е задоволително за хипотетичното възкръсване.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Лидерът на Die Linke Дитмар Барч изглеждаше доста тъмен, некадърен, макар произхода си от Мекленбург, да скрие възприятията си. Да, даже за гражданин на северногерманските земи, от дълго време фамозни с безчувственото си самообладание, преждевременната гибел на партията „ Левица “ в немския парламент заради фракционизъм в личните й редици беше нещо извънредно.
По-малко идеологически поредните и по-малко северните партийни приятели на Барч въобще не скриха сълзите си. И тук не става дума единствено за символичното значение на саморазпускането: повече от 100 чиновници без депутатски мандати, които са работили в Бундестага дълги години, ще изгубят спокойната си и добре платена работа. Не всички от тях ще могат да разчитат на по-нататъшна работа.
Фракцията на Die Linke в Бундестага беше доведена до самоликвидация (въпреки че тази дефиниция звучи много жестоко и напълно не „ парламентарно “, в тази ситуация е доста подходяща) заради поредност от груби неточности, политически неверни планове, вътрешнопартийни интриги и некадърност за фино чувство на политическия миг.
Последните парламентарни избори, на които Die Linke се опита намерено да флиртува със „ зеления “ дневен ред, станаха върха на некомпетентността на партийните политически стратези. След като отчуждиха ядрото на своя електорат - пенсионерите и работническата класа, " левите " по този начин и не съумяха да привлекат " прогресивната " юноша.
Опитите за омаловажаване и вкарване в границите на партийната дисциплинираност на надали не единствения харизматичен водач на „ лявото “ – Сара Вагенкнехт – предстоящо разсъниха сепаратистки настроения измежду нейните последователи в партията.
Преди няколко седмици Сара Вагенкнехт и девет нейни сътрудници от „ Левицата “ оповестиха, че напущат фракцията на Die Linke, с цел да основат нова политическа мощ - Алианса на Сара Вагенкнехт. С напускането на Вагенкнехт и нейните поддръжници, левицата към този момент нямаше нужния брой депутати, нужен за приемане на статут на парламентарна секта.
Става дума за пари. Но освен за тях.
Засега всички народни представители, които преди са били част от Die Linke, ще бъдат показани в Бундестага като самостоятелни парламентаристи с минимални права.
Това значи да вземем за пример, че те към момента могат да вземат участие в комисиите като съветници или да изискват две минути за изявление по време на диспути, само че способността им да оказват въздействие върху работата на Народното събрание ще бъде минимална.
В бъдеще, със специфична резолюция на Бундестага, както остатъците от Die Linke, по този начин и сепаратистите от Алианса на Вагенкнехт ще могат да придобият статут на парламентарни групи с по-малко права от фракцията, само че с опция да получат в допълнение държавно финансиране.
Не може да се каже, че става дума за някакви несъразмерни суми: през 2022 година държавното управление преведе към 11,5 милиона евро държавни дотации на Die Linke, от които фракцията похарчи към 9,3 милиона евро за поддръжка на личния състав (самите депутати получават заплатите си - приблизително към 10 600 евро на месец - от други пера на държавния бюджет).
Сега обаче, заради разпадането и реорганизацията, помощниците както на ортодоксалните „ левичари “, по този начин и на разколническите сепаратисти ще получават още по-малко. И то единствено тези, които имат шанс да останат/намерят нова работа.
Пациентът умря след дълго и дълготрайно боледуване
Би било пресилено да се каже, че крахът на Die Linke беше като бомба в Германия. Фактът, че политическата мощ замира и загиването й е единствено въпрос на време, беше явен даже за хора без тапия по политически науки.
Също по този начин би било почтено да се означи, че „ левицата “, даже на върха на своята известност, в никакъв случай не е играла някаква специфична роля в работата на немския парламент, като нормално се лимитира до продажба на своята преданост към СДПГ /SPD/ или ХДС/ХСС /CDU/CSU/ на по-висока цена в съдружните договаряния. За което от време на време получаваха нищожен министерски сектор в ръководещата коалиция.
Въпреки че партията изрично разпорежда на Сара Вагенкнехт и нейните девет сътрудници цялата отговорност за прекратяването на съществуването на парламентарната секта, явно е, че това е единствено част от истината.
Заедно със брачна половинка си Оскар Лафонтен - тогавашна звезда на ГСДП и непосредствен помощник на Герхард Шрьодер - Вагенкнехт прекомерно дълго беше отъждествявана с Die Linke в очите на междинния гласоподавател с помощта на постоянните си участия в национални телевизионни токшоута и на вестникарските мейнстрийм медии. Ръководството на Die Linke беше извънредно ревностно към известността на Вагенкнехт, само че за момента се помири с неприятната за егото му обстановка, осъзнавайки, че Сара носи нови гласоподаватели в партията.
За разлика от старите водачи на Die Linke, закостенели в партийните си канони, Сара Вагенкнехт има тъничък нюх за политическата обстановка.
Например, заради непопулярната си позиция по въпроса за даването на леговище на бежанците в Германия (Die Linke се застъпва за оптималната неприкритост и „ гостолюбие “ по този въпрос), партията мощно отслаби своята платформа в очите на патриотично настроените леви гласоподаватели, които се опасяват от загубата на национална еднаквост. Поради тази неточност в Източна Германия Die Linke загуби доста гласове на евентуални гласоподаватели, които от обезсърчение минаха към дясната Алтернатива за Германия.
Връщането на тези, които се двоумят сред извънредно десния и левия полюс на немския политически набор, е супер задача, чието решение може да разчита на +8 до 11% от гласовете на идващите избори за Бундестаг.
Експертите са съгласни, че борбата на това поле ще се води сред Алианса на Вагенкнехт и AfD. Партията Die Linke, макар напрегнатия оптимизъм на Дитмар Барч, най-вероятно ще бъде изправена пред политическа давност.
Във федералната политика Die Linke съвсем завърши съществуването си. На районно равнище „ левите “ имат министър-председател Бодо Рамелов, а в Мекленбург-Предна Померания място като младши сътрудник в районна коалиция с ГСДП. Това обаче очевидно не е задоволително за хипотетичното възкръсване.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ